[wind]

Винаги, когато си помисля, че подопечните ни кучета ще понамалеят и ще мога да глътна малко въздух, се случва точно обратното.

Беше се свряло в храстите в полето, криещо се от слънчевите лъчи в рехавата сянка. Погледът ми всъщност бе привлечен от чувал. По близкия асфалт пробяга още едно кученце, мернах го два пъти, но повече не го видях. Нашият герой обаче почти не мърдаше. Изджафка обаче. Нямаше какво да направя, но по-късно се върнах с гранули и вода. Момченцето почти не мърдаше. Хапна няколко гранулки от ръка, поднесох му вода пред устата, пи. Поразгледах го внимателно и ... се ужасих!

Толкова много кърлежи и бълхи никога не бях виждала на едно място! Просто нямаше свободно място, бълхите припряно ходеха напред-назад с надежда да открият свободна територия, а кърлежите (пасищни ли са, какви не знам точно, но не се надуват) бяха окупирали ушите, муцунката, лапичките между ноктите и във възглавничките ...

Трагедия!

Върнах се след известно време с пудра Тапилан, единственото, с което разполагах. И с половин хапче Цестал, че като гледах издутото коремче на тънките краченца, със сигурност и стомахчето беше обитавано от разни гадории.

След което оставих куч за около 3 часа, докато аз си вършех моята работа. Веднага си го кръстих Тики, от английската думичка tick - кърлеж.

Когато си тръгвах, Кърлежчо си лежеше на същото място. Като ме видя, излезе от храсталаците. По това време обаче се появи стадо крави, а мен ме е страх от тези животни, твърде големи ми се струват и едни такива рогати и оставих Тики да се справя сам, а аз забегнах зад храстите. Кравите проявиха неприлично любопитство към Тики и гранулите. Когато отминаха установих, че Тики също го е било страх от тях - и той се беше наврял в храстите.

Тапиланът беше подействал може би на половината паразити. Другата половина щъкаше жизнено и не даваше признаци за умирачка. Така че нямах голям избор - постелих един чувал от кучешки гранули на пода и се молех на Тики да стои мирно, за да ръси каквото ръси само върху чувала. Той обаче напук на моите молби изрита чувала и се сгуши в постелката на колата. За по-приятно повърна два пъти - пак върху постелката, но в крайна сметка се транспортирахме благополучно до вет кабинета.

Момченцето е на около 3 - 3,5 месеца, тежи 5 килограма, не шава много, вероятно не му е останала много кръвчица.
Иначе няма температура или други тревожни признаци.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[GAG]

Страшен е този - с фешън разцветка и нос на Пинокио, надявам се да не се застоява много :)
Wind, при вас няма празно

[wind]

Хе хе, наистина муцунката му е дълга, Пинокио много му приляга :)

А ето го и момчето, как подскача! Когато го видях беше толкова неподвижен, пред вет кабинета докато чакахме около час някъде изобщо не помръдна и не прояви интерес към нито едно от кучетата наоколо, а сега ...

[wind]

Тики се оказа кученце с голямо желание да изпълнява команди. За малкото време, което му отделям, научи да върви редом (сравнително добре), да сяда, ляга, да носи играчката, да скача.
Малкият е голям чаровник, вижте сами :)

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[wind]

Тики не нарастна много на размери, но нашишкавя. Вероятно се подготвя за зимата. Много е смешен, не е фотогеничен, скримуца и иска внимание, но страшно обича да го галят, ако можеше, щеше да замърка.

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

[wind]

Милото ни момченце замина и пристигна благополучно в Холандия!

Засега е в приемен дом, но темичката може да се мести в хубавия раздел!

Остава да пожелаем по-скорошно намиране на постоянен дом за емигрантчето ни!

[wind]

Нашето момче се представяло отлично, много са доволни от него и много му се радват!

Макар че не успявам да помогна на повече животинки, макар че на няколко пъти ми е идвало твърде нанагорно и ако имаше как бих се отказала от това, с което се захванах преди около 4 години, такива щастливи развръзки ми дават сили, и вяра, и надежда и ми помагат да преодолявам несгодите, страховете, мъката ...

Много съм благодарна на хората от този форум, които ми помагат по един или друг начин и най-вече на Илит, без която нямаше да имаме шансове да задомяваме в чужбина.

Знам, че в България също има чудесни осиновители, но ... все още са твърде малко и вероятно вече си имат животинки и ... е трудничко да се открият. А няколкото неуспешни опита са ме отказали от желанието да търся тук, защото вече нямам възможност да реагирам и след време при нужда да си прибирам подопечните... А е жалко, защото нашите бездомничета са чудесни приятелчета и могат да дарят толкова много щастие и обич, въпреки че нямат порода, въпреки, че не се знае нищо за това какъв характер ще имат, колко големи ще порастнат ...

Така намерих Тики в началото на септември миналата година - лежащ безпомощно в полето, под ярките лъчи на слънцето, в рехавата сянка на храст, неподвижен и целият пълен с бълхи и кърлежи до такава степен, каквато никога преди не бях виждала - кърлежи в ушите, между пръстите на лапите ...


И ето го сега момчето, гушнато в завивки - нещо, което аз нямах възможност да му предоставя ...
И с хора при себе си, които няма нужда да дели с още една дузина други четирикраки събратя ...

[wind]

Нашето момченце Тики много бързо е пленило сърцето на съсед на временната му стопанка в Холандия и вече ни се хвали задочно, че си има СВОЙ дом!

Първото ни задомено кученце от около половин година насам! Дано да им потръгне и на останалите при нас, че да можем да помагаме и на други кучовци в нужда!

[grima]

Страхотна новина за Тики! Стискаме палци да повлече крак, както се казва

[wind]

Да се похвалим с новини и снимки на наш Тики, наречен вече Бикел!
Има си за компания мъжко куче Сейлър, с когото се разбират чудесно!
Разхождат се дълго дълго всеки ден!

Късметлийче!

Дай Боже един ден и в България да има повече надеждни осиновители за нашите си бездомничета!

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
•