[Waikikii]

DessyD, в 19 May 2012 - 10:24 PM, написа:

С времето ще се научим да живеем със загубата ни и понякога нещо дребно ще ни натъжава внезапно, защото ще ни напомня за момент, в който сме били истински щастливи. Щастие, изразено в придърпания ни чехъл на леглото или безумен радостен лай от появата ни. Често след такава загуба си казваме, че няма повече да отглеждаме куче, че не можем да преживеем още веднъж такъв емоционален трус и нерядко следваме това убеждение. Но нима като загубим приятел или близък човек преставаме да търсим близостта на хората? Нима преставаме да обичаме все още живите ни роднини и близки? Важното е да не търсим „заместник”, а да приемем, че ни е споходила Божията благодат и сме изпитали едно от най-красивите усещания – да бъдем обичани безрезервно и безусловно и че с новото куче имаме шанса да го изживеем отново, а това не е нещо дребно и незначително. Тези чувства ни облагородяват и без да осъзнаваме ни преобразяват. Преди време прочетох една много интересна мисъл, на биолога Жан Рустан – „Науката ни направи богове преди да сме готови да бъдем хора.” Не е ли парадоксално, че точно кучетата ни помагат да бъдем хора?

Благодаря за споделените мисли, Деси! Наистина променят живота ни, както много малко хора успяват.

[Sarah Marina]

Две години без Сара.
В душата си те пазя, мила моя.

[СНЕЖАНКА]

Мое малко момиченце, сърцето ми е изпълнено с неописуема болка. Сякаш има огромна дупка от която вее празнота и хлад. Не намирам думи, с които да опиша колко много те обичах, и колко много ми липсваш сега!
Обичала съм и продължавам да обичам много животни и хора. Но ти беше нещо различно. Нещо, което изпълваше дните ми със смисъл! Безценна за мен беше твоята привързаност, преданост, любов. Много хора ще ми се изсмеят. Но само този, който е познал подобна любов ще ме разбере. Не, не се оправдавам, искам само да кажа колко много ме боли сега!

Егоист съм! Най-големия егоист на света. Исках те само за мен, исках да имаме много години съвместен живот, исках да ти давам още и още любов, и да получавам твоята в замяна. Тази гадна, мръсна, проклета, идиотска съдба ни раздели прекалено рано. 7 години са твърде малко, любов моя. Не е честно!!!
Прости ми, мило мое слънчице!
Прости ми за всички грешки, които допуснах и за тези които щях да допусна!
Прости ми, че не можах да те опазя!
Прости ми, ако ти е липсвала дори една секунда любов!
Боли! Много боли!

Чакай ме там някъде в отвъдното звездичке моя! Ние пак ще се срещнем някой ден. Ще те гушна в скута си и ще ти кажа за пореден път – Обичам те!

Мислех, че съм познала всички болки на света. Така мислех до деня, в който те изгубих безвъзвратно.

Сбогом моя принцесо!

Животът ми никога вече няма да е същия без теб!
Почивай в мир, мила моя Лъки!

[mlad6ito]

кошка умерла...
но собака ещë есть

[TheUnforgiven]

Преди два дни ни напусна едно бебе.Толкова малка и крехка.Намерих я в кашонче зад една барака,скимтяща и без майка,заедно със сестричката и.Двете пухчета бяха съвсем мънички.Не можеха да се хранят сами и постоянно плачеха за майка си.Взех ги у дома,а на другия ден разпитах познати,дали някой ги иска,понеже не можех да ги задържа вкъщи...Майка ми не беше съгласна дори да пренощуват у нас,но се съгласи с уговорката да ги взема нахраня и да ги върна там където ги намерих.Не исках да ги връщам на улицата.Клетото бебе с голямо желание го взе учителката ми и се грижеше добре за него,но най-малкото дете в семейството го изтървало и от устата му потекла пяна Мъничето почнало да отпада и на третия ден го завели на ветеринар,който казал че нищо му няма можело да му е студено,да пробвали да го затоплят.Два часа по-късно ... бебето е мъртво. Чувствам вина,че е трябвало да ги задържа някак....да ги скрия от майка ми и да го задържа,поне малко Милото,сигурно щеше да бъде прекрасно куче.

[Лола]

Живееше на паркинга едно прекрасно куче,казваше си Лиза.Може би си мислите,че е живяла труден живот.Аз обаче знам че беше едно щастливо куче,защото правеше това което тя най-много обича .
Много хора я обичаха и тя го знаеше.Те й показваха това и тя им отвръщаше по свой си най прекрасен начин.
Нямаше такова куче,което да отказва храна в замяна на милувка.Нямаше такова куче,което като ме види и лягаше по гръб за да я почеша и после от щастие правеше един спринт из целия паркинг и се връщаше за още.Не бях виждала такова нещо.
Много ще ми липсва тази нейна радост,много ще ми липсва тази Лиза.
Казаха ми,че вчера преди да почине е обиколила гордо своето владение,минала е покрай всички коли и кротко е легнала на любимото си място.
Не можах да се сбогувам,не можах за последно да я почеша по коремчето :(

Сбогом,Лизка малкото ми мило куче от паркинга

[Самотно КУЧЕ]

insult, в 22 January 2008 - 02:12 PM, написа:

Не обичам историята за моста на дъгата.
Споделям с вас едно стихотворение, некадърно преведено от мен набързо.

Цитат

Death is Nothing

Death is nothing at all
I have only slipped away into the next room
I am I and you are you.
Whatever we were to each other
That we still are.

Call me by my old familiar name
Speak to me in the easy way which you always used
Wear no forced air of solemnity or sorrow.
Laugh as we always laughed at the little jokes
We enjoyed together.

Play, smile, think of me, pray for me,
Let my name be ever the household word that
It always was.

Let it be spoken without effort,
Without the trace of a shadow on it.
Life means all that it ever meant
It is the same as it ever was
There is absolutely unbroken continuity.

Why should I be out of mind because I am
Out of sight? I am but waiting for you
For an interval
Somewhere very near
Just around the corner .
All is well.

Canon Henry Scott Holland (1847-1918) 

Смъртта е нищо

Смъртта е нищо и никаква
Аз просто влязох в следващата стая
Аз съм аз, ти си ти
Каквито бяхме един за друг
Такива сме и сега

Наричай ме с познатото ми име
Говори ми спокойно и както винаги
Не насилвай тъгата във себе си
Смей се както се смеехме на дребните шеги
Които споделяхме и обичахме

Играй, усмихвай се, мисли ме, моли се за мен
Нека името ми да е познатата дума
Която винаги е било

Нека го казваш без усилие
Без следа от сянка в него
Животът означава, което е значел винаги
Той е същият, какъвто е бил
В своята несъмнена, несломена  цялост

Защо да съм далече от ума, щом съм
Далече от очите? Аз просто те чакам
В един антракт
Някъде съвсем близо
Точно зад ъгъла
Всичко е наред.

отец Хенри Скот Холанд

Опитвам се да се заблудя с горе написаното,с моста на дъгата но не мога.На 07.01.2013г.си отиде моята принцеса ДЖУДИ.А беше само на 7 години Какво не бих направил само да мога да я върна и прегърна.

[petangelo]

Изминаха пет години. Обичам те, Чочи!

[ursa1]

Бъки изчезна зимата на 1997.Скоро беше откри мъртъв в горичката.Беше със сигурност отровен.ПРиличаше на коли,черно бяло с къс косъм.

[Sarah Marina]

3 години без моята Сара.
Няма и няма стихване на тази тъга.

[MistressLinda]

Baby си отиде от този свят...Много въпроси си задавах, но отговорa е, че е трябвало явно да се случи...Както каза един мой много близък човек "Някъде там те чака твоето друго куче". Сигурно е така, но чувството на загубата на твой приятел тежи ужасно много...Особено, когато си опитал да направиш всичко, за да го спасиш и се упрекваш, че може би си можел да предотвратиш всичко. В началото не можеш да осъзнаеш какво е станало, но колкото повече време минава, толкова повече болката нараства...

Baby, знам, че някога ще бъдем пак заедно. Знам, че ме чакаш някъде там...Знам, че когато погледна към хълма и ти ще си там - на върха, загледан към небето с онзи влажен и добронамерен поглед...
Липсваш ми ужасно много...Винаги ще те обичам...

'МОСТ НА ДЪГАТА'
На самия край на небосклона има място наречено Мост на Дъгата. Когато животното умира, особено ако то е било много любимо за някой в този живот, то попада на Моста на Дъгата. Там има безкрайни поля и хълмове, по които нашите приятели могат на тичат и да играят всички заедно. Там има изобилие от храна, вода и слънчева светлина и там на нашите любимци им е топло и комфортно.
На това място всички болни и стари животни се превръщат в млади и пълни с енергия; имащите травми и осакатявания отново стават здрави и силни. Времето за тях минава неусетно, ако само си спомним за тях в своите мечти и сънища. Животните там са щастливи и доволни от всичко освен едно - всяко от тях си е отишло рано и е оставило в този живот някой много скъп за него човек.
На Моста на Дъгата животните тичат и безгрижно играят всички заедно, но идва ден, когато някое от тях неочаквано се спира и гледа в далечината. В неговите очи пламва огън, а тялото му започва да трепери от нетърпение. Неочаквано то напуска своите събратя, лети над изумрудено зелената трева, и краката му го носят все по-бързо и по-бързо.
То ви забелязва; и когато вие и вашия любимец накрая се срещате, здраво се прегръщате, щастливи от това, че сте се събрали и повече никога няма да се разделите.
То ще бъде лудо от щастие, ще лиже вашето лице, вашата ръка отново ще го гали нежно по главата, и вие още веднъж ще погледнете в преданите очи на своя любимец, толкова за дълго напуснал вашия живот, но никога не напуснал вашето сърце.
Сега вие можете да пресечете Моста на Дъгата заедно..."

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[HighWay]

Буби , Бубичка

През пролетта на 2001 тя бе наскоро родена малка кафява топчица.



В първите дни си нямаше още име , и докато мислехме как да бъде името и - то се наложи само. Някои беше споменал Хуби-Буби, което се трансформира в Хубавата-Буби, а в последствие само Буби , защото останалото бе очевидно.
Тя имаше много имена вкл и "жабка" заради обичта си към водата, както и това че веднъж просто бръкна с муцунката си във водата на една река и извади една жабка която пусна в ръката ми и бе много доволна от това че нещо е направила.

Бе останало единственото кученце при майчицата си която живееше на двора в с. Ахелой - Бургас, и защото едното и ухо бе изцапано с асфалт/черна смола/ никой не бе я взел. Тя беше нашето късметче , нашата любимка, превърна се в нашия свят и най ценното което имаме през следващите 12.5 години. Още първата седмица я взехме с нас на планина. Ходихме в околностите на Котел тя повървя 100 метра и се измори. До горе я носих на ръце.
Тя беше винаги с нас когато бе възможно да бъде. До магазина, многобройни разходки в морската градина Бургас, на плажа където често копаеше дупки и ни засипваше с пясък. Много обичаше водата и винаги влизаше с нас в морето.
Давахме и цялата си любов и разбиране , тя стана част от нас и ние от нея.Бързо се научи да чете с поглед за какво мислим, какво ни притеснява. Не бе нужно да и говорим. Винаги следеше погледа ни и се научи да разчита къде е нашето внимание.
Когато се налагаше да погледна нещо друго тя се местеше там където е погледа ни в желанието си да е с нас винаги. И беше ...
Нямаше порода нито и е била нужна, защото това която ни даде тя няма нищо общо с породата.
Годините започнаха да минават и с времето тя не беше вече куче, домашна любимка , тя стана неизменна част от нас.
Така изминаха 9 години , и се наложи да заминем извън България. В това време не си давахме сметка че това е огромно време в живота на това същество , и че вече остарява.Никой не искаше да го повярва макар че го знаехме.

Тогава за първи път пътува със самолет и много тежко го преживя. Никога няма да и забравя радостните очички въпреки умората и стреса, както и няма да забравя погледите на посрещачите когато я бях прегърнал на летището.Вероятно са си мислили че не сме се виждали години с нея.
Но тогава се отвориха нови възможности за нея. Вече можеше да пътува с нас в градския транспорт без проблем, да влиза в магазини кафета и ресторанти.Вече не четеше страх в очите на възрастни и деца при среща. Вече никой не плашеше децата с изречението "ако не слушаш ще те дам на кучето". Вече не усещаше омразата или страха от минаващите покрай нея хора ...

Почти всички почивни дни бе с нас на излет наоколо, в планината , сред природата, реките и езерата в които влизаше с нетърпение и радост
Запомняше всяка една пътечка през която сме минавали и бързо ни повеждаше по нея , дори и последно да сме минавали от там преди година.
Минавали сме много километри на ден и съвсем забравяхме че вече е старичка и трябваше да я щадим. Забравихме че е куче и че живота не е вечен ...
Никога не показваше умората си ,но съм я носил на ръце когато осъзная че сме минали много разстояние и тя е изморена.

Последният и ден (21.12.2013) с нищо не показваше че нещо ще се случи. Редовно ходеше на профилактични прегледи редовно преглеждаха сърчицето и казваха че е здраво.Кръвната и картина бе с малки отклонения които не застрашаваха живота и.
Бяхме на разходка и махаше щастливо с опашка , но като се прибрахме повърна, залитна няколко пъти и легна. Повече не можеше да се изправи. Извикахме лекар който дойде , но препоръча да я заведем в спешния център. Там малко по късно и въпреки усилията - сърчицето и спря ...

С това целия свят се стовари върху нас,изведнъж нахлуха всички спомени, всички радостни мигове които изгубихме и никога нямаше да се повторят.Тогава, и в следващите дни напълно осъзнахме какво сме имали и какво изгубихме. Въпроси - щастлива ли е била, дадохме ли и всичко което можем станаха ежедневие , но без отговор. Дадохме си сметка колко много ни научи, колко ни промени , колко по добри ни направи , и колко още можеше да ни научи.
Ние вече тръгнахме по този път но вече няма кой да ни води.
Чувството на тъга, безсилие не ни е напуснало и до днес.
Бе невъзможно да я погребем в Родината ни , за това сега почива в една борова горичка далече от родното си място за което също чувстваме огромна вина.
Ходим всеки ден при нея, извеждаме я мислено по пътечките по които обичаше да излиза и бихме дали всичко за още един миг с нея повече
Имаме хиляди снимки които не смеем да погледнем , хиляди случки и спомени които не искаме да забравим никога , и искаме да ги изживеем отново

С Нея

[Sarah Marina]

Имам усещането, че ни допуснахте да надникнем в душата Ви. Облекли сте в думи чувствата на всички нас, да, така се чувстваме всички в тази тема...
Кураж!
(много е трудно)

[hani]

ТРИ ГОДИНИ БЕЗ МОЯТА САНТА!

Снимка (и)

• 

[HighWay]

Sarah Marina, в 05 January 2014 - 09:30 PM, написа:

Имам усещането, че ни допуснахте да надникнем в душата Ви. Облекли сте в думи чувствата на всички нас, да, така се чувстваме всички в тази тема...
Кураж!
(много е трудно)

hani, в 18 January 2014 - 07:21 PM, написа:

ТРИ ГОДИНИ БЕЗ МОЯТА САНТА!

И всички останали които страдат от загубата на нашите мили същества.


Невъзможно трудно е....1 месец без Бубичка, а сякаш вчера беше. Постоянно усещаме присъствието и, и очакваме като се обърнем да я видим. Всяко място, всеки предмет, всяко нещо което сме правили ни напомня за нея, защото тя участваше във всичко. Представяме си как би реагирала, не, знаем със сигурност, така добре се познавахме, така ни липсва нейното присъствие....Не можем да погледнем кученцата навън, те още се разхождат тези които сме срещали, но нея я няма...Все още си личат местата на които чуркаше, винаги пред входа на излизане и на връщане, сякаш искаше да каже "Тук е моят дом, и моите хора".
Трудни са вечерите когато всички бяхме заедно. Трудни са сутрините когато се събуждаме и първото което усетя до себе си бе твоето топло телце и радостни очички в очакване на новия ден.
Всеки ден гледаме за твоите стъпчици навън , там откъдето си минавала , и после мокрите стъпчици по стълбите които оставяше след теб - вече липсват.
Вече я няма, толкова празно е без нея, други кучета чуркат вече на нейните места. Липсваш ни миличка, липсва ни всяка частичка от тебе, всяко твое косъмче дори.....никога няма да те забравим. Почивай в мир принцеската ни, чакай ни да дойдем, както винаги си ни чакала до сега, и знаеш че винаги си идваме без изключение.Винаги ...

[petangelo]

Шест години! Колкото и да минат, ти винаги ще бъдеш с мен, Чочи!

[Sarah Marina]

И аз така броя годините...вече 4. Сара ми липсва все така И винаги.

[hani]

Няма го вече моето момиче! Отиде си завинаги! Дано някога се срещнем пак с теб, мое слънчице! Никога няма да те забравя!

Снимка (и)

• 

[Sarah Marina]

Какви добри очи, топли. Не страдай, нека е спокойно на душата й, предполагам сте били много щастливи И двете.

Всички се надяваме някога, някъде да ги срещнем пак.

[ShiBumi_GirL]

На връх празниците ни напусна нашето обичано момче
Почивай в мир миличък,тичай свободен и без повече болка под моста-там ще се видим пак някой ден!

Снимка (и)

•