Вход
Регистрация
Помощ
Преди точно три седмици в гъстите храсти в нашия квартал, цъфна импровизирана къщичка от стар хладилник и в нея на одеалце бяха оставени майчица (почти лудогорско гонче) и трите й бебоци на около месец, два. Моето куче ги забеляза първо. Мамата естествено ни залая, цицките й висяха до земята, но определено бебетата бяха престанали да цокат. Оставих кучето и се върнах. Мамата вече беше по-дружелюбна, защото носех храна. Бяха умрели от глад. Определено това куче не е от нашия квартал и никога не бях я виждала. Бебетата бяха три, бежово, черно и кафяво. Още на другия ден едни хора ме попитаха могат ли да осиновят бежовото. Осиновиха си го и сега си го гледат. Първите дни ходех сутрин да ги храня, на обяд ходеше друга жена, след обяд децата им правеха компания. Къщичката изглеждаше стабилна, на място, на което не пречи, обаче сравнително близо до улица. Три, четири дена не забелязвах нищо необичайно, защото като им носех храна бебоците все си бяха в къщичката и аз не исках да безпокоя майката като ги пипам. Но една сутрин те ме посрещнаха тичайки, полайвайки и забелязах, че и на двете, когато стоят на едно място задниците им подскачат. На едното много видимо, на другото по-слабо. Не беше редно. Въпреки протестите на майката, ги грабнах под мишници и право при ветеринарката. Оказа се каквото си и помислих аз - почти прекарали Гана. Исках тест, но нямах пари. Ветеринарката ме увери, че теста ще покаже точно това. Започнахме лечение, всеки ден по три инжекции - серум, антибиотик и витамини. Серума се би само по три пъти на кученце, антибиотика и витамините продължиха 10 дена. Разделихме си парите с една приятелка и до тук се справихме. Кученцата живнаха, вече не са им сухи нослетата, започнаха да се хранят добре. Кръстихме ги Перла (черното момиченце) и Рекси (кафявото вомченце), а мамата Тара. Опитвах се да ги настаня някъде на по-сигурно, но нямаше шанс. ЖОбикалях дворовете като луда, но...
Миналата седмица, току преди Великден, съвсем случайно, жената, която също ги храни, вижда от балкона си колата на Екоравновесие. Слязла, но бебетата били вече в колата, мама Тара избягала със стреличката. Жената казала, че се грижим за тях, че мама Тара е записана вече за кастрация след една седмица (така си беше, бях я записала), молила се да върнат бебетата, но безуспешно. Заминали с бебетата, без мама. Тя ми се обади, а аз побеснях. Звънях на Екото, звънях на Сеславци, звънях на организации - къде ли не. Най-накрая от Екото вдигнаха ръце от мен и ми се обадиха, че връщат бебетата, но условието е да вземат майката. Молбите ни не помогнаха. Когато се върнаха вече имаше и деца, които обичат животните. Отстреляха втори път майката, приспаха я, метнаха я в колата и потеглиха пак без да върнат бебетата. Добре, че децата се метнаха пред колата и тя спря. С много караници, един чичко с гумени ботуши върна бебоците. Мама Тара обещаха да я върнат днес (27.04)- кастрирана. Две приятелки са на пост и чакат, защото аз не мога да напусна работа.
От вчера бебетата остават само на витамини и нивалин. Тай като в квартала се появи още едно краставо кученце на 6-7 месеца, започнах и неговото лечение, а нивалина ще е продължителен, ми се налага пак да се моля за трохички.
Аз намирам блистер нивалин 0,5мг за 14.60 лв. , витамините са невробекс - 3.00лв. Това е съвсем никаква сума, но в момента и тя ми е непосилна. Първия блистер ще стигне за повече от седмица и на двете (купих го вече), защото сега им се дава по 1/8 от хапчето. Ще се увеличава постепенно с надеждата трепкането да стане по-незабележимо и да си ползват по-пълноценно крачетата. С удоволствие ще приема някой блистер нивалин ако на някой не му трябва вече.
Това е картинката - тъжна и унизителна. Бебетата са приказни и обречени. Никой няма да ги поиска нито за временен, нито за постоянен дом. Всяка вечер си лягам с топка в стомаха. Вечер към 21.00 отивам да ги нагледам, свили се на топчици в къщичката си, сложили главички едно върху друго, спят и трепкат. А Перличка даже мърка като коте. Докато ги нося при ветеринаргата се размазват от гушкане и мъркане - много обичат някой някъде да ги носи.
Приемам всякакви предложения и съвети. Понякога блокирам и ми е само мъчно, мъчно и мъчно.
Ето ги мушиците, а ако върнат мамата жива и здрава ще я снимам и нея.
Горе
Цитиране +
