[shrekky]

Милото,да почива в мир  :'(

[Илит]

Благодаря ви за подкрепата.
Както казваш Huskypower, неизбежно е. При нас обаче мъката е по-голяма, защото не беше неизбежно -здраво, право куче, нелепо отишло си заради моя грешка... :huh:
Изплъзна ми се и хукна след една разгонена кучка с "опашка" ухажори. Не съм в състояние да тичам след когото и да било, а и бях и със Зита (също разгонена), та го оставих. Прибрах момичето и излязох да си го потърся. Е, намерих го :'( Дори не знам какво е станало -кола ли го е блъснала, куче ли го е сдавило??? Нищо не личеше, само дето не беше жив :'(. Лошите неща се случват толкова бързо.

[rodegunda]

Много е жалко  :'(  Едно е да знаеш, че кучето е старо и е живяло добре и съвсем друго е така....
Съжалявам много.

[Петър Маринов]

Почивай в мир, Макси!



_________________

http://petiofi.spaces.live.com/photos/

[shrekky]

Да почива в мир Макси  :'(

[petangelo]

Чочи! Обичаме те!

[tedinceto_96]

:'( :'( :'( горкото сладурче. :'( :'( :'( моите съболезнования. :'( :'( :'(

[slawianka]

Днес почина моето любимо малко съкровище. Съвсем наскоро навърши три годинки. Беше толкова мило и добро коте... Още не знам и може би няма да разбера точно защо си е отишла - там, в клетката в клиниката, където до последния момент се надявахме да се случи чудо. Сама, без хората, които толкова много я обичат.
Беше енергична и игрива, много жизнерадостна и глезена. Понякога изпълненията й приличаха на сцена от Матрицата. След като я кастрирахме, леко понапълня и започнахме да я храним с диетични гранули. Веднъж повърна, заведохме я на преглед. Не откриха нищо тревожно. След тази случка отказа да яде гранули и започнахме да я храним с пауч и варено пилешко и телешко филе. След време започна отново да яде гранули - този път не диетични, а за капризни котки. Вече беше поотслабнала и отвреме навреме проявяваше капризи, като отказваше да яде това или онова - освен любимия пауч.
Преди около две седмици отново повърна. Помислихме, че е станало от лакомия, защото е изяла целия си вечерен пауч наведнъж, а през деня личеше, че не е докосвала гранулите. Все пак изглеждаше енергична и не се притеснихме - следващите дни се храни нормално, нямаше промени в тоалетната, нямаше повръщане. Тогава заминахме за 4 дни и я оставихме на грижите на съквартирантите си. Те също я обичат и винаги, когато се наложи да отсъстваме за малко, не се тревожим да я оставим с тях. Когато се върнахме обаче, беше отслабнала видимо - не се беше хранила изобщо 3 дни. Веднага я заведохме на преглед. Рентгенът и ехографът не показаха никакви изменения, но след биохимичен и кръвен анализ се оказа, че има ужасно високи нива на креатин и урея. Лекарят каза, че е хронична бъбречна недостатъчност. Веднага я включиха на системи, но след три дни нивата се повишиха чувствително. Надявахме се, че ще се справи, все пак организмът й беше още съвсем млад, а тя беше силно коте... 
Мислихме днес да отидем да си я вземем... Тя мразеше да ходи на лекар, сигурно се е чувствала ужасно там. При посещенията си личеше колко много се радва, мъркаше и се галеше, искаше да я вземем, накрая ни се сърдеше, че не си тръгваме оттам заедно...
Все още не мога да повярвам, че вече я няма. Страшно много съжалявам, че не бях до нея. Че не можах да й помогна. Че съм допуснала грешки и нещата са могли да бъдат различни...може би.
Нека храброто й малко сърчице почива в мир. Искам да вярвам, че някой ден ще я видя и гушна пак, тя ще е добре и ще ми е простила.
Винаги ще те обичам, малка душице.

[feishtica]

Това е в памет на моята Джени, 08.10.1997-18.06.2008

[goldroks]

Цитат

Това е в памет на моята Джени, 08.10.1997-18.06.2008

:'( Много трогателно!

Цитат

Днес почина моето любимо малко съкровище....

Много съжалявам за малката :'( И не се обвинявай за случилото се! Не си виновен/на...

[neznainata]

Цитат

Днес почина моето любимо малко съкровище. Съвсем наскоро навърши три годинки. Беше толкова мило и добро коте... Още не знам и може би няма да разбера точно защо си е отишла - там, в клетката в клиниката, където до последния момент се надявахме да се случи чудо. Сама, без хората, които толкова много я обичат.
...
Нека храброто й малко сърчице почива в мир. Искам да вярвам, че някой ден ще я видя и гушна пак, тя ще е добре и ще ми е простила.
Винаги ще те обичам, малка душице.

:'( Простила ви е... Бъдете силни и знайте, че един ден пак ще се срещнете с нея... Тя ще ви чака и ще ви посрещне с мъркане и галене...  :'( :'( :'(

[Zahir]

Цитат

Първото ми куче ни остави на 01.06.2006г, но имам чувството че все още е с нас.... За щастие изживя добър живот, обичахме го много. Чаках да ми вземат куче в продължение на 8 години. И един ден това се случи, бях на 150.....-то небе от щастие. 12,5 години любимата черна брада ме събуждаше. Иска ми се всяко едно куче, коте или друго животно да имат дом и хора, които да ги обичат. Може би някой ден....... дано да е по-скоро.

Аз също имах ризен , цели 15 години....Като прочетох за черната брада се разплаках....Най- добрият приятел, който някога съм имала. Най-благородното същество, което съм срещала.
Ще те обичам завинаги, Рафи!!!!
:'( :'( :'(

[Arneete]

хъскито на приятелями се загуби в южния парк....нямаме вести за него от 5 месеца ...съжалявам ако коментара не е за тази тема  :'( :'( :'(според мен това е същото като смърта  :'( :'( :'(

[Damond]

жалко, че първото ми мнение трябва да е точно в тази тема.

това е малката Дженка. едно умно, но невинаги добро и послушно кученце, което всички обичахме.
то беше едно мило същество с много силен глас и непоносимост към по-големите от нея кучета (което включва почти всички, общо взето :)) обичаше да ги гони и подскача около задните им крака. никога няма да забравя как преследваше една огромна карачанка, а бедното животно тичаше и отчаяно се опитваше да разбере какво и защо го преследва и дърпа за опашката.
когато бях малка, играеше ролята на будилник - мама я пускаше сутрин в леглото ми, за да ми ръфа и ближе ушите, с тайната надежда, че ще се събудя. но Дженката кротко се свиваше под одеялото и захърквахме в един глас. спомням си как си играехме на криеница из апартамента и тя винаги разбираше кога трябва да ме търси и кога да се крие.
беше и едно доста злоядо кученце, та се налагаше да се мамим по всички възможни начини, за да си изяде порцията. включително до предварително дъвчене на месото от моя страна...но когато ходехме на сладкарница, винаги ми обираше бисквитите от мелбата или до каквото още успееше да се добере.

тя си отиде преди два месеца на 15 години и половина след две мъчителни седмици на лечение и надежда. накрая вече дори не лаеше...не виждаше добре и не чуваше. не можеше дори да лежи нормално. зная, че това е едно облекчение за нея, но не мога да си представя, че никога повече няма да чуя щастливото й скимтене и да видя онзи хитър и закачлив поглед. вкъщи фотьойлът й стои празен...никой не сяда там. каишката и дрешките й са изчезнали от закачалката, няма ги и любимите й играчки. сякаш никога не е била...само отвреме навреме улавям изпълнения с надежда поглед, който някой от семейството ми хвърля към вратата и който угасва малко след това...

не зная дали ще си взема отново куче. дори и да стане, то просто няма да е моето...

[plameni_p]

Поревах си от историите ви :'(
А това е Макси:


Много се обичахме с него. 9 години и половина беше с нас - един пухкав глезен дебеланко :wub:
Когато се преместих в новия апартамент с мъжа ми, той остана с нашите.
Един ден майка ми се обади... Играл сутринта, както винаги, хапнал си, легнал си да спи и не се събудил :(

[Ofika]

Днес си отиде завинаги Грей.  :'(



Наскоро питах кога ще стане възрастен котарак... Това вече никога няма да разбера

[great_mari]

Цитат

Днес си отиде завинаги Грей.  :'(



Наскоро питах кога ще стане възрастен котарак... Това вече никога няма да разбера

съжалявам за загубата,бил е голям красавец :'( :'( съжалявам за въпроса,може и да не отговаряте,но от какво си е отишъл?  :(
П.П.искрени съболезнования на всички,загубили верен приятел :'(

[Ofika]

От "адекватно" и "компетентно" ветеринарно лечение на конюктивит и последвалите усложнения.

В понеделник го оперираха за ентропия. Днес, сутринта се появи учестено дишане и окончателната диагноза за смъртта е "белодробен отток".

След три дни ще имам и резултати от аутопсията.

Само едни лекар се съгласи, всички други казаха, че дори и да направят такава, няма да ми дадат нищо писмено, нито ще кажат нещо срещу техни колеги. :huh:

[Zvezdichka]

Съжалявам за Грей. :(
Тази тема е много тъжна. :'(

Преди доста години и аз изгубих Бъки.Той се роди вкъщи,беше изключително мило и добро кученце.Нямаше търпение да опознае света,все се чудихме какъв ще стане като порасне,но така и не успяхме да разберем.Когато беше на няколко месеца на една от първите му разходки един питбул ,който беше пуснат без повод ме нападна и ухапа Бъки.Писъците му бяха толкова силни.Такава омраза изпитах към стопанина му,че исках да го убия.Миличкия Бъки имаше толкова болка в очите му докато пътувахме към ветеринаря,адски много го болеше.Като пристигнахме лекарят каза,че той е на границата между живота и смъртта и след малко каза,че Бъки е починал.Никога няма да забравя този момент и безжизненото му тяло.Дано почива в мир и да живее в един по-добър свят! :'(

[Лола]

НАШЕТО МАЛКО РОШАВО ЩАСТИЕ го няма вече шест месеца :'(
Не е минал ден без да мислим да теб.Ти направи семейството ни по добри хора.



Никога няма да те забравим,миличко
:'(