Едва ли се е казвал така, но започвам темата му с новото му име, с надеждата, че днес освен ново име, този изстрадал боксер получава и нов старт в живота. Живот, който ми се иска оттук нататък да е прекрасен! Кучето е невероятно и наистина го заслужава!
Миналата седмица видях снимката му в темата за изолатор Сеславци. Преди известно време видях, че има пусната тук в раздел "Изгубени/намерени" тема за намерен боксер в Сеславци, с чип, гледан... Не можех да си представя, че кучето не е потърсено. Да, ама ето - разбрах, че кучето продължава да гние там, затворено вече повече от месец във вътрешна клетка, без да вижда слънчице, вечно в мокро и влажно.
Вчера отидохме с Anuk да го видим и цял нощ не спах, разбира се. Сигурна съм, че всеки, който е ходил и ходи в изолатора, знае за какво говоря...
Изкараха го вчера от клетката, едвам ходеше. В първия момент човек решава, че кучето е много старо и има пробелми с краката, но не... Просто от влагата и мокрото, в които е стоял толкова време, краката му са се подули, възпалили и разранили. Възглавничките, пръстите, ноктите... Просто ужас. Ноктите му пораснали и съответно цялата картинка се влошава и от това. Иначе кучето е прекрасно. Характерът му - слънчице. Гледа те и само се чуди какво става с него... Вчера показа, че е спокоен, уравновесен, няма проблеми с хора, с кучета, не се тегли... Чудесен просто. Не можехме да го вземем вчера, нали не дават...
Днес по обед отидохме пак, за да го вземем.
Влезнах в сградата, водеха ме към клетката, а в това време разтоварваха нови кучета... (Дърпаха ги както винаги с примките, те пищяха ужасени, незнаещи какво се случва с тях) Отвориха вратата на клетката и видях как боксерът се е свил от ужас, треперещ... Явно мислеше, че идват за него. Влезнах вътре, поговорих му, погалих го, сложих му повода и тръгнахме. Като подминахме ловците, той се опита да се забърза, нищо че едва креташе...
Излезнахме навън и той разбра като че ли, че няма страшно. Почна да се радва, да се натиска в мен и да ме гледа с гуреливите си очички и смешно кривата си физиономия.
Като излезнахме извън портата и тръгнахме към колата милият се опитваше да държи крачка с мен, порадва се на мъжа ми и като отворихме вратата на колата, той се опита веднага да се качи сам, нищо, че колата е доста по-висока от неговите реални възможност.
Помогахме му да качи дупето, той седна доволен вътре и почна да ни гледа с очакване. Малко след като потеглихме и той се увери, че се махаме, се сви на кравайче и заспа.
В момента Август се намира на стационар в Добро Хрумване, където ще бъде под наблюдение няколко дни, утре ще му вземат кръв и тн. Всъщност въпреки бавната му и мъчителна поради възпалените лапчики походка и изпилените му предни зъби, което според мен се дължи на ужасно кривата му захапка и физиономия, кучето е на може би 7 години. Дано само да е здравичък!!!
Знам, че положението с приемните домове не е розово, хич даже, но ако някой има възможност да приюти за известно време този прекрасник, ще сме много, много благодарни!! Също така ще помоля ако някой може да помогне за сметката, която ще натрупаме в стационара. Имаме доста подопечни животинки и няма да се справим сами!
Пускам снимките, които Анук направи вчера, включително и на лапичките и зъбките му.










Кажете ми, виждали ли сте толкова симпатична крива физиономия????

