[Invisible_Rainbow]

Здравейте,
макар да съм публикувала поста си и в главния форум, бих искала да споделя проблема си и тук, защото все пак става въпрос за кокер.

Имаме огромен проблем със страха от други кучета.

В момента Фродо е на 5 месеца. Както бях чела, че трябва да се прави, започнах да го водя на кучешката полянка до нас още от 3 месеца. Тогава си мислех, че поведението му е нормално за малко куче. Тъй като там се събират предимно големи (като размер, но не и като възраст) кучета той беше почти непрекъснато легнал на земята в поза тип "умрял" или "предал се". От начало се криеше зад мен, но аз го игнорирах и насърчавах да ходи при кучетата, после започна да бяга от тях още щом се приближи някое. Ако се приближава по-спокойно куче реакцията е лягане и замръзване, ако е по-енергично куче, реакцията е побягване в произволна посока (напоследък дори към улицата). В момента в който го оставят на мира той се двоуми дали да дойде при мен или да тръгне след кучетата. Понякога избира тях, ходи да ги души, но в момента в който някой му обърне внимание, той отново побягва. Заиграва се много рядко, предимно души наоколо, лежи и гризе клечки, не желае да бъде закачан.

Играе с друго куче, ако е само едно и то малко, тогава е много отворен, гони, подканя, закача се. Но винаги в първия момент на срещата е недоверчив, върви назаден с подвита опашка докато не му мине първоначалният стрес. Ако го разхождам на повод и се срещнем с куче той проявява жив интерес, иска да го подуши, а често и започва да скача радостно по него или да лае, подканяйки за игра, маха с опашка. Случвало се е да вървим с такова куче заедно до поляната и да не можем да ги удържим, играят по пътя, но в момента, в който го отвържа и го пусна да си играят, той подвива опашка и побягва. С хората е много дружелюбен, всички му се радват. Обича да носи пръчка, но ако друго куче му я вземе той се примирява без капка противопоставяне.

Трудно ми е когато побегне да го върна при мен. Обикновено го викам по име още преди да се е спуснал да бяга и ако съм близо той идва, но ако вече е тръгнал е истинска трудност. Обикновено се спира и ме гледа, но тъй като кучето, от което е бягал също е спряло, виждам двоумението в погледа му. Виждам как иска да дойде при мен, но го е страх да мине покрай другото куче. Тръгва да заобикаля колкото се може по-отдалеч.

Не разбирам как създадох толкова страхливо куче. Другите нямат проблеми с това, че някой се спуска да ги подуши или подгони, и те душат и те гонят. (Става въпрос за хъскита и лабрадори на по 6-7 месеца, които също са били страхливи в началото, такива са кучетата около нас) Но това нашето продължава от първия му ден навън.
Как следва да подходя ? Как да го направя игрив не само вкъщи, но и навън ? Как да го накарам да проумее, че другите искат просто да си играят, а не да го наранят ? Никой не го е нападал агресивно, но всеки интерес от страна на друго куче се овенчава с гонитба. Другите стопани ме гледат накриво, защото моето в опита си да се спаси подвежда в своя бяг и техните към улицата. А аз съм безсилна да го овладея.....

Съжалявам за дългия ферман, но просто съм много притеснена вече.
Надявам се някой да ми обърне внимание.

[tricky]

Привет! Ето моята ситуация, за която не съм сигурна дали е страх/стрес или здравословен проблем: От вчера имам кокероподобно кученце - момченце на 4 месеца. Човекът от, който го взех е собственика, но не той е полагал грижи за животинката и инфото, което ми дава за това как е живяло и какво е яло за мен е недостатъчно. В общи линии изглежда добре кучето, не е слабо, ваксинирано е до момента с каквото трябва и е обезпаразитено вътрешно, но не и външно. Живял е в двор и е целият в бълхи. Вет му сложи капки на врата и от вчера доста се е изчистил, храни се животното, изпражненията му са ок( с изключение на едно странно оранжево желеобразно нещо в много малко количество, на фона на нормалната консистенция), обаче..през цялото време откакто го гушнах за пръв път трепери - стяга се през 1-2 сек. и се тресе. Почти не маха с опашка - предлагах лакомства и играчки, наричам го по име - само трепери! Вчера преди да се приберем за пръв път вкъщи, въпреки че беше изморен от път, потича и поигра с децата, помаха с опашка, но вкъщи само лежи върху постелята си - опитах да му я преместя - и той се мести и пак ляга на нея. Не става от там колкото и да го викам и колкото и да го примамвам с лакомства и така вече почти 24 часа той трепери и лежи. В човешко присъствие не се храни, чака да остане сам...и трепери(в къщи на топло е , не е от студ) иначе е мил и кротък - не скимти и не плаче, ближе ръце ако му подадем. Помогнете ми със съвет - от стрес ли е това? Или да търся друга причина? Не гъква милия, просто се натиска да си лежи и да си трепери и упорито избягва очи в очи контакт с мен и мъжа ми! Дайте ми съвет как по-бързо да го успокоя и уверя, че е в безопастност..а ако смятате, че може да има друга причина, моля споделете, въпреки че утре пак сме на вет и ще повдигна въпроса...в един момент през нощта се уплаших, че няма да оживее до сутринта, толкова умърлушен изглежда.

[samotnata]

Здравейте и честито.


Възможно е всичко да е от стрес. Недейте да го успокоявате и викате постоянно, оставете го само да дойде. Дръжте се спокойно, уравновесено, ежедневно. Така ще създадете атмосфера на нормалност. Когато кучетата са разтревожени те издават звуци - скимтене, мрънкане, лаене, виене. Т.е. вие ако говорите много и успокоявате показвате, че има за какво да се тревожи. Ако се държите нормално по-бързо ще се успокои и ще се убеди, че няма от какво да се страхува.
Разбира се нов дом, нова обстановка, няма да свикне за час-ден, но не вярвам и да отнеме много време.
Поставете, обаче, под съмнение ваксинацията и имунитета и се консултирайте с ветеринаря дали не е възможно някое от вирусните заболявания да запчова така. Все пак на двор ако е живяло има по-голям риск ако не му е хубав имунитета да се е заразило с нещо.

Дайте му малко време и не го притискайте, съвсем скоро ще се отпусне и ще си изкарате едно хубаво кокерско детство.

[батко]

Здравей tricki.Кученцето е стресирано в момента.Дайте му време да ви опознае,да свикне с новото място.То е живяло на вън и сега за него това е различна ситоация.Продължавайте с лакомствата и ласките и нещата ще си дойдат на място.Успех.

[tricky]

Много благодаря за бързите съвети. С вет обсъдихме ваксинациите - кученцето си е по план ваксинирано, според стикерите в паспорта му и сега точно му е време за 1вата противобясна и 3тата антипарвовирозна ваксини, като с 2рата такава е поставена комбинирано с анти гана. Решихме да отложим до утре именно за да не го стресираме с инжекции допълнително да се стресира. На микроскопа не се видяха паразити и техните яйца в секрета. Ще стискам палци да не е болен и ще му дам време да се поотпусне малко, може би наистина се травмира толкова заради факта, че за пръв път е вътре вкъщи, а досега е бил само на двора....

[samotnata]

О, моя съвет е не само до утре да изчакате с ваксината, а поне седмица още. Стрес означава спад на имунитета. Ваксина сложена в стрес има огромна вероятно да не сработи и да не направи нужните антитела. Освен това за ваксина трябва кучето да е клинично здраво - т.е. вие да имате поне няколко дни наблюдения върху екскрементите му, апетита, поведението му като цяло. Дали не повръща, дали няма разтройство. А това за ден няма как да стане.
Моя съвет е сега да почакате малко, да се успокои кученцето и като се успокоите и вие тогава да ваксинирате. От една седмица забавяне няма нищо страшно да стане, особено след като е последната ваксина това, но пък ако се постави при по-слаба имунна система няма да е добре, риска ще е по-голям.

П.п. За бяс може да се чака и до 6 месец, далеч не е задължително да се поставя сега.