Винаги съм знаела ,че померана е моята порода кученце!!! Когато преди 8 месеца решихме да си взимаме куче, трябваше да обмислим всички плюсове и минуси на този акт. Едно от нещата които обсъждахме е падането на тази обилна козина и как ще се отрази на черните ни диван и килими и изобщо на цялата къща и как ще изглеждаме ние , а и гостите ни след като го гушкаме. Все пак отглеждането на кученце би трябвало да е свързно с възможно повече положителни емоции. Попоглеждах и към Йоркита, разбирайки че тяхната козина е най- близо до човешката коса и не пада, т.е. не я подменят. В един развъдник ми казаха , че те не я сменяват , но както човешката коса си пада , така и тяхната също.
Сърцето ми си беше за померана

. И така Бери вече е факт. Когато го взехме беше на 3 месеца и е вече 8 месеца при нас. Аз съм изумена , че до този момент проблем с космите не сме имали, а минахме и през периода на смяна на бебешката козинка. Когато го гушкам, я остане някое косъмче по дрехата ми , я не. Наистина отделям време всеки ден за ресане . Хубаво се разресваме до основа и всички косми остават по гребена. Това ми отнема не повече от 5 мин. на ден. Според мен това е тайната да не падат по мебелите. Смятам също , че гъстата козина не позволява падналите косъмчета да остават където и да е , а си стоят вътре в нея и си чакат гребенчето да ги махне.
Преди Бери имахме нещо като пинчерче, намерено от улицата. С неговата козина определено имахме повече проблеми. Естествено не се решехме и козината си падаше и се набиваше като иглички навсякъде, както когато се подстригваме и нашите къси косъмчета не могат да се почистят.
Отворих тази тема , за да споделим мненията си по въпроса и да успокоим хората които се притесняват , че козината на померана би била проблем за тях. Споделете вашите впечатления и мнението си по въпроса.