Родезийски Риджбек
#531
Публикувано: 05 January 2008 - 05:49 PM
И така, най-после се виждам в малко време да ви разкажа повече за Аретка.
Търся съсобственик за нея. Съсобствеността ще е със срок, който ще договорим, като ще поема изложбена кариера, обучение и медицински изследвания за наследствено предавани заболявания.
Малката сега е на 3 месеца и половина и е от месец и половина при мен. И.. мога още много да разказвам, но не ми стигат думите.
Поздрави!
#532
Публикувано: 06 January 2008 - 10:19 AM

"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#533
Публикувано: 06 January 2008 - 10:55 AM


http://gorata.net/f.php?f=MyShadow
Heute ist der Anfang meines neuen Lebens...Heute ist der beste Tag meines Lebens...
http://www.vbox7.com/play:829911af
#534
Публикувано: 07 January 2008 - 07:31 AM
Какво мога засега да кажа за темперамент на Арета:
съдейки по реакциите й, които се проследяват в повечето популярни тестове, тя е по-меко куче от татко си, някъде в златната среда. Позволява по-безпроблемно от него всякакви физически въздействия - повдиганици, потупваници, преобръщаници, бъркане в уши и усти. Като се почувства натясно не налита да хапе (естествено, като се певъзбуди в игра челюстите работят, но ако я измъкваш от скривалището се предава и поблизва). Много е контактна спрямо хора - ако сме навън се заглежда по всеки човек, след много се спира и ги проследява с поглед, особено след децата. Ако идват гости са добре наскачани и здравата облизани.
Ние си отработваме команди, засега по бебешки, като цяло откликва на по-меки и поощрителни методи в сравнение с татко си, който се нуждаеше от 100% принуда. В смисъл, поддава се добре когато я предразполагаш и увличаш, а не когато я пресираш. Регарира доста по-рано от него на забрана, това естествено не значи, че не е в състояние да пусне чехъла по команда и после 20-30 пъти да те издебне като не гледаш и да си го вземе пак.
В нова и непозната ситуация е доста по-предпазлива от Реджо, ама той си е направо безразсъден. Имахме запъване с 4 крака на прага преди първите 1-2 разходки, първото слизане по стълби, плач при първия огромен куч, дошъл да я подуши. Лошото е, че в това студено време тя все още не може да се аклиматизира и отпусне навън, все й е студено. За капак преди седмица порязахме на стъкла и шихме предна лапа, та сега изпитва непрекъснат дискомфорт от превръзките и подобието на бейзболна ръкавица, което трябва да носи навън и с което смешно се подхлъзва като се затича.
Много приказва, особено като иска да се оплаче. Поуплаши се от болката от инжекцията преди шиенето и пя на чичо доктор чудни песни през цялото време докато я шиеше, после при смяната на превръзките си спомни, че пак трябва да се оплаква и го докара чак като песен на щурче, паднахме от смях, на третата превръзка вече светна, че няма да боли и се отпусна.
Пак заради времето ми е трудно да наблюдавам поведението й с други кучета - едно, че по-малко кучета идват в парка, второ, че ние гледаме да не стоим дълго, трето - нямаме връстници за игра.
По отношение на татко си, обаче, е пълен доминант - в състояние е да го изгони от любимото му място, за да се намести тя, да му отнеме играчка и дори да му изяде храната. Много по-лакома е от него.
Обаче аз също съм на мнение, че отсега не може да се предвиди доминантна агресия например, както се коментира в темата за тестовете в Да пазим и развиваме породите.
Всичко изброено дотук не значи, че няма в пълна степен разрушителните способности на едно риджбекско кутре. Но за разлика от татко си тя вилнее главно в наше присъствие, а като се върнем след отсъствие не заварваме стаята полусрутена, което ми дава надежда, че няма така да страда от раздяла като него. Дори веднъж я оставих вързана пред магазин и изчезнах и о, чудо, не се опита да изтръгне колчето, самообесвайки се, нито огласи квартала с квичене, както правеше той.
Ще й трябва упоритост и последователност във възпитанието, защото тя самата е много упорита, та и хитра в преследването на целите си. Доста по-хитра от праволинейния и предвидим Реджо. Абе, женче.
#535
Публикувано: 07 January 2008 - 09:04 AM
Успех с Арета! :palec:
#536
Публикувано: 07 January 2008 - 09:24 AM
btw, ако някой от новите стопани чете тук - излезе запазеното име на развъдник на собствениците на Рита и могат да се задвижат родословията на малките.
#537
Публикувано: 07 January 2008 - 10:43 AM
#538
Публикувано: 09 January 2008 - 09:59 PM
Сега ще чакаме да се обядят. ;D

"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#539
Публикувано: 09 January 2008 - 10:29 PM
И на мен ми беше интересно дали се е метнала Аретка на татко си, ще ми е интересно развитието и ;)
#540
Публикувано: 09 January 2008 - 10:38 PM
Ще им е трудничко и скъпичко да го разхождат в София. ;D ;D ;D

"Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли" Фрасоа дьо Ларошфуко
"Можеш да победиш другите със собствените си доводи. Но да ги убедиш можеш само с техните."
Жозеф Жобер, "Мисли, максими и есета"
God says: Animals are my quite beings. Now they remain silent to cruelty but the day of reckoning they will talk!.." Mevlana Celaleddin Rumi
#541
Публикувано: 09 January 2008 - 11:30 PM
Честито на новите собственици, да им е жива и здрава и да са щастливи заедно! И снимки да виждаме от време на време!
#542
Публикувано: 10 January 2008 - 10:20 AM
Здравейте на всички!
Виждам, че добрите новини идват бързо - Изабела наистина е в Пловдив и прекара една спокойна първа нощ след голямата "дунанма" през първия следобед в новата къща ;)
Първо обиколихме навсякъде да потърсим къде точно се е скрил татко Реджо и малко поплакахме даже пред вратата на терасата, защото никъде не можахме да го открием... После поиграхме с една зелена тенис топка, която извънредно бързо бягаше и хич не искаше да се предава, после наскачахме както трябва дечурлигата (едното от тях в момента е малко по-ниско от Бела изправена на задни крака), убихме до абсолютно пълна смърт две пластмасови бутилки от бира и вече знаем къде точно се ходи по разни нужди - е, поне приблизително улучваме участъка :blink:
Не можем да се нарадваме на тази красавица - да е жива и здрава! И хиляди благодарности на mil_ за доброто възпитание - Бела знае, че масата е абсолютно "не", а също и че леглото й може да е в "човешката" спалня и точно до нашето легло, но не и върху него :)
Навън е още много студено и крайно неприятно (мнооого мразим студа!!!) така че поне още няколко дни няма да се ходи на огромни разходки, но после, дръжте се, Гребни бази!
ПП Пробвах и пробвах да кача снимки, не става засега, отиваме при чичо доктор да ни свали превръзката, и после ще пробвам пак
#543
Публикувано: 10 January 2008 - 10:25 AM

Доброто е заразно!
#544
Публикувано: 10 January 2008 - 12:04 PM
Валя, на нея й е студено, но като тича и играе й е добре, вече излиза с желание на разходка. Ние всеки ден удължавахме разходките, риджбеците в естествената си среда издържат на големи температурни амплитуди. Вярно, че у дома и Реджо се намества на най-топлото, щом грейне слънце си хваща постелката и я носи на слънчевото петно, щом се скрие - премества всичко обратно под климатика.
Те риджбеците никак не са крехки и могат да се представят достойно и в на най-грубата и мачкаща игра.
Той и Реджо имаше доста изумен вид като не се появи малката му играчка снощи, че пък и сутринта, ама ще свикне. Обаче аз как ще свикна, не знам, толкова ми е празно, леле хора, как се преживява това. И то като знам, че не можеше да се намери по-добър дом за нея, дом, където е желана и чакана с месеци. Пък и Пловдив, мисля, е най-добрият град за едно куче, колкото и да ми се искаше да е тук наблизо, подръка. И хем Реджко си е при мен и ме гледа с добрия си, благодарен и винаги очакващ поглед.
Много, много щастие желая на малката и новото й семейство!
#545
Публикувано: 10 January 2008 - 01:35 PM
Страшно си допаднаха със Страшо (това е седмокласникът в глутницата) и като замина той на училище, Бела дотича веднага до мен, наклони глава въпросително наляво и се оплака от тази неприятна ситуация. Преди това покрай играта с топка оттренираха много хубаво "пусни" - тя веднага схвана, че като пусне, наградата е играта да продължи, иначе трябва скучно да си играе самичка.
Навън още не сме имали срещи нито от третия, нито от някакъв друг вид. Един полумъртъв от студ гълъб на поляната, и това беше - всичкото куч се е изпокрило.
DessyD, ще се обадим най-късно другата седмица, нека да се поокопити Бела на новото място и да се почувства наистина у дома си. Даже още не сме я запознали с другата дамска компания от входа, бултериерка (2-3 месеца по-голяма от нея) и една достопочтена фокстериерка. Ще изчакаме поне една седмица за това, трябва да са в пълна равноспоставеност.
Пак поздрави!

Доброто е заразно!
#548
Публикувано: 10 January 2008 - 03:35 PM
Имаме ние една рода в село Хабрино до Пловдив, двама от племенниците, които са американчета от 2 години лятос са в Храбрино и отсега се пазарят ама ще я видим ли ние като дойдем на Храбрино.
Тя американската обучителна система малко инфантилна ми се вижда, сигурно защото не сме свикнали, ама имало седмица на всяко дете, то пише есета с картинки и занимава всички със семейстовото си, а малкият племенник писал ли, писал, все за Реджо (това беше преди година), добавил снимков материал и казал "Извинявай, бабо, че не писах за тебе", обрал овациите с лъвското куче. А наскоро баба му като му се оплакваше по телефона, че то голяма лудница у нас с тия кучета той казал дипломатично "Все пак, бабо, да знаеш, че мааалко ти завиждам".
Големият племенник пък тук в София като разказвал за лъвско куче, всички му се смели подигравали, такова животно немало, шопска му култура, кво да прайш.
Ще има племенническо нашествие у Пловдив лятос, а сега се разполагайте и свиквайте, супер готино е, че си допадат с децата и че лапката е ок.
#549
Публикувано: 10 January 2008 - 04:02 PM
Храбрино наистина е на един хвърлей оттук, така че успокой децата, ще я видят, и още как!
Още не знам как са реагирали съучениците му за "лъвското куче", той ще каже, като се върне, но доколкото знам, в класа им има много "кучкарски" семейства, така че най-малко пет-шест деца ще споделят радостта му.
Поздрави, мъглата се раздигна малко, хукваме да проучим още малко територия! B)
ПП Да си попитам аз, учил ли я е специално някой нашата девойка така умело да отваря врати?

Доброто е заразно!
#550
Публикувано: 10 January 2008 - 04:11 PM
Първото ни безпородно куче се научи да ги отваря, има решение - бяхме обърнали всички дръжки във вертикално положение. Все пак е временно решение - отне му още година-две и светна как и така да ги отваря.


Вход
Регистрация
Помощ




Горе
Цитиране +





