[спайки]

защо кучето ми постоянно яде дървенията в къщи

[lagunano1]

Подсигурете играчки за дъвкане и коригирайте всеки път когато видите да яде дървени предмети!

[piron45]

Ако е още бебе е нормално да дъвче всичко каквото му хареса.

[спайки]

четох някъде че когато му се дават играчки за дъвкане стимулираш това в него

[спайки]

ами вече е на 7м и това го прави когато остане сам във вкъщи

[спайки]

дайте ми съвет как да го отуча от този навик защото поразиите са големи (холовата гарнитура вече е за изхвърляне вратите портмантото и др.) и съм на ръба да го изхърля

[piron45]

Точно в това е проблема, кучето е малко и не иска да стои само. Затова прави всички поразии. Необходимо е да го приучваш постепенно да остава самичко като започнеш като на игра. Излизаш и слез минута да речем се връщаш, така постепенно увеличаваш времето на отсъствие за да се научи кучето че не го изоставяш а само си играеш с него. Като свикне на по големи интервали от време да те няма проблема ще отпадне. Кучето не може да засече колко време ще отсъстваш, но ще разбере че винаги се връщаш и ще те среща с радост.

[lagunano1]

Трябва да проявите търпетие,всичко преминава с времето. но не го изхвърляйте за бога,ако действително мислите,че не може да се справите, по добре му пуснете снимки тук,все някой ще го хареса и осинови,но не го изхвърляйте на улицата,там той е обречен!!!!

[спайки]

можеби съм се изразил твърде крайно но това е голям проблем

[спайки]

много е красив много е умен когато иска но е твърде своенравен и прави каквото си поиска както в къщи така и навън
скача и се радва на всеки с когото се разминаваме и това не е приятни на голяма част от хората
когато го пусна от повода трудно след това го хващам зада му го сложа отново
тръгва след всеки който го закачи по някакъв начин
и всичко това ме притеснява да го пусна да побяга и поиграе
принуждавам се да излизам извън града зада сме сами но въпреки това винаги се намира някой човек или др. животно и тогава просто забравя за мен

[piron45]

В раздела за обучение има преведени 10 урока от руски . Вземи да прочетеш и ще научиш много полезни неща по отношение на кучето. А иначе не мисли че само твоето куче е такова. Всички подвижни породи се държат така, затова трябват системни упражнения в тази насока за да имаш успех.

[lagunano1]

И моя на тази възраст беше същия,своенравен....слуша само когато иска,бели и т.н. Но сега е но 11 месеца и вече е много послушен. Не спирайте да учите команди,занимавайте се с него възможно най-много време и ще видите,че ще има резултат.

[спайки]

благодаря ви за съветите знам че кучето иска много време да му се отделя но нали ходим и на работа и имаме и други ангажименти през уикендите се старая да му отделям цялото си внимание но през седмицата съм доста зает така че това мога да му предложа много го обичам но и работата е много важна

[lagunano1]

Най-искрено Ви пожелавам да се справите и да се радвате взаимно дълги години!

[rimela]

Здравей, Спайки!
Много ми се иска да вярвам, че наистина обичаш кученцето си и не си готов да го изхвърлиш заради надъвкани мебели - хич не звучи добре...
Вярвам, че като си писал това, в теб е говорело раздразнението, а всъщност ... няма от какво. Кучето ти е още дете, тинейджър, нормално палав и непослушен.

Пиша ти всичко това като стопанка на шпиц, при това женски - на възрастта на твоето красивата й главичка беше пълна единствено и само с идеи за бели и лудории.
На мен тя ми е първо куче, опит нямам - ами до рев ме е докарвала, честно! На всичкото отгоре тогава бях и заета с бачкане по цял ден, включително и събота и неделя, перманентно изнервена и изморена, та нейните щуротии просто ме побъркваха.
Ами оцеляхме ... и двете!
Сега през май ще навърши 4 годинки и мога да я похваля - това е най-доброто и послушно куче на света! Е, чат-пат ми сервира по нещо, колкото да не ми е скучно с нея , но това са само мили и невинни дреболийки. Изгризаните мебели, унищожени вещи, бягане след повикване, въобще всякакво нагло непослушание отдавна са история.
Започна да се "кротва" след като навърши година, към година и половина вече беше друго куче.

Естествено, нищо не става само по себе си - иска си време, усилия и най-важното - търпение и желание.

Няма да ти сипя съвети кое, как и що, тъй като не мога да те посъветвам нищо по-различно то това, което можеш да прочетеш тук във форума, има цял раздел за възпитанието. Добре ще е да отделиш време и да го прегледаш и прочетеш темите, в които се обсъждат проблеми като твоите, аз поне много неща научих по този начин.
За гризането на мебели в отсъствието на стопаните например - има тема "Кучето само у дома".
Всички по-важни теми са тук - Справочник теми по често задавани въпроси.
Прочети, прецени кое можеш да приложиш за вашия случай, опитай и пиши пак - как вървят нещата при вас.

От нас с Линда - поздрави и успех!

[спайки]

лесно е от страни да се каже че всичко ще отмине
но той всекидневно ми разрушава дома
съсипва мебелите които никак не са евтини
и така до кога?когато вече няма какво да нахапе
ами неговата игра е или да хапе или да ближе
срамувам се да поканя хора в къщи как да не се срамувам като всичко е леш................

[lagunano1]

Не казваме това отстрани,ние сме преживели всичко това и говорим от опит. Лично за мен мебелите не са по-важни от член на семейството ми!

[rimela]

ТОЙ - това е твоето куче, което си си взел за домашен любимец напълно доброволно.
ТОЙ е просто едно куче, а не злият гений в твоя дом.
ТОЙ няма никаква вина, защото не е човек, а животинче и няма разум - прави това, към което инстинктите му го подтикват и което ти си му дал възможност да прави, допускайки го безнадзорен до вещите в дома си, преди да се е научил кое може да прави с тях и кое - не.

Ако осмислиш това - ще ти е по-лесно да търсиш решение конкретно за всеки проблем. Да се вайкаш за нагризаното вече канапе и да се оплакваш от хулиганчето е безмислено. Ти си този, който трябва да намери изход от положението.

Докато беше малка Линда и дъвчеше наред всичко - стоеше си сама в коридора, когато ме нямаше в къщи, заедно с играчките си. Когато я пусках в стаите - държах я под око и НЕ при всеки опит да безобразничи. Така и не успя нищо съществено да изгризе, независимо че имаше огромно желание.
Накрая се научи. Сега си хърка на дивана.

Това беше моя начин да си реша проблема, има и други - писано е доста по въпроса.
Всички са минали през този период - няма как да бъде избегнат.

Ако не си готов да минеш и ти по този път - търси нов дом на кученцето си, дано има късмет.

Това беше от мен.