Искам да ви представя Сузи. От много време все се каня да ви запозная с нея, но по една или друга причина все не се наканвах. Ето я и нея.....







Тя е едно прелестно създание, което живее в комшийския двор на моето село. Историята е банална-привъртяла се е някак си там и тъй като комшиите имат малко момиченце, което обича животинки, малката Сузи е успяла да остане за постоянно там. Естествено, знаете как е по селата, родителите на момиченцето хич не я долюбват и смятат, че честите настинки и кашлици на детето им се дължат на алергията и от котката. Гонят я непрекъснато, не я хранят, или ако я хранят й дават някакви гадни кокали и всякакви боклуци. Като добавим и факта, че Сузи е женска и не зная колко пъти вече е раждала, картинката на нещастието й става пълна. В момента Сузи пак е с котета, които изчаках да поотраснат малко и вече окончателно се заех със задачата кастрация. До момента все като записвах час и не успявах да я улуча като ходех на село. Все я нямаше като ми трябваше. Сега, може би заради малките си бебета се навърташе все по-често в комшийския двор и успях да я хвана.Е, вчера най-накрая след няколко безуспешни опита за кастрация, най-накрая я кастрирах. Понесе го относително добре. Сега живее в апартамента с мен и моят котарак Бето, с който ама хич не се разбират. Бавачка съм по цял ден. Днес я изпуснах да избяга от банята и за малко да се утрепят един друг. За моят хубавец, не се учудвам, че се държи така. Той е много голям-8 кг и е свикнал да живее сам. Не търпи никакви други животни. Зимата едва не уби едно малко кученце, което гледах за 2 месеца вкъщи преди да замине за чужбина. Но Сузи ме учудва с поведението си, може би просто се отбранява. Имам предвид, че това е най-милата и нежна котка, която съм виждала. Никога не би ухапала, одраскала или посегнала. Тя просто е една шепа коте-не повече от 1-1.5 кг е и иска само едно-да я гушкаш и галиш.
След кастрацията, докторът ме попита какво е яло това животно. Попитах защо. Отговори ми, че червата са й били пълни с кокали и всякакви гадости и че се чуди дали изобщо ще се изходи. Слава Богу, Сузи почти веднага след като я пусна упойката се изходи. Разбирате ли ме сега, че хич не ми се иска да я връщам на селото ми, където ще живее пак мизерно-гладна и отхвърлена или натъпкана с кокали, вместо истинска храна. Днес майка ми ми каза, че от 4-те й котето само едно било останало да се навърта и някаква жена искала да го вземе-хранела го и го карала да й се довери, за да го вземе у дома си. Това прави още по-безсмислено връщането на Сузи на село. Тя заслужава по-добър живот. Моля ви ако някой я хареса или има идея за приемен дом, да пише тук. Качвам и малко снимки от новата Сузи от вкъщи от днес.











