[naydenivanov]

Благодаря за бързия отговор. Понеже прочетох по-голямата част от форума стигнах до информацията, че DessyD и nikola развъждат риджбеци, видях и сайта им, но явно имейла им явно не работи, защото им изпратих писмо, но то ми се върна. За Сърбия и Хърватска ще ми бъде малко трудно в момента, а и предполагам, че и цената там ще бъде непостижима за мен на този момент. Някой има ли информация как мога да се свържа с DessyD и nikola? Бих Ви бил много благодарен ако наистина отделите време да поразпитате.

[mil_]

Обещавам да разпитам, но сега между празниците не е най-подходящото време. Веднага след празниците b)
Все пак за Сърбия и Хърватия информацията ми е, че цените са напълно поносими.
Във форума има функция да се изпрати мейл на друг потребител. Кликнете върху ника му вляво от негов постинг и в отворилата се страница някъде трябва да има "Изпрати e-mail" или нещо подобно.

Сетих се да допълня, че ако обичате зимния планински туризъм не знам ... риджбекът по принцип издържа и на топло, и на студено, но е късокосмест и няма подкосъм, зиме навън се чувства добре само ако се движи. Не става за живот на двор.

[naydenivanov]

Не, зимния не толкова. По-скоро лятото. А и живея в апартамент, така че няма да е дворно куче. Просто често ми се случва да правя походи, а и възнамерявам да става все по често. Преди имах Курцхаар и често ми се е случвало, да изгубя пътеката, а той да ме изведе на правилното място. Бяхме добър екип. За съжаление почина. Бих си взел същата порода, защото са изключително интелегентни, но пък не са добри гардове. Веднъж се сблъсках с доберман в планината, който трагна да атакува, а нашият дим да го няма. Същото ми се е случвало и с диво прасе. Не го виня ни най-малко, такава си му беше природата, а и обучението. Иначе беше много ловък, силен и енергичен. Веднъж го нападна дива котка и той успя да се справи и да я убие. Не ме разбирайте погрешно, стремя се да избягвам подбни сблъсъци възможно най-много, но когато се случат, адекватната и преценена реакция е много важна и може да предотврати неприятна ситуация. Курцхара го гледах на вилата си (по-скоро не аз, а съседа). Сега съм решил кучето да е постоянно с мен. Аз и приятелката ми имаме достатъчно време да му осигурим нужните разходки.

[mil_]

Риджбекът е идеален за хора с активен начин на живот.
В апартамент се чувства добре, нагажда се към ритъма на стопаните си.
Имайте предвид, че много силно се привързва към семейството, ако в един момент се окаже, че трябва да го отделите ще страда и крее, направо ще се побърка. По същата причина развива и силно охранително чувство към стопаните си. Няма ситуация, в която да се поколебае да ни защити, при различни случки сме били свидетели.
Трябва да знаете, че тъй като са служили като универсална порода отделните индивиди се различават по темперамент - едни са с по-силен ловен инстинкт, други - с охранителен.
И не на последно място - някой го беше казал - невъзпитан риджбек е силна, гъвкава, атлетична ... купчина неприятности.

[DessyD]

Ето два "убиващи се" родезийски риджбеци.

Прикачени файлове

•  bonno_nessa.JPG (35.39K)
  Брой сваляния: 350

[Ruja]

Привет! Новогодишни поздрави на всички учстници във форума! Наистина риджбека изключително темпераментно и в същото време уравновесено куче. Уравновесяването идва след година и половина... Имам щастието да съм стопанин на такова същество вече 2.5 години. Всичко написано за тях е вярно, но не е изчерпателно. Могат винаги да те изненадат със смелост, остроумие и любвеобвилност. Сега имам и две мъничета- на два и половина месеца (женски). Като, че гледам майка им на същата възраст. С тази разлика, че майка им бе отделена от братчетата и сестричетата на 28 дена и всичко учеше от нас, докато сега забелязвам, че майка им полага страхотни грижи, включително се опитва да ги научи на всички "трикове" коиот владее. Публикувах във сайта няколко обяви, но до момента няма сериозни желаещи да се сдобият с кученце то тази порода. Не съм съгласен с твърденията че риджбека не става за отглеждане в двор. Моето е на двора. Зимата си "облича" пух по козинката, става малко по дебеличка и всико е наред. Не съм я виждал да трепери. Пък и до колкото знам в Канада тази порода се използва за планински спасител. Ако някой проявява интерес може да ми пише, както и да се обади на тел. 0888751259- Сашо.

Прикачени файлове

•  post_29_1167908483.jpg (20.12K)
  Брой сваляния: 320

[Ruja]

Прочетах някои от мненията ви за РР и определено не съм съгласна с това, че не са бързи. РР ми хвана жива яребица на една разходка, в надпревара с други кучета не е имало по- бързо от нея. При разходка с колело не можеш да я настигнеш, ако се гоните. Може би защото се гледа навън и пусната /никога не е връзвана, само когато е на разходка с повод/ и е развила перфектна мускулатура. Съпруга ми има наблюдение върху други породи ловни кучета (ловец е) и според него по- бърза реакция не е виждал ( поне сред разпространените ловни породи у нас0 Същото мнение е и на колеги, които професионално се занимават с обучение на различни специализирани кучета (следови, стражеви, за наркотици, взрив и т.н.)

[mil_]

Здравей, Ruja, добре дошли.
Май не си чела внимателно. Кой е казал, че не са бързи, че те отстъпват само на хрътките, това толкова ме кефи като ги гледам! Тук и ловец каза, че рижко прескача другите гончета и бяга пръв. На моя любимата му игра е ти гониш-аз гоня, но никой не може да му насмогне на скоростта. Все пак на хрътка отстъпват по скорост, иначе щеше да има масово риджбеци победители в lure coursing вместо грейхаунди, все си оставаме на второ място. Реално не съм виждала състезание между риджбек и хрътка, те гонят различно, хрътките са почти лишени от обоняние, пък надарени със зрение. Нашите си имат и едното, и другото, то в Африка по тия ширини е храстовидно.
За живеенето на двор: говориш за пух през зимата. Риджбекът няма подкосъм (пух). Чела съм, че в скандинавските страни развиват подкосъм и тогава житната окраска изглежда някак сребриста, но това ще ми е адски интересно да го видя наживо. Не иронизирам, говоря най-сериозно, искам да видя как изглежда риджбек с подкосъм.
Другият ми аргумент срещу живеенето на двор е, че страшно се привързват към стопаните. Не мога да си представя риджбек, чието семейство е вътре, а той отвън и не е в центъра на семейната веселба.
За служебни съм 100% сигурна, че не стават, твърде темпераментни като млади, особено мъжките, твърде дълъг и пълен с предизвикателства период на обучение, за да постигнеш служба, не би се изплащало.
Иначе - след съзряване, подходящо обучение и много социализация - да, имат уравновесена психика, стабилни, куче, на което можеш да разчиташ отвсякъде.
Ще е полезно за всички да разказваш повече, обърни внимание и на личните си съобщения горе вдясно в прозореца на форума.

[Ruja]

Признавам, че не сме прочели всичките 18 страници във форума. Във финландия не сме ходили (с излючение на част от съседките ни, май никъде не сме ходили). Така, че и аз не съм виждала финландски РР на живо, но мога да споделя следното:
1. Това, че Ружа живее на двора, не означава, че не влиза и не прекарва част от деня с нас. Мисля, че тя по добре се чувства на двор от половин декар, който на практика е нейн- няма място, където да не може да отиде. Има си тераса на която се качва и води наблюдение за движението в квартала, гони си котките и т.н. Освен това през деня със съпруга ми сме на работа и тя би скучала сама в къщи- да не говорим за неудобства от типа- кой задейства алармата, кой изяде на котката храната, кой ми скри чехлите и т.н. Вечер когато се приберем от работа тя ни посреща, проверява какво носим в торбите, изчаква храната, след което е при нас. По някое време сама иска да излезе. Просто се чувства по-свободна навън - лае си по някой от квартала (има си и любимци и не особено приятни хора и кучета) тича по двора, изобщо пази периметъра. Това не изключва разходките навън- в парка или извън града.
2. По отношение на пуха няколко седмици преди да роди бе много студено, което съответно я провокира за зимна козина. По принцип лятото е по- тъмна, а зимата е по- светла (това дето казвате, че го няма при РР е светло жълт, бежов на цвят пух). Та след като роди, естествено с мъниците бе в къщи . След около месец кърмене внезапно този пух започна да пада и остана само едрия косъм. Личния й лекар обясни това с лактацията и прдписа petni. След 10 дневна терапия косъма постепенно се възстанови. Друга защита срещу студа е теглото. Щом застудее Ружа увеличва храната и трула подкожно ннякой кулограм. Лятото е обратното. При пъвото затопляне сама спира да се храни два- три дена и отново е във форма.
3. За служебните кучета. РР не съм виждала, но съм чела за такива във САЩ. Тук мъжа ми може да сподели повече. Според него обучението на едно куче е процес, който първоначално е минимум 6 месеца. То включва редица неща- от изграждане на връзка между водача и кучето, обща и специална дресировка, до социализиране на животното. За откриване на взривни вещества например у нас курса на обучение е 1 година (Програмата е на немската федерална полиция- не е БГ творение). Вярно е, че РР е изключително темпераментен. но това не е пречка, а привилегия. По трудно е да моделираш рефлекси и поведение у куче, чиято порода е по- тромава, мудна, флегматична 9 например- дог), от колкото в едно животиче, което кипи от енергия, никак не е глупаво и притежава всички онези качества необходими за едно служебно куче ( напр следово) - добър нюх, издържливост, прекрасна връзка с водача си, респект и т.н. Извеждали сме на разходка Ружа заедно с немска оВчарка 9 служебно куче. След около 1 час дива игра и препускане на воля овчарката търсеше почивка, а Ружа като, че ли не беше започнала играта. Та сме решили в някой следващ момент да дарим едно кутре на професионалисти и тогава ще има и български РР- служебно куче.
Това са личните ни наблюдения. Възможно е някой да не ги приема- всеки има право на мнение по темата.

[DessyD]

Добре ще е да качите някоя и друга снимка на Ружа. Разкажете ни как сте избрали тази порода, как е пристигнала у вас. Как се справят новите собственици на малките. В началото си мислех, че тя е от кучилото на Берта от Пловдив, но след като ми обяснихте на личните съобщения, мисля, че е добре да разкажете и тук. Все пак, в тази тема всички се интересуваме от всеки РР в България. Може би, точно този форум е добър начин да обясним на хората какво точно представляват РР. Аз мога само да покажа моите "бесове".
По ред на влизане в къщи:
Ванеса

Прикачени файлове

•  nesi.JPG (37.71K)
  Брой сваляния: 314

[DessyD]

c) Ууки - който всъщност е тартора на глутницата

Прикачени файлове

•  uko.JPG (39.46K)
  Брой сваляния: 325

[DessyD]

И хулигана БОНО

Прикачени файлове

•  bono.JPG (31.7K)
  Брой сваляния: 317

[DessyD]

И една сладурана от Пловдив, собственост на Виктория Канева. Тя се казва Айа

Прикачени файлове

•  ayah_1.JPG (32.82K)
  Брой сваляния: 301

[DessyD]

и сега на 6 месеца

Прикачени файлове

•  ayah_2.JPG (38.82K)
  Брой сваляния: 305

[Ruja]

Породата я избрахме съвсем случайно. Построихме си нова къща и решихме, че трябва ди си вземем куче. Съпругът ми искаше немска овчарка, аз не бях съгласна, исках порода куче, която не е толкова разпространена / хората казват да внимаваш какво си пожелаваш/. На един купон стана дума, че търсим куче и наш приятел каза, че има приятели с новородени кученца. Обади се по телефона и те се съгласиха да ни дадът кученце. Каза ни, че е РР но ние не бяхме чували за тази порода. Започнахме да разпитваме, да четеме в енциклопедиите и така разбрахме в общи линии за РР. Но се оказа, че е много трудно да се подготвиш за този дивак. Слава богу, че порасна вече. Тя е нашата Дива Ружа и напълно си отговаря на името, макар че имаше много подигравки относно името.
Новият собственик е чела много за РР и е по-добре подготвена от нас. Вече го е водила на лов и казва, че е невероятен за кученце на 2 месеца. Играе си с ухо от глиган и със зайците, мисли че ще стане много добър ловец. В общи линии е това, ще я снимаме и ще приложиме и снимка.

[DessyD]

bl) не е ли малко рано да го води където и да било. На два месеца то няма стабилен имунитет. А Ружа колко кученца имаше?

[Ruja]

И аз съм на това мнение. Ружа до третата ваксина не съм я разхождал в парка, където са и другите кучета. Но от друга страна виждайки го на снимките, които ми изпратиха виждам колко е щастлив. На Ружа това е първо кучило. Беше много трудно и за нея, и за доктора и за мен. Първо- започна да ражда на 58 ден, в 06:00 сутринта. Раждането продължи до 18 часа на следващия... В началото раждането на всяко следващо кученце се провокираще със окситоцин.По време на раждането тя почти не им даваше да сучат, което допълнително усложни обстановката. В края на крайщата само последното- дванайстото се роди мъртво. На шестия ден бяха оцелели само шест. В крайна сметка останаха три- две момичета и едно момче. Опитвахме се по всякакъв начин да спасим всички, но явно ненавременното забозаване от майката си каза думата. Иначи е страхотна майка. Грижи се за тях- като излизаше на двора, вършеше каквото вършеше и веднага тичаше обратното. На разходка всичко минаваше на бегом, само да се върне при тях по - бързо. Сега когато е хубаво времето ги пускам навън. Ружа си играе с тях, носи им различни играчки, закача ги, провокира ги, но в момента когато се приближат до оградата към улицата- веднага ги прибира навътре в двора (а оградата е масивна- няма как да излязат или да влезе някое куче например). Като стане студено ги довежда до входната врата и започва да я бута за да ни се обади. Изобщо майка мечта.

[vanusha]

Привет колеги,
Доста отдавна зная за РР ислед като прочетох всичко тук още повече ме заинтересова.
Имал съм разни кучета и то предимно за лов на едър дивеч. Доколкото разбирам РР е създаден точно за това .
Имам няколко въпроса за породата.
Дали има голям периметър на претърсване като гончето например или е като птичаря с определен периметър пред ловеца.
Дали преследва дълго време дивеча като гончето или след като се отдалечи животното и се прибира при стопанина си . Има ли чувството за ориентаци /пак сравнявам с гончето/ да намери стопанина си дори да е утишло на 15-20 км.
Доколкото знам всички котки се стремят да се прикрият или покачат на дърво докато глигана примерно може да утиде на 20-30км и именно това е нещото което ме интересува.
Благодаря ви предварително и извинявайте че задавам такива въпроси но трябва да знаете че аз също много обичам къчетата и е имало много мъка в сърцето ми когато някое от кучетата ми се върне ранено , не искам това да се случва но все пак какво да се прави нали понякога това е истинския реализъм в живота, нали за това са създадени и различните породи?
надявам се да не ви разочаровах.

[Ruja]

Ето снимка на Ружа и една с нейната приятелка.

Прикачени файлове

•  Ruja_8.jpg (79.02K)
  Брой сваляния: 325

[Ruja]

Съжалявам ето и другата снимка

Прикачени файлове

•  Ruja_5.jpg (45.79K)
  Брой сваляния: 311