Цитат
IW_, давай стандарта ! b)
Интересно ми е, в него има ли ограничение за ръста ? Не съм го чел все още, ще се радвам да го прочета.
Има само долна граница!!! b)
FCI- Стандарт No 160 / 02. 04. 2001 / GB
ИРЛАНДСКИ ВЪЛКОДАВ
СТРАНА НА ПРОЙЗХОД: Ирландия.
ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ВАЛИДНИЯ СТАНДАРТ: 13.03.2001.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: До края на 17-ти век Ирландските Вълкодави са използвани за лов на вълци и елени в Ирландия, също както и за лов на вълците, опустошаващи големи територии в Европа преди изсичането на горите.
КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI : 10-та Група Хрътки.
2-ра Секция Твърдокосмести Хрътки.
Без работен тест.
КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА: Знаем, че континенталните Келти са отглеждали Грейхаунд, вероятно произхождащи от Грейхаундите, видяни на Египетски рирунки. Също като своите континентални братовчеди, Ирландските Келти са се интересували от отглеждането на големи хрътки. Тези големи Ирландски хрътки може би са имали мека или твърда козина, но в по-късен период твърдата козина е станала доминираща, най-вероятно поради Ирландския климат. Първите писмени данни за тези кучета са от римски консул от 391г. сл.Хр., но те били вече широко разпространени в Ирландия през I век сл.Хр., когато Сетанта променя името си на Ку-Чулейн (хрътката от Чулан). Споменават се също от Юзнийч (I век сл.Хр.), които взели 150 хрътки със себе си при преселването си в Шотландия. Ирландските хрътки без съмнение са станали родоначалници на Шотландския Диърхаунд. Двойки от Ирландските хрътки са били подарявани на почти всички кралски фамилии в Европа, Скандинавия и по други места през средновековието до 17-ти век. изпращани са също така и до Англия, Испания, ФРанция, Швеция, Дания, Персия, Индия и Полша. През 15-ти век всеки регион в Ирландия е бил длъжен да отглежда 24 Вълкодава за опазване стадата на фермерите от вълчи набези. Забраната на Кромуел (1652) за износ на Вълкодави спомага за запазване на техния брой за известно време, но с постепенното изчезване на вълците и повишаващото се търсене зад граница редуцира техния брой почти до границата на изчезването към края на 17-ти век.
Съживяването на интереса към породата се комбинира с развиващия се Ирландски национализъм в края на 19-век. Ирландският Вълкодав става жив символ на Ирландската култура и на Келтското минало. По това време, един решителен ентусиаст, Капитан Г.А. Греъм, се заема сериозно със задачата да придобие няколкото останали Вълкодава, които все още се намират в Ирландия и като използва гени от Диърхаунд с редки кръстоски от Борзой и Грейт Дейн, той успява да достигне типа куче, развъждано с поколения. Резултатът бил приет като съживяване на породата. Ирландският Кенел Клуб допуска Ирландския Вълкодав на своя изложба през Април 1879г., а клуб е сформиран през 1885г. Сега Ирландският Вълкодав се радва на репутация, подобна на тази, която е имал през Средновековието. Сега Вълкодавите са притежавани и развъждани в доста голям брой извън Ирландия.
ОБЩ ВИД : Ирландският Вълкодав не бива да бъде толкова тежък или масивен, колкото Грейт Дейн, но е по-масивен и тежък от Диърхаунда, на който основно прилича. С големи размери, внушителен вид, мускулесто тяло, стабилно, но грациозно сложен, движещ се с лекота; глава и врат носени високо; опашката е носена плавно повдигната с лека извивка към края.
Внушителни размери, включително височина при холката с пропорционално дълго тяло това е желаната цел. Препоръчително е средният размер при кучетата да бъде 32-34 инча (81-86 см), показвайки нужната сила, активност, кураж и симетрия.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ : Агнета вкъщи, лъвове при преследване.
ГЛАВА : Дълга и равна, носена високо; челната кост е много леко повдигната, с много малка извивка между очите.
Череп : Не твърде широк.
Муцуна : Дълга и средно заострена.
Зъби : Ножицовидната захапка е идеална, равната е приемлива.
Очи : Тъмни.
Уши : Малки, тип роза (носени като при Грейхаунда).
ВРАТ : По-скаро дълъг, много силен и мускулест, добре извит, без гуша или увиснала кожа окло гърлото.
ТЯЛО : Дълго, добре заъглено.
Гръб : По-скоро дълъг, отколкото къс.
Слабини : Леко извити.
Крупа : С голяма ширина при бедрата.
Гръден кош : Много дълбок, средно широк с широки гърди.
Ребра : Добре изразени.
Стомах : Прибран.
ОПАШКА: Дълга, леко извита, средно дебела и добре покрита с козина.
КРАЙНИЦИ
ПРЕДНА ЧАСТ :
Рамена : Мускулести, даващи ширина на гърдите, широко поставени.
Лакти : Доста надолу, нито обърнати навътре, нито навън.
Крака : Мускулести с тежки кости, доста прави.
ЗАДНА ЧАСТ :
Бедра: Дълги и мускулести.
Колене : Добре изразени.
Долно бедро : Добре замускулено, дълго и силно.
Крака: Добре стъпили, нито обърнати навътре, нито навън.
ЛАПИ : Средно големи и кръгли, нито обърнати навътре, нито навън. Пръстите са добре извити и събрани. Ноктите са много силни и извити.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ : Движи се енергично и елегантно.
КОЗИНА
КОСЪМ : Груб и твърд по тялото, по краката и главата особено жилав.
ЦВЕТОВЕ И ПЕТНА : Признатите цветове са сиво, кафяво-сиво, червено, черно, чисто бяло, светло бежов или всеки цвят, позволен при Диърхаунда.
РАЗМЕРИ И ТЕГЛО :
Желана височина : средно 32-34 инча (81-86 см).
Минимална височина: Мъжки 31 инча (79 см.)
Минимално тегло: Мъжки 120 паунда (54,5 кг.)
Минимална височина: Женски 28 инча (71 см.)
Минимално тегло: Женски 90 паунда (40,5 кг.).
Грешки:
Всяко отклонение от горепосочените показатели се счита за грешка и сериозността, с която трябва да се отчита, трябва да е пропорционална на степента на отклонението.
Твърде лека или твърде тежка глава.
Твърде извита челна кост.
Изкривени предни крака; слаби глезени.
Слаби задни крака и обща липса на мускулатура.
Твърде късо тяло.
Увиснал, вдлъбнат или твърде прав гръб.
Големи и висящи до лицето уши.
Изкривени лапи.
Разтворени пръсти.
Къс врат; увиснала гуша.
Твърде тесен или твърде широк гръден кош.
Прекалено извита опашка.
Нос във всякакъв друг цвят, освен черен.
Бърни във всякакъв друг цвят освен черен.
Твърде светли очи, розови или зачервени клепачи.
Забележка: Мъжките кучета трябва да имат два нормално изразени и напълно слезли в скротума тестиси.