Правилно - по добре е сериозно да си помислиш, преди да вземеш каквото и да е куче. Не съм го написал, за да разубедя някой, а само да го накарам да се замисли. Кучето е отговорност, преди всичко .. . Трябва да знаеш и спецификата на породата, когато избираш. Но пък който си е фен на породата, ще ме разбере. За мен самоеда е страхотно куче ... колкото и да е бял и прекрасен, той се чубства отлично навън. Ето днес не иска да се прибира ... b) Стана студено и на него ме се играе, тича .. ако имаш такова куче, ще разбереш че за него студа не е страшен, той го обича. Иначе се чубства добре и лятото, въпреки обилната козина. Как да го обесня .. козината на самоедна е на два слоя - много гъст подкосъм и косъм, който е по дълъг. Гъстия подкосъм има функция на нещо като въздушна възглавница - поддържа нормална температура, не позволява нито прегряване, нито да е студено. Затова и трябва редовно да се разресва от основата - ако решиш само дългия косъм, не правиш нищо. А ако подкосъма не е хубаво разресан, прави възелчета, тези възелчета се оплитат после, не става добър обмен на въздух и е възможно тънката и нежна кожа да се възпали от запарване - получава се и когато кучето е изкъпано, но не добре изсушено. Допълнително ако навън има сняг и е много студено, подкосъма не дава на влагата да стигне до кожата, пази я. Пак същото - ако има възли, те са като шнурчета, по тях могат да се стичат капки вода и като стигнат кожата, да замръзнат там, а при минусови температури, това е лошо за кучето, особено ако е навън - стават ранички. Въобще .. за съжаление самоеда се е променил много от аборигенни кучета до сега, казано честно - почти няма нищо общо. Примерно не мога да си представя как ескимоса ще седне в иглуто след преход 50 километра и ще извади гребена от китова кост и ще почне да реше ... но при селекцията от аборигенна порода към домашни любимци се е получило така.
Прослувутото ни безстрашие и любопитство също има своето обяснение - той е господаря на севера, кучето, което е нямало равен в бялата тундра. Освен впрегатно куче, той е бил и пазач на еленови стада, случвало се е да се среща с вълци, мечки, използван е и за лов. В първия стандарт на породата е записано - ясно изразен ловен инстинкт. След това ... това отпада от стандарта, но си остава в него, стандартите могат да се променят, то гените не. Той иска всичко да знае и да види, не се страхува да се отдалечава от стопанина си - все едно е в бялото ледено поле и стопанина му е единствения жив човек в близките 20 километра. Само нещо да му привлече вниманието и той трябва да го види и разбере .. b)
Ето една снимка на аборигенно куче, праотец на съвременните самоеди.