[bushkata]

Вадя само част от темата за Мима, за да не я рязводнявам с въпросите си, които нямат общо с нея.

Цитат

Въззивният съд констатира като неправилно твърдението на ищцата, че собственост на куче се установява съгласно регистрационния режим по Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Законодателят е възложил надзора и грижата за бездомните кучета на общините, организациите за защита на животните и други лица по реда на Закона за защита на животните. Затова Окръжен съд - Добрич, намира, че доказването на правото на собственост може да стане по реда на Закона за собствеността -със сделка, давност или по друг начин, установен със закона. А издаването на паспорт и поставяне на чип са действия, свързани с идентификацията на животното по реда на ЗВМД.

Намирам куче на улицата. Прибирам, чипирам, вадя паспорт. Явно това не е придобиване на собственост, това е само "идентификация". Някой ми го открадва. Аз го намирам след 3 месеца. И следват тези въпроси:

Значи ако нямаме документ за сделка - то което и да е куче не е наше?
Какво е "давност" и колко е тя? И означава ли, че ако някой ми открадне кучето, за което нямам документ за сделка и го гледа достатъчно дълго, преди да го открия - то може да стане негово по "давност"?

"Или друг начин" - какви са другите начини?


Изобщо - как мога да придобия собственост над куче/коте, което намирам на улицата?

[bushkata]

Отговорите се появиха тук

[rimela]

bushkata, в 09 July 2011 - 01:25 AM, написа:

Изобщо - как мога да придобия собственост над куче/коте, което намирам на улицата?

Само за софиянци!

Съгласно новата ( пък и старата!) Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община
"Чл.2. Придобиването на куче се удостоверява:
1. С договор за покупко-продажба или за дарение от търговски обект, развъдник, приют, пансион, регистрирани по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ или от други физически и юридически лица, в това число или по наследство;
2. Със сертификат и ветеринарномедицински паспорт - внос от трета страна, а при придобиване от държава членка на Европейския съюз с ветеринарномедицински паспорт;
3. Посредством регистрационните документи - ветеринарномедицински паспорт с вписана идентификация, съгласно чл.174 от ЗВД при придобиване на безстопанствено куче."

Та ми е интересно кой не знае законите - софийските общинари, дето го пишат това или Добричкия съд, който не признава собствеността върху кучето Мима на основание "регистрация" и "идентификация"?
Впрочем оказва се, че поне 90% от домашните кучета в София, включително моето, реално нямат собственици, защото стопаните им не притежават нито един от посочените документи, ако регистрационните документи не доказвали собственост.

Какво правим?
Да я гоня ли моята хубостница на улицата, а после да си я прибера оттам законно като безстопанствена и да си я регистрирам, или да я "владея" пет години, за да придобия право на собственост по давност?

[dimo]

bushkata, в 09 July 2011 - 12:25 AM, написа:

Вадя само част от темата за Мима, за да не я рязводнявам с въпросите си, които нямат общо с нея.

Цитат

Въззивният съд констатира като неправилно твърдението на ищцата, че собственост на куче се установява съгласно регистрационния режим по Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Законодателят е възложил надзора и грижата за бездомните кучета на общините, организациите за защита на животните и други лица по реда на Закона за защита на животните. Затова Окръжен съд - Добрич, намира, че доказването на правото на собственост може да стане по реда на Закона за собствеността -със сделка, давност или по друг начин, установен със закона. А издаването на паспорт и поставяне на чип са действия, свързани с идентификацията на животното по реда на ЗВМД.

Намирам куче на улицата. Прибирам, чипирам, вадя паспорт. Явно това не е придобиване на собственост, това е само "идентификация". Някой ми го открадва. Аз го намирам след 3 месеца. И следват тези въпроси:

Значи ако нямаме документ за сделка - то което и да е куче не е наше?
Какво е "давност" и колко е тя? И означава ли, че ако някой ми открадне кучето, за което нямам документ за сделка и го гледа достатъчно дълго, преди да го открия - то може да стане негово по "давност"?

"Или друг начин" - какви са другите начини?


Изобщо - как мога да придобия собственост над куче/коте, което намирам на улицата?

Доста въпроси. Ще опитам да отговоря накратко.



Намираш куче на улицата -отиваме на чл. Чл. 87. от ЗС /Закон за собствеността/ - "Който намери движима вещ е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските." Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба "Общинска собственост".

Ако не изпълниш тези си задължения, нещата може да загрбеят :
Чл. 207. от Наказателния кодекс (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.

Ако кучето няма висока стойност ще ти се размине, защото :
Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Да речем, че въпреки всичко ти задържаш при себе си намереното куче. Чипираш, ваксинираш ... - започнал си да се отнасяш към него като към свое, следователно ти го ВЛАДЕЕШ - Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Ако ти откраднат намереното куче - Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

Владееш го 5 години без някой упешно да те осъди, че си му взел кучето, и придобиваш собствеността по давност.


Ако обаче това куче не е намерено на улицата, а си го купил за 5 лева от един човек, който го е водил по улицата, то тогава ти си придобил владението по възмезден начин. Отиваме на Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

Само този, който може да докаже, че е бил собственик на кучето, може да го иска от теб.

За продажбата не е необходимо да се извършва в писмена форма.

Сделката може да се докаже и съссвидетелски показания.




""Или друг начин" - какви са другите начини?"

Придобиването на собственост можа да стане чрез :

1. Сделки: продажба,дарение, замяна и др. - писмената форма не е задължителна
2. Давност - намираш, владееш 5 години без бившия собственик да те осъди
3. Добросъвестно владение - купуваш от някой, който се оказва, че не е собственк, ама ти не знаеш за това - за всички ти си собственик, единствено истинския собственик има 3 години да те съди.
4. Приращение - кученцата от твоята кучка са твоя собственост


Горе - долу това е.

[ramzesbox]

Чудесна тема! И много актуална!

Остава да си отговорим на въпроса, дали "придобиване на куче" е синоним на "собственост на куче". Според Добричкият съд не е.

Защото, ако не е, за всички, които нямат нужния документ за собственост, отпада задължението по Чл.4.(1) 3. При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст, собственикът задължително го регистрира при ветеринарен лекар. При регистрацията на кучето - домашен любимец ветеринарният лекар поставя инжектируем транспондер /чип/. и да изпълняват всички други задължения на собствениците, произтичащи от въпросната наредба.
Това обаче крие всички рискове, произхождащи от това, че животното не е наше, както явно става и във въпросното дело.

А, имаме отговор!

[bushkata]

Еха! Мерси за подробният отговор.
По смисъла на това разбирам, че кучето е "движима вещ"?

[ShiBumi_GirL]

Благодаря за разяснението.Тъй като може да ми се наложи да съм в същата ситуация.Осинових куче от дружество спасило го от гладна смърт.Собственика не се вясва 4 месеца и сега изведнъж се сеща да си търси кучето,че някой му го бил откраднал.Поне да знам какво и как да процедирам ако ми се наложи

[ramzesbox]

Първо трябваше да осмисля отговора на dimo, пък тогава да задавам нови въпроси!
Добре че има функция редактирай!

Благодаря! Горе долу се изясни ситуацията!

[mil_]

Относно осиновените от приют кучета - там се подписва декларация за осиновяване или договор. Те не са ли документи, удостоверяващи правна сделка?
Самият приют, обаче, не е собственик, защото яйцето няма крила, а кокошка може да долети отвсякъде. Какво право има тогава той да го предлага за задомяване?
А относно безстопанствени, намиращи се на улицата животни - очевидно е, че има празнота в закона за собствеността.

ПП и изобщо като владелец очевидно имаш всички отговорности на собственик, но не и правата на такъв. Припомням, че съдът призна Елена Банкова за владелец на кучетата, които тя твърдеше, че не са нейни. Това беше въз основа на показания, че те са я припознавали за свой стопанин.

[Slex]

От ЗЗЖ

Чл. 47. (1) Кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс.

(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.


От ЗВМД

Чл. 174.
(1) Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.
(2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1.
(3) При регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.
(4) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в РВМС и в съответната община.
(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа.

Не знам дали безвъзмездното предоставяне се счита за правна сделка, но дори да не е така (по-скоро е, защото в противен случай думата "безвъзмездно" би била излишна), от тези два текста, според мен става ясно, че осиновяването от приют по посочения ред е равносилно на придобиване на собственост.

[Slex]

mil_, в 13 July 2011 - 12:39 PM, написа:

ПП и изобщо като владелец очевидно имаш всички отговорности на собственик, но не и правата на такъв. Припомням, че съдът призна Елена Банкова за владелец на кучетата, които тя твърдеше, че не са нейни. Това беше въз основа на показания, че те са я припознавали за свой стопанин.

Ето мотивите на съда в Кубрат.

"В случая защитата прави възражение, че кучетата не са собствени на подсъдимата, поради което и не може да бъде ангажирана наказателната й отговорност. Съдът не споделя това възражение по следните съображения: Със своите действия и цялостно поведение подсъдимата е демонстрирала собственост върху процесните животни – отглеждала ги е в двора на дома си още от малки палета, описва поколенията им, купувала им е бракуван хляб всеки ден или през ден, за да ги храни, именувала ги е, те са се привързали към нея и са се движели след колата й. "

Съдът я смята не просто за владелец, а за собственик. Очевидно двете съдилища (в Добрич и в Кубрат) показват съвсем различни критерии по отношение на това как се става собственик на куче и какво е необходимо, за да се удостовери тази собственост. Не сме Англия или САЩ и при нас не е в сила системата на общото право, но такова разминаване е недопустимо.

[mil_]

Именно, противоречието е парадоксално.