Казвам се Бяла Лейди, но хората ми казват Джесика..и аз какво да правя, обръщам се на това име. Това не е проблем за мен..както искат, така да ме наричат. Единственото, което искам е да има кой да ме гали. Много ми харесва! Дори яденето пренебрегвам за малко милувки. Като куче, израснало /и все още раста/ на улицата, не съм претенциозна на храна. Осигуриха ми и къщичка, която би трябвало да ме предпазва от вече идвашата зима, така че не се оплаквам. Единствено си мечтая да успея да си намеря дом, в който да има кой да си грижи за мен и най - вече да ми обръща внимание. Задната ми лапа е наранена и понакуцвам, но това не е пречка за мен - тичам по мой си начин и играя наравно с другите кучета. Все пак може да се каже, че съм все още малка - на около година и половина, та мнного ми се дивее - веднага съм готова за игра.
Ето ме и мен:

Хм, какво ли има в тези голями уши?

Надявам се, че някой ще хареса тази софийска симпатяшка и ще пожелае да си я вземе в къщи. Игрива и изключително гальовна е. Толкова е добра, че не смее да ми захапе ръката по - силно..малко е гласовита. На моменти огласява квартала, но съм сигурна, че го прави само когато има много важни неща за казване.
Прикачвам още няколко снимки, за да добиете малко по - ясна представа за кучето. Основно е бяла, но има бледи петна по торса и кафяви окраски по главата.

Та така.. :)