По време на последната разходка с цялата си глупост кучо тръгна да яде осили

Малко след това започна да скимти. Всъщност то това скимтене ли е, направо пищи на умряло... Ходихме на ветеринар, разбира се, но той каза да изчакаме да се подуе, за да разбере къде е и да се цепи чак тогава. С други думи - да седим с вързани ръце докато дойде време за действие.
Но на мене жал ми става като я гледам как скимти и я боли, направо ей толкова ми остава да ревна като го гледам кученцето как се мъчи. И реших да питам за някаква храна, с която да се избута назад това чудо, та поне да опитаме по друг начин вместо просто... да чакаме.