[Camellia]

Оооо, и аз ще се намеся!

Dimitar Sh., в 27 April 2011 - 10:49 AM, написа:

малките мишки са се родили преди 5 дни и сега чакам да пораснат малко с мама и да ида да го взема

Първо, кученцето е добре да се вземе минимум на 3 месеца.
Навремето, когато търсехме добермани, нямаше клубно кучило, пък и моят инатест мъж беше убеден, че това е излишна изгъзица. Еми, не е така! Взехме два добермана, плод на махленско развъждане. Да чукна на дърво, всичко им е наред засега. Но имат кофти характер. Много са плашливи и не възприеха добре повода (което е повече моя грешка). В двора се мятат по вратата и лаят на революция, ако мине някой, но влезе ли вътре "врага" , се крият в клетката. С дъщеря ми са просто перфектни - женската се опитва да й бъде майка, а мъжкият се дърпа свенливо. Но това си е чист късмет, имайки предвид неизвестните в потеклото им.
Така че, не си прави излишни експерименти, а си купи куче от развъдник. И екстериорът ще е по-добър и характерът! Само за сравнение ще приложа снимка на моят БГ фаворит Хектор из Онгал и на моят неродословен Бруно фон Траката!

Ако не забелязваш разликите, които са очевадни, ще те насоча - плитък гръден кош, висока задница, от ляво има голямо разстояние при кътниците, все едно липсва зъб, на врата има "ридж" като на гърба риджбек. Няма да продължавам, защото се ядосвам.
Ти сам си направи изводи, Dimitar Sh. !

[ironic_]

Много на място е забележката, Камелия, но не мисля, че ще промениш решението на човека.

Между другото, на тази снимка Хектор е доста млад.

С напредване на развитието, разликата в стойка, излъчване и пр. става все по-фрапираща.



П.П. Ама Бруно фон Траката как гордо звучи само!

[Dimitar Sh.]

С удоволствие бих си взел доберман от развъдник,но нямам толкова големи финансови възможности,така че засега и на това съм доволен

[frenk white]

Разликата не е много голяма, но инвестицията си заслужава. Ще си спокоен да се довериш на кучето на 100 %. Нали знаеш поговорката, всичко евтино излиза по-скъпо

[ironic_]

Не знам какви са ти доходите, но българските развъдници предлагат чудесни кученца на съвсем разумни цени, дори в сравнение със съседните ни държави. А кучето не е от днес за утре, поне десет години ще живееш с него, някой ден и твоите деца ще гледаш с него, и си заслужава да дадеш малко повече пари, но да си сигурен в характера.

Моята кучка не съм я водила на изложба за оценка на екстериора, но дотук показва чудесен характер - много е дружелюбна, спокойна, уравновесена. Любопитна е, игрива, няма следа от нервност, страх или агресия в нея. Вчера я накацаха десетина деца от 2 - 12 год. на разходката да я милват, а тя стоя спокойна и само отвреме навреме се опитваше да оближе някой. Като е оставена сама вкъщи не вие, не лае, не руши, а се занимава с нещо нейно си или спи. Не съм и мечтала за толкова безпроблемно и прекрасно куче. Благодарности, ongal

Очаквам с навлизане във зрелостта да се промени характера, да стане малко по-подозрителна към чужди хора, но нямам основания за опасения. Тя е моето златно момиче!

[Garo]

frenk white, в 27 April 2011 - 09:01 PM, написа:

Не съм може би аз човекът който трябва да те поучава, но ако искаш добермана за пазач, на верига навън в двора, не мисля че ще е честно към това куче. Добермана е социално животно, което има нужда от разходки и игри с други кучета, а не да са затворен, все пак това е работна порода. Ако наистина обичаш породата не би заточил животинката в двора и да я разхождаш вечер когато няма хора, не е сериозно най-малкото. Колкото до ушите, стоят клепнали заради неправилни грижи и безхаберие на стопанина, той вета е до копирането, след това стопанина поема щафетата. И пак казвам не искам да те поучавам или съдя

Не знам колко разбираш от добермани, аз бих казала , че разбирам дотолкова моето куче да е перфектно обгрижено и щастливо...
По повод на ушите ще ти кажа, че "клепналото ухо" не зависи само от стопанина, а и от куп други фактори.Така че, ако обичаш недей да изразяваш такива крайни мнения.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[frenk white]

Лично за мен най-важния фактор е стопанина, това си е мое мнение, не ангажирам никой с него.

[Dimitar Sh.]

Еми мога да покажа майката и бащата.. според мен са много красиви и доколкото знам те са с прекрасен характер,а колкото до ушите.. говорих с няколко човека и никoй не ми каза кое със сигурност може да се направи за да останат прави..мисля че след като се купират просто трябва повече време да стоят с /забравих му името на това с което се увиват ушите / и сичко ще е както трябва и сигурно някакви хапчета с калций или нещо такова

[gabipap]

За ушите е добре някой опитен да ти покаже как става това с опаковането и да ти каже какви точно грижи се полагат. С калция трябва да се внимава много - нож с две остриета е. Там е добре да се консултираш и с добър ветеринар.
frenk white, понякога се случват непредвидени неща и стопанинът нищо не може да нааправи. Преди години нашият юнак почти беше изправил ушите и го блъсна кола. Беше на 4-5 месеца, а докторите при операцията извадиха една шепа ситно натрошени костици. Нали се сещаш - каквото и да прави стопанинът след такъв случай - организмът пренасочва всички ресурси за оздравяване на костта. А ушенцата остават клепнали. (което в случая на Джими му придаваше симпатично добряшки вид )

[Camellia]

Dimitar Sh., в 30 April 2011 - 10:50 AM, написа:

Еми мога да покажа майката и бащата.. според мен са много красиви и доколкото знам те са с прекрасен характер,а колкото до ушите.. говорих с няколко човека и никoй не ми каза кое със сигурност може да се направи за да останат прави..мисля че след като се купират просто трябва повече време да стоят с /забравих му името на това с което се увиват ушите / и сичко ще е както трябва и сигурно някакви хапчета с калций или нещо такова

Ами дай да ги видим тези екземпляри!
Родословието е нещо, което за незнаещият човек е просто хартийка. Но твърдение като това, че кучетата са с прекрасен характер е някак несериозно на фона на всички евентуални примеси, които може би има в предните поколения. Разбираш ли какво се опитвам да ти обясня?? Да, доберманът и доберманоподобното куче са страхотни на външен вид! НО!!! Гаранция занапред можеш да имаш само при куче с родословие. Характерът на кученцето, което ще вземеш не зависи само от този на преките родители, но и на предците им! А при куче с родословие знаеш кои са предците!
Ушите... За да е сигурно, че ще бъдат прави, ги купирай по-късо. Не много късо, но и не много дълги. Моите кучета изправиха ушите без да ги увивам в каквото и да е. Но са около 7-9см. А ми се искаше поне 15см. да бъдат. Както и да е!
Похвали се с кученцето си, дори да не е родословно. То ще е твоето куче, което те обича и ти е вярно до гроб! Надявам се, че дори да не оправдае очакванията ти, ще си го гледаш както заслужава!

[niakoik]

За мен пък е несериозно да се твърди,че родословните кучета автоматично имат отличен характер.Знам много кучета ,които имат никъкъв характер.И това обикновенно са най-красивите представители на породата.Така ,че това не е довод да си вземем родословен доберман.Дай да измислим нещо друго.

[ironic_]

Не е гаранция, разбира се. Всяко разпуснато, разлигавено, малтретирано куче може да стане проблемно. Но самите условия на легитимното развъждане (удостоверено с родословие) ти създават предпоставката да очакваш добър характер с доста по-голям процент на сигурност, отколкото при неродословно куче.

Няма нужда да обяснявам, наясно си - най-абсолютния минимум, за да се допуснат до развъждане, майката и бащата трябва да имат родословие и да са отишли на изложба, на която да имат поне 1 оценка отличен за бащата и мн. добър за майката. Това значи, че те да са били достатъчно спокойни кучета, та да може непознат човек да ги приближи, огледа, опипа, да им бръкне в устите. И техните родители да са били такива, и техните също и така много назад.

Като хванеш родословието и отвориш базата от данни онлайн, можеш да проследиш назад десетки поколения, до 1890 година, когато породата се е създавала. Можеш всяко куче да го видиш как е изглеждало, колко е живяло, какви оценки има, какви взети изпити и пр. Не ми казвай, че като вземеш кученце от съседско развъждане, дето не знаеш дали баба му не е била ротвайлер, можеш със същата степен на сигурност да очакваш нещо.

[niakoik]

Няма две мнения ,че е така.За мен отдавна няма дилема родословно-неродословно.Но все пак не може да се смята ,че щом е от лигитимен развъдник и всичко е ок.Трябва да се внимава .Може би знаете как един от най-големите развъдници в Сърбия,че и в света се оказа ,че масово подменя родословия.Стана доста добър скандал в щатите след като направиха няколко ДНК теста и нито едно от малките не се оказа със същите родители.Но пак повтарям не трябва да се избира между родословно и нетакова.Правилно каза процента да попаднеш на лошо куче от легитимен развъдник е в пъти по-малък.

[Camellia]

niakoik, в 10 May 2011 - 08:18 PM, написа:

За мен пък е несериозно да се твърди,че родословните кучета автоматично имат отличен характер.Знам много кучета ,които имат никъкъв характер.И това обикновенно са най-красивите представители на породата.Така ,че това не е довод да си вземем родословен доберман.Дай да измислим нещо друго.

Няма как да очакваш кученцата да се родят възпитани и обучени, с перфектен характер! Това е работа на стопанина! Аз като собственик на три неродословни добермана мога да твърдя, че родословният такъв е в пъти по-добър от моите, като качества и екстериор. Аз също познавах родословен доберман, внесен от холандски развъдник, който беше тотално див и асоциален. Многократно нахапал стопаните си и децата им. Не даваше на никой да го пипа, освен ако той не реши, не ходеше на повод, нападаше всеки, който повиши тон около него. Но беше с невероятен екстериор. Това значи ли, че всички родословни кучета са своенравни? Не! Ако искаш някаква гаранция, си вземаш родословно куче!

[oppaaa]

Точно от това има нужда нашата порода,от добра реклама каквато правите точно в тази тема