Котарака е в приемен дом, страшно е стресиран, хъска и хапе, в това състояние е неосиновяем..
" Евтаназия!" - Чисто бял котак диабетик Бургас
#42
Публикувано: 31 March 2011 - 09:38 PM
Тъжно...Много ще е трудно в това му състояние да се мери кръвна захар и да се поставя инсулин...

I can't stop the war, shelter homeless, feed the poor
Can't walk on water, I can't save your sons and daughters
I can't change the world and make things fair
The least that I can do is Care.
#48
Публикувано: 07 April 2011 - 08:13 AM
Здравейте!
Ето ни с малко новини за нашата снежинка... Имаше светлинка в мрачния му живот, която за съжаление се оказа твърде малка, за да го огрее изцяло. Снежинко спечели сърцето на една жена от Свищов, в която и той се влюби безрезервно. С много обяснения за сериозността на този ангажимент с поставяне на инсулина....и всички свързани с това отговорности към този специален котарак, жената се съгласи да го вземе пробно... Пробно на за друго, а защото в дома, в който отиде Снежинко живее и друга котка. Нашият Белушко е почувствал този дом за недвусмислено свой и според жената възникват конфликти с другия котешки обитател. Снежинко смело пази стопанката на дома само за себе си....
Това е причина тя да ни помоли да започнем да търсим дом отново, защото преценя, че не може да го задържи...
В момента Снежинко се намира в Свищов....и за съжаление отново трябва да смени своя дом...отново трябва да опознава "своите" хора и да се страхува дали пак няма да бъде нежелан...
...но все пак, нека не забравяме, че той бе заведен на ветеринар за евтаназия....и не само, че успя да пребори съдбата, ами напук на всичко е стабилен и по нищо не личи, че е диабетик....Бял, гальовен и с твърд характер...Това е нашият Снежинко....но може да бъде и ваш....стига да го заслужите
Ето ни с малко новини за нашата снежинка... Имаше светлинка в мрачния му живот, която за съжаление се оказа твърде малка, за да го огрее изцяло. Снежинко спечели сърцето на една жена от Свищов, в която и той се влюби безрезервно. С много обяснения за сериозността на този ангажимент с поставяне на инсулина....и всички свързани с това отговорности към този специален котарак, жената се съгласи да го вземе пробно... Пробно на за друго, а защото в дома, в който отиде Снежинко живее и друга котка. Нашият Белушко е почувствал този дом за недвусмислено свой и според жената възникват конфликти с другия котешки обитател. Снежинко смело пази стопанката на дома само за себе си....
Това е причина тя да ни помоли да започнем да търсим дом отново, защото преценя, че не може да го задържи...
В момента Снежинко се намира в Свищов....и за съжаление отново трябва да смени своя дом...отново трябва да опознава "своите" хора и да се страхува дали пак няма да бъде нежелан...
...но все пак, нека не забравяме, че той бе заведен на ветеринар за евтаназия....и не само, че успя да пребори съдбата, ами напук на всичко е стабилен и по нищо не личи, че е диабетик....Бял, гальовен и с твърд характер...Това е нашият Снежинко....но може да бъде и ваш....стига да го заслужите
#49
Публикувано: 07 April 2011 - 08:41 AM
От колко време е там Снежинко?
Ако жената прояви малко търпение да контролира контактите им в началото, двата котака може да свикнат един с друг и да си "поделят" териториите и стопанката. И за двамата това е стрес, ще им трябва време да свикнат с новата ситуация. Колко точно време ще отнеме, едва ли някой ще може да каже със сигурност. Но не мисля, че една -две седмици са достатъчни.
Когато прибрах втората си котката, първата не я прие особено радушно. Имаше яки тупаници. През първите 2-3 месеца не смеех да ги оставям насаме. Страх ме беше някоя да не остане без око или друга част от тялото. Сега пак се борят често, но си личи, че е на игра, а не с такова ожесточение като в началото.
Ако жената прояви малко търпение да контролира контактите им в началото, двата котака може да свикнат един с друг и да си "поделят" териториите и стопанката. И за двамата това е стрес, ще им трябва време да свикнат с новата ситуация. Колко точно време ще отнеме, едва ли някой ще може да каже със сигурност. Но не мисля, че една -две седмици са достатъчни.
Когато прибрах втората си котката, първата не я прие особено радушно. Имаше яки тупаници. През първите 2-3 месеца не смеех да ги оставям насаме. Страх ме беше някоя да не остане без око или друга част от тялото. Сега пак се борят често, но си личи, че е на игра, а не с такова ожесточение като в началото.
#50
Публикувано: 07 April 2011 - 08:57 AM
Като гледам датите от постовете са минали едва 5-6 дни.
В желанието си да намерим по-бързо приемен дом на някоя животинка, като че ли пропускаме да обясним, че е напълно нормално известно време (понякога няколко месеца) старото и новото животинче да не се разбират. Ако приемният стопанин предварително е подготвен затова, вероятно няма да бърза да върне подопечния си след първите няколко хъскания или излайвания. Моите котки и до ден днешен си хъскат. Похъскат, похъскат, пък си легнат сгушени да спят. Кучетата поне веднъж на вечер се сдърпват. Напълно нормално е. Обяснете го на приемните стопани и дано се навият да дадат още един шанс на Снежинко.
В желанието си да намерим по-бързо приемен дом на някоя животинка, като че ли пропускаме да обясним, че е напълно нормално известно време (понякога няколко месеца) старото и новото животинче да не се разбират. Ако приемният стопанин предварително е подготвен затова, вероятно няма да бърза да върне подопечния си след първите няколко хъскания или излайвания. Моите котки и до ден днешен си хъскат. Похъскат, похъскат, пък си легнат сгушени да спят. Кучетата поне веднъж на вечер се сдърпват. Напълно нормално е. Обяснете го на приемните стопани и дано се навият да дадат още един шанс на Снежинко.

I can't stop the war, shelter homeless, feed the poor
Can't walk on water, I can't save your sons and daughters
I can't change the world and make things fair
The least that I can do is Care.
#51
Публикувано: 07 April 2011 - 09:20 AM
Да, минало е малко време, но явно този път олучихме предпочитанията на Снежинко към стопани, защото за два дена от агресивна, хъскаща котка, се превърнал в гальовник към тях. В началото е нямало агресия към другата котка, той е бил стресиран, но с всеки изминал ден, колкото повече се успокоявал, толкова по-нападателен ставал до момента, в който ни се обади, че няма да се получат нещата - възможно е с повече търпение и време да стане ( въпреки, че Бисерка твърди обратното ), но тя е непреклонна. Разбира се, че се опитахме да я успокоим и убедим...не желае, разделила ги е в момента и ни даде няколко дни да намерим решение...
Не мисля , че ще си промени мнението, колокото и да и обясняваме и молим да не се отказва толкова бързо.Така е, когато няма варианти, доверяваш се сляпо и само се надяваш нещата да са ок...за съжаление почти винаги не са.
Не мисля , че ще си промени мнението, колокото и да и обясняваме и молим да не се отказва толкова бързо.Така е, когато няма варианти, доверяваш се сляпо и само се надяваш нещата да са ок...за съжаление почти винаги не са.
#57
Публикувано: 29 April 2011 - 10:15 AM
Снежинко, котаракът диабетик, оставен за евтаназия в разцвета на силите си, вече е в Австрия!
Още една душичка се спаси от безумието тук.
Ето снимки от живота му в приемния дом на Бисерка. Очакваме скоро и от неговите осиновители:
Много хора помогнаха това да се случи: благодарности на Надежда Бялкова и Росица Крайчева, които дариха животоспасяващи медикаменти и принадлежности към тях за Снежинко, на Павлина и Бисерка за осигурения приемен дом, грижи и подготовка за пътуването, нашите чудесни ветеринари и колегите им от ” Добро Хрумване „ – София и всички, които се интересуваха и подкрепяха момчето.
Специални благодарности на СОНЯ МИТРЕВА, която намеир осиновители в Австрия. Както тя казва „ има за какво да ми благодарите „, така е Соня, ти си герой !
Успех Снежно момче, пожелаваме ти дълъг и безпроблемен живот.
Да местиииим
Още една душичка се спаси от безумието тук.
Ето снимки от живота му в приемния дом на Бисерка. Очакваме скоро и от неговите осиновители:
Много хора помогнаха това да се случи: благодарности на Надежда Бялкова и Росица Крайчева, които дариха животоспасяващи медикаменти и принадлежности към тях за Снежинко, на Павлина и Бисерка за осигурения приемен дом, грижи и подготовка за пътуването, нашите чудесни ветеринари и колегите им от ” Добро Хрумване „ – София и всички, които се интересуваха и подкрепяха момчето.
Специални благодарности на СОНЯ МИТРЕВА, която намеир осиновители в Австрия. Както тя казва „ има за какво да ми благодарите „, така е Соня, ти си герой !
Успех Снежно момче, пожелаваме ти дълъг и безпроблемен живот.
Да местиииим


Вход
Регистрация
Помощ






Горе
Цитиране +





