Панически страх! Кучето ми се страхува почти от всичко и от всеки!
#1
Публикувано: 16 September 2011 - 07:35 PM
Имам според мен доста голям проблем.
Вземахме си кокерче на година и два месеца, като си признавам, че до момента нямахме никакъв опит в отглеждането и възпитаването на такъв любимец.
Арда, така ни се казва кученцето, беше доста стресирана от обстановката и цяла вечер не помръдна от мястото, което и бяхме отредили.
Както и да е, това отмина и сега буквално е плътно до мен от стая в стая, подскача от радост сутрин, знаейки че отиваме на разходка.
От тук, започва истинският проблем. Арда се страхува от всеки човек, който се доближи, а недай си боже да се опита да я погали ...
Мята се, като чели ще я колят и нерядко историята завършва с напикаване или наакване от страх!
Страхът го има и когато поставим предмет (пробвал съм дори с кутия от цигари ), започва да я обикаля и не смее да си отиде на мястото. Ако някой позвъни на вратата, Арда веднага се скрива в другата стая, а след това дълго време поглежда плахо, като човек, дали госта си е заминал ...
Съветваха ме да я разхождам по-често между хора, но това е невъзможно!
Вече сме заедно осем месеца, но продължава да се крие зад мен,
като малко дете зад роклята на майка си!
Така, че въпросът ми е с повишена трудност, възможно ли е да се излезе от тази ситуация?
Благодаря на всички, взели отношение по проблема!
#3
Публикувано: 16 September 2011 - 07:52 PM
Човекът от когото съм я взел, твърди, че не я е бил нито малтретирал по някакъв начин.
Аз лично за първи път виждам такъв страх, дори не съм и предполагал, че е възможно.
Задните й крака са като пружини, готова да избяга от всеки шум или дори собствената си сянка!
Паничката от която се храни е метална и често от падналото кокалче тя сама си се стряска ...
#7
Публикувано: 16 September 2011 - 09:27 PM
#8
Публикувано: 16 September 2011 - 09:47 PM
Вместо да се дърпате по улиците опитай наистина само пред блока или улицата. Нека даже да е посред нощ като няма хора и коли. Ако такъв се появи не се отклонявайте а си вървете спокйно или най много минете на другия тротоар ,но не се крийте. Лично и ние имаме такива проблеми и се опитваме да ги решаваме,но при нас е малко по друго.
Никой не ангажирам с мнението си -давам го на човека просто за да помисли над тези неща. Те може и да не са верни,не се правя на голяма работа ( понеже гледам,че много се нападат хора който искат да помогнат ),дано имат ефект!
#10
Публикувано: 17 September 2011 - 08:22 AM
Когато сме в къщи обаче страха прерастна в лудо джафкане на непознатия, а когато сме навън се стряска само при положение ,че някой иска да я докосне!
Май тук трябва да викаме Сийзър :)
#12
Публикувано: 27 September 2011 - 08:12 PM
eyes_on_you, в 17 September 2011 - 08:22 AM, написа:
Когато сме в къщи обаче страха прерастна в лудо джафкане на непознатия, а когато сме навън се стряска само при положение ,че някой иска да я докосне!
Много често срещано явление. Когато сме на разходка често срещаме такива йоркчета. Първо се крият , лаят. Моя кокер сяда на място и души само/ казвам му само - малко куче е страх го е от теб/.. Лека полека йоркитата се престрашават и идват да душат, докато подушат и бегом. И така 2-3 пъти после не се страхуват. А някои йоркита директно налитат на игра без страх.
Срещали сме и женски капризни кокерки - страх от сняката им. Има 1 кокерка , която се чува от километри, че лае - видяла е някое куче , лае панически на умряло. Е с нея няма оправия , уж се успокоява и се подушват и след малко пуска сирената.
#13
Публикувано: 06 February 2012 - 09:36 PM
Нашето момиче напоследък е станала много страхлива.Плаши се от нови мебели,предмети..Пресния пример е нов шкаф на терасата.От когато го взехме тя не излиза на терасата и щом отворя вратата се напикава на дивана от страх предполагам.Оставих я да го опознае да го подуши ,но без ефект просто умира от страх! АКо може да ме посъветвате ще съм много благодарен.
Кучето е на 5 месеца (без няколко дни )
#14
Публикувано: 07 February 2012 - 08:34 AM
Както са писали по-горе - търпение му е майката! Стискам палци на нея и на всички бъзльовци :)))!
#15
Публикувано: 07 February 2012 - 11:27 AM
Игри и лакомства и бавно приближаване до обекта на страх.
Nothing but the best is good enough!
#19
Публикувано: 29 May 2012 - 11:02 AM
Нашият проблем е следният: не знам дали мога да го определя като страх , но Рудолф е обсебен от мотори,каруци и линейки.Щом нещо мине покрай нас той обезумява, започва да лае неистово и всячески се опитва да гони преминаващото нещо , ако е на каишка, а ако е пуснат хуква директно след каруцата,мотора или линейката и ....се моля да спре в един момент.
Разхождаме се в широки градинки и там го пускаме за да може малко да потича, да израходи енергия.Но нашата градинка е заобиколена от улици и булевард и вече 2-3 пъти ми се е случвало да изпадна в истерия,защото Рудолф излиза на улицата да гони каруца или мотор.
Наистина не знам какво да предприема освен да го разхождам винаги вързан.Но дори вързан на улицата при вида на едно от тези неща , които го дразнят( или може би се страхува от тях?) той обезумява сякаш е обсебен и лае и се дърпа адски силно да достигне дразнителя и си мисля ,че някога ще скъса нагръдника и ще попадне под гумите на някоя кола на улицата.
Да ви кажа честно много ме е страх и след като и тази сутрин за пореден път адски ме изплаши ,излизайки на улицата, реших да се обърна за съвет,ако някой има същия проблем ?
Приемам всякакви съвети .Благодаря предварително.
#20
Публикувано: 29 May 2012 - 11:22 PM