[valo]

Тази сутрин в моя квартал - "Овча купел"1, пред зоомагазин са изхвърлени две черно-бели котенца - близначета в кашон. Кашонът е бил супер малък и те буквално са били натъпкани, като чораши в него! Пищяли са в него, докато хората от зоомагазина не са дошли да го отворят, до този момент явно никой не се е трогнал от писъците поне да ги извади от кутията. Хората от магазина са ги нахранили и ще ги обезпаразитят, но не могат да ги приберат вътре, защото нямат разрешително за това. Жената, с която говорих и която продава в него ми обясни, че няма как да ги вземе вътре, защото ще произтекат големи проблеми. Магазинът е малък - квартален, в него продават само храна, риби и няколко декоративни зайчета.
Писанчетата се хранят с обща храна и са на видима възраст около месец и половина. Много са сладки, но не можах да разбера дали са мъжки или женски, защото в суматохата забравих да я попитам по простата причина, че мозъкът ми щеше да гръмне от мисли, как може да им се помогне, при все че вече никой не иска да осиновява животни, а мястото е супер гадно - пълно е с кучета и автомобили. От зоомагазина ми казаха, че преди седмица и нещо е имало друго изхвърлено коте, но по-голямо, живяло известно време в шахта наблизо, но една сутрин го намерили разкъсано.... Тези са прекалено малки дори, за да се сетят да бягат.... Прекалено са доверчиви...
Действително са много красиви, макар че по закона на Мърфи нямах с какво да ги снимама, понеже отидох само да купя храна на моите четири звяра и не съм предполагала, че може да ми се наложи да си нося фотоапарата. Обаче успях да намеря две снимки, които наистина съответстват много на малките писанки. Ще ги сложа тях сега, а след малко ще ходя да пробвам да ги снимам, ако междувременно някой не ги е изял...
Мога да обещая, че ако някой все пак ги поиска едно по едно или и двете - ще помогна с ваксинките, за жалост финансовите ми средства са изтънели дотолкова, че мога да поема само ваксинки, не че не ми се иска да помогна за храна и други консумативи. Мога да съдействам и за отличен вет.
Ако някой прецени, че може да помогне с временен или постоянен дом - нека ми звънне, защото ситуацията наистина изисква спешност, с оглед на това, че котенцата са много малки, през нощта е ясно, че ще са на улицата, понеже няма кой да ги прибере, те не могат да се грижат сами за себе си, а глутниците в нашия квартал, повярвайте ми, особено вечер са толкова многобройни, че не вярвам да имат шанса да им се покрият...
Телефонът ми е: 0897311186 - Елица
Телефонът на жената от зоомагазина е: 0888340625 - Бети

Снимка (и)

• 
• 

[valo]

Оказа се, че и двете котенца са мъжки. На почти два месеца са. Водихме ги на вет, той ги обезпаразити вътрешно и външно. Слагам техни си сничици, можете да се убедите колко много си приличат.
В момента са настанени при една жена от кв. "Надежда" за временно, защото тя има куче голяма порода, котарак и папагали, освен това съпругът й няма да разреши котетата да останат дълго.
Продължаваме спешно да им търсим дом. Имаше една кандидат - осиновителка, но се оказа несериозна и се отказа да вземе коте, защото днес по-късно си взела морско свинче.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[Миранда]

Жената от Надежда съм аз. Вчера ядоха, пийнаха водица и се запознаха с котарака. Той първо ги облиза, като същински татко, тъй като те страшно приличат на него. После обаче се оказа, че е чичото - заклет ерген, кйто не знае как да се отнася с дечица. Ближе ги и изведнъж ги захапва. Лекичко, но мен ме е страх. Сутринта рано станах , влязох да ги проверя и светнах лампата. Естествено котаракът ме съпровождаше. Но децата ги нямаше. Бяха се покрили някъде и навярно спинкаха. Но...от светлината се събудиха и почнаха да щъкат. Имаше едно аки в ъгъла на пода, сложих го в тоалетната и сложих единия мачок. Той...нищо. Тогава взех малко пясък и засипах акито. Тогава младежът се осъзна и го дозасипа. Към сегашния момент и двамата са се отчели с пишкане и единия с акане в тоалетната. Това - в мое присъствие. Кръстих ги, ще прощавате, на себе си. Единия, с черното петънце на муцката, е Перко. Той е по-смел, катери се навсякъде и е една идея по-голям. Другият е Наум, който е по-кротък, но май по-интелигентен.Той първи ползва тоалетната. Той е и по-гушлив.
През нощта котаракът стоя пред вратата и мяукаше. А мъжът ми вчера ме заплаши, че докато ме няма, ще ги изнесе. Надявам се, че само си приказва. Така че проблемите идват по мъжка линия, а от кучката имам само лек интерес и толкоз.
Котенцата са кротки и тихички, ядат ,пият и ползват тоалетна -всичко съвсем самостоятелно. Чакат ви!

[valo]

Има вече един кандидат - осиновител за едното писе. За другото - още нищо. Днес очаквам да ми се обади вечерта, за да се доразберем. Миранда, дано съпругът наистина не удържи на заканата си и да изчака оооще мъничко. Иначе е перфектно, че малките са доказали, че са чистници - наистина са напълно готови за новите си стопани, стига тези стопани да се появят на хоризонта.

[valo]

Котенцата все още спешно търсят дом! Отпадна вариантът за тази кандидат-осиновителка, за която споменах.

[Миранда]

Котетата стават все по-социални и намахани. Подценила съм Наум. С него наистина винаги трябва да имам едно наум. Отворих балкона и той излезе. Хванах го и го прибрах. След това, когато с пълни с дрехи ръце отворих вратата, за да си вляза, той шеметно се втурна към парапета. Хвърлих дрехите на земята, паднах на коляно и го гепих. Екшън. Бие се с чичо си, закача се с брат си и не стои мирен. Катерят се по масата и закачат папагала. Искат да щъкат из целия апартамент, но ги пускаме само заедно с щерката под строг надзор. Ако е сам човек, ще стане разноглед.
Големи са сладури, играят си, ползват само тоалетната си, спинкат кротички, гушнати като Ян и Ин. Чудя се как да им разнообразя храненето, та да задоволя нуждите на младежите.
Мъжът ми ме помоли да "намеря начин да ги махна". (Нашият котарак по цяла нощ седи пред вратата им и мяука, вместо да изпълнява задълженията си и да се гушка при мен).

[СНЕЖАНКА]

А защо ги държите разделени с котарака? Според мен ако му оставите отворена вратата той ще се кротне и тогава и мъжът ще спре да мрънка, или поне ще даде още малко отсрочка. Мъжете това искат - спокойствие. Вечно мяукащ котарак е голям дразнител. Пък вашия явно иска да си играе с малките.

[Миранда]

Страх ме е да не им направи нещо. Той ги души, ближе и изведнъж ги захапе леко зад врата. Но не мога да преценя дали това е ласка, която и майките прилагат или е поведението на мъжкаря, който иска да се наложи. А имам и куче, което ги ръмжи като наближат. Те хем се плашат, вирят козинката и опашките им щръкват като четки за шишета, хем пак ходят към кучето. И дори когато то се храни. Така че те са затворени, посещения при тях позволявам на котарака , но само в присъствието на социалните. Ако дадете съвет как да ги приобщя към котарака и кучката без опасност за живота им, ще пробвам.

[blueocean]

Според мен няма опасност от страна на котарака. Захапването е леко и според мен е просто начин на ласка или дори лек намек за йерархията. Ако искаше да ги нарани, нямаше изобщо да се държи така. Моята директно напада новите у дома.

[СНЕЖАНКА]

А кучето какво е? Порода, възраст?
Предполагам, че е свикнало с вашия котарак и към него не се държи така, просто не харесва "малките гангстерчета". Засега.
А тия малки въшки просто са любопитни и безстрашни, затова му се навират.
Аз също мисля, че няма повод за притеснение относно държанието на котарака към малките. По-скоро, той в момента е адски щастлив че има негови събратя и иска да си играе с тях. Сигурно се чуства нещастен, че не му се позволява това.

Аз лично бих експериментирала - примерно събота и неделя, когато има постоянно хора у дома, да махна ограниченията. Всеки да е свободен да се движи където пожелае. Ще ги наблюдавам и ще се намесвам само в случай на крайни ексцесии. Това е начина да се запознаят всички животински обитатели на дома, то ще си проличи "ще го бъде ли съжителството или не". Освен това, напълно в реда на нещата е всеки да си покаже къде стои в йерархичната стълбичка. Дребните щат не щат ще се съобразят в един момент. Малко трудно ще разберат, че не трябва да се бутат в кучката докато се храни, но вярвам че и това ще стане.

И аз навремето имах подобни страхове, когато водех всяко следващо коте у дома. Представях си как ще заваря кръв и козина навсякъде Оказа се, че много бързо се поставиха по местата (по старшинство разбира се). Не бих казала че и сега се обичат, но се търпят.

[Миранда]

Вчера ги тествах с котарака и с кучката. С котарака станаха нещата. Вече го оставям сам (без мен) при тях. Още са живи, кръв няма. Пуснах ги в хола и доведох кучката. Тя е от порода минала покрай лабрадорската. Държах я през цялото време за нашийника. Строих я на мястото и. Те се изпокриха. После, само като показа едното нос и нашата заръмжа. Даже искаше да скочи, ама я удържах. Засега не ми се провежда този експеримент отново.
Днес сутринта мъжът ми каза, че сам щял да се оправи с проблема. Според мен иска да разкара котетата навън, докато мен ме няма. Твърдо се надявам , че няма да го направи, иначе не бих поела ангажимент въобще. Но до неделя е добре данамеря някакво решение.
Помогнете да им намерим ако не постоянен, то поне временен дом.

[Миранда]

Вчера вечерта Перко намери своята Какичка. Тя много ще го глези, обича и обеща да качва снимки във Фейсбук.
Но горкия Умчо! Плака цяла нощ. Пуснах котарака и Умето веднага почна да му мърка. но сега пък котарака се дърпа. Гушнах Наум при мен - ми то шило в торба не стои. Все гледа да избяга от леглото, да опознава света. Ръцете, че и носа ми са целите изподрани. По едно време се унесохме в сладък сън, ама то бебето колко ли време спи. Пак се разсъни и пак игра. Накрая го сложих на тоалетната му и после го пратих да спи в кухнята, където си им е тяхната стая. Легнах си и аз, беше вече 6 и 15 сутринта. И...се успах, сега едвам гледам. А като ми се наложи да вляза в кухнята, Умето пак се разбуди и пак почна да мячи. Сега съм на работа, домашните да му мислят.

[valo]

Умчо продължава спешно да се нуждае от постоянен или временен дом. Това, че е останал едничък, не значи, че съпругът на Миранда е съгласен да остане.

[Миранда]

В събота говорих с момичето, осиновило Перко. Той вече се казва Рори, качил е 150 грама (възможно ли е - за 5 дни!!!!!) и му биха първата ваксинка. Неговият вет казал, че е на 3, а не на 2 месеца. Той Рори си беше малко по-големичък от Наумчо.
Умето се приобщава към семейната глутница. Ходи редом с котарака и ми напомнят на Муфаса и Симба. Когато кучката ръмжи, или пък бръмча с миксера, заедно се крият. Заедно ядат и си ползват взаимно тоалетните. Имам един проблем. Умчо се крие зад едно кресло и заспива там. Не зная защо, но нощем нашата кучка става зла, ръмжи и се опитва да го докопа. Вчера с такъв хъс се втурна (действието се развива към 2 часа след полунощ), че аз се хвърлих да я дърпам, не можах, опитах да извадя малкия, а сина ми падна от леглото върху кучката и я изтегли. Среднощен екшън! Горките съседи под нас! Чудя се дали нощта събужда инстинктите, или уязвимото заспало коте. И поради тая причина заточението в кухнята продължава.
Наум е голямо диване. Играе, хапе, все шава и се закача. Яде като бебетата - през 3-4 часа. А мърка и мячи толкова силно, все едно не е една шепичка, а голям котак.Като му се доспи и е при мен, гушне се в косата ми и заспива. Много е сладък.
Няма ли и за него да се намери човек!!!

[Миранда]

Никой не се обажда, никой не ме иска! Добре поне, че брат ми се уреди. Аз раста , играя си, боря се с обувките и батко ми Мър...понякога аз го побеждавам, но по-често той. И с ръмжащата и страшна кака свикнах вече. Ходя да се крия под шкафа или при мама. Мъркам й и тя ме гушка, ама иска да стоя мирен, а аз не мога. Искам да тичам и да се закачам.

Аз ви чакам да ме вземете и да бъда вашето добро, мъркащо, весело и умно коте!!!

котето Наум