Dog.bg Форуми : Първа помощ при котки

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

Първа помощ при котки

#1 Потребителят е офлайн   СНЕЖАНКА Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1045
  • Регистрация: 22-February 06
  • Gender:Male
  • Location:София

Публикувано: 06 May 2006 - 03:04 PM

Част I

КАКВО Е ОПАСНО ДА ПРИЕМА КОТКАТА

Много вещества и лекарствени препарати използвани за лечение на хора е по-добре да бъдат изключени (или да бъдат давани само в краен случай, по жизненоважни показания), тъй като тяхното използване при котките може да предизвика ефект, противоположен на очаквания, което представлява опасност за живота и здравето на животните. В частност, такъв обикновен и безобиден препарат като аспирина, имайки предвид особеностите на фармакокинетиката у този вид животни, може да предизвика у котката сериозно отравяне и даже да доведе до летален изход. В краен случай може да се даде на котката детски аспирин през ден. Същото се отнася и до но-шпа, който може да предизвика у котката парализа на задните крайници. Парадоксално е, но морфинът който притъпява болката при хората, при котките напротив усилва възприемчивостта към болката, а серотонинът който повишава налягането при кучетата, при котките го понижава. Също така за котките са противопоказни нестреоидните противовъзпалителни средства (напроксен, парацетамол, фенилбутазон), някои антибиотици (особено тетрациклин), разтворимите сулфонамиди (сулфонамиди на таблетки могат да се дават) и аминогликозидите. Ето списък на лекарствата, които е най-добре да изключим (освен в тези случаи, когато възникне необходимост от приемането им по жизненоважни показания):
Аналгин (метаболитите на този препарат поразяват еритроцитите и предизвикват у котката тежка токсична анемия);
Аспирин (може да предизвика у котката сериозно отравяне, понякога до летален изход);
Бензилбензоат (мехлеми или суспензии, съдържащи това съединение могат да предизвикат у котката тежки отравяния даже при външно прилагане);
Валериан;
Йод (даже 5%-ен разтвор на йод може да бъде опасен за някои особено чувствителни котки, да не говорим за по-концентрирани разтвори);
Левамизол (препарата притежава холиномиметически ефект и при предозиране, а така също и при чувствителни животни може да предизвика неутропения, също и тежка интоксикация);
Нафталин (не го използвайте за борба с молците в помещения, където живее котка, тъй като той, както и фенотиазина предизвиква у котката хемолитична анемия);
Но-шпа (при парентерална употреба предизвиква повръщане и пареза на задните крайници);
Парацетамол (панадол, тиленол) и други фенолсъдържащи препарати заедно със салицилатите, аналгина и много други нестероидни противовъзпалителни препарати също е токсичен за котките;
Хлор (не трябва да се използва за дезинфекция на помещения, които обитава котката.
Към опасните последици могат да се прибавят също успокоителни и сънотворни средства, способни да предизвикат у котката сърдечна аритмия и тахикардия, дълбок сън, дори и кома. Опасност представляват също и много растения, които изядени от котката може да я отровят.

КАК ДА ОПРЕДЕЛИМ ЧЕ КОТКАТА Е БОЛНА

И така, аптечката за първа помощ е окомплектована. Сега е нужно да се научим да различаваме болната от здравата котка, за да можем да й окажем своевременна и според силите си помощ. Също така за да можем да изложим пред ветеринаря симптомите на започващото заболяване. Помнете, че котките не могат сами да се оплачат, затова тяхното здраве се намира във вашите ръце. Вие сте длъжни внимателно да следите животното и при първите признаци на неразположение, промяна във външния вид или поведението да проверявате не е ли болна котката. Всяко отклонение от нормалното поведение буди причина за безпокойство. Ако вашата котка се държи независимо и изведнъж търси вашето обкръжение и не се отлепва от вас ни на крачка, или обратно цял ден не напуска своето място, то постарайте се да изясните какво се е случило. Не мислете, че мъркането на котката е признак на здраве. Мъркането понякога може да означава болка или неразположение. Неочакваната агресивност на винаги спокойната и сговорчива котка може би е предизвикана от болка, температура, сътресение на мозъка, инфекция, рана на главата, спазми, диабетични кризи, които изискват медицинска намеса.

Няколко думи за това, как изглежда здравото животно.
Здравата котка има апетит, гладка и блестяща козина, хладна и влажна носна гъба (по време на сън тя може да бъде суха и топла), слизестите обвивки са розови и умерено влажни. Признаци за здраво животно са също така бодрост и подвижност. Важни критерии при оценка на състоянието на здравето са температурата, пулса и дихателната честота.

Нормална за котките се счита температура от 38,0 до 39,0 градуса по Целзий (при малките котета до 39,6 градуса, а при сфинска до 41,5). Повишаването на температурата над 40,0С може да свидетелства за начало на патологичен процес. Макар, че температурната реакция често се явява като показател на естествената резистентност или реактивност на организма, рязкото й повишаване до 41,0С по-често е сигнал за необходимост от бързо лечение. Не бива да се забравя също, че температурата на тялото на животното се повишава при вълнение и страх, след физическо натоварване, а също при горещо време, при отравяне, след електрошок или при хиперфункция на щитовидната жлеза. Съгласно изследванията, проведени в USA най-чести причини за възникване на треска са: инфекциозни заболявания (40%), онкология (20%), системни заболявания (20%), други заболявания (10%), идиопатична треска (10%).
Запомнете или най-добре си запишете нормалната температура на вашата котка в състояние на покой.

Пулса отразява честотата и ритъма на сърцебиенето, а също и силата на ударите на сърдечния мускул. В спокойно състояние честотата на пулса при здравата котка се колебае от 110 до 150 удара в минута. При големи котки и животни водещи прекалено спокоен живот, сърцебиенето е забавено. Учестен пулс се появява при повишение на температурата, при възпалителни процеси, физически натоварвания, при превъзбуждане, страх и горещо време. При котенцата и котките от малки породи честотата на пулса може да достига 200 удара в минута. При котараците пулса е по-бавен отколкото при котките.
Пресметнете и запишете честотата на пулса на вашата котка в състояние на покой в бъдеще това може да ви помогне да определите изменила ли се е неговата честота в една или друга ситуация. Достатъчно е да преброите броя на ударите за 15 секунди, а след това да умножите полученото по 4.

Честотата на дишане на котката лесно можете да определите по движението на гръдния кош, коремната стена или краищата на носа. В норма тя представлява 20 до 30 дихателни движения в минута. Котенцата и младите животни, при които обмяната на веществата е по-активна отколкото при възрастните котки, дишат по-често отколкото възрастните котки, а самките дишат по-често отколкото самците. Освен това, бременните или кърмещи котки дишат с по-голяма честото от нормата. На честотата на дишането влияят също размерите и генетичните фактори: малките породи котки дишат по-бързо от големите. Това се обяснява с по-високото ниво на обмяна на веществата и съответно с повишената топлозагуба. Изменение в честотата на дишане на вашата котка може да бъде предизвикано от страх, болка, шок, респираторни заболявания. Необходимо е също така да се отчете, че дишането се учестява в горещо време, при физическо натоварване, при възбуда на котката. Дишането на здравото животно след натоварване се възстановява за няколко минути. Затруднение в дишането може да бъде предизвикано при топлинен удар или в редки случаи при недостиг на калций в кръвта в периода на лактация при самките. Животното може да се задъхва при сърдечна недостатъчност, при възпаление на пикочно-половата система, а също при поглъщане на чуждо тяло.

При заболяване поведението на котката се променя. Тя става вяла, лежи повече от обичайното, изглежда тъжна, старае се да се укрие в тихо и затъмнено място, на повикване откликва неохотно или обратно прекалено възбудена, постоянно се премества из дома, мяука жално или проявява агресия. Движенията могат да станат непохватни, нарушава се координацията. Като признаци за начало на заболяване служат също така бързата уморяемост, нарушение в апетита, безсъние или обратно повишена сънливост.

Космената покривка става разрошена, потъмнява, може да се наблюдава повишено линеене, изменение в цвета (жълтеникавост) или еластичността на кожата.

У болната котка се наблюдават изтечения (гнойни, слузести и др.) от носа, очите, устата и други органи. Безцветните изтечения могат да бъдат свидетелство за анемия, жълтеникавите говорят за увреждане на черния дроб, кървавите насочват към сериозни инфекции или отравяне, синкавите на сърдечна недостатъчност или нарушения в работата на кръвоносната система.

Носната гъба - суха, постоянно топла е признак на повишена температура, кожата е напукана със слузесто-гнойни изтечения от ноздрите, образуване на сухи корички, побеляваща гъба (признак на анемия).
У заболялата котка могат да се наблюдават различни изтечения от очите (прозрачни, гнойни, слузести и др.), примижаване и сълзотечение могат да отразяват болка в очите, при редица заболявания се наблюдава жълтеникавост (пожълтяване) на слизестите обвивки, възпаление на клепачите. При конюнктивит, отравяне и някои други случаи понякога очите са полузакрити от третия клепач.

Що се касае до устната кухина, то може да се наблюдава повишено слюноотделяне, неприятен мирис от устата, венците и езика са покрити с налепи или язвички. Слизестите обвивки в устата и клепачите бледни, синеещи или жълтеещи.

Храносмилането също може да се наруши. Дейността на стомашно-чревния тракт е изменена: отбелязва се повръщане, диария, запек, болезнена дефекация, събиране на газове в червата. В изпражненията се появяват чужди тела (козина, глисти и др.). Капки кръв във фекалиите (в норма те трябва да бъдат с кафяв цвят) говорят за сериозна вътрешна патология обикновено става въпрос за кръвотечение в дебелото черво. За стомашно кръвотечение или кръвотечение в предния отдел на червата свидетелстват катраненочерни изпражнения с тъмен почти черен цвят. Изсветляване на фекалиите е признак на заболяване на черния дроб (недостатъчно жлъчка и др.). Пенести фекалии са показател за бактериална инфекция.
От страна на пикочо-половата система могат да се отбележат следните отклонения: повишено отделяне на урина, не задържане на урина, отсъствие на уриниране, болезненост при изпразване на пикочния мехур, изменение в цвета (в норма урината е жълта) и количеството урина, неприятен мирис, слизесто-гнойни изтечения от половите органи, прегърбен гръб, вкочанясана (скована) походка, болезненост в областта на кръста. За това, че у котката са възникнали проблеми с бъбреците може да свидетелства също сладковатия мирис от устата. Болестите затрудняващи уринирането и преминаване на храната могат да бъдат тумори, хипертрофия на простатата, хемороиди и цистит.

Дишането става начесто или обратното рядко и дълбоко (при болезненост), появяват се хрипове, сумтене, кашлица, задух. Задух у котките може да бъде предизвикан от повишена физическа активност, астма, възпаление или емфизем на белите дробове, явяващи се в следствие на отравяне. Затруднено дишане се наблюдава при плеврит, сърдечна недостатъчност, анемия, сърдечни глисти. При стари котки признаци на сърдечна недостатъчност може да бъде кашлицата.

Лимфна система. Увеличение на размерите на лимфните възли като правило свидетелства за наличен възпалителен процес. Преди всичко в този процес са въвлечени подчелюстните лимфни възли, и затова вие трябва да се научите да ги намирате и опипвате.

Повишената жажда може да бъде свързана с простуда, диабет, воднянка, бъбречна недостатъчност или болест на бъбреците, а ако към нея се прибави физическа слабост и мирис от устата, то това по-скоро свидетелства за уремия.

Повръщане се развива в отговор на попадане в стомаха на отровни треви и изобщо при отравяне, при глистна инвазия, пътуване в транспорт. Повръщане и нарастваща физическа слабост в съчетание със запек свидетелства за непроходимост на червата и за присъствие на чужди тела в червата.

Пожълтяване на слизестите обвивки може да бъде признак на хепатит, отравяне, лептоспироза.

Повишено слюноотделяне възниква при повреждане на езика и устната кухина, при попадане на чужди тела в хранопровода, при топлинен и слънчев удар, при отравяне и някои болести на черния дроб. Също така може да бъде симптом на такава страшна болест като бяса.

Температурата на тялото на котката, дишането, пулса, се изменят, но споменатите признаци на заболяване като правило не се проявяват едновременно: обикновено най-ярко изразен е един признак, а останалите го съпътстват (в едно или друго съчетание). За подобрение и за оздравяване на котката може да се съди след изчезване на всички прояви на болестта, характерни за едно или друго заболяване.

Много може да ни говори и позата на котката. Здравото животно почива или спи в непринудена поза, изправяйки тяло и изпъвайки крайници. Болната котка заема принудителна поза, способстваща за намаляване на болевите или други неприятни усещания. В частност, при заболяване на сърцето котката стои със широко разтворени предни крайници това облекчава дишането; повредените крайници котката държи отпуснато; при бъбречно-каменна болест е възможна редуваща се куцота на задните крака в ляво или дясно, съответстващо на болния бъбрек и т.н.

Гореизброените признаци се проявяват в различна степен, като съчетанието им широко варира. Ако нещо във физическото състояние или поведението на котката ви притеснява, позвънете на своя ветеринарен лекар или в най-близката ветеринарна клиника (старайте се тези телефони винаги да ви бъдат под ръка или на видно място). Възможно е телефонната консултация да се окаже достатъчна за оказването на помощ на вашия любимец.

#2 Потребителят е офлайн   СНЕЖАНКА Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 1045
  • Регистрация: 22-February 06
  • Gender:Male
  • Location:София

Публикувано: 06 May 2006 - 03:10 PM

Част II

ПЪРВА ПОМОЩ

Помнете: целта на оказване на всяка първа помощ се заключава преди всичко в това, непременно да се запази живота на вашата котка. По-нататък вниманието е нужно да бъде насочено към предотвратяване на всякакви възможни отрицателни последици от заболяванията, нещастните случаи или травмите. Необходимо е също да запомните, че котките са силни същества, своенравни и не обичат когато над тях се упражнява насилие, даже ако това се прави за тяхно добро и за спасяване на живота им. Съпротивлявайки се и изскубвайки се, котката може да нанесе със зъби и нокти сериозни травми на хората, които се опитват да й окажат първа помощ. За да се избегне това, е нужно котката да бъде надеждно фиксирана, а това изисква определени умения и техники.
Вие трябва да се научите не само правилно да се грижите за болната котка, но и на умението оперативно да оценявате обстановката, за да може при необходимост бързо да транспортирате до ветеринаря пострадалото животно за оказване на професионална помощ.

Какво да направим най-напред? Ако с котката се е случило нещастие, преди всичко внимателно огледайте животното. Това е много важно за вземане на правилното решение по оказването на долекарска помощ.
Вие трябва да можете: своевременно и правилно да спрете кръвотечение, да направите на котката изкуствено дишане (процедура по възбуждане на дишането), да обработвате рани, да слагате превръзки и шини, да предизвиквате повръщане, да поставяте инжекции, да отнесете заболялото или травмирано животно при ветеринаря.
За да може правилно да се определи степента на сериозност на заболяването или травмата у вашата котка е нужно да знаете как правилно да я обследвате. Естествено, че болното животно може да бъде недоволно от това че го безпокоят, затова не забравяйте да го поощрите с любимото му лакомство по време на огледа.

РЕАНИМАЦИЯ. ПОДДЪРЖАНЕ ЖИВОТА НА МОЗЪКА
Прилагането на този похват е необходимо в тези случаи, в които се нарушава нормалния приток на кръв към главния мозък на животното: при топлинен и слънчев удар, при поражение от електрически ток и т.н. Помнете, ако мозъкът не получава кислород в продължение само на няколко минути, то произтича необратимо нарушение на неговата дейност.
Първа помощ: отпуснете котката с главата надолу държейки я за задните крака с две ръце. Ако котката е много голяма и тежка поставете я така, че главата й да виси надолу, а задните крака да бъдат по-високо от тялото. Котки с нормален размер можете да развявате из въздуха, държейки я за задните крака, като съблюдавате необходимото внимание при тези действия. Всичко това осигурява допълнителен приток на кръв към главата.

ВЪЗБУЖДАНЕ НА ДИШАНЕТО
При нарушаване или спиране на дишането (например след даване на някои лекарствени препарати, в резултат на поражение на дихателния център от някои отрови, при травматичен и болеви шок и т.н.) се използват няколко начина за неговото възбуждане:
1. Гъделичкане на носа или почукване (перкане) по носната гъба.
2. Няколко (три-четири) резки шляпвания с широката страна на дланта по гръдната кухина. При това се задейства диафрагмата и междуребрените мускули.
3. Обливане или опръскване на котката със студена вода с едновременно пляскане по гръдната кухина с мокра кърпа или парцал.
4. Раздразване на дихателния център посредством поднасяне на памук напоен с амоняк.
5. Ритмично подръпване на езика на котката. За това е необходимо да се разтворят челюстите на животното и да се фиксират в отворено положение, поставяйки между тях дървена пръчица, еднократна спринцовка и т.н. Езика се хваща с палците на които е намотан бинт, носна кърпичка и т.н. След това трябва силно да се подръпва езика с периодичност около 4 секунди. Появата и на най-малко съпротивление по време на издърпването на език свидетелства за начало на възстановяване на дишането. При липса на незабавен ефект не губете надежда и продължавайте да стимулирате дишането.
Може да се съди за успешно завършена процедура при възобновяване на самостоятелното дишане и запазване на розовия цвят на венците.

НЕПРЯК СЪРДЕЧЕН МАСАЖ НА СЪРЦЕТО В СЪЧЕТАНИЕ С ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ (СЪРДЕЧНО-БЕЛОДРОБНА РЕАНИМАЦИЯ)
Тази комплексна процедура се прилага при животни с нарушено кръвообращение и спиране на дишането (при слънчев и топлинен удар, анафилактичен шок, поражение от електрически ток, отравяне с изгорели и изпуснати газове, при диабетична криза, остра сърдечна недостатъчност и други случаи в които може да спре сърцето).
В основата на провеждане на процедурата по изкуственото дишане лежи последователното притискане и разширяване на гръдния кош, благодарение на което въздухът се всмуква в белите дробове и се изтласква от тях. При прилагане на изкуствено дишане по способа "уста в носа" (този способ често се използва за оказване помощ на новородени котенца) е необходимо да се следи животното да не глътне езика си. За тази цел се разтваря челюстта на котката, езика се изважда навън и устата плътно се закрива. Котката трябва да лежи на дясната си страна, желателно е главата да бъде по-ниско от тялото. Придържайки челюстта на котката в затворено състояние, вдухайте (вкарайте) въздух с устата си през ноздрите на котката. Издишането ще бъде самостоятелно още щом отлепите устните си от ноздрите на котката. Ритмичност 14-24 пъти в минута.
Изкуственото дишане трябва да се прави дълго, до появата и установяването на самостоятелно дишане.
За изпълнение на процедурите по непряк сърдечен масаж е необходимо да притиснете с палеца на ръката едната страна на гърдите, а с останалите пръсти да обхванете другата страна точно зад лакътните стави. Следва рязко да окажете натиск върху гръдния кош на котката, а след това да отслабите натиска. Периодичността на стискане е 60-100 пъти в минута. Паралелно е необходимо да се прави изкуствено дишане.
Целият комплекс по изпълнение на процедурите по сърдечно-белодробна реанимация може да се изпълнява както от един човек, така и от няколко. При особено сериозни случаи (когато отсъства дишане, не се напипва пулс) шансовете за благополучен изход нарастват, ако един човек прави сърдечния масаж, а друг прави изкуствено дишане "уста в нос". Процедурите се повтарят ритмично. Освен това, в такива случаи се препоръчва да се повдига таза на котката и да се масажира коремната област на животното, тъй като тогава към мозъка постъпва допълнителен приток на кръв.
От време на време проверявайте пулса и щом той се появи започнете да правите изкуствено дишане. След завършване на процедурите заведете пострадалото животно във ветеринарна клиника.

КРЪВОТЕЧЕНИЕ И НАЧИНИ ЗА СПИРАНЕТО МУ
Кръвотеченията се разделят на артериални, венозни и капилярни.
Артериално кръвотечение. Кръвта изтича на силна пулсираща струя с яркочервен цвят.
Венозно кръвотечение. Кръвта изтича на струя, но не пулсира. Цветът е по-тъмен.
Капилярно кръвотечение. Кръвта е тъмна, отделя се по цялата повърхност на раната на капки или тънка струйка.
За спиране на кръвотеченията се правят: а) стягаща превръзка; б) турникет; в) притискане на съдовете с пръсти; г) превръзка със стърчащи краища върху разкъсания съд.

ПОСТАВЯНЕ НА СТЯГАЩИ ПРЕВРЪЗКИ
Стягаща превръзка се използва при капилярни и неголеми венозни кръвотечения. Върху раната се поставя няколко пласта стерилна марля (може да се използва парче стерилен бинт), намокрена с кислородна вода (тя не само разтваря мръсотията, но и служи като дезинфекциращо и кръвоспиращо средство), върху нея се поставя слой памук и всичко това се бинтова. Върху крайници превръзката се поставя като се бинтова отдолу нагоре за да може всяка следваща намотка на бинта да попадне на 1/3 върху предишната. Стягащата превръзка може да не се сваля 1,5 2 денонощия. Върху превръзката може да се постави торбичка с лед (или пакет замразени плодове), за намаляване на кръвотока в областта на раната.

ПОСТАВЯНЕ НА ТУРНИКЕТ
Турникет се поставя при силни венозни и артериални кръвотечения на крайниците и опашката. Като турникет може да се използва парченце тънък гумен маркуч, гумен или обикновен бинт, лента (ширит), носна кърпичка и т.н. Помнете, че турникет винаги се слага над мястото на кръвотечението. Силата на стягане на турникета трябва да бъде достатъчна за да спре кръвотечението, но не прекалено голяма за да не предизвика болка. След поставянето на турникета, върху раната се прави стягаща превръзка. В топло време турникета се оставя 1,5 часа, а през зимата не повече от 1 час за да не предизвика умъртвяване на тъканите. Ако е необходимо турникета да се държи по-дълго от указаното време, то на всеки 40 минути се отхлабва за 3-4 минути като с пръсти се притиска кървящия съд.
При повреждане на големи кръвоносни съдове, например бедрена артерия, до поставянето на турникета и превръзката, е необходимо кръвоносния съд внимателно да се притиска към прилежащите кости. След поставянето на турникета и превръзката трябва на котката да се даде да пие топла, леко подсолена вода, сладък чай или кафе.
Трябва да се помни, че турникетите са опасни: понякога те могат да донесат повече вреда отколкото полза. При неправилно поставяне на турникета е възможно стягане на нервни стволове, което може да доведе до умъртвяване на тъканта и парализа на крайника. Но от друга страна, котката може да загине от кръвозагуба от разкъсания съд. При неголеми венозни и капилярни кръвотечения се образува кръвен съсирек и раната се запушва (затваря). В такива случаи за преустановяване на кръвотечението вместо турникет е желателно да се използва натискане. Използвайте турникет само в този случай, когато кръвотечението е много силно и не можете да го спрете с други средства. Като правило това е артериалното кръвотечение ( виж горе).
За да поставите правилно турникета навийте парче гума или друг подръчен материал над раната и здраво завържете на възел, след това промушете под възела химикалка, молив или друг подходящ предмет и завъртете до спиране на кръвотечението.

ЧРЕВНО КРЪВОТЕЧЕНИЕ
Поглъщането на остри разнородни предмети, а също и някои заболявания на червата могат да се съпровождат с чревно кръвотечение. За неголямо кръвотечение може да се съди по катранено черните фекалии. При обилно кръвотечение котката се изхожда често и изпражненията са с тъмен цвят. В такива случаи е необходимо котката да бъде в покой.
Животното не трябва да се храни и пои, да му се прави клизма или да се дава слабително!
Върху корема и в областта на кръста сложете студен компрес, например пакет замразени плодове, а след това заведете котката на ветеринаря за щателен оглед.

БЕЛОДРОБНО КРЪВОТЕЧЕНИЕ
При удар от движещи се средства (автомобили, мотоциклети, велосипеди), падане от голяма височина, а също и при някои хронични заболявания, у котките може да се наблюдава кръвотечение от устата и носа, понякога заедно с кървава кашлица.
Котката трябва да се остави в покой, да се даде лекарство за спиране на кашлицата и след това животното бързо да се занесе при ветеринаря. Вода може да се дава само студена.

ПОСТАВЯНЕ НА ШИНИ
Обикновено шини се поставят при счупване на крайниците. На разтревожената котка е практически невъзможно да се постави правилно шина. Котката се дърпа, опитва се да хване пречещия й предмет, а това може да доведе до по-нататъшно травмиране на счупения крайник. За да се ограничи подвижността на котката, поставете й фиксиращо трико. За целта можете да използвате стари чорапогащи, обгърнете с тях цялото тяло, а също и мястото на повреждане. За тази цел на чорапогащника се отрязва долната част за да може лесно да се постави на тялото на животното. В случай на счупване на предни или задни крайници следва да се постави шина.

ПОСТАВЯНЕ НА ШИНА НА ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ
Обвързвайки с края на трикото тялото на котката, изрежете на нужното място отвори и внимателно промушете повредения крайник. За шина можете да използвате права пръчка, линийка или молив, които е нужно да омотаете с бинт за да не повредите меките тъкани. Шината се бинтова внимателно с подръчни материали: вратовръзка, кърпичка, колан, въженце. За тази цел най-добре е да се използва еластичен бинт.
След оказването на първа помощ отведете вашата котка при ветеринаря.

ПОСТАВЯНЕ НА ШИНА НА ЗАДНИ КРАЙНИЦИ
Повреден заден крайник се диагностицира лесно той виси. Възможно е образуване на хематоми. Задния крайник се имобилизира аналогично на предния. Помнете само, че при счупване на бедрена кост трябва една шина да се постави от вътрешната страна, а втора шина от външната страна на задния крайник.
След оказването на първа помощ отведете вашата котка при ветеринаря.
Ако счупването е открито и се вижда костта, най-напред трябва да сложите върху раната стерилна марля, а след това да поставяне шината. Не използвайте никакви мазила и кремове при поставяне на превръзката. Запомнете, че като последствие от всяка травма може да се получи шок, който е много опасен за живота.
За обезболяване и премахване на травматичния шок дайте на котката обезболяващо.

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА БОЛНОТО ИЛИ ТРАВМИРАНО ЖИВОТНО
Често се случва така, че болната или пострадала в резултата на някакъв нещастен случай котка е необходимо бързо да отиде при ветеринаря. За тази цел е необходимо да имате определени знания и умения. Травмираната котка е изплашена и често изпитва остра болка и затова може да ви ухапе или одраска. От друга страна, неправилното транспортиране (например при счупвания) може да утежни състоянието на животното. При всички видове счупвания пригответе опора за тялото за да намалите болката и да избегнете по-нататъшни повреждания при транспортирането. При открити счупвания не поставяйте антисептични средства и кремове. Пострадалата котка трябва да се транспортира във изопнато (разгънато, протегнато) състояние, покрита с нещо леко, но достатъчно топло. При счупвания на крайниците или опашката можете да приготвите портативна носилка от чанта с плоско дъно. При счупване на гръбначния стълб или тазови кости на животното, внимателно преместете на твърда носилка (например лист шперплат).
За избягване на по-нататъшно травмиране, пострадалият крайник трябва да се намира в щадящо положение: отгоре или висейки. Често, като най-удобно подръчно средство за транспортиране е одеалото, тъй като то задържа топлината, не травмира допълнително и фиксира положението на тялото. При превозване на болното животно не го тръскайте и накланяйте. Ако засучете (огънете) котката, убедете се, че гръдната кухина не е притисната и дишането е свободно.

НАЧИНИ ЗА ФИКСИРАНЕ НА КОТКАТА
При фиксирането, котката се съпротивлява, способна е да причини рани със своите зъби и нокти на хората, които се опитват да й окажат помощ. За да не се случи това, е необходимо котката да бъде надеждно фиксирана, а това изисква специални знания и умения. Впрочем, нищо сложно няма в това, но за всеки случай се препоръчва да потренирате отрано.
Ето някои начини (способи), които трябва да усвои всеки собственик на котка, но отначало е нужно да потренирате изпълнението им върху здрава котка. Запомнете анатомията на котката е такава, че вие можете здраво да я държите за врата или лапите, без да се опасявате че ще й причините вреда.
Най-удобният способ за фиксиране на котката се изразява в това, да я хванете за врата здраво и уверено събирайки кожата колкото се може по-близо до тила между ушите (хватката на старшия именно така майката хваща своите котенца), и притиснете с лакти котката към не много твърда повърхност, фиксирайки тазовата част, за да не може котката да се изправи на задни лапи. Необходимо е главата на котката да се повдигне по-високо, и държейки я с лявата ръка, с дясната извършете необходимите манипулации.
По-добре обаче е, котката да се увие плътно в някаква здрава тъкан или одеяло с прибрани лапи към тялото.
Някои стопани слагат котката (особено от малките породи) във фиксираща торба, като от отвора й се подава само главата. За целта може да се използва калъфка за възглавница.
След като сте фиксирали котката е необходимо да обърнете внимание на това да не се получат други отрицателни последствия, нещастни случаи или травми. Вие трябва да се научите бързо да оценявате обстановката, за да може при необходимост възможно най-бързо да транспортирате пострадалото животно при ветеринаря за оказване на професионална помощ.

ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ПОВРЪЩАНЕ
Фиксирайте котката, отворете устата й и вливайте наситен разтвор на готварска сол (четвърт чаена лъжичка сол разтворена в една чаена лъжичка вода). При тази процедура не трябва да се повдига главата на котката. Силното раздразване на вкусовите рецептори на езика ще предизвика повръщане.
Може да се използва още един начин, но той е доста трудоемък: трябва насилствено да давате на котката вода до появата на повръщане. Може да са ви нужни от 0,05 до 0,25 литра вода, в зависимост от големината на животното.

ОЧИСТИТЕЛНА КЛИЗМА
Понякога, например при запек или разни патологични състояния е необходимо на котката да се направи очистителна клизма. За целта се препоръчва да се направи отвара от лайка или да се използва подсолена вода (1 чаена лъжичка сол на 1 чаша вода) с температура 25-30 градуса. Фиксирайте котката в лежащо положение на лявата й страна. Приготвения разтвор със стайна температура сложете в спринцовка, края й смажете с вазелин, повдигнете опашката на котката и внимателно без да бързате въведете с въртеливи движения края на спринцовката на дълбочина до 2 см. Постепенно изпразнете съдържанието й. След изваждането на спринцовката от правото черво притиснете опашката на котката към ануса за да възпрепятствате изтичане на течността. Задръжте котката 15-20 мин. до настъпване на дефекация.

#3 Потребителят е офлайн   bushkata Икона

  • No brain - No pain
  • PipPipPip
  • Група: Модератори
  • Мнения: 27930
  • Регистрация: 19-May 05
  • Gender:Not Telling
  • Location:Макондо

Публикувано: 15 June 2011 - 04:54 PM

My link


Цитат

Защо Аспиринът е токсичен за котките?
Написано от Nikola Kerekov



Лекарство за едно животно съвсем спокойно може да бъде отрова за друго. Да вземем за пример аспирина – той е едно от най-популярните медикаменти на пазара и ние редовно го ползваме като болкоуспокояващо. Но котките са изключително чувствителни към аспирин и дори едно хапче с по-висока доза може да се окаже смъртоносно за тях. Ветеринарите понякога предписват аспирин на котки, но само при изключително стриктно контролирани дози.

Проблема се крие в това, че котките не могат да разграждат аспирина ефективно. На тях им отнема доста дълго време, за да могат да го отделят от тялото си, така че е сравнително лесно да натрупат токсични концентрации. Този дефект е наистина необичаен – хората очевидно не стадат от него, нито пък кучетата. Въпреки това изглежда, че всички котки споделят същия проблем – от домашните ни любимци до африканските лъвове.

Сега Binu Shrestha от Tufts University School of Medicine е открил, че котките може да са развили своята странна чувствителност вследствие на техния начин на живот като силно специлизирани ловци. Зависимостта им към месото може в крайна сметка да е превърна аспирина в техния криптонит.

Нашият черен дроб разгражда аспирина с помощта на протеин наречен UGT1A6, който се кодира от ген със същото име. През 1997 г. Michael Court, който ръководи изследванията на Shrestha показва, че котешката версия на този протеин почти не се произвежда в черния дроб. Генът му е буквално надупчен от мутации, което му пречи да произведе работещ протеин – точно като рецепта за готвене с липсващи стъпки. С други думи става дума за псевдоген.

И това всъщност е сравнително стар проблем. Shrestha проследил гените при 18 вида котки, от гепарди до тигри и открил, че всички те споделят едни и същи 4 пагубни мутации. Някои линии дори са натрупали повече. Общият предшественик на всички модерни котки най-вероятно е бил точно толкова чувствителен към аспирин (по редно е да се каже подобните на аспирин естествени съединения) колкото и домашните ни котки.

Но този пробем не е ограничен само при котки. Shrestha проверил състоянието на UGT1A6 и при други хищници и установил два други вида – кафявата хиена и северния морски слон – които също имали неработещи версии на гена (ако имате досег до такива животни съответно не им давайте аспирин).

Генът е активен и работещ при много други групи месоядни животни, включително другите три вида хиени, кучетата, мечки, мангусти и миещите се мечки. Тогава какво разграничава котките, морския слон и кафявата хиена от останалите хищници? Shrestha смята че отговорът се крие в тяхната диета. И трите животни са от групата на т.нар. „хипермесоядни”, което означава, че месото съставлява повече от 70% от тяхната диета. За сравнение мечките и кучетата се определят като „мезомесоядни”, което означава, че те поемат и растителна храна.

Също като много други детоксифициращи протеини, UGT1A6 се е развил, за да помага на животните да се справят с хилядите опасни химикали съдържащи се в растенията които ядат. За животните които се хранят с растения, дори не съвсем редовно, тези гени са изключително ценни. Индивиди с повредени копия на тези гени биха били принудени да стеснят значително разнообразието на диетата си и това би ги поставило в неравностойно положение спрямо тези, при които гените работят нормално.

altНо ако менюто на животното се състои основно от месо, то няма толкова непосредствена нужда от този род защита срещу субстанции от растителен произход. Така гените стават по-малко нужни и съотвено незадължителни. Индивидите с повредени версии на гените могат да оцеляват точно толкова добре колкото и тези с работещи копия, така че нарушените гени лесно се разпространяват в популацията. По този начин предците на съвременните котки постепенно са натрупали мутации, които са обезвредили техните UGT1A6 гени. Еволюцията е безпощадна в това отношение – тя винаги е работила на принципа „ако не го ползваш – просто го губиш” (“use it or lose it”).

UGT1A6 обаче не е единстветния ген, който е преминал през тази съдба. Котките имат също ниски нива на амилаза в слюнката си, ензим който стартира процеса на разграждане на въглехидратите. И за разлика от много други бозайници те нямат сладък вкус, защото тяхното копие на Tas1r2 – ген участващ във вкусовата рецепция – също е псевдоген. Всички тези събития може да са в резултат на тяхното постепенно отделяне от растителните храни.

Но това съвсем не е цялата история. Другите хиени, мангустите и невестулките също се смятат за свръхмесоядни, а техните копия на UGT1A6 си работят просто прекрасно. Това означава, че месната диета не е предразположила животните да инактивират този ген, а по-скоро е логичния фактор, който е подпомогнал за загубата на функцията на гена. Нещо друго най-вероятно е повлияло загубата на този ген при котките, кафявата хиена и северния морски слон, но не и при техните роднини. Shrestha има идея за това какво може да го е породило.

Northern Elephant Seal - Морски слонСъвременните родове котки са еволюирали от общ предшественик преди около 11 милиона години. Преди това се наблюдава мистериозна липса на каквито и да било котешки фосили – т.нар. “cat gap”, който продължава от преди 23 до преди 17 милиона години. Възможно е по време на този период древните котки да се претърпели т.нар. “genetic bottleneck” – техните популации са били много малки и мутациите възникнали в малкото оцелели лесно се предавали на тяхното поколение, включително и повредената версия на UGT1A6. Вероятно не е съвпадение, че северния морски слон наскоро премина през подобен bottleneck период.

User's Signature

Качена снимкаКачена снимка
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com

Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни