[missi]

Днес Ричи ни напусна. Завинаги. Отиде си от този свят ей така, за три дни. Не навърши годинка дори. Защо Господи му отне тази възможност? Той беше щастлив със стопаните си и другото си другарче.
Преди 3 дни стопанинът му повика лекар, защото Ричи изведнъж започна да залита. Докторът още веднага каза, че работата не е добра. Започна лечение, системи, антибиотици, но каза, че ако оцелее ще бъде най-голямото чудо. Ние вярваме в чудеса и се надявахме. Но Ричи не оцеля. Умря от енцефалит. Ей така, за три дни. А преди това тичаше на воля в двора. Никога няма да мога да прежаля нито едно куче. Нека хората си мислят каквото щат, че съм луда или незнам какво, но от снощи не съм спряла да плача, защото снощи той изпадна в кома. А днес умря. Тихо и спокойно. Просто не се събуди и сърчицето му спря.
ПОЧИВАЙ В МИР МОЕ МОМЧЕНЦЕ. Дано си на по-хубаво място. Дано всички играете там горе и сте свободни и щастливи.
Бушка, моля те, премести темата.

[Sarah Marina]

Ех, Missi ...толкова съжалявам за малкото...
Аз може и да не пиша в твоите теми, но винаги ги чета и следя, знам с каква безмерна любов се опитваш да съхраниш всеки живот.
Толкова хубави снимчици и надписи беше направила за Ричи...Добре, че поне малко поживя на топло, със семейство.
В крайна сметка ти успя да му покажеш и хубавата страна от живота, не си замина сам, измръзнал и гладен.
Направи много за него.
Да намери душичката му покой сега. Почина като обичано кученце.
Прегръдки за теб, Миси.

[missi]

Благодаря. Досега бях при ветеринаря и беседвахме какво точно се е случило. Хора, моля Ви, обръщайте внимание на всичко, на кихане, на кашлици, на сополи, на различно поведение, на начин на хранене, на ваксини, на редовно обезпаразитяване. Забележите ли някаква дори и най-малка промяна ходете на лекар. Ако това нещо се хване в началото може и да бъде излекувано.

[buddy]

Ех, Ричи...
Почивай в мир, малчо!

[horserider]

Missi, съжалявам много за сладура, напълно разбирам какво ти е. Толкова е тъжно да загубиш млада животинка, която не се е нарадвала на живота. Наскоро и моят малчо премина под дъгата преди да навърши годинка и никога вкъщи няма да го забравим и прежалим...Тези малки души стават завинаги част от живота ни. Убедена съм, че няма нищо случайно и е прекрасно, че малкият, благодарение на теб получи невероятен шанс и изживя своето време на този свят обичан и гледан по най-добрия начин. Помни - винаги си струва да сме с тях, колкото и за кратко да са при нас!!!

[missi]

horsrider, напълно съм съгласна с теб. Винаги си струва да сме с тях, независимо колко. Никога няма да престана да се грижа за животинки. Не си представям живота без тях. Надявам се тази приказка за Мостът на дъгата да е истинска, надявам се да е свободен и щастлив някъде, надявам се да не е сам. Дано е с другия бонбон, който ми отровиха в в двора на приемния дом преди година - Макси. Направо си ги представям как щастливо се гонят сред висока зелена трева, с маргаритки и синчец, как проблясват очичките им. Господи, сто години да минат няма да ги забравя и все ще боли.