[Elizd]

Не зная как да започна... Може би за съжаление трябва да направим под-раздел за подобни тъжни човешки истории.

Тази е тъжна история за много любов, 3 котки и Агелина - една добра жена. Запозна ни Анелия, друг прекрасен човек, на когото се опитваме да помагаме.

С Агелина говорихме няколко пъти по телефона и й помогнахме да кастрира Пухчо. А днес се запознахме с нея и котаците: Чернушка и Белушка са 'бабите' - на 10 години, а Пухчо е 'бебето' - на 4. Агелина ги нарича така. От както е роден Пухчо, тя се опитва да му намери дом. Да, котките са домашно развъдени, но жената е имала достатъчно съобразителност да кастрира двете женски след първото непредвидено котило.

Това са едни дебели, едри, добре гледани, много обичани котки. Може би са по 6-7 килограма. И тримата са кастрирани, редовно обезпаразитявани, с хигиенни навици. Спят в леглото й, бялата в главата й, а черната в краката й, 'бебето', завит :)

Хранят се с котешка храна, макар понякога за самата Агелина да няма какво да яде. Обещахме следващия път да дойдем с подаръци, неудобно ни стана, че сме неподготвени... Ще поема и ваксините.

Агелина е била медицинска сестра в детска онко-болница, преди няколко години се е пенсионирала, но доскоро е работила - чистила е магазин. Но са я съкратили. От тогава я следват мрачни мисли и проблеми със здравето. При медицински процедури, които да облекчат здравословното й състояние, се запознава с Анелия, която й казва за нас. Двете жени се притесняват, че ако не дай Боже, нещо им се случи, няма кой да се погрижи за животните.

Както знаете, тук е имало не един случай, при който наследниците изхвърлят животните след смъртта на стопаните им. Жалко и тъжно. Именно от това се притесняват Анелия и Агелина. Говорили са с близките си, които искрено са им отговорили, че ще 'покажат вратата' на животните, нямало кой да поеме грижата.

Макар на Агелина да й е изключително тъжно и да се разплака само при мисълта, че биха се разделили, тя обмисля въжможността да евтаназира 'двете баби', както ги нарича, ако се почувства по-зле. Ние й говорихме и се надявам, разубедихме. Но така или иначе, тя не вярва, че някой ще иска да осинови двете баби.

И тук е вашата роля - нека потърсим дом поне на Пухчо. Той е млад, има много живот пред себе си.

Ето го и него




Пухчо е спокоен, малко плашлив от чужди хора, не е свикнал с непознати. Много е смешен и пухкав - обича да спи завит - така го заварихме :) Не хареса светкавицата на фотоапарата, то си е видно.

Ето и снимки на Белуша и Чернуша, ще ги познаете лесно :)

[iglub]

Ох, аз не мога много да помогна, но мога да предложа да им купувам храна на котаците.
А няма ли вариант да се дадат на роднините телефони, ако не дай си Боже нещо се случи да звънят и тогава да се приберат котките, а дотогава да си ги гледа Агелина. Все пак те са й истински приятели и не искам да си представя как ще се чувства ако се раздели сега с тях, когато все още може да им се радва. Все си мисля, че това ще се отрази истински зле на психическото й здраве.

[rodegunda]

И аз си мисля, че е добре да се говори с роднините, да им се обясни, че евентуално има кой да се погрижи за бабите и просто да се обадят, ако нещо се случи. Но не пречи да се потърси дом и на двете "баби". Не се знае дали няма да им излезе късмет :)

[Elizd]

Много ви благодаря за идеите и милите думи!
И аз не зная какво да правя за 'двете баби'. Много ми стана тежко от тази история, не мога да си обясня съвсем защо.

Направи ми много силно впечатление как Агелина разстроена разказваше, че на празници трите котки сядали на масата до нея и така, заедно хапвали. Те й били другари, на тях говорела, разказвала, споделяла. И как извиняваше близките си, че не идвали да я видят, защото вече си имали други семейства.

Честно казано, не мисля, че на този етап тя би могла да се раздели с 2те женски котки, прекалено тежко ще й е. Предложих да подпишем импровизиран документ, че лично ще поема грижата за котките, ако не дай Боже, нещо й се случи и не може да се грижи за тях. Той ще служи за нейно спокойствие и пред близките й. Ще си помислим и двете и при следваща среща ще решим.

Може би точно от това ми стана така тежко (не от ангажимента, а от осъзнаването за какво иде реч). И да ви призная, замислих се за завещание, в което да включа грижите за Фили. В крайна сметка, човек нищо не знае...

Засега нейната молба е твърдо да не предлагаме 2те женски за осиновяване. На мен не ми се искаше да ги лишавам от шанс, не се знае дали на някой няма да му допаднат, затова си позволих да пусна техни снимки поне тук. Но няма активно да им търсим дом - ако им излезе късмета.

Мисля, че и котките трудно биха се справили без нея. А определено не биха оцеляли на улицата. Те са свикнали на всичко от нас, хората.

И понеже темата стана много минорна, да добавя и снимки на дебеланка Белуша, да разсеем лошото настроение.

Снимка (и)

• 
• 

[iglub]

Тежко е наистина, цялата история е с толкова горчив вкус, че просто...
Уж такъв бил живота, ама знам ли.
Моето предложение да се грижа за храната за котките и ако жената (съжалявам малко се обърках с имената ) приеме и за нея е в сила. Ако ще ходиш скоро при нея и не през работно време, бих дошла с теб.

[Elizd]

Искам да благодаря на iglub, с която вчера навестихме Агелина и котаците. Може би тя ще се включи да сподели впечатленията си.

Агелина беше в по-добро състояние на духа, което е чудесно. Отказа да бъде приемен дом, не й е удобно, защото е под наем. И без това някак е поставила пред свършен факт хазаите си за 3те котки.

Котките са болни, според вет е херпес вирус. Ветовете казали, че със и без лечение все ще мине за 7-10 дни. Ако не минело - да ги носи. Възможно е да са гепнали вируса от Пухчо (той първи го е изкарал), при кастрацията на женските пак имали подобни симптоми. Котките не са ваксинирани, така че всичко е възможно. Горките дебеланки бяха заслабнали, хълбоците им бяха хлътнали :(

Не изяснихме съвсем какво правим с женските: тя иска поне една да си запази, и на другата може да се намери дом, но само в София (евентуално и околностите), за да ги посещава. Не иска за чужбина, ще й е мъчно, притесняваше се как ще разбират чуждия език, разказа ни, че си говорят и например като вика Пухи да дойде при нея, той си знае и иде, другите - не.

Не беше удачно да говорим за контакт с роднини, ако й се случи нещо. Исках да звучим по-оптимистично и без това цялата тема е минорна. Бих обобщила така: ако някой тук ги хареса за осиновяване, ще се радвам да идем и заедно да говорим и решим, с Агелина.

Разбрахме се, че ще даде Пухчо и тя си записа схема за обезпаразитяване, тестове и ваксини.

Ето пресни снимки. Ще видите, че Пухи хич не ми е фен. Сигурно ми се сърди заради топките

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[bushkata]

Аз НЕ те харесвам!

[iglub]

Ох, аз от неделя се каня да пиша и все не успявам.
Агелина определено беше в по-добра кондиция и по-оптимистично настроена.
Така както ги виждам аз нещата, тя няма да може се раздели с нито една от по-възрастните котки. То и с Пухчо ще е трудно, а с Белуша и Чернуша просто не го виждам наистина дори и да стане чудо и да се намери дом в София. Макар че тогава може би все пак има вероятност да се съгласи. Като цяло впечатлението ми е, че трудно може да бъде убедена в каквото и да е. Тя си има своите разбирания, градени с години, все пак, както всеки от нас и от един-два разговора трудно ще си смени убежденията. Така или иначе и за котките и на нея е най-добре да живеят заедно според мен и смятам, че имат всички шансове да си живеят заедно и щастливо до естествения край.

Двете дами бяха доста омърлушени заради херпеса, но като решихме да им обърнем внимание, все пак събраха сили да се изнесат с достойство и да ни покажат, че в момента изобщо не им се занимава с нас :)
А Пухчо е голям сладур, как еднозначно показа само с уши и поглед изпод вежди какво мисли за фотографията и натрапниците като цяло. Наистина е плах, но според мен има реален шанс да се адаптира на ново място и да е шастлив с други стопани. Просто както и на всеки от нас по отношение на домашните ни приятели и на Агелина й се иска да мисли, че котето без нея ще е нещастно и самотно. Но колкото и да е неприятна истината за нас самите, не е така. Пухчо има всички шансове и чужд език да научи и да е щастлив с други хора

[Elizd]

Пухчо и маците са вече напълно здрави и обезпаразитени. Нищо не са изкарали, Агелина даже малко ми се ядоса, че я накарах да им даде хапче, само сме ги били изтормозили, тя си знаела, че нищо нямат. Което е логично - тя да знае най-добре, ама аз нали съм си параноична и искам всичко да си е по учебник, поне доколкото може.

От петък Пухчо има и ваксина, сложили са му освен поливалентната и срещу бяс, макар че моята молба беше да ги бият през месец, но лекарите не сметнали за необходимо да се чака.

Агелина почва работа за кратко и е в много по-добро състояние на духа, даже през смях ми разказа как са имали приключение (то никак не й е било смешно като се е случвало, де). Пухчо-гаменът се измъкнал от транспортния бокс, докато го връщала от клиниката ! Тъкмо си влизали в двора на къщата, той някак отворил вратичката на бокса и щукнал да бяга... Към входната врата, за да си влезе вкъши, далеч от игли, доктори и страхотии :) Така де, какво си позволяват, аааама-ха!

[Elizd]

Отдавна не съм актуализирала темата и се извинявам.

За съжаление, темата доказа името си... Чернуша вече я няма. Отишла е на по-добро място, както Агелина се изрази 'да ги чака'. Обвиних Агелина, че нарочно не ме е потърсила за помощ и дори не ми е казала, че котката е зле, защото е искала да умре. Знам, че съм я наранила, но твърдо го вярвам. Човек, работил като медицински работник в онко клиника много добре разпознава, че едно същество е зле. Особено любимо същество... Отишла си е за 2 седмици, в средата на юли. Не се знае от какво.

Хубавата новнина е, че Пухчо няма нито котешки СПИН, нито левкемия.

И да ви помоля да стиснете палци, пък, ако има с какво, ще се похвалим

[Elizd]

Продължаваме да търсим дом за Пуха. Агелина определи идеалния вариант като къща в София с обезопасен двор. при семейство с отраснали деца. Не зная дали това идеално решение съществува, но така или иначе Пухчо си е добре при нея и Белуша и за никъде не бърза :)

Много благодаря на evilbaby, която ни насочи към потенциалния осиновител !

Разбрахме се, че на този етап нещата няма как да се получат, но може би други хубави варианти ще изскочат :)

[Elizd]

Включвам се набързо, за да напиша, че се чуваме горе-долу на месец-два с Агелина. Тя има някои здравословни проблеми, но се държи. Пухчо и Белуша са добре, пу-пу .Пухът е наддал малко, та си говорихме, че трябва да влезе във форма. За съжаление нямам нови снимки.

[Elizd]

Вчера благодарение на deni_avr, която ме закара, най-сетне успях да оставя малко храна на Агелина. С нея продължаваме да се чуваме през месец-два, аз отвреме навреме я ръчкам да е символично платен приемен дом, особено на бебета-кърмачета, но тя отказва.

Пухът е доста надебелял, помолих я да го сложи на диета. Белуша си е същата срамежливка (снимката, на която се крие зад крака на стола много ми харесва). И двамата са добре, обгрижвани, дори и за Агелина да няма, за тях ще има. Ще видите и прословутата силна любов, която Пух изпитва към мен

Хиляди благодарности на Animal Hope Bulgaria - Plovdiv за дарената храна и лакомства!

Темата си остава хем отворена, хем затворена. Не е спешно да намерим дом на кот, а и жената е изключително привързана към него. Разказа ни, че е паднала преди няколко дена и си е наранила лошо крака (куцаше много). И Пухчо веднага се завтекъл към нея, седял до нея, докато се мъчела да се изправи.

Исках да реваксинираме мац (време му е), но Агелина не пожела. Каза, че ако пътувал, тогава. Обяснихме, че не е само до пътя, а до здравето, но тя не поиска.

Така че засега по-скоро ще се чуваме контролно и ако мога с храна ще помагам. Няма активно да търся дом. Това решихме заедно.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Elizd]

Отдавна не съм писала в темата, но това не значи, че не се вълнувам как са нещата тук.

Чухме се последно около майските празници, добре са и котьовци и Агелина. Предложих й да занеса храна, но тя отказа и каза да я насочим към по-нуждаещите се. Пак повдигна въпроса за котетата, защото внучето й има лека форма на алергия, пък й идва на гости понякога, но засега нещата са овладяни и няма криза.

Чудя се дали тази тема не е за архива, то най-добре ще е за всички да си останат заедно, живи-здрави. Пък ще се чуваме отвреме-навреме контролно.