[Nickey]

Няма я вече душичката...
Изпадна в нещо като предсмъртен спазъм и я заведохме да й спестят мъките.

[СНЕЖАНКА]

Да почива в мир душата и................
Сбогом бабче!

[Sarah Marina]

PURSY, в 11 November 2011 - 11:38 PM, написа:

Тя тъгуваше месеци наред и обикаляше около къщата, сърцето ти да се скъса.Никога не е била гладна, но беше обидена, изгонена, тъжна и самотна.
Това беше преди 10-11 години.
Няколко месеца след изхвърлянето се премести на друга улица, там имаше едни добри хора, които дори я пускаха да спи във входа. Тогава я прекръстиха на Добринка, защото тя е самата ДОБРОТА.

Рядко съм се чувствала толкова тъжна.
Мило слънчице, дано намериш покой сега!
Оплаках те като мое кученце...

[tey4e]

Много съжалявам за милата баби...

[buddy]

Сбогом, изстрадало момиче! Почивай в мир....

[ShiBumi_GirL]

Сбогом бабенце Следях темата от началото и се надявах да се оправи ида има и някой друг месец,който да изживее на топло
Поне не е била на улицата,на студеното.Щеше да се свие някъде и да умре незабелязана,а сега е изпратена с любов и грижа.
Ники

[dikari]

Сбогом, старо момиче, почивай в мир. Сега си при своите братя и сестри, безгрижна и без страдание!
Ники

[Hela]

dikari, в 08 December 2011 - 07:40 AM, написа:

Сбогом, старо момиче, почивай в мир. Сега си при своите братя и сестри, безгрижна и без страдание!
Ники

+1

[DDG]

Почивай в мир, бабче! Сега вече си спокойна и нищо не те боли.
Ники, съжалявам и ти благодаря, че не си спести нищо, за да и помогнеш в последните и дни.

[Мърфи]

Когато си отиваш от този свят, единственото, което искаш е някой да те подържи за ръката! Всички предишни мъки и страдания нямат такова голямо значение казвам го от собствен опит, само дето по чудо ме спасиха
Вие направихте това за нея, а това е най-хубавия край - без мъка, без болка, гушната, на топличко, говорейки й нежни и хубави думи!

Голямо,

Тичай сега по поляните като младо кученце, бабче!

[Sarah Marina]

Колко си права, Мърфи!

Pursy я приюти на топло в дома си, в последната й нощ.
Имала е една ръка и един глас, който познава в годините, който често я е галел, говорел, хранел.
Чувствала се е със някой "свой", свободна и защитена заедно.

Била е до нея, когато си е тръгнала от този свят.

[Lin]

Съжалявам много Не е била изоставена, когато е имала нужда. Животните не са злопаметни, тя не помни лошото, помни само доброто! А вие и го дадохте!
Бабче, почивай в мир.

[sheba]

Довиждане изстрадало бабче.

[Bellboy]

Когато на 15 години дойде времето на моето куче,което имах от много,много малка,всичко което можех да направя,беше да го прегърна,да му пращам цялата си обич и да му казвам да не го е страх,че съм до него..Това е получило и това момиче,а това не е малко.Това момиче докосна много хора и си заслужи името!Спи спокойно душице!

[nellidi]

Винаги е тъжно, когато едно добро същество си отива, но вярвам че за това изстрадало бабче, това е и спасение.

[PURSY]

Нямах сили да пиша.
Още й стои креватчето до парното в кухнята, паничките, и системата й виси на шкафа.
Няма я вече Лорчето, може би защото беше толкова добра, господ я пазеше цели 14 години.
Закъснях да я извадя от клетката, Прости ми, мило бабче!
Единствената ми утеха е,че поне не почина в самота, в клетката, в агонията, която никой нямаше да види през нощта и от която нямаше да има кой да я спаси. Да умреш в клетка е ужасно, когато си бил волна птица толкова години.
Лора не понесе неволята.
Последната нощ и последния си ден изкара при мен, при човек, когото много обичаше и на когото се доверяваше.
Защото тя не се доверяваше на всекиго.
Както каза моят съсед, с когото я погребахме през нощта до една рекичка, Лора нямаше нужда от лечение, тя имаше нужда само от грижи. И в последните си мигове срещна един добър човек, благодарение на когото тя е в гробче, а не в екарисажа.
С парите, които се натрупаха в клиниката, Лора можеше да изкара 3 месеца в приемен дом.
Не обвинявам за нищо Nikey, напротив, тя само много искаше да й помогне, затова не я подмина.
Дойде веднага, когато започна агонията на Лора и я закарахме за евтаназия.
Благодаря ти, че беше до мен.
Молех се да почине в съня си, но агонията не я подмина, отказаха й дробовете и не можеше да диша.
Просто нещата не се случиха по най-добрия начин за баби......
Животът понякога е такъв. И при хората.
Моля ви в памет на Лорчето да не превръщаме темата й в дискусия.
Спи спокойно, малко добро същество. Много ще ми липсваш.

[blueocean]

Съжалявам за смъртта на Лора. Не можеш да кажеш, че при разязвен тумор не е имала нужда от лечение. Това можеше да я убие много по-бързо. Така са се стекли нещата, дошло й е времето. За съжаление приемен дом не се е намерил 14 години, камо ли накрая. Важното е, че е умряла обичана и обгрижена, за разлика от много други на улицата.