Публикувано: 20 September 2011 - 04:31 PM
Приятели, милата Белинда все още очаква подадена за помощ човешка ръка....
Пиша отново по темата, макар и силно да се опасявам, че няма интерес към нея, защото обстоятелствата ни притискат доста, а Белинда все още скита навън немила-недрага, зная, като много нейни братя и сестри по съдба.
Но нека ви разкажа още мъничко за нея, може би това ще й помогне на нейния си Човек да я разпознае и поиска, там някъде отвъд безразличното интернет пространство...
Белинда все още живее навън на една малка полянка пред един магазин на жилищен блок в кв. "Овча купел"1. Всеки ден излизам да й дам да хапне и да й налея водичка. А тя, като по часовник ме чака, върти опашка и ми се "усмихва" по нейния си уникален и чаровен кучешки начин. Имаме си ритуал: първо изтичва радостно при мен, после облизва ръцете ми и се качва с един скок на пейката. Сяда като човек, слага глава на рамото ми и започва да се гали и умилква. Не започва да се храни, докато не я погаля хубавичко и не си "поговорим", аз й казвам колко мила и добра е, а тя ми "отговаря" с тихо, деликатно скимтене. Обикновено, докато я храня при нас идва и едно друго бездомно кученце - Лиса. Тя е дребна и рижавка. Белинда споделя храната си с нея и след като се нахранят започва една играааа - тичане по полянката, премятане, гоненица. Белинда много обича да играе с Лиса, а и Лиса предпочита да играе с нея, защото, Белинда макар и по-едра на ръст, никога не я стъпква, докато играят и не я хапе. След като се наиграе, Белинда отново идва при мен, поглежда ме дъъъълго в очите и не отмества поглед, докато не започна да й говоря, тогава слага глава на скута ми и стои да я милвам. После ляга в краката ми, обгръща ги с лапи и така заспива. Толкова е прекрасна и доверчива в тези моменти!
Преди да се засели пред магазина, Белинда е живяла пред някакъв друг вход... Един човек й е бил направил колибка и дюшече да спи на сушинка. За съжаление, колибката от доста време я няма, а дюшечето е изхвърлено от "добри" съседи, които са успели да надделеят над човечеца, който междувременно преживява инсулт и вече почти не излиза от дома си. Съседите искали да правят цветни лехи пред блока. Все още никой от "активистите" не си е направил труда да направи въпросните лехи на раздора, за сметка на това има в излишък изсъхнали буреняци.
Принудена от обстоятелствата Белинда за втори път в живота си загубила "дома" си (първият път било, когато била изгонена от жената, развъдила повече кучета в дома си, отколкото можела да гледа и взела радикално решение просто да пусне някои от тях навън). Тогава Белинда се преместила на полянката пред магазина, където се запознах и привързах към нея и огромното й благородно сърце!
Децата, които са си играли с нея пред входа на бившия й "дом" още я помнят обаче. И когато идват да пазаруват от магазина се застояват при нея, за да си играят. Не мога да опиша с думи радостта на Белинда, когато ги види. Тя просто обожава деца!!! Играе с тях, облизва ги, закача се, скимти възторжено, ляга на земята и протяга лапи към тях, просто е неописуемо! Но колкото и да й се играе, тя е изключително деликатна с децата, много е внимателна при игра и много грижовна. А отношението й към бебета е уникално! Аз имам приятелка, чието бебе е на година и три месеца. Белинда изпитва някакъв особен дълг към малкия Марти - да го пази и закриля. Той обикновено й дърпа ушите, опашката, бърка й в устата, а тя само кротко го ближе по ръчичките. Но когато се разплаче за нещо, Белинда наостря уши, отива веднага до количката, ако е седнал в нея или до него, ако е прав, върти опашка и скимти жално, облизва го и се опитва да го успокои. Много често, когато Марти се разплаче, тя първо отива при него да го оближе, а после отива при майка му и също започва да я ближе по ръцете и да гледа към Марти. Просто не мога да ви опиша колко интелигентно е това куче! Имаше случай, в който няколко кучета се разлаяха и разтичаха по една каруца с кон. Белинда също понякога тича и лае по каруците, които преминават, а те в нашия квартал са нещо обичайно. Но този път не хукна, а отиде право при количката на Марти, защото той спеше и се стресна от кучешкия лай, събуди се с рев, а Белинда изтича при количката му и застана между нея и кучетата, които лаеха и тичаха и остана така, докато останалите кучета не се махнаха надалече, тогава се обърна и започна да го ближе по ръцете. Тук е мястото да успокоя майките, които може би ще се скандализират от факта, че улично куче ближе бебе на година и три месеца: кучката е напълно вътрешно обезпаразитена, а дори и външно сме я мазали против бълхи и кърлежи, водя я на ветеринар, макар че живее навън и контактът й с деца е напълно безопасен за тях.
Имахме още едно приятно преживяване с Белинда, което отново ми показа колко много обича децата: приятелско семейство ни беше дошло на гости, те също имат бебе, дори по-малко от Марти - само на годинка. Отидохме на сладкарница и по едно време Белинда цъфна при нас. Малкият Жорко изпадна във възторг от кучето, а и то от него. Белинда за първи път виждаше това дете, но не пропусна да го оближе хубавичко, а той не пропусна да я дърпа, тегли, гали, разрошва и дори се опита да я язди. Когато приятелите ни си затръгваха и сложиха малкия в колата, Белинда буквално посърна. Тя отиде до отворената врата и почна да скимти толкова жално, че майката на Жорко чак възкликна, че кучето плаче за детето й и не го пуска.
Такава е Белиндичка, търпелива, мила и грижовна. Тя търпи, дори когато я замерят с камъни, а за съжаление и такива случаи имаме...
На пръв поглед животът й може би отстрани изглежда добър на читателите, които не я познават, но повярвайте ми, животът й не е по-лек от този на което и да е бездомно животинче!... Нея също я грозят всички опасности, които крие животът на улицата: коли, мотори (при нас са в изобилие), лоши хора: отровители, биячи, маниаци... Наскоро имаше едни жени, които се заканваха да "видят сметката" на кучетата на полянката пред магазина, защото там не живее са мо Белинда - има и други, а едното от тях доста лае и скача по коли и каруци. То ги дразни много и са решили да се саморазправят с кучетата. Чух дори едно "прекрасно" изказване от една майка на дете: "Мрете, мръсни бълхарници гнусни, ще ви спукам черепите!" Та това само за пример...
Разбира се идва и студеното есенно време, а след него още по-студеното зимно такова....Тогава вече няма да може да спи на полянката, да не говорим, че с плановете на някои от "добрите" съседи, може да бъде прогонена или нещо дори по-лошо и по-рано. За жалост на никой не му пука, че това куче не е грам агресивно, фактът че живее на улицата автоматично го прави мишена...
В момента аз ползвам доста дни отпуск от работата си, но когато се върна на работа нещата доста ще се променят, защото ставам по нощите и се прибирам късно, а Белинда милата ще чака на пейките, но с едното чакане ще си остане горкинката, но дори това не е най-страшното, приятели, защото аз все някак си ще ходя да я търся след работа, за да й дам залък хляб... Най-страшното поне за мен е, че някой ден ще отида, а нея няма да я има на пейките, няма да чака, няма да завърти опашка и да ми се усмихне...защото всички вие във форума отлично знаете какво се случва рано или късно с кучетата живеещи на улицата и каква е причината да не се появят на обичайното място......Толкова много кучета, а и котки съм оплакала именно поради тази причина...
Какво да ви кажа, ако имаше и минимален шанс да я прибера, нямаше да се замислям дори за секунда! Не можете да си представите как ми се къса сърцето, когато вечер ме изпраща до входа ми и аз й затварям вратата пред муцунката! Не мога да опиша очите й в този момент, а също не мога да опиша как се чувствам, когато си тръгне, защото аз продължавам да я гледам през стъклото, докато си отива към полянката с пейките, примирена, свита, като прогонено детенце! Наистина много се привързах към нея, но повярвайте ми, тя е куче, което просто се раздава на сто процента! Да не говорим, че разбира само от поглед - такова умно животно е!!! Аз съм се занимавала повече с котки, макар че обожавам кучетата също, но действително подобно куче просто влиза дълбоко в сърцето, както казва моята приятелка: "- Като човек е, дори е по-умно от човек и много по-добро". Какво ли не правих, за да мога да я прибера, какви ли не преговори не водих, но няма никакъв шанс за съжаление.....
Аз имам четири големи котки, но те не са основния проблем. Макар и на 30г. аз живея в апартамента на моя баща, който е собственик, с чието мнение трябва да се съобразявам. За жалост големината и разположението на апартамента ни не позволява да мога да отделя кучето в стая, където няма да се засичат с баща ми. Той е категоричен. Все още не може да прежали нашето куче, което почина на 21г., по-скоро се наложи той да го заведе да го приспят. Мъките му бяха страшни след масивен инсулт и баща ми не може да забрави какво преживя покрай всичко това и дори при споменаването на думата "куче" у нас става страшно!
Наистина не зная какво да направя и да предприема, за да намеря дом на Белинда. За съжаление колкото и да е мила и чаровна, явно не е трогнала ничие сърце достатъчно, че някой човек да пожелае да сподели дома си с нея.
И все пак надеждата ме накара отново да седна и да напиша този безумно дълъг пост в темата, като се надявам, че ще имате достатъчно нерви да го изчетете без да ви досади безкрайно и че телефонът ми ще звънне и ще има запитване за миличката Белиндичка. Искам също да кажа, че ако някой реши да даде дом на Белинда, аз ще поема ваксинациите на кучето. както казах, водя я на вет, обезпаразитила съм я, но ваксина е желателно да й се постави, както каза моя вет,, когато е в домашни условия. Белинда е идеална дори за апартамент, макар че е наполовина хъски не е чак тоооолкова едра, тя е кротка като котка и не заема много място, изпълнителна и послушна е. Какво да кажа повече - не зная.... Може би само още едно: има едно момченце, което си играе с Белинда всеки ден, казва се Денис, живее в моя блок и днес има рожден ден, става на 8г. Той я обожава, но не може да я прибере, защото си има папагали, а родителите му не разрешават на този етап по-едри домашни любимци. Денис ми каза вчера нещо, което ме разтопи и натъжи едновременно: "Щом не мога да си я взема вкъщи, утре ще си пожелая едно от желанията ми за рождения ми ден да е Белинда да си намери стопанин, който да я обича поне колкото мен!"
Ами това е хора...Ако има човек готов да отвори вратата на сърцето и на дома си за милата Белинда, телефонът ми е: 0897311186 - Елица
Аз сега ще изляза да я потърся, за да я нахраня преди да е заваляло и ще се надявам да е там - на полянката при пейките, да ме чака и да ми се "усмихне" по нейния си уникален кучешки начин...Обичам те, Белинда! И дано се сбъдне желанието ти Денис!
Вход
Регистрация
Помощ
Горе
Цитиране +
...Наистина хора, не се двоумете...Пускайте жалби и си търсете правата... 
