Мая с прегазени лапички кутре от Варна
#21
Публикувано: 20 September 2011 - 04:03 PM
Много е сладка, стискам палци да се оправи

Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета, сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен живот.
#22
Публикувано: 29 September 2011 - 09:25 AM
Маичка се чувства чудесно, тича като спринтьор, махнахме шината на крачето, хапва стабилно, най-обича пилешко месце - съответно нашите джобове изтъняват, за да й угаждаме, но с удоволствие бих изтънявала още повече джобовете си, стига маймунката цял живот да се чувства добре, без болки в ставите. Второто обезпаразитяване мина без проблеми, пу пу. Сега и ваксините да минат, че да не лепне нещо гадно и ... чак тогава маааалко ще си отдъхна. Като намеря повечко време, ще направя клипче да я видите въшката.
Оказа се, че госпожичката си прави от време на време купони в наше отсъствие - кани батковците и каките в нейното си място и понеже Мая е с неустоим чар, препятствия като мрежи и врати не могат да спрат гостите. Така че започнах да я пускам да си поиграва с другите кучета - така и така явно няма как да спазваме карантина, поне да свикват с нея, че да не я схрускат, каквато е сладка!
Оказа се, че госпожичката си прави от време на време купони в наше отсъствие - кани батковците и каките в нейното си място и понеже Мая е с неустоим чар, препятствия като мрежи и врати не могат да спрат гостите. Така че започнах да я пускам да си поиграва с другите кучета - така и така явно няма как да спазваме карантина, поне да свикват с нея, че да не я схрускат, каквато е сладка!
#25
Публикувано: 16 October 2011 - 08:45 PM
Вчера Мая беше ваксинирана. От трите бебешки ваксини първата е пропусната, вчера сложихме втората, на 5 ноември най-рано ще е третата и последна от серията.
Да одумам малко Мая. Тя е една същинска миниатюрна фурия! Катери се по стъпала, скача от такива, при това от доста високо, промъква се навсякъде, ръфа крачоли, обувки, връзки. Разхвърля одеалца. Тормози батковците и каките, като ги ръфа за ушите, краката, опашките. Промъква се навсякъде за секунди. Затворих я в "къщата" на големите, за да не заръфа за крачолите БТК работниците, които трябваше да влязат да оправят телефона - за по-малко от минута фурията успя да се ориентира как се излиза през кучешката вратичка, която е поставена на височина около 25 см от пода (да напомня, че самата Мая е някъде около двайсетина сантима на височина).
Освен това вече научи "седни" и "легни". Обаче как ядееее! След всяко ядене става като бъчвичка, така се подува. Не става и да я ограничавам. Храня я вътре, където държим храната, ако не й стигне, отива директно от чувалчето да ръфа... Ще й сменя мястото на хранене, явно.
Да одумам малко Мая. Тя е една същинска миниатюрна фурия! Катери се по стъпала, скача от такива, при това от доста високо, промъква се навсякъде, ръфа крачоли, обувки, връзки. Разхвърля одеалца. Тормози батковците и каките, като ги ръфа за ушите, краката, опашките. Промъква се навсякъде за секунди. Затворих я в "къщата" на големите, за да не заръфа за крачолите БТК работниците, които трябваше да влязат да оправят телефона - за по-малко от минута фурията успя да се ориентира как се излиза през кучешката вратичка, която е поставена на височина около 25 см от пода (да напомня, че самата Мая е някъде около двайсетина сантима на височина).
Освен това вече научи "седни" и "легни". Обаче как ядееее! След всяко ядене става като бъчвичка, така се подува. Не става и да я ограничавам. Храня я вътре, където държим храната, ако не й стигне, отива директно от чувалчето да ръфа... Ще й сменя мястото на хранене, явно.
#31
Публикувано: 22 December 2011 - 11:47 PM
Мая е една малка хуна! Всеки ден намирам 6те кучешки легла изкормени - постелките пръснати, някои от тях разкъсани, а големите батковци и каки чакат с нетърпение да отида и да разтребя, за да могат да си се гушат на меко в легълцата!
Това същественце толкова много иска да изпълнява разни команди, че дори аз с 10ината отделени за нея минути на ден успях вече да я науча на това онова. Представям си каква отличничка щеше да е вече, ако имаше кой да се занимава повече с нея. А е само на около четири месеца и половина, поне по мои сметки!
Това същественце толкова много иска да изпълнява разни команди, че дори аз с 10ината отделени за нея минути на ден успях вече да я науча на това онова. Представям си каква отличничка щеше да е вече, ако имаше кой да се занимава повече с нея. А е само на около четири месеца и половина, поне по мои сметки!
#36
Публикувано: 20 April 2012 - 12:34 AM
Миличката ми Мая вече я няма :(
Отиде си завинаги от този свят. Не знам дали живеем в добри или лоши времена, не знам дали хората са жестоки или хуманни, не знам дали техническият прогрес е за зло или за добро ... Знам само, че никога вече няма да видя Маичка, никога вече тя няма да ме посрещне на прага с нейното характерно поздравяващо "Бау",никога вече няма да ме близне и погледне с красивите си, човешки очи ...
На 18 февруари Мая внезапно се влоши, започна да повръща, да се появява бяла пяна, да диша тежко ... Мина известно време, докато се постави диагноза "гастрит". Започнахме да я храним с кашичка от ориз с пилешко месо, вазвърна си килограмите, но след около месец пак имаше криза, по-лека и само за един ден. След което се оправи. Беше жизнена, играеше, радваше се. До миналата седмица, когато пак получи криза за един ден. След което пак беше същата жизнерадостна Мая.
Днес отново я присви стомах, мислех, че ще отмине, но ... издъхна почти в ръцете ми. Държах я в скута си около час, след което я оставих и ... 5 минути след това Мая вече я нямаше. Телцето й стоеше сгушено, като заспала, но душичката й беше отлетяла ...
Направихме аутопсия, за да разберем какво е мъчило моето малко момиченце. Според ветовете подобно нещо много рядко се случвало, даже се чудеха как изобщо е живяла. Оказа се, че при прегазването й като мъничка целият й стомах, дванадесетопръстника и част от червата преминали през диафрагмата и се настанили в гръдния кош. Всичките тези 7 месеца Мая е живяла по този странен начин - стомахът й е бил в пространството, отредено за белите дробове и сърцето. Това може би обяснява и проблема още в началото, когато Мая се пребори и оживя. Тогава казваха, че е интоксикация от глисти, сега мислехме, че е гастрит ... Но дори и да се беше разбрала истинската причина, според вета почти е нямало шанс за сполучлива операция и наместване на органите ...
Явно целият ти живот е бил едно чудо, Маичка! В онези първи дни горещо се молех да ти се даде втори шанс, да живееш и да се учиш! Не ти е бил отреден дълъг живот, но колко радост и обич ни дари, миличка!
Надявам се някой ден, когато дойде и моят ред да си замина от този свят, Мая да ме посрещне с нейното "Бау" и отново да сме заедно по някакъв начин, под някаква форма.
Почивай в мир, миличка!
Отиде си завинаги от този свят. Не знам дали живеем в добри или лоши времена, не знам дали хората са жестоки или хуманни, не знам дали техническият прогрес е за зло или за добро ... Знам само, че никога вече няма да видя Маичка, никога вече тя няма да ме посрещне на прага с нейното характерно поздравяващо "Бау",никога вече няма да ме близне и погледне с красивите си, човешки очи ...
На 18 февруари Мая внезапно се влоши, започна да повръща, да се появява бяла пяна, да диша тежко ... Мина известно време, докато се постави диагноза "гастрит". Започнахме да я храним с кашичка от ориз с пилешко месо, вазвърна си килограмите, но след около месец пак имаше криза, по-лека и само за един ден. След което се оправи. Беше жизнена, играеше, радваше се. До миналата седмица, когато пак получи криза за един ден. След което пак беше същата жизнерадостна Мая.
Днес отново я присви стомах, мислех, че ще отмине, но ... издъхна почти в ръцете ми. Държах я в скута си около час, след което я оставих и ... 5 минути след това Мая вече я нямаше. Телцето й стоеше сгушено, като заспала, но душичката й беше отлетяла ...
Направихме аутопсия, за да разберем какво е мъчило моето малко момиченце. Според ветовете подобно нещо много рядко се случвало, даже се чудеха как изобщо е живяла. Оказа се, че при прегазването й като мъничка целият й стомах, дванадесетопръстника и част от червата преминали през диафрагмата и се настанили в гръдния кош. Всичките тези 7 месеца Мая е живяла по този странен начин - стомахът й е бил в пространството, отредено за белите дробове и сърцето. Това може би обяснява и проблема още в началото, когато Мая се пребори и оживя. Тогава казваха, че е интоксикация от глисти, сега мислехме, че е гастрит ... Но дори и да се беше разбрала истинската причина, според вета почти е нямало шанс за сполучлива операция и наместване на органите ...
Явно целият ти живот е бил едно чудо, Маичка! В онези първи дни горещо се молех да ти се даде втори шанс, да живееш и да се учиш! Не ти е бил отреден дълъг живот, но колко радост и обич ни дари, миличка!
Надявам се някой ден, когато дойде и моят ред да си замина от този свят, Мая да ме посрещне с нейното "Бау" и отново да сме заедно по някакъв начин, под някаква форма.
Почивай в мир, миличка!
#39
Публикувано: 20 April 2012 - 09:44 AM
Wind, съжалявам ужасно много за Мая
. Знам колко я обичаше и ти съчувствам искрено за загубата.

#40
Публикувано: 24 April 2012 - 11:44 AM
Толкова съжалявам...
Поне в последните месеци на кратичкия си живот беше с дом и обичана...
Знам, че няма думи за тази мъка...
Почивай в мир мъничка душица!
wind, съчувствам ти!

Поне в последните месеци на кратичкия си живот беше с дом и обичана...
Знам, че няма думи за тази мъка...
Почивай в мир мъничка душица!
wind, съчувствам ти!