- (58 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Спорт
#1
Публикувано: 28 October 2007 - 03:27 PM
Като започнем от предназначението на хъскитата, като впрегатни кучета и тяхната работа във впряг, тук можем да пишем именно за това, за състезания, за работа, за обучение, принадлежности, екипировка и т.н.. Също така тази тема е и за всички други видове спорт и интересни занимания, в които нашата порода се представя - теглене на гума, "уейт пулинг"(състезание за преместване на тежки товари), аджилити, фристайл, танци с кучета и всякакви подобни активи.
Много ми се иска темата да започне с информация за най-голямото състезание в света с кучешки впрягове - Iditarod. :yahoo:
За това ще помоля потребителят Save_The_World да пусне тук интересните преводи, които направи по темата на скоро / или ако не, то да ми разреши да ги ползвам за тази цел.
JulyVell Siberians
#2
Публикувано: 30 October 2007 - 08:44 PM
JulyVell Siberians
#3
Публикувано: 01 November 2007 - 09:56 AM
#4
Публикувано: 01 November 2007 - 10:22 AM
Аз лично водя кучето си от дясната страната на колелото, но вие ще изберете удобната за вас страна.Дясната е по-стабилна, но малко коварна, защото с лявата ръка натискам предната спирачка.Тук е мястото да обърна внимание на скоростта - не се засилвайте прекалено, рязкото спиране води най-често до "изстрелване" на кучето напред, оплитане на повода в гумите и падане от колелото(което не е никак приятно).Най-добре си купете къс повод, защото на по-дълъг повод кучето отива до предната гума, плаши се от нея и започва рязко да се дърпа настрани(поне моето куче изпитва голям страх от гумата).С къс повод няма да има нужда да навивате повода на ръката си, който така ще ви притиска и няма да е особено приятно.Ако кучето ви се страхува от колелото, качете се и полека скъсявайте повода като окуражавате кучето си, а щом веднъж се приближи до колелото го похвалете, погалете и т.н.Започнете с ниска скорост, докато свикнете един с друг, а щом вече се чувствате уверени увеличете скоростта, но не прекалено много.Добре е кучето да подтичва, не да спринтира.Намалявайте скоростта плавно, така кучето ще запонче да усеща навреме спирането.Едно важно нещо е, да не правите дълги преходи - все пак кучето ви не е спринтьор.Например можете да започнете с една обиколка на парка.Важно е да не го преоварвате.Правете чести почивки, а видите ли че кучето ви е изморено се приберете.
Това е спорт за по-хубаво време, пролет-лято най-вече.Ако можете излизайте рано сутрин и късно вечер когато е по-хладно - така значително нямалява опасността кучето ви да прегрее.В жегите е най-добре да излизате за съвсем малко, колкото да се раздвижи кучето.
Най-добре е пръвоначално около вас да няма други кучета, за да не се разсейва вашето куче и да не ви дърпа настрани.Щом свикне с колелото трябва да го научите да се държи до вас, да не се дърпа встрани при вида на други кучета, хора и т.н.
Надявам се да ви хареса :blink:
#5
Публикувано: 01 November 2007 - 11:19 AM
#6
Публикувано: 01 November 2007 - 11:26 AM
Цитат
Здравей, тук съм писала по повод поръчката на хамут ако те интересува надникни
ето и link
#8
Публикувано: 01 November 2007 - 03:49 PM
п.п. Браво за хубавата тема! :)
So the Children of Tomorrow Might Know the Animals of Today!
#9
Публикувано: 01 November 2007 - 05:22 PM
ПС:Huskypower, публикувайте и тук вашите фрийстайл снимки, може и да обясните за начинаещите някой неща за този интересен спорт :)
#10
Публикувано: 01 November 2007 - 06:23 PM
Цитат
ПС:Huskypower, публикувайте и тук вашите фрийстайл снимки, може и да обясните за начинаещите някой неща за този интересен спорт :)
So the Children of Tomorrow Might Know the Animals of Today!
#11
Публикувано: 01 November 2007 - 07:29 PM
Цитат
ПС:Huskypower, публикувайте и тук вашите фрийстайл снимки, може и да обясните за начинаещите някой неща за този интересен спорт :)
На мен ми се искаше основно темата да е за впрегатна работа и ми се искаше да пуснем тук материали за Айдитарод, защото духа на това състезание е невероятен. Надявам се да ми остане повече време и да успея тези дни да пусна нещичко по въпроса.
Иначе, да ще пусна и тук снимки. Аз се занимавам с кучетата за кеф, поне те се кефят, когато могат да вършат някаква работа, номера и магарии и разходките ни не се състоят само от мотане напред назад и скучно подушване на някой храст или седене пред някоя пейка ... по-интересно е със занимания. Винаги съм го правила просто за удоволствие, и това е нещо, на което всяко куче може да бъде научено. Не го приемам точно за спорт, а просто за забавление и развиване на кучешките способности. Отделните елементи лесно могат да бъдат съчетани. Някои от номерата съм ги чела в книжки за трикове с кучета, други съм си ги измисляла сама. Тук в България темата за Фристайла нашумя от няколко години, но ние това си го можеме доста по-отдавна, без да съм се замисляла какво точно е.
Та, понеже навлязох в темата... хайде ще пусна и снимките ;)
Соло изпълнения
Астра / Gladys z Udoli Polarnich Vlku :sedni!:
http://dog.bg/forum/index.php?action=dlattach;topic=7580.0;attach=42089;image
http://dog.bg/forum/index.php?action=dlattach;topic=7580.0;attach=42090;image
http://dog.bg/forum/index.php?action=dlattach;topic=7580.0;attach=42091;image
Реди / Ad Maiora Shiro :kuchence:
http://dog.bg/forum/index.php?action=dlattach;topic=7580.0;attach=42092;image
Сега и двойките :->)
http://dog.bg/forum/index.php?action=dlattach;topic=7580.0;attach=42093;image
http://dog.bg/forum/index.php?action=dlattach;topic=7580.0;attach=42094;image
:Танц: :Танц: :Танц:
JulyVell Siberians
#12
Публикувано: 01 November 2007 - 08:51 PM
Моля не го "крадете" без разрешение!
За чукчите кучетата били не само помощници в работата, но и тясно свързани с живота на семейството. Не случайно сибирското хъски за разлика от други впрегатни животни живеело в жилищата им, благодарение на което се е изградило неговото дружелюбие. Според митологията на чукчите кучетата стояли на входа на оня свят, за да посрещнат човека. От там идва и уважението, което те засвидетелстват на своите кучета. Кучето е било въплъщение на най-добрите качества притежавани от хората. То е било пазител на имота, впрегатно животно, ценен помощник в лова и придружител на децата. Тъй като до голяма степен хората зависели от своите кучета, те виждали в тях преди всичко своя собственост, която била дори наследствена. Кучетата били толкова важни за тях, че редките кучешки епидемии били истинска катастрофа за селата на чукчите. Тежки времена очаквали семейството ако не притежавало куче. Ако някой искал да си отмъсти някому за нанесена обида не можел да измисли нищо по-пакостно от това да убие кучетата му. Сибирското хъски било не само впрегатно куче, но и верен помощник в борбата за живот. В шейните впрягали различен брой кучета, обикновенно от 6 до 12 обучавали по-бързите, по-схватливите и по-издържливи кучета и ги поставяли на чело на впряга. Избирали най-точно изпълнителните, доминиращите в йерархията на впряга и по-едрите, които да проправят пътя и да реагират на командите.
Различните северни народи впрягали по различен начин своите кучета в колона, по двойки,ветрилообразно или по други комбинирани начини.
В края на XIX век и началото на XX век се появило ново поколениесмели полярни изследователи, които взели поука от жителите на полярните области и при опасните си експедиции използвали шейни теглени от кучета. Такива били норвежците Фритьоф Нансен и Роалд Амундсен, американците Робърт Пири, Фредерик Кук и други.Всички ескпедиции, които разчитали на понита и на силата и способностите на хората, завършвали с неуспех и дори с фатален край. Известно е прочутото състезание през 1911 г. до Южния полюс, в което норвежецът Р. Амундсен победил англичанина Робърт Скот. Скот използвал сибирски хъскита и с типичното си английско джентълменство, любов към животните и чувство за отговорност се опитвал да щади кучетата си, теглил от сутрин до вечер заедно с тях. Стигнал до Южния полюс с голямо закъснение след своя съперник и загинал при обратния път.Докато Амундсен прилагал към кучетата си суровите закони на ескимосите, когато кучетата преставали да му служат, той ги избивал. Тръгвайки към полюса с 52 кучета, той се завърнал с 11. Без угризения на съвестта той изяжда почти целия си впряг и това спасява живота му. И този безмилостен палач е същият, който писал в мемоарите си: рядко можем да срещнем животно, което да изразява чувствата си по-добре от кучето.В очите му можете да откриете всичко: радост, тъга, признателност. Погрешно смятаме, че ние хората имаме монопола за изразяване на чувства. Загледайте се в очите на кучето: в тях ще откриете същите изражения каквито и в очите на човека. Изглежда кучетата притежават това, което ние наричаме душа. Оказало се че само хъскито е толкова издържливо, за да понесе всички трудности на изключително суровия климат и да тегли натоварена шейна стотици мили по заснежените равнини.
Десет хиляди километра в полярната нощ изминава руска експедиция, екипирана според вековните традиции на жителите на северните райони, които обаче никога не са предприемали такива рисковани маратони. От Уелен до Мурманск кучета и хора издържат всички изпитания на природните стихии снежни бури и виелици, студове до 50 градуса по Целзий и ураганни пориви на вятъра.Случвало се да изминат стотици километри, без да видят жива душа, шейните затъвали в пукнатини, понякога с дни не слагали залък в устата си.
Тежък бил животътна кучетата: краката им се наранявали, разтягали им се сухожилия, страдали от жажда, изтощение, някои се разболявали и умирали. Изгладнелите кучета, които оставали живи, трябвало да се задоволяват със символична доза храна, т.нар. пемикан, приготвен от сушено месо и мазнина. Нощем спели на вън на силния вятър и студ, така че буквално замръзвали в снега.при дадените условия тези полудиви животни били незаменими, а на неопитните изследователи било трудно да се справят с тях. Кучетата често ставали причина за безредици, биели се помежду си, не се подчинявали, заплитали се в каишите или се опитвали да се доберат до хранителните припаси. Много преди тези авантюристични експедиции се знаело, че кучетата за Севера са нещо като камилите за Юга. Тамошното население ги използвало дори за пренасяне на поща на големи разстояния.
Треската за злато в началото на века в Аляска допринася за развитието на отношенията между Сибир и Северноамериканския континент. По Юкон се стичат хиляди търсачи на ценния метал и доброто куче неочаквано стига цената на златото. През 1903 г. излиза книгата на Джек Лондон Дивото Зове и това куче се издига до създание с митична величина.
Първите сибирски хъскита били пренесени в Америка от търговеца на кожи Уилиям Гусак. През безкрайните северни зими златотърсачите, които имали повече време и пари, започнали да организират състезания между своите кучешки впрягове. По време на едно надбягване изключителните хъскита направили огромно впечатление на богатия Фокс Рамзи, който след това наема кораб и внася още 70 кучета с цел да участва в голямото надбягване в Аляска. През 1910 г. в това най-известно в Аляска надбягване, станало традиционно , Рамзи пуска да се състезават 3 негови впряга със сибирски хъскита. Единият от тях управляван от Джон Джонсън отнесъл наградата, другите два се класирали съответно на 2-ро и 4-то място, за всеобщо учудване на залагащите, които смятали тези кучета за много малки и леки, за да мерят сили с мощните местни породи. Демонстрирайки извънредната си бързина, съчетана с тяхната издържливост сибирските хъскита печелят с Джонсън пак през 1914, 1915, 1916 и през 1917 година с Леонард Сепала, смятан за един от най-големите водачи на впрегатни кучета. Сепала трябва да се смята за личност от първа величина в историята на породата и славните и клонове Чинук, Монаднок и Иглу Пак.
През Януари 1925 г. сибирското хъски придобило още по-голяма слава и известност след легендарното препускане за серум до град Ном, Аляска, с лекарства, които трябвало да спасят живота на много хора. В историята това събитие е известно като дългото препускане за серум. Затрупаният от сняг град ом бил обхванат от масова дифтеритна епидемия. Затова Сепала бил избран да тръгне на юг към Нулато и да донесе серума с лекарствата необходими за спасяването на болните. За тази цел той използвал своите сибирски хъскита и най-доброто си куче водач Того, с което стават герои на един от етапите. Най прославеното куче водач било Балто, което тогава било смятано за куче от втора категория и било включено в по-бавен впряг. Начело на групата кучета, които в страхотна буря преодоляли последните километри до града , по странно стечение на обстоятелстватабил Балто, заето от Г. Касон от кучетата на Сепала. На него като финиширащ водач се паднал най-големият дял от славата. Негова статуя е издигната в Централния парк в Ню Йорк, за да се отдадат по този начин почести на всички впрегатни кучета.
На това забележително събитие днес се посвещават най-дългите надбягвания на кучета с шейни в света от Анкоридж до Ном през цяла Аляска - IDITAROD!!!
Героят на безкрайните снежни поля
Ю.Велкова
JulyVell Siberians
#13
Публикувано: 02 November 2007 - 07:23 AM
п.п. А колкото до духа на това състезание, то направо си е... Само при мисълта и ме побиват тръпки, но силно вярвам, че един ден ще отида. Едно е по ТВ-то, снимки и новини, друго си е да видиш нещата от близо, а за това определено ще си заслужава!
So the Children of Tomorrow Might Know the Animals of Today!
#16
Публикувано: 02 November 2007 - 10:18 AM
North face, в Чехия правят страшно много такива състезания, имам чуството, че са едва ли не всяка седмица. Преди ги следях, защото имам познат, който се изявява там и понякога печели. За съжаление си затрих линковете и като си ги възстановя ще ги пусна.
JulyVell Siberians
#17
Публикувано: 02 November 2007 - 11:02 AM
#18
Публикувано: 02 November 2007 - 11:14 AM
Големият поход на милосърдието към Ном създава основното трасе за най-голямото и най-трудно съвременно състезание за кучешки впрягове IDITAROD Sled Dog Race.
В Аляска и днес признават силата на кучешките впрягове едно прекрасно и много хубаво доказателство за това е логото на пощенската служба на щата, което представлява хъски с пилотски шлем!
Уникално изпитание за мъжеството и духа
Идеята за Великото състезание възниква през шейсетте години на миналия век. Тогава моторните снегоходи започнали да избутват от сцената шейните с кучета.
- Целият колорит, цялата история на Аляска, можеше да изчезне. И аз започнах упорито да бия тази камбана, въпреки насмешките на хората, които днес ме величаят.
Джо Редингтън пътувал като апостол през целия щат: "Състезанието ще бъде уникална проба на мъжеството, майсторството, издръжливостта. То ще бъде израз на духа на Аляска... Цял свят ще види, че ни има на света! И сме силни! И уважението към кучетата ще се върне и възроди..."
Джо постигнал своето. Намерил пари за голямата награда. Уговорил военните да маркират трасето през дивата земя на Аляска - през горите и тундрата, двата планински хребета, руслото на река Юкон, край морския бряг с ураганните арктически ветрове...
Изборът на маршрута бил повлиян от трагично събитие през 1925 г., когато в Ном избухнала епидемия от дифтерит и възникнала опасност от гибел на цели селища. Да се пренесе ваксина до Ном тогава можело само с кучешки шейни. Героят на Аляска Леонард Сепала извършил този невероятен подвиг. Кучетата сменяли навсякъде, където това можело да стане. Леонард почти не спал, не почивал и не се хранил, серумът замръзвал, но не изгубил качеството си.
Хората били спасени. Те поканили Сепала, поклонили му се и го нарекли "Великият мъшер". Мъшер е човек, който управлява шейни с кучешки впряг. За него и днес се пеят песни и е пример за всеки в тази сурова земя.
Още един повод да се прокара този маршрут е и фактът, че по средата на трасето е градчето Айти-торд. На езика на атапаските - "далечно място".
Някога тук добивали злато и го прекарвали с кучешки шейни до незамръзващото пристанище Анкоридж.
За 3 дни и 3 нощи - 5 минути сън!
Състезанието стартирало в 1973 година. Победителят преминал дистанцията за 20 денонощия и 49 минути. Рекордът на Сюзън Батчър е 11 денонощия 1 час и 53 минути.
Участвуват хора от Аляска и от цял свят. Японци, французи, руснаци...
Наградният фонд на състезанието е 300 000 долара. 50 000 получава победителят. По 1000 долара - всеки, които стигне финала. Останалото се дели по проценти между двадесетимата най-добри.
Състезанието е утвърдено от Конгреса на САЩ през 1976 г. То стартира всяка година в първата събота на месец март.
Трасето е отбелязано с оранжеви пръти и флагчета, отразяващи светлината. Даже в снежна буря острите сетива на кучетата и опитността на машера не позволяват отклонение от верния път. През нощта движението е по-интензивно - снегът замръзва и шейните се плъзгат по-добре. Скоростта понякога надминава 20 километра в час. Всеки състезател сам избира колко време да се състезава и колко да отдели за почивка. Но основната формула е 4 часа препускане, 4 часа отдих. На първо място са възможностите на кучетата. Има и строго правило - на определено място да се почива цяло денонощие. Но и това се прави по избор. "Новаците" го правят в началото на състезанието. Опитните - колкото се може по-накрая.
Тежината на шейната и всичко друго в нея е около 200 килограма. Стремежът е да се вземе само най-необходимото и... колкото се може по-малко. Сред вещите са обезателните: брадва, оръжие, нож, отвертка, фенер и батерии, печка, кибрит, термос, спален чувал. Медикаментите са антибиотици, пургативи, антипростудни, витамини и аптечка за травми. Храната - кексове и сладкиши, праскови, сухо мляко, кафе. Основната храна за кучетата се хвърля от самолети на определени места по трасето.
По пътя мcшерът не може да ползува ничия помощ. Нарушителите се дисквалифицират. Всичко правиш сам - палатката, грижата за кучетата, ремонт на шейните. Често не губиш време и спиш в шейната. Кучетата - в снега.
Главната беля е липсата на сън. При своя рекорд Сюзън Батчър през първите три денонощия спи само... 5 минути! Слабаците в това състезание просто не виреят. Виж - с възрастта нещата стоят другояче. Често пъти старото изглежда по-жилаво. На едно от състезанията стартира Норман Уогиш. Всички са сигурни, че няма да завърши. Но той схрусква като топъл хляб 1 700-те километра. Независимо от своите 84 години.
По време на гонката се преминават реки, има главоломни спускания по склона на заледени върхове, минава се през монотонни, изгорели от пожари, гори...
Похвално слово за най-добрия приятел
Случват се такива неща, каквито и най-развинтената фантазия на писателя не може да измисли. Веднъж Сюзън Батчър губи победата заради огромен сърдит лос. Рогатото животно за нищо на света не искало да отстъпи път на шейната. Кучетата атакували лоса, но той безстрашно приел битката. Убил едно куче и ранил три...
Кучетата служат предано на своя стопанин. Човек, застигнат от буря, трябва на сто процента да се довери на техните неразбираеми за човека способности. Не трябва дори да мърда в шейната - и те ще го върнат в родното място. Ако човек е ранен, трябва да легне между своите кучета. Те ще изближат раните му. Няма по-добра дезинфекция.
Ескимосите и придошлите бели хора обикновено слагат във впряга от пет до седем кучета. За една риба на ден тези яки и непридирчиви приятели теглят шейните на златотърсачи, ловци, полицаи, пощальони, свещеници, дървосекачи, строители...
По времето, когато знаменитият Джек Лондон още не пишел своите книги и изкарвал от хамалския си труд по долар на ден в Сан Франциско, добре обученото и силно куче в Аляска се продавало за 1 000 долара.
Специално за ледения маратон от Анкоридж до Ном тестът е простичък: преценява се иска ли кучето да тича или не иска. Тренират и подготвят за голямото състезание само онези, които показват безспорен ентусиазъм.
Решаваща е ролята на водача. От неговия ум, сила, послушност, преданост и от авторитета му сред всички други във впряга, зависи успеха в състезанието. Това е кучето, което е посредник между своите събратя и човека. Неговата грешка или непослушание лишават състезателя от всичко.
Кучетата-лидери са така популярни в Аляска, както и техните стопани. Цената им достига до 10 000 долара.
Слабото място на всички от екипа са техните лапи. Всеки състезател изразходва хиляди чорап-обувки за своите кучета и въпреки това лапите им често са потънали в кръв.
Според правилата състезаващите се екипажи могат да включват от 5 до 20 кучета. Оптимално са около двадесет. Кучетата не се сменят по дистанцията. Уморените или заболели кучета може да си починат като се возят в шейната или се оставят в някой пункт на ветеринари.
В деня на пробуждане от полярната нощ
За Аляска Голямото състезание е нещо като пробуждане от дългата полярна нощ. По цялото трасе хората излизат да посрещнат героите и следят с часове пристигащите екипи.
Изведнъж някой се провиква: "Виждам ги! Идват!" И всички се втурват да ги посрещнат.
Първата жена-победителка е жителката на Ном - Либи Ридзл. През 1985 г. тя единствена не се уплашила да кара шейната си през надигналата се ледена буря и спечелила непреодолима преднина.
Победителят на финала, колкото и да е уморен, трябва да каже няколко думи. Помнят се думите на Рик Свенсон: "Не съм аз шампионът - моите кучета победиха! Велика е природата, човекът е малък!". Либи Ридзъл казва на финала: "Сега вече мога да умра". Понякога се изповядват: "Време е да помисля - кучетата или семейството".
На финала в Ном винаги има огромен банкет, на който в залата вкарват шейна с ягоди. Наоколо - море от топлина и радост! Присъствуват героите от най-уникалното състезание на нашата планета. И в очите на тези мъже и жени може да се видят много от човешките черти, които всеки от нас би могъл да си пожелае...
превод Save_The_World
JulyVell Siberians
#19
Публикувано: 02 November 2007 - 11:22 AM
Първия принадлежи на Мартин Бъсер който през 2003 година изминава за най-добро време разстоянието от Анкоридж до Ном.
На второ място е рекордът за най-много победи в състезанието, който принадлежи на Рик Суенсън. Той успява да завърши на първо място 5 пъти 1977, 1978, 1981, 1982, 1991.
Следващия рекорд принадлежи на Мери Шилдс. През 1974 тя е първата жена финиширала в "Айдитарод.
Либи Ридлес е пък първата жена която финишира първа през 1985
Доуг Суингли е първият мъж спечелил "Айдитарод" който не е от Аляска.
Робърт Сорил е първият мъж отвъд океана който печели състезанието.
Рекорд за най-много победи в "Айдитарод"
Рик Суенсън печели състезанието пет пъти подред 1977-78-81-82-91
Сюзан Бътчър е с четири победи 1986-87-88-90
Доуг Суингли също с четири 1995-99-2000-01
Джеф кинг с четири победи 1993-96-98-2005
Робърт Сорил с две победи през 2003 и 2005 година.
превод Save_The_World
JulyVell Siberians
#20
Публикувано: 02 November 2007 - 09:17 PM
- (58 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »