Понякога птици, чието първо люпило е загинало по някаква причина, правят второ, но то е по-късно и стане ли време за прелета, родителите трябва да тръгнат, няма как. Те са разкъсани между родителството и силния порив за прелет, но в природата оцеляването на възрастните, размножаващи се екземпляри е по-важно от оцеляването на малките им, за които, така или иначе, не е ясно дали ще доживеят зрелост.
Има и видове, които в топли и богати на храна години снасят по две люпила годишно, а понякога отделни екземпляри дори и три, като последното е доста късно. Голяма част от закъснелите бебета в природата не оцеляват или трудно преживяват финалната фаза от израстването си. Тези, на чиято съдба стават свидетели хора, понякога попадат при нас за доотглеждане.
Много е трудно с доотглеждането на прелетните видове, защото дори и да порастнат успешно при нас, прелетът на птиците от техния вид е вече приключил и тези малки трябва излишно дълго да престояват в спасителния център, за да дочакат пролетта. За повечето от тях това не е възможно, защото отглеждането им в плен не може да е дългосрочно, поради различни причини. Такива са лястовиците и бързолетите, например. Храната, която може да им предостави човек замества естествената само за определен период от време и, ако се проточи отглеждането на птичето с нея, то просто умира, тъй като не получава абсолютно всички необходими за организма му вещества.
Да изживеят есенното си детство при нас попаднаха 2 гугутчета, 3 бледи бързолета, 10 забулени совички и 5 шипоопашати костенурчета.
Гугутчетата са различни по възраст. По-голямото беше със счупен крак и вече се възстановява, след като дълго стоя с шина и превръзка. Мъничкото беше още с пух, когато го донесоха и, освен че трябва да се храни на ръка, така както биха го хранили родителите му, има и дисбактериоза, с която се борим чрез приемането на лекарства. То вече доста порастна и радостно посреща новите си „родители” при влизане в бебешката стая.
Бързолетковците имат нужда от малко помощ за доизрастването с хранене и витамини. Те са прелетни и имаме още съвсем малко време, за да успеем да ги освободим и поемат своя път на юг.
Забулените совички щяха да бъдат прекрасно отгледани от родителите им, ако не беше недоволството на хората от шумното им присъствие на тавана на къщата, която е била техен дом. Човекът трудно прави дори и малък компромис с удобството си. Все пак, шумът и неудобството са само месец и половина или два в годината, а после тези същества ще пазят околноситите на този дом от гризачите...
Костенурковците, пък, случайно са изровени в градина, докато хората подготвяли почвата за следващия сезон. Малките черупки веднага отпътуваха към нашите колеги от Центъра за сухоземни костенурки, защото бързо трябва да преминат процедура на зазимяване, за да е сигурно, че ще се събудят напролет.
Прелетни или не, обитателите на бебешката ни стая в момента са в истинска надпревара с времето, защото ако не успеят да порастнат преди сериозното влошаване на времето, ще трябва безсмислено да стоят при нас. Дано успеем да надбягаме изнизващите се дни на есента заедно с тях и ги изпратим по живо по здраво по нелекия път на свободата!
Всички снимки към статията можете да видите в сайта на Спасителния център за диви животни.
Текст и снимки:
Любомила Кривошиева – Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
моб.тел: 0885 22 84 86
ЗАКЪСНЕЛИ БЕБЕТА В НАДПРЕВАРА С ВРЕМЕТО
#1
Публикувано: 31 October 2011 - 06:49 PM
#3
Публикувано: 01 November 2011 - 06:34 AM
Ами не е твоето гугутче . Човек, ти го изпрати преди повече от месец, ако не и два . То вече отдавна порастна и се присъедини към ордите гугутки в двора на Центъра. Тези, които освобождаваме са с пръстени, така че лесно се вижда дали са от нашите или диви. Не може да се види точно коя е, защото за това трябва да се види номера на пръстена, а той е много ситен и не може да се чете без да си хванал птицата, но много често ги засичам в двора.
#5
Публикувано: 01 November 2011 - 12:02 PM
Ох, не ме разсмивай...
Страница 1 от 1