Цитат
Чета този форум доста активно от около 10 месеца, но едва сега реших да се включа. Харесвам много северните породи - прочела съм всичко, което сте написали за самоедите, хъскитата, маламутите и т.н. Има много полезни неща, за което сърдечно благодаря на всички! Но има и нещо, което ме изумява-"разделянето", което правите между животните. Никога не съм мислила, че хора, които обичат кучетата могат да разсъждават по този начин, но явно е факт. Разбирам и уважавам желанието ви да запазите качествата на дадена порода. И въпреки всичко разсъжденията ви на моменти ми напомнят Хитлер...
Казвате, че трабва да се купуват само кучета с родословия, но не казвате какво тогава трябва да се случи с всички останали вече родени животинки, които се продават в магазините и по обяви. Ако всички хора разсъждават като вас те са обречени никога да не намерят дом. Съгласна съм, че всеки има право на мнение и това е причината, поради която исках да споделя моето.
Аз лично избрах куче без родословие, което освен че изглежда чудесно е послушен и верен приятел. Нямах никакви финансови ограничения, когато я купувах, просто съм против изложбите, което най-вероятно нямаше да хареса на собствениците на "родословните родители".
Така че съветът ми към всички, които тепърва ще си купуват куче от каквото и да е порода е да следват сърцето си, а не сертификатите, които ще ви дадат.
Пожелавам на всички щастливи мигове с вашите любимци!
Здравейте !
Разбира се, че всеки има право на мнение. Според мен кучето няма място в зоомагазините - то не е стока и не трябва да се продава по този начин, в кашони, в аквариуми, без документи, внасяни или изнасяни на килограм. По темата можете да разгледате форума, дискутирали сме я неведнъж.
Относно родените животни от междублокови връзки - помагаме и ще продължаваме да помагаме всяко едно кученце да има дом и стопанин, който да го обича, възпитава и да отговоря за него. Тези кученца винаги ще бъдат в повече от кучетата с родословие, въпроса или по скоро проблема е защо ги има. Опитваме се да образоваме доколкото можем - че трябва "да роди" не е причина за заплождане на кучето на всяко разгонване, че да ... за да е мъж, не е причина кучето да се пуска на всяка кучка. Каква е целта на това размножаване и защо се прави ? Цел няма, въпроса е в егото на самия стопанин - ние, хората, правим така, значи и те трябва. Но тук разликата е, че кучето е животно, то не е човек. Къде е отговорността на човека като такъв, на човека, който обича и се е влюбил в своето куче, в своята любима порода ? Дали ако той размножи многократно своя любимец или любимка, това е добре за породата, при положение, че не се цели развитие, не се търси породност и присъщ характер ?
Виждал съм агресвен "самоед" към хора, и то женско куче, което го разхождат с намордник. Виждал съм "самоед" побойник, който непрестанно търси да се сбие с някое куче, независимо дали е мъжко или женско - да, има и такива кучета, всъщност има ги в всяка една порода.
Ако някога древните хора не са водили ЖЕСТОК подбор, не би имало породите. Вземете северняците - това са работни кучета. Впряг. Върши работа, тегли - живее и продължава рода, ако му се отдаде шанс. Не върши работа, не тегли - няма работа в впряга, няма храна за него. Злобно - в студа кучетата са спяли вътре в юртите, кой ще пусне агресивно куче при семейството си ? Днес ние изтъкваме нашата обич към тях, за да ги очовечим, но дали това е правилния подход ? Какво ще спечелим и какво ще загубим ? Ако цената на това е да спечелим по голям брой кучета, но да загубим породата, то какъв е смисъла ? Без водене на племенни книги, без точно и ясно виждане в развъждането - как след време нашите деца ще кажат, че това е самоед ? А ще има самоеди, защото има хора, които ги обичат и именно тази любов, съчетана с осъзната отговорност пред бъдещите поколения пази породата от толкова години.
Разбира се, че всеки следва сърцето си. Казвал съм го много пъти - любовта не е нещо, което се измерва. Дано има повече хора като вас и да обичат кучетата си, независимо какви са и откъде са. Но същевременно трябва да има и хора, които освен любов към кучешкия род, да признават и поемат отговорност за неговото бъдеще, за това породите да бъдат съхранени, за да не се загуби това наше, човешко наследство.
А изложбите не са задължителни, те са по желание. Няма такива собственици на "родословни" кучета, които да предпочетат тяхното куче да се гледа зле някъде вързано на синджир и да "ходи" на изложби пред това то да има хубав дом с любящи хора - поне аз такива хора не познавам. Изложбите не са всичко, няма нищо по важно от кучето. А обичания самоед личи веднага - то искри от щастие, излъчва толкова обич, че света около него е по хубав.
Когато обичаш една порода, то се радваш, когато виждаш кучета от нея. Къде другаде можеш да срещнеш толкова нейни представители, освен на киноложка изложба ? 2005 година пътувах до Австия, само за да гледам самоед ринга. Световното в Познан - 116 кучета, бели рингове ! Европейското в Загреб - радост за всеки фен ! Стоиш и гледаш, наслаждаваш се на красиви кучета, на това, че любимата порода има бъдеще - трябва да имате самоедско сърце, за да го разберете.
Поздрави !


Вход
Регистрация
Помощ





Горе
Цитиране +
