Това е Енчо /Ени/ - така го кръстиха децата, защото беше намерен в деня срещу Еньовден, празника на нашето населено място. Намерих го на пътя - скиташе по слънцето, обезводнен, гладен, целия в кърлежи и с ранички по крехкото телце. Не вярвах, че на другата сутрин ще го намеря жив - толква зле изглеждаше и не спираше да повръща - явно стомахчето се беше свило много.
При нас има поверие, че каквото си пожелаеш срещу Еньовден се сбъдва. Аз си пожелах Енчо да си намери добър стопанин. Въобще не съм предполагала, че желанието ми ще се сбъдне още на другия ден.
Ето го Енчо, такъв какъвто го намерихме:
На Еньовден си избра да спи точно под Еньовския венец - през който се провират хората за здраве b)
Взе го най-добрата жена, която можех да си представя - Дона. Сега Енчо /тя го нарича Ени/ живее в огромен двор, има си собствена възглавничка, дюшече и играчки. Яде най-вкусните ястия на света. Обгърнат е с много любов и грижи. Център е на вселената.
И е щастлив, щастлив: