Имаше много котки около блока ми - по едно време бяха близо 15 броя.
Оцеляха много малко. Някои изчезнаха, други бяха убити от кучета и т.н...
От всички тях успях да задомя само 2 и то най-младичките.
А иначе постоянно прииждат нови, отиват си... после други и така...
Най-константна е моята любима Мери. Ще я видите на календара /за което искрено благодаря/
Нейното поколение имаше ужасна съдба-всички котенца умряха. Добре, че преди година и нещо успях да я кастрирам.
Тя е на около 4 години и за мен е невероятно същество и ми е адски скъпа.
Нямам грам надежда, че някой ще я поиска. Обикновена е, не е първа младост. Толкова ми е мъчно да я гледам навън,особено сега в студа. Крие се в мазите на входа ми, но пък съседите ме обвиняват, че съм събирала котките. Дори миналата година един ме заплаши , че щял да ги убие.
Но къде да се скрие милата в тоя студ?
Ето това е моята прекрасна Мери

