Моето дете спи с куче от на-първия си ден. Вече преживя смъртта на първото ни куче и то доста по-мъдро от мен...Беше четири годишен когато Хъки почина. Аз на човек не приличах и плачех по цял ден. Тогава Сина ми ме попита "Ама ти защо плачеш непрекъснато? Нали си знаела че ще умре преди теб??? Ти каза, че той е винаги около нас, защо тогава ти е мъчно? Спри да плачеш защото Хъки не разбира защо си тъжна ... "
Сега имаме ретривър, както се вижда бая големичък
порасна. Определено мисля, че съм се надценила, че не съм си давала сметка какво означава голямо куче, че разходките са двойни, космите също, че пътуванията се усложниха неимоверно, готвя като побъркана, обаче човек с всичко се справя. При добра организация - всичко може, а наградата е стократно по-голяма от положените усилия.
Сега детето момче е на 5 години, а детето куче на година и поовина. На един акъл са, много се обичат и непрекъснато са един върху друг. Карат се като деца - даже идват да се оплакват един от друг
. После се защитават един друг. Като се скарам на детето момче, детето куче моментално довтасва и лае Като се скарам на детето куче, детето момче почва "Ужасни хора, ако се карате на моето куче, ние ще напуснем този дом и ще отидем в пустинята"
Ахахахааа сетих се и още нещо. Никола беше току що проходил. Свекърите ми имат кокер, а мака ми гледа пудел. Така че Николчето живееше с три кучета, от които се учеше. По едно време забелязах, че докато сервираме я обяд я вечеря Никола започваше да си върти дупето от радост ....
Маха с опашка човека - при трима учители, как иначе да бъде