Страх от други кучета огромен проблем
#1
Публикувано: 13 November 2011 - 11:15 AM
Кучето ми е на 2г.4м. йоркширски териер, но е доста големичък. Имаме голям проблем, защото се страхува панически от други кучета. Когато сме на разходка и друго куче го доближи, се крие зад мен, подвива опашка. Веднъж беше пуснат без каишка и една много игрива булонка започна да се върти около него и да го закача, а той се криеше зад мен. Аз го побутвах кум булонката и го успокоявах, а той като видя, че няма къде да се скрие хукна с подвита опашка, а булонката след него и когато го докоснеше подскачаше целия и чак квичеше. Пълен цирк. Скоро мои приятели си взеха бийгъл и опитахме да ги разхождаме заедно. Бийгъла е много дружелюбен и игрив, а Хари изпада в потрес от него, не иска да върви, когато ги водим заедно, подскача целият и се гърчи, когато Боби го души или случайно го докосне, гледа изцяло на другата страна, сякаш напълно отрича съществуването му. От време на време реакцията му преминаваше в бурен лай и никакъв шанс за положителна емоция. Вчера решихме да ги съберем в домашни условия, с надеждата, че като са по-дълго време заедно, Хари ще се отпусне и ако не да се заиграе, то поне ще спре да се страхува. Беше пълно фиаско. Боби му скачаше с двата крака отгоре, за да го заиграе, душеше го, гонеше го, а Хари само обикаляше с подвита опашка. Никакъв порив за игра. После, като видя, че няма къде да избяга предприе друга тактика, застана на едно място и остави Боби да прави с него каквото си иска, а той седеше като парализиран. Беше напълно стресиран, дишаше тежко и дори отказваше да яде, когато му подавахме нещо. Понеже стояхме там 3 часа, по някое време започна и той да души Боби, дори и по муцната, което беше голям напредък. По някое време се измориха и всяко легна да почива. Имаше и моменти, в които Хари лаеше настървено по Боби, но само ако беше с гръб към него и го удряше на бяг, ако Боби тръгне към него. Не знам какво да правя и как да го социалзирам. По принцип не го изведам всеки ден и не се среща често с кучета. Но когато беше малък не беше страхлив, дори се опитваше да играе с уличните куччета. А от хора няма никакъв страх, много е общителен с хората. Нормално ли е да е чак толкова страхлив, без да е бил травмиран от други кучета.
#2
Публикувано: 13 November 2011 - 11:50 AM
#3
Публикувано: 13 November 2011 - 02:04 PM
Donatela, в 13 November 2011 - 11:15 AM, написа:
Ей от това ти идва проблема,както и ShiBumi_GirL ти е казала,започни да го извеждаш колкото се може по-често и на по-дълги разходки,няма да ви е лесно защото вече е големичко,но се въоръжи с търпение и не се отказвай....Успех ви желая!!!
#4
Публикувано: 13 November 2011 - 02:40 PM
#5
Публикувано: 13 November 2011 - 06:24 PM
Кога човек взима ски- пьрво,той идва да се научи как да ходи на тях. Кога човек купува кола, то идва в училище да се научи как да кара тази кола. Но кога човек взима куче, вместо сам да научи как да общува със куче, той опитва да учи куче! Тотално объркана работа!
училище
#6
Публикувано: 13 November 2011 - 08:31 PM
Анна, страхотен сайт! Браво! Здравата си се потрудила и всичко е станало идеално!
Просто не можах да си замълча!
По самата тема няма какво повече да допълня.
ShiBumi_GirL е казала всичко, което има да се казва!
#7
Публикувано: 13 November 2011 - 10:16 PM
Анна, благодаря за сайта, сега ще го разгледам :) Не съм попадала на него.
Арчи, много ценни съвети, наистина беше шок за него цялото гости, а другото куче е със съвсем различен темперамент и бяхме на негова територия. Сега остава да намеря по-възрастно и улегнало куче, с което да го разхождам :)
Тази вечер навън срещнахме само един боксер, който си вършеше големите нужди в градинката пред нашия вход, а стопаните му - млада двойка - просто стояха и невъзмутимо го гледаха. Та ние се прибираме и явно момента не беше подходящ за социализация и си тръгнах към входа. Тогава Хари го съзря и реши да го провери. Боксерът приключи набързо със заниманията си и също дойде да поздрави. След 10 секундно душене на муцуните Хари започна да го лае неудържмо. Това си е чак опасно, все пак на такива големи кучета като се хвърля, само защото съм донего не знам как ще го оправя. Мисля, че единственият изход е да го пускам без каишка в градинката и да го игнорирам напълно, така поне няма да лае по други кучета. Но Хари е малък и крехък и винаги може да се появи накой голям агресивен пес, не знам. А в градинката, където го разхождам нямаше други кучета, тя е предимно за деца и е чиста. Определено избягвам вмирисаните и наакани градинки пред блоковете. Затова и ми е по-лесно да го заведа в Морската градина на кучешката поляна, но той там само стои, гледа и се пази. Просто няма никакъв порив за игра с куччета. Сякаш разбира играта само като занимание с хора, от типа да му хвърляш играките и той да ти ги носи или да се гоните и т.н.
#8
Публикувано: 14 November 2011 - 12:18 AM
#9
Публикувано: 14 November 2011 - 02:23 PM
#12
Публикувано: 15 November 2011 - 10:41 PM
Днес имахме напредък. Срещнахме на детската площадка куче, не много по-голямо от Хари и всичко мина добре. Стопанката на другото куче ме предупреди, че е мъжко и налита на други мъжки кучета и ще се разлае. Все пак оставих Хари да го доближи, подушиха се отпред, подушиха се отзад, не се разиграха чак, но Хари беше много спокоен и изобщо не понечи да лае. Стопанката на Бъки беше много учудена, че питомецът и приема толкова добре Хари, а аз бях супер доволна. Вече ще ги дебнем. Определено изигра роля това, че кучето беше като цяло уравновесено и перде, носеше навсякъде със себе си някаква скъсана топчица. Явно и кучетата си имат вкус, а и размерът мисля има значение. Бъки не беше по-висок от Хари, само по-едър.
Благодаря още въднъж за съветите и Ариел - моето куче се мисли за любимец вкъщи, нищо повече и нищо по-малко. То много добре знае, че пишка по дърветата и душе дупета за запознаване, така че едва ли се идентифицира с нас (ако изобщо такава сложна нервна дейност тече в малката сладка главица :)
#13
Публикувано: 15 November 2011 - 11:12 PM
#14
Публикувано: 16 November 2011 - 08:58 PM
Днес пак имаше случка. Този път кученцето беше изключително възпитано и мило, освен това с точните размери - шицу. След известно време душене и обикаляне, шицуто показа превъзходство и тогава Хари засече. Пак стигнахме до лай. Пак беше пълна Явно проблемът му е в това, че нито поема инициатива да е водещ, нито признава превъзходството на другия. Предполагам, че в това се състои и самата социализация, да приеме едната роля, а той ни напред, ни назад. Когато се разлая, аз бих отбой и си тръгнахме. Дали пак ще го лае, когато го види следващия път или не е задължително?
#15
Публикувано: 16 November 2011 - 10:24 PM
Ако го оставиш, а не си тръгваш при първото лаене малко по-дълго, може би ще реши каква роял да заеме
#16
Публикувано: 07 December 2011 - 02:12 PM
#17
Публикувано: 07 December 2011 - 04:08 PM
Милото куче.
Нали уж някога хората слушали кукувицата, за да разберат колко години ще живеят. Аз по цял ден ги слушам две кукувици от единия орех на другия и обратно, и бая кукания чух, едва ли ще доживея толкова. Но се замислих, че именно хората, които се спират за момент да послушат кукувицата, живеят по-дълго. Защото знам ли, това щастие и спокойствие от ей такива простички неща, сигурно е полезно за здравето.
http://avocett.blogspot.com
#19
Публикувано: 13 December 2011 - 08:17 PM
#20
Публикувано: 13 December 2011 - 11:45 PM