
Става дума за този красавец. Изключително жизнено куче, в разцвета на силите си. Много прилича на flat-coated retriever! До тук добре... Чарли обаче е сляп!
Той беше поредното куче, което "се настани" в нашия квартал, избягал или по-вероятно изхвърлен от бившите си стопани, тук той намери четириноги приятелчета, храна и хора, които да се грижат за него. Но както знаете, идиоти има навсякъде... и през януари две жени, които най-вече полагат грижи за нашите си бездомници, го намират в критично състояние, с много силно възпаление на очите. Веднага започнах да публикувам информация за него във Фейсбук страниците, с молба за каквато и да е помощ, защото никой от нас нямаше къде да го приюти. Първоначално го държахме в нашия гараж, защото на улицата нямаше да оцелее дълго! Намериха се хора, които ми помогнаха с пари, за да мога да го закарам на ветеринар-офталмолог в Пловдив. Последва лечение с няколко вида капки, още прегледи... Но без резултат. Чарли е с напълно загубено зрение и на двете си очи, като най-вероятната причина е, че някой е стрелял по него, тъй като в едното око има нещо като сачма! По някакъв начин се примирихме с това и започнахме да му търсим дом... Не споменах от кой град съм - Септември. Малко градче с много бездомни животинки... Да намеря стопани и то добри, любящи и отговорни хора тук, в Септември, е просто пълен абсурд!!!
Ежедневно пускам информация за него във Фесбук, писах на какви ли не хора, но за сега никой не може да ми помогне в търсенето на постоянен дом за Чарли.
И тъй като решението с гаража беше просто съвсем временен вариант, а трябваше да измислим нещо, аз най-директно си го "набутах" при майка ми. Проблемът не е, че тя вече има 2 прибрани от улицата кучета, 2 котки в момента, отделно всяко лято прибираме още котенца..., проблемът е, че аз й обещах, че ще се постарая да намеря стопани за кучето и че то ще остане там временно..., също така всичко това се случва без знанието на нейния съпруг. Човекът в момента е в чужбина и представа си няма за съществуването дори на Чарли, камо ли, че той живее у тях! Ето защо час по-скоро трябва да успея някак си да намеря (вече постоянен) дом за Чарли, защото мъжът на майка ми ще се прибере през юни или юли!
Надявам се, че няма да ме разберете погрешно... Не че не искаме да гледаме кучето, но не искам да й създавам семейни проблеми и главоболия. Тя самата полага достатъчно грижи за други бездомни, а и не само, кучета. Аз също няма как да го взема при себе си. Живея в апартамент и си имам 4 котки. С приятеля ми също се опитваме да помагаме на други кученца, наскоро спасихме две слепи, дадохме ги за осиновяване, храним още други... Пределно ми е ясно, че няма как да помогнем на всички кучета и котки, имали злощастието на бъдат изхвърлени. Но правим, каквото можем... В последно време ми е много трудно, най-вече от към време. Просто не успявам да обърна внимание на всички "мои" четириноги. Чарли е свикнал да тича на воля като бездомно куче и се старая по 2-3 пъти на ден да го разхождам из едно близко поле. Той дотолкова свикна с пътеките там, че си познава вече цялата територия, съвсем лесно се ориентира, обожава да тича из високите треви, да души наоколо и да копае дупки в търсене на лалугери (нали май е ловна порода!). Казват ми, че бил куче със специални нужди и че било трудно отглеждането на такова животно. Не съм съвсем съгласна. Той много бързо се адаптира, знае си леглото, мястото на купичките, много е гален, пълен с енергия и апетит. Разбира се с котки и женски кучета! Към мъжките не е особено добронамерен след като ослепя, явно само ги надушва..., а нали е мъжкар, пази си територията и ръмжи!!! Има си паспорт, вече е с всички ваксини... Хората от ФБ, с които се запознах на живо и които са го виждали, са се уверили колко красиво куче е той!
С две думи, той наистина е куче, което заслужава най-доброто! Трудно ще ми е при всички положения да се разделя с него, но нямаме никаква възможност да го гледаме за постоянно. При нас по-скоро винаги е било нещо като приемен/временен дом за много кучета и котки! Много силно се надявам, че и с ваша помощ ще успея вече да му намеря стопани... и то хора, които истински ще се трогнат от неговата история и ще поделят част от своя дом с него!!!
Приемам всякакви съвети...



