[Ариел]

Изгледах преди малко по Нова тв репортажа по повод тричането в община Царево.Там кметът официално е забранил този обичай,но пред камера застанаха собствениците на кучетата,които са били и ще бъдат,забележете,тричани,докато свят светува,или самите те.Дори една жена бе възмутена от негативното обществено и медийно порицание-била с валидол под езика си,за да се успокои.Някои хора само лоботомията може да ги сопре.Сори за радикалното ми отношение,но то е породено точно от кадрите,които видях,и всяка година виждам по този повод.Бесели кучетата само 30 мин.-какво толкова?!А мен ме втрисва за нейното собствено куче.Искам да ги попитам тези хора-като се разболеят,защо се втурват да се лекуват в болници,купуват си медикаментите от аптеката,ами не се пообесят самите те,след като толкова фанатично застават зад подобни обичаи за здраве и берекет.Болно им е детето-ми да го метнат в ледената вода,да го виснат за крачето и да го опушат над някой стъкмен огън по Еньов ден,всякакви подобни могат да си измислят.Ама как-дете им е,а и нали има лекари.На такива хора им пожелавам да им се върне същото,което те причиняват на който и да е-без значение двуного или четириного създание е!

[diggs]

Ще опитам да пресъздам думите на един "човек" от тези,които бесят кучетата /това беше още в първия репортаж/.Той казва горе долу така:
-Нищо му няма на кучето да се повърти малко,а после като падне във водата да се окъпе...и ако има болести,паразити и всичко,разбираш ли пада от него...
След това каза,че не било бесене,а къпане

[diggs]

И не стига,че кучетата са толкова верни и това ли заслужават?Една жена също каза,че когато тя си хранела кучето и тя щяла да го прави каквото иска.Да погледнем отговора от друга страна,от тази на кучето.Нали тя го прави каквото иска,ами то също не може ли?
П.п.Това също е един от първите репортажи

[Polence]

първият ми сблъсък с жестокост към животни беше, когато бях на 7. имаше един съсед, 6 години по-голям от мен, който убиваше котки по особено жесток начин. викаха му италианеца, понеже баща му беше ходил на гурбет в Италия и държеше единствения частен бар в Кърджали по това време.
ще спестя описанията на котките след като му бяха попаднали в ръцете. ясно си спомням обаче, че той не се опияняваше толкова от болката на животното, колкото от това някой човек да страда, докато го гледа какво прави. и да се опитва да отърве гадинката. винаги, ама винаги ги тормозеше в присъствие на човек, който обича котки.
имам сестра, 5 години по-голяма. тя почна да носи вкъщи пострадали котета още много преди аз да се сблъскам с това. сега си давам сметка, че нашите са се опитвали да ме пазят. е, успяха, докато станах на 7.
прибрах се вкъщи разревана, с осакатено умиращо коте в ръце. баща ми, лека му пръст, откачи. отиде, би един шамар на изрода, а после разбрах, че е ударил и баща му, когато е дошъл да се разправя.
години по-късно въпросният стана сводник. оказа се, че е сводничил и на сестра си... беше в затвора, сега не знам жив ли е и какво става с него.

[боби]

я скочете срещу делфинариума и цирка и терариума и зоо магазините да освободят и да не тормозят животните.дай да станем и вегетарянци.българина умира от глад и болести заради големите държави,а вие сте тръгнали да барборите глупости.управляващите унищожават хората,държавата по всякакъв начин.народа е превъртял поради тормоза.през кумонизма ,държавата беше тази която избиваше домашните кучета по дворовете на хората,а сега искате тези същите да спрат това.аз също не управдавам изрудите които осъкатяват и убиват животни.трябва затвор за тях ,но и за животни наранили хора трябва същото.кажете и за хората обезобразени осъкатени и разкъсани от кучета.ако ви се случи на вас,или децата ви друга песен ще запеете.министри,депутати и бизнесмени отиват в африка и избиват животни само заради трофеи ,а не за храна,та те ли ще се застъпят.все едно /крадеца да вика ,дръжте крадеца/..следва продължение..

[g_tanov]

Все отнякъде трябва да се почне Боби. А ти преди да продължиш с емоционалните изблици се понаучи да пишеш горе-долу правилно, че ме заболя главата от правописни грешки.

[Polence]

Я! още един трол - каква изненада.
хайде сега преди да си напишеш продължението, вземи се поразгледай тук какво има писано. ама преди това отвори някоя граматика.

[Damond]

Олеее, рядко неграмотно!
Инак предлагам, какво беше... - затвор за животните, наранили хора или наказание, равностойно на това, което би получил човек. Понеже в затвора ще разберат грешката си и ще се превъзпитат За кучетата иде реч, да не се объркате нещо.
Много ми е любопитно защо хапането от страна на кучетата се използва за оправдание на всички гадости, които им се причиняват? Имайки предвид какви мизерии са ми направили някои представители на човечеството през годините, трябва ли да ходя и ритам наред всички по улицата, просто щото принадлежат към същия вид?

[d-r Bobadova]

http://kriminalnidos...unyuk-maniatsi/


Днепропетровските маниаци са двама украински младежи, които извършват серия от убийства в Днепропетровск, Украйна, през юни и юли 2007г. Случаят им придобива допълнителна популярност, поради фактът че убийците заснемат на видео някои от престъпленията си и един от тези записи изтича в интернет. Виктор Саенко и Игор Супрунюк са обвинени в 21 убийства.

Преди да се впуснат в убийствата, младите чудовища се занимавали главно с грабежи. Техният съучастник в обирите, Александър Ганжа, е обвинен в два въоръжени грабежа, които се случват преди серията от убийства. На 11 февруари 2009г. и тримата са признати за виновни. Супрунюк и Саенко получават доживотен затвор, а Ганжа девет години. През ноември 2009г. адвокатите на двамата убийци обжалват присъдата им, но молбата им е отхвърлена от Върховния съд на Украйна.
Убийствата

Първите две убийства се случват в нощта на 25 юни 2007г. Жертвата е 33-годишната Екатерина Илченко, която се прибирала у дома след гостуване у приятелка. Според показанията на Саенко, той и Супрунюк били „излезли да се разходят“. Супрунюк носел чук. Когато Илченко минала покрай тях, той „се завъртял“ и я ударил с чука по главата. Тялото на Екатерина било открито от собствената й майка в 5:00ч. сутринта.

Само час след първото убийство, двамата младежи нападат следващата си жертва, Роман Татаревич. Той спял на една пейка недалеч от първото местопрестъпление. Главата на Татаревич била премазана до неузнаваемост от многобройни удари с тъп предмет. Пейката, на която било открито тялото му, се намира точно срещу сградата на местната прокуратура.

На 1 юли, в близкия град Новомосковск, били открити телата на още две жертви – Евгения Гришченко и Николай Серчук.

В нощта на 6 юли, в Днепропетровск са убити още трима души. Първата жертва бил наскоро освободеният от служба войник Егор Нечволода, който бил пребит до смърт, прибирайки се от нощен клуб. Неговата майка открива тялото му на сутринта, край кооперацията, в която живеели. След него била убита 28-годишната нощна пазачка Елена Шрам. Според признанията на Саенко, Шрам идвала към тях, когато Супрунюк я ударил с чука, който криел под ризата си и продължил да я удря, след като жената била вече паднала на земята. Тя носела торба пълна с дрехи. Двамата убийци взели торбата, използвали дрехите за да почистят чука и след това я изхвърлили. По-късно през същата нощ, те убиват Валентина Ганжа (няма роднинска връзка с Александър Ганжа) – майка на три деца, омъжена за инвалид.
Андрей Сидюк

Андрей Сидюк

На следващия ден, 7 юли, две 14-годишни момчета от Подгородное, които били тръгнали за риба, били нападнати посред бял ден. Едното момче, Андрей Сидюк било убито, но другото, Вадим Ляков, успява да избяга.

На 12 юли, 48-годишният Сергeй Яценко – инвалид от скорошна битка с рака – изчезва със своя мотоциклет. Тялото му било открито четири дни по-късно, като въпреки летните горещини, по него ясно си личали следите от брутални удари.

Последвали още тринайсет убийства. Често в един ден били откривани по няколко тела. В допълнение към по-ранните случаи, в периода от 14 до 16 юли, били намирани по две жертви на ден. Жертвите изглежда били подбирани произволно. Повечето от тях били уязвими мишени – жени, деца, възрастни хора, скитници и пияници.

Повечето от жертвите били убити с тъп предмет – чук или арматурен лост. Ударите били насочени главно към лицата им, премазвайки ги до неузнаваемост. Много от тях били обезобразени, изтезавани, а в някои от случаите очите им били извадени, докато са още живи. Една от жертвите била бременна жена, чийто ембрион бил изрязан от утробата й. Никоя от жертвите не била подложена на сексуално насилие.

Някои от жертвите били ограбени, като мобилните им телефони и други ценности били продадени в заложните къщи в града.

Убийствата покривали доста обширен географски район. Освен в самия град, много от тях били извършени в прилежащите райони на Днепропетровска област.
Разследването

Официална връзка между убийствата не била направена, чак до нападението на двете момчета от Подгородное, на 7 юли. Оцелелият Вадим Ляков първоначално бил арестуван по подозрение в убийството на приятеля си. Полицията му отказала правото на адвокат и той бил бит по време на разпита. Скоро станало ясно, че момчето не е отговорно за смъртта на приятеля си и че убийството е част от серията. Ляков помогнал на следователите да създадат скица на нападателите.

Няколко дни по-късно, на 14 юли, 45-годишната Наталия Мамарчук карала скутера си в близкото село Дийовка. Минавайки през един горист участък, двама мъже я повалили на земята. След това пребили до смърт падналата жена с чук или метална тръба. Когато тя престанала да мърда, двамата се качили на скутера й и отпрашили. Няколко местни жители станали свидетели на нападението от разстояние. Те се опитали да догонят нападателите, но бързо ги изпуснали от поглед. Две местни деца също видели убийството от непосредствена близост, скрити в палатката си само на метри разстояние от случилото се. Те осигурили подробно описание на убийците, което съвпаднало с онова, дадено то Ляков. От Киев бързо бил сформиран разследващ екип, начело с криминален следовател Василий Паскалов. Ловът се превърнал в преоритетна задача на повечето от местните органи на реда и по случая работели около 2000 полицаи.

Първоначално разследването било пазено в тайна. В медиите не била пусната официална информация за убийствата и местните хора не били предупредени за опасността от нападения, нито били осведомени за описанието на извършителите. Все пак, слуховете за убийствата накарали местното население да си стои по домовете след залез слънце. Впоследствие, полицията пуснала избирателно скици и списъци с откраднато имущество в някои заложни къщи. Откраднатите вещи започнали да се появяват в заложните къщи в район Ленински в града. Тази следа бързо довела до идентифицирането на заподозряните.
Арест и процес
Арестът на маниаците

Арестът на маниаците

Тримата заподозряни били арестувани на 23 юли 2007г. Супрунюк се опитал да продаде мобилен телефон, откраднат от една от жертвите, в заложна къща, искайки за него 150 гривня (около 20 долара). Когато той включил телефонът, за да покаже че работи, устройството било проследено от органите на реда. Супрунюк и Саенко били арестувани на касата на заложната къща. Ганжа бил арестуван в дома си, като преди това успял да пусне другите откраднати телефони в тоалетната. Те били извадени, но цялата информация в тях била унищожена.

Тримата младежи били обвинени в 29 престъпления, сред които 21 убийства и още 8 нападения, в които жертвите били оцелели. Супрунюк бил обвинен в 21 углавни убийства, 8 въоръжени грабежа и 1 насилие над животно. Саенко бил обвинени в 18 убийства, 5 грабежа и също в насилие над животно. Ганжа бил обвинен в 2 въоръжени грабежа.

И тримата си признали бързо, макар че по-късно Супрунюк оттеглил признанията си. Процесът започнал през юли 2008г. Супрунюк пледирал за невинен, а другите двама за виновни.

Доказателствата на обвинението включвали кървавите петна по дрехите на обвиняемите и видеозаписи на убийствата. Защитата стояла зад тезата, че хората на записите не са обвиняемите и обвинила разследването в сериозни пропуски. Обвинението искало доживотни присъди за Саенко и Супрунюк и 15 години тежък труд за Ганжа. В Украйна няма смъртно наказание.
Тримата приятели
Александър Ганжа

Александър Ганжа

Тримата обвиняеми били дългогодишни приятели, които заедно ходели на училище.

Саенко и Ганжа били приятели от малки. Супрунюк се бил преместил в този район по-късно и тримата стават близки в трети клас. Другите две момчета били добри ученици, преди появата на Игор. Един от техните учители описва Супрунюк като срамежливо и отдръпнато момче, което обаче често се биело и се забърквало в неприятности.

До пети клас момчетата вече успели да се сблъскат със закона, когато били хванати да замерят с камъни минаващите влакове.

В осми клас тримата намерили още допирни точки помежду си. Саенко и Супрунюк се страхували от височини, както и от по-силните училищни побойници. Двамата решават да излекуват страхът си като се провесват от балкона на 14-ия етаж. Това изглежда премахнало ужасът им от високото. Ганжа бил най-страхливият от тримата. Той имал фобия от кръвта и дори отказвал да изкъпе котката си, от страх че тя ще го одраска. Супрунюк предложил да заздравят духът си като измъчват бездомни кучета. Момчетата провесвали кучетата от някое дърво, изкормвали ги и се снимали с висящите им трупове. Обвинението показало много от тези снимки по време на процеса.
Супрунюк цинично се криви до трупа на убито куче

Супрунюк цинично се криви до трупа на убито куче

На някои от тях момчетата рисували свастики и други символи с животинската кръв и отправяли поздравът на Хитлер. На една от снимките Супрунюк позира с „Хитлеров мустак“. Той е роден на същата дата като фюрерът, 20 април, и често със задоволство отбелязвал този факт.
Кървава свастика нарисувана с кръвта на убито куче

Кървава свастика нарисувана с кръвта на убито куче

В съда бил показан и един дълъг видеозапис, на който тримата измъчват една бяла котка. Те изработват кръст от две дъски и заковават котето на него, след това стрелят по животното с два пистолета, като напълват устата му с пяна и лепило, за да приглушат писъците му.
Саенко и Супрунюк позират с трупа на бялата котка

Саенко и Супрунюк позират с трупа на бялата котка

Когато момчетата били на 17 години, Супрунюк пребива едно местно момче, открадва колелото му и го продава на Саенко. И двамата били арестувани, но не отишли в затвора заради възрастта си.

След завършването на гимназията Ганжа се захващал с разни временни работи по заведенията и в строителството. По времето на ареста си той бил безработен от известно време. Саенко посещавал металургичен институт и работел като охранител. Супрунюк бил официално безработен, но изкарвал прехраната си, карайки незаконно такси. Колата, Daewoo Lanos, била подарък от родителите му за рождения му ден.
Игор Супрунюк

Игор Супрунюк

Няколко месеца преди началото на убийствата, Супрунюк – с помощта на Саенко и Ганжа – започнал да обира пасажерите си. Очевидците описвали зелено Daewoo, с маркировка на такси, като колата видяна на местопрестъпленията. Според признанията на заподозряните, някои от жертвите били пътници в нелицензираното такси на Супрунюк. Ганжа бил взел участие само в един инцидент, в който били ограбени двама мъже и бил отказал да се замесва в следващите нападения.

Местните медии съобщават, че заподозряните са деца на богати и влиятелни родители, които имат връзки с органите на реда. Бащата на Игор, Владимир Супрунюк споделя в едно интервю, че често е летял като пилот с Леонид Кучма, бъдещият президент на Украйна и продължавал да бъде негов личен пилот и след издигането му във властта. Местните власти първоначално споменавали предполагаемото влияние на семействата на заподозряните, но впоследствие отрекли роднините им да са упражнявали натиск върху разследването и заявили, че младежите произлизат от бедни семейства. Въпреки това, Виктор Саенко бил представляван в съда от своя баща – адвокатът Игор Саенко.
Мотивът
Супрунюк позира с чук

Супрунюк позира с чук

Обвинението не установява специфичен мотив, стоящ зад убийствата. Медиите съобщават, че убийците са планирали да забогатеят бързо, продавайки видеозаписите от престъпленията си. Приятелката на един от тримата разказва, че те са възнамерявали да направят 40 записа на отделни убийства. Това било потвърдено от един съученик на убийците, който често бил чувал, че Супрунюк държи контакт с неизвестен „богат, чуждестранен собственик на сайт“, който му бил поръчал 40 снъф филми и щял да плати за тях огромна сума пари. Регионалният директор на сигурността Иван Ступак отрекъл убийствата да са били извършени с тази цел, тъй като по време на разследването не било открито нищо, което да навежда на подобно заключение. Детектив Богдан Власенко казва: „Ние смятаме, че те са го правели като хоби, за да имат колекция от спомени, на която да се радват като остареят“. Заместник-вътрешният министър Николай Купянский коментира: „За тези младежи убийството е забавление, подобно на лова“.

На процеса става ясно, че Супрунюк е събирал изрезки от вестниците, разказващи за случая. На някои от фотографиите от убийствата имало бележки от рода на „Слабите трябва да умрат. Най-силните ще владеят“.
Защитата
Днепропетровските маниаци в съда

Днепропетровските маниаци в съда

Екипът от защитници представляващи обвиняемите се състоял от трима адвокати, по един за всеки от тях. Тримата адвокати първоначално били назначени от съда, но след това Виктор Саенко поискал да бъде представляван от баща си. Молбата му била удовлетворена, но това довело до значително забавяне на изслушванията, докато бащата на Саенко се запознавал с многобройния доказателствен материал. Игор Саенко се превърнал в най-видната фигура от страна на защитата, давайки безбройни интервюта и поемайки водещата роля в заседанията на съда.

Адвокатите на Ганжа базирали защитата си на факта, че той никога не бил участвал в серията от убийства и бил замесен в един единствен инцидент, четири месеца преди това, в който двама мъже били ограбени близо до град Днипродзержинск. Ганжа признал напълно вината си, надявайки се на по-снизходителна присъда.
Игор Саенко

Игор Саенко

Стратегията на защитата за другите двама обвиняеми била да се атакува обвинението по всички фронтове. Голям брой следователи били призовани на свидетелската скамейка. Защитата обвинила полицията в незаконни обиски, неправомерно водене на записки и проблеми по време на разпитите. Игор Саенко подвигнал въпроса за видеозаписа от претърсването на апартамента на заподозряните. Според Саенко записът спира и тръгва, показвайки уликите чак когато вече са намерени, но никога в действителният момент на откриването им. Защитата отрекла, че хората заснети във видеозаписите на убийствата са обвиняемите, заявявайки че от пръв поглед се вижда, че това са други лица.

В едно свое интервю за „Комсомолска правда“, Игор Саенко заявява че първоначално за убийствата е бил обвинен четвърти заподозрян, на име Данила Козлов. Татяна Шрам, сестра на жертвата Елена Шрам, също споменава в едно интервю, че е виждала името на Козлов в съдебните документи и че Козлов вероятно е бил със заподозряните преди сестра й да бъде убита. Полицията била казала на Шрам, че Козлов е пуснат на свобода, защото „не е убивал никого“. Когато нейният адвокат се опитал да повдигне този въпрос в съда, съдията му казал да си сяда на мястото.
Виктор Саенко

Виктор Саенко

Игор Саенко продължил да спекулира с идеята за влиянието на семействата на „истинските убийци“, разказвайки че бил провел интервю с един оцелял мъж, който искал да запази самоличността си в тайна от страх за живота си. Този неизвестен мъж твърдял, че бил идентифицирал двамата си нападатели, които били арестувани. Заподозряните били освободени един час по-късно, благодарение на оказания от семействата им натиск и двама от разследващите случая били уволнени. Саенко заявил в съда, че четири дни преди да бъдат арестувани тримата обвиняеми, полицията била заловила на местопрестъплението двама мъже и една жена, които били извършили едно от убийствата. Те нападнали полицията, но били арестувани и записани под имената на Саенко и Супрунюк, които сега били изправени пред съда без да са направили нищо. „Сега тези подробности се укриват“ – казал Саенко в съда. - „Полицията твърди, че това не се е случвало. Уви, оказва се, че родителите на арестуваните лица са били доста влиятелни. Затова информацията била бързо потулена и на тяхно място са били натопени моят син и неговите приятели. Момичето, което било арестувано в онзи ден е напуснало страната и в момента е в Германия“.

Защитата също твърди, че обвинението задържа информация от съда, която би могла да оневини нейните клиенти. Игор Саенко заявил, че полицията е разпитвала очевидци и е събрала улики от още две убийства. Обвиняемите имали солидно алиби за тези две убийства, но всичката информация за тези престъпления била премахната от случая.

Бащата на Виктор Саенко заявил още, че синът му имал „психологическа зависимост“ от Игор Супрунюк, когото той наричал главатар. Защитата твърдяла, че Супрунюк многократно е заплашвал Саенко и той се страхувал за живота си. Самият Виктор също свидетелствал в съда, казвайки че е изпитвал постоянен страх от Игор Супрунюк още от 7-ми клас.

Стратегията на защитата получила известна подкрепа от семействата на жертвите, които били недоволни от бавното правораздаване и предполагаемите укрити от властите факти. Някои от роднините на жертвите заявили пред медиите, че имат намерение да основат независима организация, която да наблюдава съдебните заседания. Властите в Украйна твърдо отричат в убийствата да е бил замесен четвърти човек, който сега да е на свобода и заявяват, че слуховете за подобни престъпления, случили се след ареста на тримата заподозряни, са напълно неоснователни.
Видео и снимки от убийствата

Мобилните телефони и компютрите на заподозряните съдържали многобройни видеозаписи от извършването на убийствата. Един от тези записи изтича в интернет. Той показва убийството на 48-годишния Сергей Яценко. Той лежи по гръб в някаква гориста местност, а едно от момчетата го удря многократно по лицето с чук, увит в жълта найлонова торба. След това един от убийците започва да боде коремът му и да бърка в очите му с отверка. Накрая Яценко отново е ударен с чука, за да е сигурно, че е мъртъв. Нападението продължава четири минути, през което време жертвата е в съзнание. Един от убийците се усмихва към камерата по време на убийството. След това двамата се запътват към колата си, при което става ясно, че убийството се случва край пътя, на няколко метра от паркирания им автомобил. Те обсъждат спокойно стореното, изразявайки леко учудване от факта, че жертвата е продължила да диша, след като отверката е проникнала в оголения й мозък. Младежите измиват ръцете и ножът си с бутилка минерална вода и започват да се смеят. Във филма изглежда участват само двама заподозряни, като единият винаги е зад камерата.

Сред вещите на заподозряните били открити и многобройни снимки, на които се вижда че те са посещавали погребенията на жертвите си. В съда бил показан и снимков материал, на който обвиняемите позират с обезобразени животински трупове.

Фотографските и видео доказателства били показани в съда на 29 октомври 2008г., като част от по-голяма презентация на над 300 снимки и два видеозаписа. Защитата възразила срещу презентацията, заявявайки че доказателствата са придобити незаконно и че лицата, показани в тях са били дигитално обработени, за да приличат на обвиняемите. Когато Супрунюк и Саенко били попитани дали разпознават хората на снимките, те отрекли. Съдията им отвърнал: „Вие не сте слепи“. Експертът по видео обработка Валери Воронюк свидетелствал, че според него видео материалът е автентичен. Съдът отхвърлил всички възражения на защитата и приел аргументът на обвинението, че материалите са автентични и показват обвиняемите в процеса на убиване на жертвите им.

Мъжът, чието брутално убийство изтича в интернет е идентифициран като Сергей Яценко от село Таромское. Той е убит на 12 юли 2007г., а тялото му е открито на 16 юли.
Сергей Яценко

Сергей Яценко

Яценко бил на 48 години. Наскоро той бил принуден да се пенсионира, заради раков тумор в гърлото. Лечението го оставило ням за известно време, но Яценко не можел да стои без работа и продължил да си намира временни занимания в селото. Той се заемал със строителни ремонти, поправял коли, плетял кошници и готвел за семейството си. По времето на убийството, той вече започвал да възвръща гласът си. Яценко бил женен и имал двама сина и едно внуче. Той също имал майка инвалид, за която се грижел.

Яценко се бил срещал със смъртта и преди шестнайсет години. Докато работел в една ферма, той загубил контрол над трактора си и паднал с него в близката река. Вместо да скочи, той останал в кабината, опитвайки се да спаси тракторът и бил завлечен под водата. Когато го извадили, той бил изпаднал в клинична смърт, но успели да го съживят. Лекарите наричат неговото оцеляване „едно на хиляда“.

В около 14:30ч. в деня на убийството, той се обадил на жена си, за да й каже че ще отиде да види внучето си с мотоциклета. Той никога не пристигнал в дома на сина си, а мобилният му телефон бил изключен. Неговата съпруга Людмила се обадила на една приятелка и тръгнала заедно с нея да обикаля селото, опасявайки се че мъжът й може да е претърпял инцидент с мотоциклета. Те не могли да го открият. Людмила не можела да подаде и сигнал за изчезването му, тъй като в Украйна трябва да минат 72 часа преди едно лице да се смята за изчезнало. На следващия ден Людмила разлепила снимки на съпруга си из цялото село и се обърнала за помощ към местните хора за търсенето му. Четири дни по-късно един от местните жители видял снимката на Яценко и си спомнил че бил виждал някакъв изоставен мотор в гористата местност до сметището. Той отвел роднините на Яценко на мястото и те открили обезобразеното му и разлагащо се тяло.

Фактът, че убийството на Яценко е заснето на видео останал неизвестен за обществото, чак до заседанието на съда на 29 октомври 2008г. Нецензурираното видео шокирало публиката. Съдът се съгласил със становището на обвинението, че записът е истински и показва как Игор Супрунюк напада жертвата, а Виктор Саенко е човекът зад камерата.

Записът изтича в интернет на 4 декември 2008г., появявайки се в един шок сайт в Съединените щати. Видеото може да се открие в Гугъл със следните стрингове: „Murderers brutally kill man on camera“ или „3 Guys 1 Hammer“.
Присъдите
Тримата убийци в съда

Тримата обвиняеми в съда

На 11 февруари 2009г. съдът в Днепропетровск намира Игор Супрунюк и Виктор Саенко за виновни в предумишлено убийство и осъжда и двамата на доживотен затвор. Те получават и допълнителни 15 години по обвиненията в грабеж. Александър Ганжа, който не бил замесен в убийствата, получава девет години за обирите. И тримата били признати за виновни по обвиненията за жестокост към животни. Ганжа казва за Супрунюк и Саенко: „Ако знаех какви зверства са способни да извършат, нямаше да припаря до тях и с пистолет в главата“.

Адвокатите на Супрунюк и Саенко обявяват намерението си да обжалват присъдите им, казвайки че автентичността на снимковите и видео доказателства не е била доказана напълно.

Родителите на двамата продължават да вярват в невинността на синовете си. Владимир Супрунюк твърди, че синът му е бил изтезаван по време на разпита, като полицаите са покривали главата му и са го заставяли да вдишва цигарен дим. Игор Саенко казва, че синът му е изкупителна жертва, а престъпленията са били извършени от близки на висшестоящи лица. Родителите възнамеряват да обжалват пред Върховния съд на Украйна и в Европейския съд по правата на човека.

На 24 ноември 2009г. Върховният съд на Украйна потвърждава доживотните присъди на Игор Супрунюк и Виктор Саенко.

[Стилиан]

Единсвените моменти кагото съм си представял как убивам човек е точно когато видя как някой причинава мачения върху животните.
РАНО ИЛИ КЪСНО ВСИЧКИ СИ ПЛАЩАТ!

[bushkata]

d-r Bobadova, защо ни занимаваш с глупави дреболии.
Много по-активна и интересна е темата за кучешките истерии - лайна, кучета, пясъчници и скапаното ни дребнаво ежедневие. Стане ли дума за футбол, политика, евтини домати, памперси на промоция и бездомни кучета - гледай ти активност!
Мога да се обзаложа, че по онази тема ще се пише дълго, след като тази ще е потънала. Както всяка една такава тема - те вече са доста (по какво се различават - не знам, ни по същество, ни по коментари, ни по активни участници).
Не че по тази тук има какво да се каже де...

[d-r Bobadova]

Нали.... А най-ужасното е, че още има хора, които ми казват, че няма връзка между насилието над животни и насилието над хора. Е, ето "чудесен пример". Ще чакаме ли и у нас да се случи подобно зверство?
Обърнете внимание КОЛКО от случаите са точно по темата.

[Flawless]

Днес са гласували и приели закон за защита на животните! Който нарани или убие животно го чака затвор до 3 години и глоба от 1000-5000 лв.
Ако домашно куче ухапе човек и нанесе средна или голяма телесна повреда стопанина на кучето го чака същото! Наказанието е по-сурово ако кучето убие този човек!
Също така вече официално кучета и котки могат да се возят в градски транспорт, като трябва да им се купи билет или карта и да са с намордник!
Мисля, че това са добри новини!

[ShiBumi_GirL]

Возенето в градския транспорт само на територията на София ли е разрешено?Интересува ме също така сега този ''обичай'' тричане попада ли под ударите на закона за жестокостта към животни най-сетне?

[g_tanov]

ShiBumi_GirL, в 13 April 2011 - 07:07 PM, написа:

Возенето в градския транспорт само на територията на София ли е разрешено?Интересува ме също така сега този ''обичай'' тричане попада ли под ударите на закона за жестокостта към животни най-сетне?

Ако "нарани" или "убие" - престъпление. А за другите нарушения - ЗЗЖ. Т.е. ако някое куче доказано умре или бъде наранено от тричане ще се прилага НК.
Намери наредбата на община Варна (общински съвет), касаеща домашните животни и я прочети. Там може би ще е указано какво може и какво не. Виж и наредбата за обществения превоз.

[ShiBumi_GirL]

благодаря

[sm_dog]

За първи път пиша тук и не знам дали е точното място... но ми се иска да чуя мнение и на други хора с кучета (или кучкари както ни наричат). Наистина ми писна да слушам по новините как кучета били нападали хора, я всеки ден да виждам как разни уроди (извинявам се да обидния израз) в парка (парк "Гео Милев") ритат и замерят с камъни бездомни, а понякога и домашни кучета.

Не кучетата нападат хора, а хората нападат кучета.

Аз имам 2 кучета - и двамата са спасени от улицата и са на около година - единото е минало през приют и кастрация преди да попадне при мен и е с рязано ушенце, за това понякога като се отдалечи повече некои от въпросните... неуравновесени елементи се опитват да го нараняват в резултат на което почти всяка седмица се случва да участвам или в скандал или в бой или в нещо друго... (дори когато не влизам в самия парк, а се "крия" на една мърлява полянка до него, пак не намирам спокойствие, понеже някои хора си въобразяват, че света е техен и дори там идват да се заяждат, ако чуят джавкане и видят, че има някой).

Реално това ми нанася вреда - първо, че кучето, чисто юридически е собственост и евентуалното му нараняване (не, че ще допусна да се случи) е щета и второ, че като се опитват да го ритат, то се озлобява... и после "Ама то ме ухапа" (което също не се е случвало, но и мен да ме ритне някой ще го ухапя). Обаче в нашата "европейска" държава явно няма как човек да избегне тази вреда... освен по някакъв агресивен начин.

Проблемът не е само заради моите кучета... може би идва и от това, че храня и няколко бездомни, които се навъртат наоколо и наистина стават глутница заедно с моите... но иситната е, че на никого не пречат - джавкат понякога... но това е всичко...
А и лично аз не мисля, че това е нещо лошо - дори е добро.
Омръзна ми от "стринки" дето подучват децата да ритат кучета или ги насъскват (децата, не кучетата) да ги замерят с камъни и пръчки и после "Ама аз ще се обадя в общината... вие ще видите какво ще ви се случи, кучкари такива...защо ги храните тези пумиари". А аз ги храня за да не умират от глад и да нападат хора - защо иначе?
Но въпросните "загрижени лелки" явно нямат мозъчния капацитет да го проумеят.
Но не са само те... най-учудващото е, че дори хора с кучета агресират срещу животните.
Тази сутрин кучетата ми играеха с някакво лабрадорче и понеже бях на около 20-ина метра собственикът му реши да ритне едното ми куче (това с рязаното ухо)и когато го попитах защо, взе да врещи, че кучето ми нападало неговото куче (което после тичаше след нас и искаше да играе, та не изглеждаще "нападнато") и да ме заплашва, че "щял да вземе пистолета"...

В парка имаше едно бездомно куче, което наистина започна да напада хора понеже го биеха разни такива недоносчета, дето явно няма с какво да блеснат освен с това, че могат да си изкарат комплексите, на някой, който не може да им го върне (кучетата нямат GSM-ми да викнат полиция, нито имат пушки да застрелят хората). После го стреляха... добре, че една жена го прибра в един двор и сега кучето се успокои и не прави никакви проблеми.

И аз с моите 50-60 кила не мога да се сбия с всеки луд ( а явно от друго не разбират).. а и това не е решение. Проблема на кучетата са хората... а проблема на хората са пак хората... Мисля, че е очевидно кой трябва да се промени. Как обаче това да се обясни и как да се научим да бъдем толерантни - не сме сами на тази планета - живеем още над 1300 000 животински вида.
Дали трябва да се направят открити уроци в училище, където кучешки треньори и ветеринарни доктори да обясняват на децата, че животните нападат само по две причини - глад и страх.
Като ги тормозят провокират първото - страха... а като правят проблеми на хората които ги хранят, провокират второто - глада.

Толкова ли е сложно хората просто да не вредят?
Не е нужно да помагат или да обичат кучетата (или които и да са животни... защото има такива дето тормозят и уличните котки) - нека просто не пречат.

Във всеки случай трябва да се даде гласност... защото в момента в сутешните блокове на телевизиите постоянно ни облъчват с "Кучета нападнали хора", но реално не става ясно кой кого е нападнал... обикновено няма ухапани, но застреляните и наританите нямат глас. А хората се плашат - нали и те са животни и агресират от страх.
Това го няма никъде по света... нали толкова се мъчим да се изкараме културни и европейци?
Някъде прочетох, че едно общество се определя за цивилизовано по това как се отнася към децата, слабите и животните.
А как се отнасяме ние?

Ако някой има идея за адекватна реакция в такава ситуация... моля да сподели... иначе... обмислям да инвестирам в тейзер (електрическо устройство за самозащита) и просто да насветкам няколко агресора, та да видят какво е.

[kitana]

Един въпрос имам: какво правиш на 20 метра от кучетата си?

[tony63]

“Имаме нужда от една друга, по-мъдра и може би по-мистична представа за животните. Отчужден от естествената си природа и живеейки с изкуствено създадената си такава, човекът, като част от цивилизацията, наблюдава съществата през лупата на своето познание и ги вижда само частично през уголемяващото стъкло, докато пълният образ остава размазан. Покровителстваме ги заради тяхната незавършеност, заради трагичната им съдба да приемат форма толкова по-нисша от нашата. И там се корени нашето заблуждение. Животните не трябва да се измерват от човека. В свят, по-стар и по-завършен от нашия, те живеят като завършени и пълноценни индивиди, надарени със сетива, които сме изгубили или не сме притежавали изобщо, живеещи сред гласовете, които ние никога няма да чуем. Те не са нито наши братя, нито пък по-нисши от нас: те са други народи, уловени заедно с нас в мрежата на живота и времето, наши другари във възхода и падението на Земята”

- Хенри Бестън