[falconess]

Малцина са докоснатите от съдбата, вдигнали поглед към нощното небе и зърнали белите крила на забулена сова, прелитаща над тях безшумно. Това е тайнство, което те кара да се почустваш докоснат от едно от безбройните чудеса на природата.

Забулените сови са отколешни спътници на човека. Най-често се срещат в селскостопанските райони, тъй като се хранят изключително с дребни гризачи и избират за свой дом хамбари и други по-големи селскостопански постройки. Понякога може да се видят и в индустриалните зони на градовете, където има големи халета.

В някои страни ги боготворят и с всички средства се опитват да ги привлекат като гнездящи птици в хамбарите и къщите си, защото това би означавало, че околностите на това гнездо ще бъдат системно освобождавани от гризачите. В България, не само че никой не полага усилия да ги привлече, но и доста често стават жертви на човешката дейност, най-често чрез масовото третиране на семената в селското ни стопанство с отрови против гризачи и насекоми. Натровените семена биват изядени от гризачите, които на свой ред биват изядени от совите - проста и ясна взаимовръзка.



Тази година при нас в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани попаднаха за доотглеждане 20 забулени бебета, отделени от родителите им по различни причини. Някои бяха паднали на странни места и тъй като не се знаеше къде точно са гнездата им, нямаше как да бъдат върнати в тях, други бяха нежелани, заради шумното си присъствие... да, бебетата забулени са доста шумни, но затова пък чаровни и полезни съседи. Това, че са избрали тавана на нечия къща за свой дом, би трябвало да е повод за радост и гордост, но много често хората не мислят по този начин.

За двойката забулени сови, която си живее при нас, годината не беше много успешна и тя успя да добави към бройката на забулените бебета само 5 малки от 2 люпила. Така и не разбрахме причината за голямата смъртност в едно от люпилата, тъй като в тази клетка нямаме видеонаблюдение.



Забулените бебета в Спасителния център, бъдещи безшумни тайнствени летци, звучно огласяха бебешката стая със заплашителните си, подобни на звук от компресор, звуци и бяха безпогрешен индикатор за влизане на човек в тази стая. Чуеш ли „компресора” да се включи, значи някой е влязъл. Тази„аларма” се чуваше в цялата сграда на Спасителния център и просто няма начин да влезеш незабелязано в бебешката.



Бебетата порастнаха. От бебешката стая бяха преместени в юношеската стая, където се настаниха в къщички и имаха възможност да разлитат по малко, за да си тренират крилата. Там те получиха ценни умения за улавяне на жива храна, които ще са им жизненоважни за оцеляването в природата. Толкова можем ние човеците да направим, за да порастнат подготвени за безкомпромисният свят на дивата природа.



21 забулени бебета вече са свободни. Освобождавахме ги на 3 партиди през годината, като последната партида от 6 порастнали бебета усети свободата за пръв път тази нощ. 4 совички остават за четвърта партида, но те са още доста малки и вероятно ще презимуват при нас и ще ги освободим напролет.

С отварянето на специалния капак на прозореца на юношеското помещение се отваря цял един нов свят за нашите пухени младежи. Тази своеобразна летищна писта е отправна точка за безшумни нощни полети над околните поля. Забулените свръхусъвършенствани летателни машини могат да се връщат да денуват и се хранят в помещението и обикновено го правят в първите 10 дни след освобождаването, докато се ориентират в новата обстановка и си намерят сигурни самостоятелни убежища. После всяко порастнало бебе поема по своя път, маркирано за всеки случай с метален пръстен. Ако нещо лошо се случи с нашите бебета и то бъде намерено от човек, ние ще получим информация за това чрез Българската орнитологична централа, която получава данните за намерените пръстени.

Нашите млади забулени сови тепърва ще срещат трудностите на свободния живот. Ако искате да се срещнете с някоя от тях, вдигайте от време на време поглед нагоре, когато сте навън нощем. Малцина са докоснатите от съдбата, вдигнали поглед към нощното небе и зърнали бели криле, прелитащи над тях безшумно, но кой знае, може Вие да станете един от тях.

Всички снимки към статията можете да видите в сайта на Спасителния център за диви животни.

Текст и снимки:
Любомила Кривошиева – Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
тел: 0885 22 84 86
e-mail: lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org