Дано не ви досадя с моите постове, но трябва да съживяваме темата, а и ние все още се възхищаваме един от друг и всеки ден сме пълни с впечатления :)
Днес бяхме в парка и имаше цяяяяяла поляна с кучовци ( поне 15)от всякаква порода и калибър. Преди да стигнем до поляната трябва да кажем, че сме любимци на цялото околие. Няма някой който да ни срещне да не го оближем а той да не ни каже колко сме пухкави и красиви. Какво ще я правим тая любвеобвилност незнам. Вече сме много послушни и почти на 100% ходим до тоалетна върху пелените, макар да се съмнявам, че ако преместим пелините на друго място ще ги намерим, но няма лошо учим се и "тате" е въоръжен с мнооого търпение, а пък бебо е мноооого "ентелегентно". Ходим по мнго пъти на ден вътре вънка къде да сме все ни се ходи къде от щастие къде от зор голяма емоция. Асансьора продължава да ни е любимото място обикаляме в кръгче около "татко" докато се возим, но стъпалата ги ненавиждаме, един етаж ни е много, дупето ама мнооооооого ни тежи, а пък и ината ни е е голям като знаем, че има едно нещо наречено асансьор дет па на всичко отгоре ни е ама любим :):).
Та да се върнем към парка. Ама беше такова забавление 1 час и половина то беше лудост и безумие бягане гонене, добре че всички са симпатични и нямаме хапещи и "нелюбезни" приятели. И ако някой ни познае от този форум от срещите ни в парка ЗДРАВЕЙТЕ

Сега сме ама толкова изморени, че едва имахме сили да се насладим на кльопачката, ама нали е ядене няма да се излагаме я ядем плющят уши и после падаме до хранилката и заспиваме хахахахах. Но пък на "татко" как му беше лесно да ни реше нямахме сили дори да се съпротивляваме бяхме разресани така както никога не сме успявали да сме красиви и пухкави, целия "листопад" по нас беше отстранен, че даже и лапите бяха намазани със специалния крем против напукване

Остава един единствен проблем за "тати" че много му е жал като ни оставя да сме самички вкъщи по цял ден докато е на работа. Но какво да се прави дано да си заслужава пък за беснеенето в парка