Бебе и животно - мисия ВЪЗМОЖНА!
#1
Публикувано: 24 February 2011 - 10:56 PM
Няма нищо по-тъжно от обява “подарявам 4 годишно куче, защото съм бременна и не мога да го гледам повече.” Винаги съм смятала, че онези, родените на улицата, поне са запознати с реалността. А тези у дома, които отиват на улицата? Те не знаят как да се справят. Всички онези неща, на които сме ги учили, а именно: да не се качват на дивана, храната е в паничката, винаги има вода и тапетите НЕ се дъвчат, няма да им свършат никаква работа навън. Оказва се, че в най-добрия случай огромен процент от домашните любимци просто сменят дома си, но по-често отиват на улицата, защото просто не сме се поинтересували дали наистина да родим бебче и в същото време да имаме котка би било проблем. За сметка на това цялата рода, баби, лели, все експерти казват категорично – марш от къщата!
На практика нещата са далеч по-лесни. Няма как да има предаване на болести от любимеца към бебето, изискването е само едно! Завишени стандарти за хигиена в дома и обитаващите го. Но дори и да нямате животно у дома, нима няма да чистите повече от преди, щом се яви дете? Не виждам смисъл да се отървете от котката, защото пуска косми, а в същото време да има пласт прах по мебелите.
Другото, което е редно да се прави, но то ще предпази не само детето ви, а и вас, е редовното обезпаразитяване. Правете го всеки месец, а от време на време можете да зарадвате и ветеринарния ви лекар с пакетче за проба за паразити. Да давате един път месечно таблетка срещу вътрешни паразити няма да съсипе животното, както често чувам. Напротив. Цикълът на паразитите изисква такъв ритъм, личното ви здраве също, както и това на новия член на семейството. И ако вашият любимец не излиза навън – пак не му ги спестявайте. Все пак излизате вие и с обувките носите какво ли не. Просто си изградете навик, включете напомнянето на телефона си или си залепете бележка на хладилника:
“ 01-10 всеки месец – ТАБЛЕТКИТЕ НА РОНИ!”
Знам, че основните страхове се включват в думичката “токсоплазмоза”. За успокоение по отношение нея ми се иска да разясним няколко факта, които са особено важни, за да сте спокойни вие, но и за да не се разделяте с котката си ей така, а и с които да съобразим периода на бременността:
1) Заразените котки отделят яйцата с фекалиите си и са опасни 2-3 седмици и този период важи само, когато котката се зарази за първи път.
2) Котката е изключително чистоплътно животно и затова заразяване при галене, гушкане и т.н почти не съществува.
3) Опасност би била само външна котка. Такива просто не пипайте.
4) Най-сериозен източник на зараза по статистика е суровоядството.
Най-лесно ще се освободите от страховете си, ако просто изследвате фекалиите на котката ви, а и себе си - серологично за токсоплазмоза, и всичко ще е ок.
Имайте предвид, че заразяване може да се получи и ако предпочитате месото алангле. Също така и ако пиете сурово козе мляко. Предпазването от заразяване отново е просто – не консумирайте сурово или полусурово месо, винаги мийте ръцете сериозно след работа с месото, мийте добре съдовете, в които сте държали сурово месо, не пробвайте месото, докато готвите (дали сте го докарали на сол и има ли нужда от още пипер).
Мийте добре зеленчуците и плодовете, а в градината слагайте ръкавици. Не на последно място – любимото ми правило – бременната жена не сменя тоалетната на котката у дома! Много приятно правило, нали? Самото почистване трябва да става всеки ден, защото така няма да дадете възможност на яйцата да съзреят - за това се изисква 1 до 5 дни. Ако пък говорим за предпазните мерки за котката – не й давайте сурово месо, органи, каквото и да е. Ако котката ви е дворна, не почиствайте тоалетната й. И винаги покривайте кофите с отпадъци у дома.
Другите страхове са свързани с кожните заболявания. Имайте предвид, че нормално по нашето тяло, както и по тялото на любимеца ви, живеят милиарди бактерии, гъбички, дори акари. Заболяванията обикновено са свързани с общ спад в имунитета. Колкото и да битува твърдението, че гъбичките по животни се лекуват упорито, смея да твърдя, че не е чак толкова трудно, нито скъпо.
Аз самата съм израснала с котка, след това с куче, после с една сюрия папагали. Майка ми е израснала сред котки. А, всички онези хора, родени или израстнали на село, които цял живот са в контакт с животни? Простичко е. Мием си ръцете.
Освен ужасът от болести, зарази, мръсотия и т.н. помислете и за друго: как това животно промени вас, помислете дали имате друг такъв приятел като него?
Ж ивотното е и невероятен възпитателен фактор. Учи детето на отговорност. Учи го да е нежно с другите. Учи го на състрадание. Освен това домашният любимец е вечна тема за разговори между децата. Само разгледайте детските им рисунки, вижте колко често присъства домашният ви любимец там заедно с "мама, татко и аз". Сами знаете и за терапиите с животни за деца с физически и ментални увреждания. Контактът с мекото, мило и добро същество радва детето, ще го забележите в погледа му. Хей, та кой е по-готов да играе винаги с него? Кой е винаги готов да излезе за една разсходка в парка Няма – "Оф, мързи ме, остави ме да си догледам филма..." или "Махни се, боли ме главата". Домашното ви животно е винаги насреща за игра!
Не отнемайте на детето си тази радост.
Д-р Мила Бобадова @ LadyZone
I can't stop the war, shelter homeless, feed the poor
Can't walk on water, I can't save your sons and daughters
I can't change the world and make things fair
The least that I can do is Care.
#3
Публикувано: 24 February 2011 - 11:52 PM
#4
Публикувано: 24 February 2011 - 11:56 PM
Имаше нужда от такава тема.
#5
Публикувано: 25 February 2011 - 03:53 PM
P.S. Извинявам се, сега видях, че има подобна статия - "Семейство и куче"
#6
Публикувано: 25 February 2011 - 04:31 PM
Нагърбили сте се със сериозна просветителска дейност!
#7
Публикувано: 25 February 2011 - 04:38 PM
#8
Публикувано: 25 February 2011 - 05:33 PM
#9
Публикувано: 28 February 2011 - 10:52 PM
#11
#12
Публикувано: 01 March 2011 - 03:14 PM
Това са моите две дъщерички.
Имам и две момчета Бори и Мечо. Мечтата ми е да си взема Мечо при нас , защото сега е при мама - много ми е трудно в малкото жилище.
Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953
#13
Публикувано: 02 March 2011 - 05:15 AM
Мерките, които ние взехме относно котето:
1. Наистина го обезпаразитяваме всеки месец, стори ми се множко, но след като двама ветеринари ни го казаха, го правим.
2. Тоалетна аз не чистя.
3. Изследвах се за токсоплазмоза и излезе, че организма ми я е срещал и имам антитела, т.е. повторно не мога да се заразя и риск за децата няма! Даже за по-сигурно се изследвах два пъти в две различни лаборатории. Докторът ми също потвърди, че мога да си гледам спокойно животинчето.
4. Спряхме да прибираме вкъщи животни, т.е. не сме вече приемен дом. Последните котенца, които живяха у нас, ги осиновиха в деня, в който стартирахме процедурата по ин витро.
5. Всички съдове задължително минават през миялната за дезинфекция на високата температура, а не се мият на ръка. Така и не можахме да е научим да не пие вода от всяка чаша, която се изпречи на погледа й и случайно, ако ме е домързяло да вдигна масата, да не ни ближе чиниите.
След като забременях изчетах една - две теми в бг мамма - "куче и бебе", "коте и бебе". Там наистина над 99% от майките бяха твърдо против. Доста зле ми повлияха, бая се замислих как ще е карам с две новородени и котето, чак една нощ сънувах бебешки креватчета, косми и бентонит В крайна сметка реших, че нямам избор и ще се справим. Благодарна съм на мъжа ми, майка ми и свекърва ми, че не ме пришпорват да махна животното.
Сега ме вълнува дали в началото трябва да й огранича достъпа до децата. До кога? Проблем ли е да стоят в една стая, ей такива битовизми
Освен това котето си умира да лежи върху мен и да си слага главата на корема ми, чудя дали не чува тоновете на бебетата. Възможно ли е?
Лека вечер на всички!
#14
Публикувано: 02 March 2011 - 05:25 AM
п.п. с веселушка сме писали заедно
#15
Публикувано: 02 March 2011 - 05:37 AM
#16
Публикувано: 02 March 2011 - 05:04 PM
За бебето и кучето ще взема отношение.
Чела съм статии по въпроса и живи и здрави да сме искам да кажа, че още от втория ден на първото ми дете спиме в една стая- не съм изолирала кучето. Аз родих първото си дете в чужда държава и естествено е излишно да казвам колко бе чисто там и нямаше бездомни животни. Пък и животното ми бе подложено на огромен стрес та реши да не и пирчинявам и това. Някак тя сама започна да прекарва повече време в другата стая. Обезпаразитявах я всеки месец макар и в друга страна. Тук в БГ обаче наистина мога да кажа , че ме е страх......Вярно е , че съм малко параноичка, но при прибирането на кучето от разходка и измивам обстойно краката / ако мъжа ми я мие не е толкова обстойно/ мия и дупето, мия и устата и и забърсвам козината, само дето с мокри салфетки не съм започнала да я бърша......
Изпадам в шок ако видя обувки в антрето....и ако видя ръцете на дъщеря ми в устата. Опитвам се да не се втелявам толова, но страха ми наистина е голям....въпреки предприетите мерки.
Но съдбата си е съдба и дано Господ с нас не се разделям с майта Шеба въпреки, че направо се замайвам от ежедневното чистене и грижи за децата.
Спомнм си един момент- бях бременна и все още в България и то в Перник. В един пролетен ден училището на едно пернишко училище беше станало като море от падналия дъжд......
Моите двама немирници Мечо и Шеба се хвърлиха през глава да играят в локвата. Оставих ги да се омажат и намокрят до кости. Седнах да ги гледам и сърцето ми се е радвало с тях. Смеех се с глас като децата. Жалко е , че нямах апарат в себе си. Беше такава битка, такава гонитба, плуване под вода , хапане,, лаене, плюване. Такава дъндания настана, че привлякохме и публика....После естествено доста дълго се къпахме.
Ей този момент винаги ще си спомням и ще знам, че ролята на животните на този свят е да те правят щастлив, да ти даравят любов, да те накарат да се усмихнеш, да ти вдъхнат живот.......Ех колко беше готино......
Истинската красота е невидима за очите - тя се вижда със сърцето.
http://www.facebook....100000299149953
#17
Публикувано: 02 March 2011 - 05:54 PM
#19
Публикувано: 11 March 2011 - 03:26 PM
С Брус на един манастир - лятото на 2009г.
На Богров с едно местно кучило.
С малката Амира.
С Пуфи и Брус.
#20
Публикувано: 11 March 2011 - 06:10 PM
Има много още по темата,но аз ще спра до тук,ще приложа само и снимков материал
Може да си разочарован ако не успееш,но си обречен ако не опиташ