Публикувано: 28 November 2005 - 07:02 PM
И така, оказа се, че в Сърбия има много малко риджбеци, броят се на пръстите на едната ръка...
Това научих от собственика на наша конкурентка, с когото си говорих надълго и широко след отсъждането.
Конкурирахме се с две млади кучета.
Младото мъжко куче не беше в изложбена кондиция, очевидно неподготвено, голяма борба падна да покаже зъби, така и не видях показа ли ги накрая, в ринга го поставиха седнало докато изчакваше останалите ... Очевидно на хората им беше първа изложба. Желая им успех в бъдеще.
Внимание заслужава женската, която спечели ВОВ: Waka Ayaba, вече млад шампион на Сърбия и Черна гора. Внесена от Хърватска, развъдник Ayaba - днес ровя в нета: най-старият хърватски развъдник, повечето Хърватски шампиони са от там, съдейки по сайта на Хърватската Федерация. Работи с любимите ми холандски кръвни линии, които включват легендарния Rydgeway African Hunter, а от по-новите шампиони - Световния шампион 2003 и победител на Crufts 2003: Jockular Jamal Aquamarin. От тези линии, водещи началото си от Южна Африка - развъдник Glenaholm, произхождат топ риджбеците в Европа, независимо в Холандия Германия, Франция ... да не изреждам.
Съдия беше Зоран Чурчич (SCG). След сравнението за BOB той направи коментар на избора си, но нищичко не разбрах.
В оценителния лист на Реджи няма забележки.
Така той стана Шампион на Сърбия и Черна гора и спечели четвъртия си CACIB в трета държава.
На последните изложби липсата на конкуренция в досегашните ми играе лоша шега - Реджи не е свикнал да тича с други в ринга. Ако сме най-отпред се върти назад към кучето зад нас, ако сме назад - сваля глава и напира с все сили да подуши предното куче. Това разваля всичко при сравнението, защото неговата най-силна страна е движението. Как се коригира това, не знам.
За съжаление, абсурдно ми е да снимам, когато съм сама с Реджо на изложба, нямам снимки, ще разчитаме на Митко и Нанко да пуснат, но те пропуснаха съденето на риджбек.
Много се говори, че качеството на Белградските CACIB-и катастрофално спада. Не знам, аз такава изложба не съм виждала, 873 кучета по каталог, огромна зала, нашият ринг беше № 20! Всичко върви навреме, много съдии и добра организация, около ринговете има места за сядане, не е студено, въобще за всичко е помислено. Рингът за конкурсите беше впечатляващ, декориран. Големите купи едва се побраха в буса на връщане...
Трудно е да си сам с кучето на изложба, но изживяването си струваше.