- (6 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Малката Мини търси дом
#1
Публикувано: 14 October 2011 - 05:32 PM
Мини е на около месец и половина, светло кафява, късокосместа, тежи в момента 4 килограма и според мен няма да стане много голяма. Много кротичка, мъничка и нежна, за това я кръстихме така. Аз не мога да я взема, защото имам две котки, майка ми също съм я "уредила" с две и просто е невъзможно да гледаме и куче, дори временно - няма къде. За това се надявам добри хора да се смилят над малката сладурана и да и дадът дом.
Аз се казвам Диана, а телефонът ми е 0897924350
#3
Публикувано: 17 October 2011 - 01:28 PM
#4
Публикувано: 17 October 2011 - 05:59 PM
Хедей да пращаш кученце "на сляпо", макар и да ти се струват свестни кандидатите от разговори и мейли, рисковете са прекалено големи, т.к. е пълно с идиоти, за съжаление.
Надявам се, че ще разбереш правилно написаното и няма да го приемеш като нахалство.
#5
Публикувано: 29 October 2011 - 09:26 PM
Мини е още в клиниката. Ще седи там, докато не и махнат фиксаторите, което може би ще стане в средата на месеца.
Пуснах обява в без дом, както и във ФБ има албумче в Заедно срещу насилието над животните. Не знам дали изобщо някой ще се обади.
#6
Публикувано: 12 November 2011 - 05:49 PM
Много е мъничка (около 5 кг), жизнена, радостна, любвеобилна, мила, нямам думи! Държи си чисто в клетката, не се оплаква и не гризе.
Пускат я да щъка малко, за да тренира крачето. Стъпва съвсем леко на него, но поне го ползва.
За съжаление е получила реакция към фиксацията и е на антибиотици. Затова и все още няма ваксина. Ще махат фиксацията след около 3-4 седмици и ще е готова за изписване и приемен дом. Желаещи?
Едно клипче:
#9
Публикувано: 28 November 2011 - 07:41 PM
Чух се с доктор Николов, Мини е добре. За съжаление крачето още има да зараства (тези дни са й правили нова рентгенова снимка) и ще остане още близо 15-20 дена с фиксацията.
Търсенето на приемен дом продължава усилено. Наистина е важно да може да ходи свободно и да има колкото може поводи да ползва крачето.
Много ми е мъчно, че не мога да я поема за хотел, но би било крайно неразумно от моя страна :(
Мини вече има ваксина и е съвсем готова за подвизи. Дано има някъде временно местенце за тази прекрасница. Д-р Николов пак я похвали колко е мила, любвеобилна и весела. Предлагат я на всички клиенти, но никой не е пожелал да я вземе...
#10
Публикувано: 29 November 2011 - 06:20 PM
#11
Публикувано: 29 November 2011 - 06:30 PM
di_di, в 29 November 2011 - 06:20 PM, написа:
Диди, не знам какво да кажа. За мен човек, който не е намерил време да види животината, не бива да бъде считан за отговорен осиновител. Все пак, помолих хора от сдружение в помощ на животните в Бургас да поговорят с момичето, те имат много опит.
Зная колко големи усилия и надежди възлагаш, зная и че не мога кой знае колко помощ да предложа. Но ето, че един по един, добри хора искат да помогнат на Мини. Всичко това е благодарение на теб, на това, че си я забелязала и си й дала шанс!
Нека проверим още възможности за Мини, да помислим и за други варианти, освен момичето от Бургас. Знам, че сигурно звучи абсурдно да се 'назландисвам' при положение, че не предлагам нищо по-добро и ти си попечител. Но много ми се иска тази история да е с щастлив край, Мини го заслужава, заслужаваш го и ти и всички животни, на които помагаш.
Има още една хубава новина за Мини: прекрасно момиче и нейния приятел проявяват интерес да дадат приемен дом на Мини, докато търсим постоянен. В четвъртък ще ходим 'на свиждане', което, живот и здраве, може би ще стане 'изписване'. Нека стиснем по едно палче за малката!
За хигиенните навици ще помогне и приемния дом, макар че няма да им е е лесно на хората...
Не съм 'кучкар' и ми е трудно да кажа колко ще порасне, но ето, че вече няколко месеца си е почти същата, т.е. май ще си остане дребничка.
#12
Публикувано: 29 November 2011 - 06:39 PM
#13
Публикувано: 29 November 2011 - 07:32 PM
Elizd, в 29 November 2011 - 06:30 PM, написа:
... За мен човек, който не е намерил време да види животината, не бива да бъде считан за отговорен осиновител.
...
Нека проверим още възможности за Мини, да помислим и за други варианти, освен момичето от Бургас. Знам, че сигурно звучи абсурдно да се 'назландисвам' при положение, че не предлагам нищо по-добро и ти си попечител. Но много ми се иска тази история да е с щастлив край, Мини го заслужава, заслужаваш го и ти и всички животни, на които помагаш.
...
Напълно подкрепям мнението на Elizd. При положение, че са положени толкова много усилия, за да се помогне на това страхотно животинче, не бива да се занижават критериите за избор на най-добрите осиновители, които всъщност Мини заслужава.
А за хигиенни навици не може да се очаква от такова малко кученце да има изградени вече такива. Но постепенно ще се научи. Като всички други
Стискам палци на Мини за приемния дом, за да може на спокойствие да й подберете най-прекрасните хора.
#15
Публикувано: 29 November 2011 - 10:24 PM
dikari, в 29 November 2011 - 07:49 PM, написа:
По принцип съм съгласна, но скоро се убедих, че до голяма степен си зависи от животинчето. Когато взехме нашия младеж, той нямаше никакви изградени хигиенни навици. Милата дама, която го беше спасила и го гледаше с мъжа си, не слагаше вестници, а ходеше след него с ролка кухненска хартия и пакет антибактериални кърпички. Когато го взехме, сложихме по средата на тогавашния ни апартамент вестник - общо 2 листа. Още с поставянето на вестника, Гръм реши, че там ще върши каквото иска, за което получаваше бурни овации от наша страна . Един-единствен път се изпишка на друго място и беше толкова нещастен и виновен, когато му се скарахме, че нарочно отиде и пусна 2 капчици на вестника, за да получи пак похвала . По това време той беше на около два месеца. След като му сложихме последната ваксина, започнахме да го извеждаме по 3-4 пъти на ден. На 4 месеца и половина вече не правеше никакви поразии вкъщи .
Колкото до Мини - тя е прекрасна . Чакаме развитието в четвъртък, сигурна съм, че ще е благоприятно
#17
Публикувано: 05 December 2011 - 11:33 PM
в клиниката хората почти се разплакаха като я взехме.
смея да твърдя, че е доста по-добре - не е толкова наплашена и страхлива като в началото, вече е смела и лае по хора и торбички
държи болното краче доста по-надолу, все по-често се подпира леко на него и от време на време много леко стъпва. даже съм почти сигурна, че самото краче е наддало от четвъртък, обаче не зная дали реално може да се случи.
ходим и търчим бясно по разходки, държим се послушно на каишка, катерим стълби, слизаме по стълби, пресичаме улици, минаваме мостове, дори преодоляхме най-големия си ужас - качването в асансьра .
на всяка от трите разходки дневно вършим поне по едно нещо навън, а вкъщи... май е до настроение . като цяло първите 2 дни не я закачахме много, защото беше много страхлива, но в събота вечерта се поотпусна и вече се строяваме
всеки, който е виждал Мини, е чисто и просто влюбен в нея - толкова е нежна, мила, прекрасна, кротка, добричка, любвеобилна и така омайващо маха с опашка...
ето тук мисля, че ще можете да видите малко снимки от общото съжителство с Гръм.
п.с. по-хаотичен пост можех ли да напиша?
Това мнение е редактирано от IAB: 05 December 2011 - 11:37 PM
#18
Публикувано: 06 December 2011 - 11:36 AM
Наистина се оказва, че в Бургас явно не е домът на Мини. Момичето не ми отговори нито какво мисли за осиновителският договор, нито какво мислят родителите и за Мини. Тя дори не я е виждала наживо. Ами ако не я хареса? Ако реши, че е твърде голяма? Има възможност да я закара на село, ако нещо не се спогодят (някакво село до Шумен) но знае ли се как ще живее там?
Трябва да я вземе човек, който да я обича истински и да се грижи за нея. Не е честно след всичко, което преживя, да попадне на лошо място.
#19
Публикувано: 06 December 2011 - 12:26 PM
няма защо да ми благодариш, тя наистина е прекрасна . а и вече е толкова смела - лае много сладко и смешно .
надявам се, че няма да се разсърдиш, но, според мен, определено мястото й не е в Бургас. проблемът не е в това, че момичето няма да я хареса - отнема ти между 3 и 5 минути да се влюбиш в Мини. за размера - и ние очаквахме, че ще е по-мъничка, но всъщност, за 4-те си месеца, си е по-скоро дребна. а и предполагам, че раненото краче ще й попречи да стане много голяма, само ще е тежка . а това за селото... не си я представям - толкова мъничка, на село... въпреки новопридобитата си смелост, още се плаши - снощи от вятъра, днес от дъжда. а и, доколкото съм запозната, когато човек или животно има някаква травма (счупване, дори изкълчване), при студ го боли, т.е. тя трябва да е на топличко, някой да я обича и гушка и да й се радва и да се грижи за нея.
сигурна съм, че ще има страхотен късмет и за напред - няма как да е иначе
#20
Публикувано: 10 December 2011 - 09:33 PM
Вчера IAB и приятеля й си взеха Мини и днес планираха голяма кучешка разходка :) За съжаление не можах да се присъединя, защото ходих да видя кучовците с код Своге, а после и Декстър. Но дано има много бъдещи разходки, в които ще се радвам да се включвам :)
Много благодаря на IAB и близките й, както и на Гръм :) за страхотните грижи и любовта, които дават на Мини. Вие правите чудеса!
Мини вече е почти 8 кг, наддала е и е заякнала, дори и само за една седмица си личи промяната.
Прилагам две снимки от преди операцията, да видите едно щастлииииво Мини с другарче. Друго си е да се наместиш в чуждото легло и да превземеш всички играчки :)
- (6 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »