Публикувано: 03 January 2007 - 11:53 PM
Колега
Група 1:
Овчарски и пастирски кучета (с изключение на швейцарските пастирски кучета)
Група 2:
Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Група 3:
Териери
Група 4:
Дакели
Група 5:
Шпицове и примитиви
Група 6:
Гончета, кръвоследници и сродни породи
Група 7:
Кучета, работещи със стойка
Група 8:
Апортиращи, претърсващи и водни кучета
Група 9:
Компаньони и игривки
Група 10:
Хрътки
Това са истинските групи на които се разделят породите ,а не както пише в онзи сайт
Ето ти и оригиналния стандарт на Английския сетер:
Английски сетер
(English Setter)
English Setter
FCI No на стандарта
2 от 07.09.1998 г.
Произход:
Великобритания
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт:
24.06.1987 г.
Предназначение на породата:
Куче работещо със стойка
Класификация по FCI:
Група 7 - Кучета, работещи със стойка
Секция 2 - Британски и ирландски кучета, работещи със стойка, и сетери
С работен изпит
Общ вид:
Средно на ръст, с изчистени линии, с елегантна външност и походка.
Поведение и темперамент:
Много активно, с изострено чувство към лова, крайно дружелюбно и добродушно по натура.
Глава:
Носи се високо, издължена и умерено суха.
Черепна област:
Череп: Овален между двете уши, предполагащ голям мозъчен капацитет; окципиталната изпъкналост е добре изразена.
Стоп: Добре изразен.
Лицева област:
Носна гъба: Цвета на носната гъба е черен или червеникавокафяв, в зависимост от цвета на козината. Ноздрите са широки.
Муцуна: Умерено дълбока и сравнително квадратна; дължината от стопа до върха на носа трябва да е равна на дължината на черепа, от тила до очите.
Устни: Не много увиснали.
Челюсти и зъби: Челюстите са силни, с почти еднаква дължина, със съвършена, правилна и пълна ножична захапка, т.е. горните резци покриват долните в много тесен контакт и са разположени отвесно на челюстите. Пълната зъбна формула е желателна.
Очи: Блестящи, нежни и изразителни. Цвета варира между орехово и тъмнокафяво. Тъмните са по-добрия вариант. Само при червеникавокафяв белтон (червеникавокафяво с бяло) светлите очи са приемливи. Очите са овални и не са изпъкнали.
Уши: Средно дълги, ниско поставени, увиснали, с изчистени гънки, прилегнали по бузите, с кадифени краища. По горната част покрити с фини копринени косми.
Шия:
По-скоро дълга, мускулеста и суха, леко извита, с изчистени линии; тя свързва главата към широките и много мускулести рамене; никога гърлеста или с увиснала гуша; елегантно изглеждаща.
Тяло:
Умерено дълго.
Гръб: Къс и хоризонтален.
Поясница:Широка, леко сводеста, силна и мускулеста.
Гърди: Дълбоки в предната част, с добра дълбочина и ширина между раменните лопатки. Ребрата са добре извити, широко издадени и дълбоки назад, т.е. гърдите са добре запълнени.
Опашка:
Поставена почти на линията на гърба, средно дълга, непреминаваща под скакателната става, никога навита, нито провлачена, леко извита или с форма на ятаган, но без тенденции да се извива нагоре; долната част на опашката завършва с дълги ресни. Ресните започват малко по-ниско от основата, стават по-дълги към средата на опашката и постепенно се скъсяват към края. Коъмът е дълъг, блестящ, мек и копринен, вълнист, но не къдрав. Жизнена и много подвижна по време на движение; носи се хоризонтално, но никога по-високо от нивото на гърба.
Крайници:
Предни крайници:
Рамене: Простиращи се доста назад или скосени.
Лакти: Добре спуснати плътно до тялото.
Подрамене: Прави и много мускулести, с кръгли кости.
Матакарпуси: Къси, силни, кръгли и прави.
Задни крайници:
Задните крайници са добре замускулени, включително и подбедрата. Дълги от бедрата до скакателните стави.
Бедра: Дълги.
Колене: Добре склонени.
Скакателни стави: Не са наколонени нито навън, нито навътре и са доста снишени.
Лапи:
С добри възглавнички, стегнати, със стегнати засводени пръсти, защитени с козина по между си.
Походка и движения:
Свободни и грациозни движения, внушаващи скорост и издръжливост. Свободните движения на скакателните стави подсилват мощните тласъци от задните крайници. Гледани отзад, тазобедрената, коленната и скакателната стави са на една линия. Главата се държи естествено високо.
Космена покривка:
Козина: От задната част на главата, до линията на ушите е леко чуплива (не къдрава), дълга и копринена, каквато е козината на сетерите по принцип. Задната част на бедрата и предните крайници, почти до лапите, са добре покрити с ресни.
Цвят: Черно с бяло (син белтон), оранжево с бяло (оранжев белтон), лимонено с бяло (лимонен белтон), кестеняво с бяло (кестеняв белтон) или трицветно, т.е. син белтон с жълтокафяво или кестеняв белтон с жълтокафяво, като цветовете не трябва да са на големи петна по тялото. Предпочита се козина изпъстрена с капчици или малки петна.
Забележка на комисията по стандарта:
Белтон е специален термин, използван да опише напръсканата с капчци и петна козина на aнглийския сетер. Белтон е село в Нордтумберлънд. Този термин е създаден и популяризиран чрез книга за aнглийски сетери, написана от Едуард Леверк, кучевъд, който е имал голямо влияние върху съвременния облик на породата.
Размери:
Мъжки 6568 см.
Женски 6165 см.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина и ефекта върху здравето и благосъстоянието на кучето.
Всяко куче, представено с наличие на физически дефекти, ще бъде дисквалифицирано.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормални по вид тестикула, които да са напълно слезли в скротума
Каде пише че е спортно куче а не ловно или обратното ?
Райчев 
30_12_06_1533.jpg (51.55K)
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +