[di_di]

Натъкнах се случайно на нея . Мъничко, треперещо същество, което седеше на тротоара. Изглеждаше толкова окаяна, че се спрях при нея и я погалих и тогава разбрах, че е наранена, защото изобщо не се помръдна, а по лапичките имаше кръв, като от ожулено. В този момент се приближиха един мъж и една баба, които ми казаха, че я е блъснала кола. За момент се ужасих, защото помислих, че и е наранен гръбнакът, но тя успя да се изправи и да направи две крачки, като държеше едното си задно краче сгънато. Стоях при нея известно време, докато се чудех от къде да намеря помощ. През това време минаха няколко човека, които само цъткаха с език - "ама че шофьори..." и отминаваха. За щастие се свързах с една прекрасна жена, която обеща да вземе малката довечера след работа и да я води на ветеринар. До тогава престоя на балкона на майка ми, завита и с бутилка топла вода до нея. Милата цял ден не мръдна. Вечерта дойде Ася и я заведохме в клиниката "Свети Антим", където се разбра, че и е счупено задното краче, но иначе е здрава. Оставихме я там и сега чака за операция. След това ще престои още малко в клиниката и после... Ако не я прибере някой, не знам какво ще я правя. Как да я върна отново на улицата, да я сгази пак кола или да умре от студ, та тя е още бебе. Ася не може да помогне с дом, защото самата тя има доста животни, за които се грижи.
Мини е на около месец и половина, светло кафява, късокосместа, тежи в момента 4 килограма и според мен няма да стане много голяма. Много кротичка, мъничка и нежна, за това я кръстихме така. Аз не мога да я взема, защото имам две котки, майка ми също съм я "уредила" с две и просто е невъзможно да гледаме и куче, дори временно - няма къде. За това се надявам добри хора да се смилят над малката сладурана и да и дадът дом.

Аз се казвам Диана, а телефонът ми е 0897924350

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 

[Veronika13]

че сте се погрижили за Мини. Прекрасно е мъничето.
Стискам палци операцията да е успешна и кучанка бързо да се възстанови.

[di_di]

Мини е оперирана и сега се възстановява успешно в клиниката. Писа ми една жена от Бургас, че иска да я осинови. Надявам се, че е сериозна и няма да се откаже в последния момент. Сега търся начин да и я пратя. Ако случайно на някой му се очертава път от София до Бургас, ще съм му благодарна да я пратя с него. С Лео Експрес ще се клатушка сигурно 24 часа, докато я доставят. Друга възможност, за която разбрах, е с влак, но наскоро чух за едно такова кученце, което го изхвърлили от влака и ме е страх...

[grima]

di_di, ако не познавате жената, която иска да осинови кученцето, най-добре е първо да помолите някой от потребителите тук, който е от Бургас, да се срещне с кандидатката и да види на място какво е положението - къде ще бъде гледана, да поговорят по някои теми и така да се прецени изобщо сериозността на човека. Има много хора, които се отказват още когато им се каже, че някой ще се срещне с тях на предварителна среща за разговор... от това можеш веднага да прецениш за каква сериозност е ставало въпрос (не казвам, че всички са такива!).
Хедей да пращаш кученце "на сляпо", макар и да ти се струват свестни кандидатите от разговори и мейли, рисковете са прекалено големи, т.к. е пълно с идиоти, за съжаление.

Надявам се, че ще разбереш правилно написаното и няма да го приемеш като нахалство.

[di_di]

Това момиче май не е сериозозно :( Беше ми казала, че в края на този месец ще идва по някаква работа в София, тогава ще види Мини и ще каже окончателно дали ще я вземе, но не се е обадила още. Мисля, че няма да я вземе. А иначе уж се съгласи да подпише осиновителски догвор, без обаче да го е видяла. Тя навършва 18 на 8ми ноември и живее с родителите си.

Мини е още в клиниката. Ще седи там, докато не и махнат фиксаторите, което може би ще стане в средата на месеца.
Пуснах обява в без дом, както и във ФБ има албумче в Заедно срещу насилието над животните. Не знам дали изобщо някой ще се обади.

[Elizd]

Охх, какво да кажа за Мини... Влюбена съм И лекарите в клиниката и те само я хвалиха.

Много е мъничка (около 5 кг), жизнена, радостна, любвеобилна, мила, нямам думи! Държи си чисто в клетката, не се оплаква и не гризе.

Пускат я да щъка малко, за да тренира крачето. Стъпва съвсем леко на него, но поне го ползва.

За съжаление е получила реакция към фиксацията и е на антибиотици. Затова и все още няма ваксина. Ще махат фиксацията след около 3-4 седмици и ще е готова за изписване и приемен дом. Желаещи?

Едно клипче:

Снимка (и)

• 
• 
• 
• 
• 

[Ема]

Прекрасница

[iglub]

Ще се откъсне таз опашчица от толкова въртене

[Elizd]

Благодаря ви за милите думи!
Чух се с доктор Николов, Мини е добре. За съжаление крачето още има да зараства (тези дни са й правили нова рентгенова снимка) и ще остане още близо 15-20 дена с фиксацията.

Търсенето на приемен дом продължава усилено. Наистина е важно да може да ходи свободно и да има колкото може поводи да ползва крачето.

Много ми е мъчно, че не мога да я поема за хотел, но би било крайно неразумно от моя страна :(

Мини вече има ваксина и е съвсем готова за подвизи. Дано има някъде временно местенце за тази прекрасница. Д-р Николов пак я похвали колко е мила, любвеобилна и весела. Предлагат я на всички клиенти, но никой не е пожелал да я вземе...

[di_di]

Ели, момичето от Бургас беше в София преди няколко седмици, на посещение при човек в Исул, но нямаше време да види Мини. Все пак тя иска да я осинови, но просто няма как да дойде до София да подпише договора и за това сестра и ще го подпише вместо нея, тя е студентка в София. Би било чудесно, ако някой се съгласи да приюти Мини временно, докато и махнат фиксатора. Голяма мъка е да седи в тази теснотия, прилична на шкаф. Те я пускат да се разхожда, но май повечето време прекарва там. Единственото, което притеснява момичето е, Мини да не стане много голяма. Според теб колко голяма ще стане? Приемам всякакви съвети за приучаването на Мини към хигиенни навици, защото аз не знам какво да я посъветвам, тя пък не е гледала кученце до сега. Това е една снимчица и от мен. Сладураната през цялото време въртеше опашчица и не можах да направя повече снимки.

[Elizd]

di_di, в 29 November 2011 - 06:20 PM, написа:

Ели, момичето от Бургас беше в София преди няколко седмици, на посещение при човек в Исул, но нямаше време да види Мини.

Диди, не знам какво да кажа. За мен човек, който не е намерил време да види животината, не бива да бъде считан за отговорен осиновител. Все пак, помолих хора от сдружение в помощ на животните в Бургас да поговорят с момичето, те имат много опит.

Зная колко големи усилия и надежди възлагаш, зная и че не мога кой знае колко помощ да предложа. Но ето, че един по един, добри хора искат да помогнат на Мини. Всичко това е благодарение на теб, на това, че си я забелязала и си й дала шанс!

Нека проверим още възможности за Мини, да помислим и за други варианти, освен момичето от Бургас. Знам, че сигурно звучи абсурдно да се 'назландисвам' при положение, че не предлагам нищо по-добро и ти си попечител. Но много ми се иска тази история да е с щастлив край, Мини го заслужава, заслужаваш го и ти и всички животни, на които помагаш.

Има още една хубава новина за Мини: прекрасно момиче и нейния приятел проявяват интерес да дадат приемен дом на Мини, докато търсим постоянен. В четвъртък ще ходим 'на свиждане', което, живот и здраве, може би ще стане 'изписване'. Нека стиснем по едно палче за малката!

За хигиенните навици ще помогне и приемния дом, макар че няма да им е е лесно на хората...

Не съм 'кучкар' и ми е трудно да кажа колко ще порасне, но ето, че вече няколко месеца си е почти същата, т.е. май ще си остане дребничка.

[totschica]

Мини е страхотна кучица. Когато в клиниката няма хора и пациенти, я пускат свободно да се движи из помещенията. Не е постоянно в " шкафа". Иначе, честно казано, в т.н. " шкаф" определено са най- обезопасени малките. Хлапето ми си игра до припадък с Мини и двете много се забавляваха. Социално кутре, весело, игриво, закача се с всеки! Чудесна е! Дано да има късмет и за напред!

[Veronika13]

Elizd, в 29 November 2011 - 06:30 PM, написа:

... За мен човек, който не е намерил време да види животината, не бива да бъде считан за отговорен осиновител.
...
Нека проверим още възможности за Мини, да помислим и за други варианти, освен момичето от Бургас. Знам, че сигурно звучи абсурдно да се 'назландисвам' при положение, че не предлагам нищо по-добро и ти си попечител. Но много ми се иска тази история да е с щастлив край, Мини го заслужава, заслужаваш го и ти и всички животни, на които помагаш.
...

Напълно подкрепям мнението на Elizd. При положение, че са положени толкова много усилия, за да се помогне на това страхотно животинче, не бива да се занижават критериите за избор на най-добрите осиновители, които всъщност Мини заслужава.
А за хигиенни навици не може да се очаква от такова малко кученце да има изградени вече такива. Но постепенно ще се научи. Като всички други

Стискам палци на Мини за приемния дом, за да може на спокойствие да й подберете най-прекрасните хора.

[dikari]

Хигиенните навици стават с често извеждане, сега се оказва в студа. Който я вземе трябва да е готов за това. Поне 4-5 пъти на ден.Кучето влиза в ритъм, извежданията се разреждат и то свиква с режима.Но тя е далеч от тази възраст.

[IAB]

dikari, в 29 November 2011 - 07:49 PM, написа:

Хигиенните навици стават с често извеждане, сега се оказва в студа. Който я вземе трябва да е готов за това. Поне 4-5 пъти на ден.Кучето влиза в ритъм, извежданията се разреждат и то свиква с режима.Но тя е далеч от тази възраст.

По принцип съм съгласна, но скоро се убедих, че до голяма степен си зависи от животинчето. Когато взехме нашия младеж, той нямаше никакви изградени хигиенни навици. Милата дама, която го беше спасила и го гледаше с мъжа си, не слагаше вестници, а ходеше след него с ролка кухненска хартия и пакет антибактериални кърпички. Когато го взехме, сложихме по средата на тогавашния ни апартамент вестник - общо 2 листа. Още с поставянето на вестника, Гръм реши, че там ще върши каквото иска, за което получаваше бурни овации от наша страна . Един-единствен път се изпишка на друго място и беше толкова нещастен и виновен, когато му се скарахме, че нарочно отиде и пусна 2 капчици на вестника, за да получи пак похвала . По това време той беше на около два месеца. След като му сложихме последната ваксина, започнахме да го извеждаме по 3-4 пъти на ден. На 4 месеца и половина вече не правеше никакви поразии вкъщи .

Колкото до Мини - тя е прекрасна . Чакаме развитието в четвъртък, сигурна съм, че ще е благоприятно

[Ариел]

Извинявам се за спама, ама туй, за двете капчици на вестника, с цел омилостивяване- направо ме хвърли в смях до сълзи.Как да не ги обичаш такива ангелчета!

[IAB]

да споделя развитието от четвъртък - малката принцеса вече е в приемния си дом
в клиниката хората почти се разплакаха като я взехме.

смея да твърдя, че е доста по-добре - не е толкова наплашена и страхлива като в началото, вече е смела и лае по хора и торбички

държи болното краче доста по-надолу, все по-често се подпира леко на него и от време на време много леко стъпва. даже съм почти сигурна, че самото краче е наддало от четвъртък, обаче не зная дали реално може да се случи.

ходим и търчим бясно по разходки, държим се послушно на каишка, катерим стълби, слизаме по стълби, пресичаме улици, минаваме мостове, дори преодоляхме най-големия си ужас - качването в асансьра .

на всяка от трите разходки дневно вършим поне по едно нещо навън, а вкъщи... май е до настроение . като цяло първите 2 дни не я закачахме много, защото беше много страхлива, но в събота вечерта се поотпусна и вече се строяваме

всеки, който е виждал Мини, е чисто и просто влюбен в нея - толкова е нежна, мила, прекрасна, кротка, добричка, любвеобилна и така омайващо маха с опашка...

ето тук мисля, че ще можете да видите малко снимки от общото съжителство с Гръм.

п.с. по-хаотичен пост можех ли да напиша?

Това мнение е редактирано от IAB: 05 December 2011 - 11:37 PM

[di_di]

Направо не можах да я позная без яката. Прекрасна е! Сладуранка! Благодаря ти, че я прие! Надявам се да намери стопани, толкова добри като вас.
Наистина се оказва, че в Бургас явно не е домът на Мини. Момичето не ми отговори нито какво мисли за осиновителският договор, нито какво мислят родителите и за Мини. Тя дори не я е виждала наживо. Ами ако не я хареса? Ако реши, че е твърде голяма? Има възможност да я закара на село, ако нещо не се спогодят (някакво село до Шумен) но знае ли се как ще живее там?
Трябва да я вземе човек, който да я обича истински и да се грижи за нея. Не е честно след всичко, което преживя, да попадне на лошо място.

[IAB]

нямаше я яката като я взехме - и ние я очаквахме с нея. но пък се изкъпахме в събота - беше леко учудена, но прие къпането със завидно търпение и без да се противи (за разлика от Гръм).
няма защо да ми благодариш, тя наистина е прекрасна . а и вече е толкова смела - лае много сладко и смешно .

надявам се, че няма да се разсърдиш, но, според мен, определено мястото й не е в Бургас. проблемът не е в това, че момичето няма да я хареса - отнема ти между 3 и 5 минути да се влюбиш в Мини. за размера - и ние очаквахме, че ще е по-мъничка, но всъщност, за 4-те си месеца, си е по-скоро дребна. а и предполагам, че раненото краче ще й попречи да стане много голяма, само ще е тежка . а това за селото... не си я представям - толкова мъничка, на село... въпреки новопридобитата си смелост, още се плаши - снощи от вятъра, днес от дъжда. а и, доколкото съм запозната, когато човек или животно има някаква травма (счупване, дори изкълчване), при студ го боли, т.е. тя трябва да е на топличко, някой да я обича и гушка и да й се радва и да се грижи за нея.

сигурна съм, че ще има страхотен късмет и за напред - няма как да е иначе

[Elizd]

Младата дама Мини имаше малко премеждие тази седмица. В сряда вечерта се чухме с IAB, която беше притеснена, че куча е отпаднала, не иска въобще да стъпва на крачето и раната има по-различен секрет. Уговорили се с ветовете да заведем Мини при тях сутринта. Отидохме там рано-рано с такси, аз бях разработила безброй ужасни диагнози в главата си :( Е, оказа с всъщност нещо хубаво: за времето при IAB, приятеля й и тяхното куче, крачето на Мини е заякнало и зарастнало и вместо другата седмица, на 8 декември махнаха външния фиксатор.

Вчера IAB и приятеля й си взеха Мини и днес планираха голяма кучешка разходка :) За съжаление не можах да се присъединя, защото ходих да видя кучовците с код Своге, а после и Декстър. Но дано има много бъдещи разходки, в които ще се радвам да се включвам :)

Много благодаря на IAB и близките й, както и на Гръм :) за страхотните грижи и любовта, които дават на Мини. Вие правите чудеса!

Мини вече е почти 8 кг, наддала е и е заякнала, дори и само за една седмица си личи промяната.

Прилагам две снимки от преди операцията, да видите едно щастлииииво Мини с другарче. Друго си е да се наместиш в чуждото легло и да превземеш всички играчки :)

Снимка (и)

• 
•