Страх от други кучета огромен проблем
#21
Публикувано: 24 April 2012 - 09:20 AM
#22
Публикувано: 24 April 2012 - 11:33 AM
nikito5kov, в 24 April 2012 - 09:20 AM, написа:
До случката с питбула всичко е било ОК,нали? Кучето след инцидента започва поредната "игра" с положителна нагласа,т.е. по всички кучешки правила,които естествено се разчитат от себеподобните и и в това все още няма нищо лошо.Лошото идва при същинската игра-дори едно добронамерено куче " би се възползвало" от сигналите на кучето Ви : поза на тялото / в т.ч. уши, муцуна,опашка/,както и едва доловимите звуци като израз на възбуда.Като добавим към това контактът / на преден план излиза допирът напомнящ неприятното усещане/ картината е пълна.Не знам дали ме разбрахте?Преди всяка игра кучето Ви изпраща сигнали към другото куче,те се "разчитат",но заради "спомена" от нападението играта се превръща в бягство в момента на физическият допир.Така би се опитало да направи кучето Ви дори и да е на повод и при него дойде ново куче.Трудно ще се справите,но ако имате приятел със спокойно,дори флегматично куче нека той и кучето помогнат: те са на място,Вие се движете само пред тях, спирайте,като накрая завършите със спиране отляво на групата,т.е. Вие да сте между кучетата.Тренирайте това и наблюдавайте кучето си - успокоявайте го ако усетите несигурност,или превъзбуда.Друго - движете се с другият човек и кучето му отначало в редица: кучето Ви,Вие, другото куче ,стопанинът му.Според поведението сменете местата, накрая ако кучето Ви има послушание,оставете го само с другото куче като започнете от 2м и постепенно намалявайте дистанцията докато кучетата не се долепят.Бавно и внимателно ще възвърнете увереността у Вашето куче.Пак ще напомня- търсете спокойно куче за това упражнение,малкото или подрастващото куче не върши работа!Те само ще влошат още положението.Ако не можете да осигурите такова куче, ще трябва /ако имате желание/ да работите под наблюдението на треньор,но пак в група.Преди години имах подобни случаи - единият с агресивен женски Доберман,другият със НОК гледана 9мес. в гараж - тя пък се боеше както от кучета,така и от деца?!? И при тях и при Вас е нарушена нормалната връзка със себеподобните.Виждате ли какви последствия носи след себе си неразбирането на кучешкото поведение?... Бъдете търпелив,спокоен и последователен!
Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/
#23
Публикувано: 24 April 2012 - 01:28 PM
#24
Публикувано: 25 April 2012 - 01:38 PM
starrkopf, в 24 April 2012 - 09:33 AM, написа:
nikito5kov, в 24 April 2012 - 09:20 AM, написа:
До случката с питбула всичко е било ОК,нали? Кучето след инцидента започва поредната "игра" с положителна нагласа,т.е. по всички кучешки правила,които естествено се разчитат от себеподобните и и в това все още няма нищо лошо.Лошото идва при същинската игра-дори едно добронамерено куче " би се възползвало" от сигналите на кучето Ви : поза на тялото / в т.ч. уши, муцуна,опашка/,както и едва доловимите звуци като израз на възбуда.Като добавим към това контактът / на преден план излиза допирът напомнящ неприятното усещане/ картината е пълна.Не знам дали ме разбрахте?Преди всяка игра кучето Ви изпраща сигнали към другото куче,те се "разчитат",но заради "спомена" от нападението играта се превръща в бягство в момента на физическият допир.Така би се опитало да направи кучето Ви дори и да е на повод и при него дойде ново куче.Трудно ще се справите,но ако имате приятел със спокойно,дори флегматично куче нека той и кучето помогнат: те са на място,Вие се движете само пред тях, спирайте,като накрая завършите със спиране отляво на групата,т.е. Вие да сте между кучетата.Тренирайте това и наблюдавайте кучето си - успокоявайте го ако усетите несигурност,или превъзбуда.Друго - движете се с другият човек и кучето му отначало в редица: кучето Ви,Вие, другото куче ,стопанинът му.Според поведението сменете местата, накрая ако кучето Ви има послушание,оставете го само с другото куче като започнете от 2м и постепенно намалявайте дистанцията докато кучетата не се долепят.Бавно и внимателно ще възвърнете увереността у Вашето куче.Пак ще напомня- търсете спокойно куче за това упражнение,малкото или подрастващото куче не върши работа!Те само ще влошат още положението.Ако не можете да осигурите такова куче, ще трябва /ако имате желание/ да работите под наблюдението на треньор,но пак в група.Преди години имах подобни случаи - единият с агресивен женски Доберман,другият със НОК гледана 9мес. в гараж - тя пък се боеше както от кучета,така и от деца?!? И при тях и при Вас е нарушена нормалната връзка със себеподобните.Виждате ли какви последствия носи след себе си неразбирането на кучешкото поведение?... Бъдете търпелив,спокоен и последователен!
Благодаря Ви за съветите.Сега като анализирам нещата от самото начало си припомням как още на 4-5м.поради липса на кучета на същата възраст,моето куче контактуваше винаги с по големи и има едно женско хъски много доминантно,което винаги захапваше козината на врата и и я влачеше буквално метри,докато се намеся аз,защото собственника нехаеше.От тогава моето куче получи нещо като тик и само да се доближи някое куче навежда глава и се наглася за захапване.Интересното е това,че Чара като го види това хъски умира да е с него.Друго,което и досега немога да изкореня в нея е,че се отнася с познати и непознати кучета и хора еднакво,а именно много напориста с доверие и скимтене от радост иска да достигне до дадения обект(човек,куче,познат непознат),за да осъществи контакт с цел игра.Държи се така все едно е най добрия и приятел и не се е виждала с години с него.Скимти, върти опашка,подканя за игра и това го прави и с кучетата,които преди срещи са доминирали и тя е бягала от тях,после пак се връща с цената на "бой"да продължи играта.Виждал съм кучета и съм имал преди това две,но такова нещо не бях виждал,съчетание от игривост,доверие,енергия(бяга километри ако и се отдаде,играе с 1,2,3,4 кучета,те се изморяват тя не),просто немога да го определя,трябва да се види.Всеки ден е поне 2 пъти на разходка,като играем я изтощавам до такава степен,че едвам се прибираме и след половин час взима топката и ме подканя за игра.Уж е страх от другите кучета,а итереса и за игра надделява и пак отива при тях,в началото наперена(не наежена) с вдигнати уши с огромна скорост отива и ги поздравява с докосване на муцуната,но не много нежно(даже досажда на по кротките)може да ги предизвиква неволно вече незнам какво да мисля.Към апортите(топка,пръчка)откача направо,даже като види,че някой хвърля предмет на кучето си се включва в играта,дори и да е по назад изпреварва кучето и му взима апорта,ако я изръмжи го пуска веднага,ако не ми го носи примерно.Държа да отбележа нещо важно.Никога не съм я лигавил,даже на моменти съм бил"стог"с нея,от 3-4месечна изпънява командите за послушание,даже се качва на онези старите пързалки на 3м.височина(по моя команда) и се спуска без страх.Мисълта ми е да не би моето поведение с което я карам на пълно подчинение да оказва влияние върху психиката и така,че да и вреди и да се подчинява и на кучетата???Това е на кратко нейното психическо и физическо състояние.Все едно гледаш темпераментна бразилка да танцува неуморно на карнавал без да спира:)))Ще се радвам на мнения и съвети,че ми е много болно да гледам моя НОК как се стресира от себеподобните си.
#25
Публикувано: 25 April 2012 - 02:52 PM
Затова ми се иска да науча още подробности –ако е възможно.
Ще дам пример с НОК,което беше на почти 4 год. и не „познаваше” кучета.Когато дойде на обучение буквално се хвърляше върху останалите кучета,скимтеше,желание за игра,смесено със страх от неизвестното.И въпреки че получаваше ухапвания от всички, стремежът у него не угасваше.Но за разлика от Вашият случай,при мен нещата си дойдоха на местата – постепенно то натрупа опит.
Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/
#26
Публикувано: 25 April 2012 - 04:34 PM
starrkopf, в 25 April 2012 - 12:52 PM, написа:
Затова ми се иска да науча още подробности –ако е възможно.
Ще дам пример с НОК,което беше на почти 4 год. и не „познаваше” кучета.Когато дойде на обучение буквално се хвърляше върху останалите кучета,скимтеше,желание за игра,смесено със страх от неизвестното.И въпреки че получаваше ухапвания от всички, стремежът у него не угасваше.Но за разлика от Вашият случай,при мен нещата си дойдоха на местата – постепенно то натрупа опит.
Кучето дойде при мен на 39 тия ден,след отбиването от майката.Друго,което се сещам е това,че аз незнаех как да се държа и възпитавам куче(предните две,които имах бях на 22г възраст) и доста е стресирах като и се карах на висок тон.Сега вече след като придобих малко опит се спрях.Държа се нежно и спокойно с нея и това не и пречи да изпънява на 80% всичко,което съм я научил.Правих това от незнание и от думите на други хора,че това щяло да стане голямо куче и трябва да му се наложа докато е малко иначе съм щял да имам проблеми.В началото като споделях с приятели кучкари им казвах,че ще я възпитавам с любов,но тяхния отговор беше,че трябва добре да я възпитам и любовта може да отвори вратата на доминантноста.С една дума да внимавам много.Явно аз съм прекалил и това неизбежно е указало влияние.Имаше момент в,който при среща с друго куче започваше да лае силно,плътно и нападателно,но съумях да стопирам нещата като веднага я карах да седне,говорих и строго и леко подърпване отстрани на муцуната(все едно майка и и се кара).Още като малка на 3-4м.се боричкаше с бартчето си,което беше с 9-11кг.по тежък,направо изглеждаше на 5-6месечно куче,тя беше като затрупан миньор под него,но се измъкваше и започваше да го атакува ,хапе без никакъв страх и той отстъпваше.Когато стане така,че тя е повалила куче при игра(рядкост),след като то и е досаждало,Чара го натиска,фиксира го леко със зъби и започва да му се кара,но не с ръмжене,а с писклив лай.Все едно му казва, аз съм много добра престани да ми досаждаш,не искам да те нараня,затова само ти се карам,искам само да си играем:).Имам чувството,че всичко възприема на игра.От малка винаги е била напориста да отиде при даден човек или куче и започва побутване с муцуната,закача се.Сега имам малък успех,за да притъпя това нейно най вероятно вродено нещо.Когато играем с топка или пръчка и донесе апорта искам да я наградя с лакомство,тя не му обръща внимание дори и да и го бутам пред муцуната,а се интересува от апорта(фикс идея) и не я интересува нищо друго.Дори и други кучета да я гонят и да е страх има ли апорт тя гони него и докато не го вземе не престава.Гризаше мебелите нервно и имам чувството,че иска да убие стреса,както хората дъвчат дъвка,но и този момент го преодоляхме.Докато носи апорта го дъвче,сега след моя намеса намаля дъвченето на 70%.Друго ако Ви интересува,пишете.За 1г,нито веднъж не е изръмжала,на никой и на нищо,бе лаеше до 8м.Сега взе да лае,но рядко,което не е лошо.Само ако трябва да сигнализира и да пази един вид.В интерес на истината всичко до тук описаното до някаква степе намалява,т.е. има кучета,които по малко я закачат и малко се съобразяват,но когато стане така,че да е заплашена не се отбранява ,а бяга или прави бегли опити за защита.
#27
Публикувано: 25 April 2012 - 04:41 PM
Апорта отработвайте с дълъг повод като обирате по-бързо за да няма възможност да гризе и скоро ще престане да го прави.Дадете ли и време да се влачи докато го носи ще го гризе.
Кучето е все още на година и е нормално да е добронамерено към всеки и всички.Мисля,че това ще премине към след 1,5год когато започне да уляга
#28
Публикувано: 25 April 2012 - 04:59 PM
ShiBumi_GirL, в 25 April 2012 - 02:41 PM, написа:
Апорта отработвайте с дълъг повод като обирате по-бързо за да няма възможност да гризе и скоро ще престане да го прави.Дадете ли и време да се влачи докато го носи ще го гризе.
Кучето е все още на година и е нормално да е добронамерено към всеки и всички.Мисля,че това ще премине към след 1,5год когато започне да уляга
Да има някаква промяна,но ме е страх да не остане страхлива.Никога не съм я оставял да скучае,винаги я държа активна.От известно време дори и без повод правя така,че когато фиксира друго куче и точно да се засили към него,аз съумявам да привлеча вниманието и така,че тя остава с мен,карам да да дойде или седне и легне и изпълнява и хубавото,че не е от страх,това направо ме кефи :)Дори и да отиде до другото куче и аз съм на 150-200м. тя се обръща и набегом се връща при мен.
#29
Публикувано: 25 April 2012 - 05:06 PM
nikito5kov, в 25 April 2012 - 02:59 PM, написа:
ShiBumi_GirL, в 25 April 2012 - 02:41 PM, написа:
Апорта отработвайте с дълъг повод като обирате по-бързо за да няма възможност да гризе и скоро ще престане да го прави.Дадете ли и време да се влачи докато го носи ще го гризе.
Кучето е все още на година и е нормално да е добронамерено към всеки и всички.Мисля,че това ще премине към след 1,5год когато започне да уляга
Да има някаква промяна,но ме е страх да не остане страхлива.Никога не съм я оставял да скучае,винаги я държа активна.От известно време дори и без повод правя така,че когато фиксира друго куче и точно да се засили към него,аз съумявам да привлеча вниманието и така,че тя остава с мен,карам да да дойде или седне и легне и изпълнява и хубавото,че не е от страх,това направо ме кефи :)Дори и да отиде до другото куче и аз съм на 150-200м. тя се обръща и набегом се връща при мен.
Сега проблема ми е,че незнам аз как да реагирам при тази некоректна "игра" на другите кучета,какво да правя в този момент и дали има начин да го използвам,за да и възвърна самочувствието???
#30
Публикувано: 25 April 2012 - 05:43 PM
Шибуми е права,но Вашият проблем / на пръв поглед нерешим/ не е индивидуалната работа, а отношението към другите кучета.Тук няма да споменавам техники,а нуждата от работа / Вашата двойка/ с уравновесени кучета.Адмирирам контактът Ви с кучето и Ви поздравявам!Рядко се срещат такива стопани и мнозина трябва да прочетат мнението Ви!!!
Съветът ми към Вас е /стига да го приемете/ : обърнете се към треньор.Ако желаете включете се в клуба за спорт с кучета Пловдив.Дано със следващите редове да не си навлека гневът и / тъй като тя скоро ще има участие зад граница/,но запознайте се с колежката от форума Galiadogs.Тя води тренировките /ако не греша/ там.А дотогава ако имате възможност опитайте това,което Ви посъветвах.
пп.Де да имаха всички кучета такъв човек насреща си...
Всеки има кучето,което заслужава...
https://www.facebook..._homepage_panel
https://www.facebook...34862426717095/
#31
#32
Публикувано: 26 April 2012 - 12:34 AM
ShiBumi_GirL, в 25 April 2012 - 03:47 PM, написа:
Благодаря и на двамата за съветите и,че отценявате положително усилията и грижите,които полагам.Още когато беше малко кучето имах желание да я водя на училище и се свързах с Галя,но всичко опира до средства,които немога да си позволя и затова давам всичко от себе си сам да постигна нещата колкото мога.Галя ги тренира в някакво село и аз немога да пътувм постоянно до там.Но това вече си е мой проблем.Няма идеални кучета,както и хора.Аз обичам кучето си и го приемам каквото е.Ще дам всичко от себе си дори и психологически приоми ще приложа,каквото зависи от мен...пък може с времето да намеря правилния път и Чара да превъзмогне този стрес.Ако живота ми беше "подсказал"по рано бих учил за кинолог,можеше да стана добър в тази насока,кой знае :)))Съгласен съм,че е наложително работа в група,но ще се опитам да намеря приятел с уравновесено куче и ще се възползвам от съвета,БЛАГОДАРЯ ВИ още веднъж!!!
#33
Публикувано: 19 September 2013 - 04:50 PM
Кучето ми е кокер на 5 месеца. Както бях чела, че трябва да се прави, започнах да го водя на кучешката полянка до нас още от 3 месеца. Тогава си мислех, че поведението му е нормално за малко куче. Тъй като там се събират предимно големи (като размер, но не и като възраст) кучета той беше почти непрекъснато легнал на земята в поза тип "умрял" или "предал се". От начало се криеше зад мен, но аз го игнорирах и насърчавах да ходи при кучетата, после започна да бяга от тях още щом се приближи някое. Ако се приближава по-спокойно куче реакцията е лягане и замръзване, ако е по-енергично куче, реакцията е побягване в произволна посока (напоследък дори към улицата). В момента в който го оставят на мира той се двоуми дали да дойде при мен или да тръгне след кучетата. Понякога избира тях, ходи да ги души, но в момента в който някой му обърне внимание, той отново побягва. Заиграва се много рядко, предимно души наоколо, лежи и гризе клечки, не желае да бъде закачан.
Играе с друго куче, ако е само едно и то малко, тогава е мн отворен, гони, подканя, закача се. Но винаги в първия момент на срещата е недоверчив, върви назаден с подвита опашка докато не му мине първоначалният стрес. Ако го разхождам на повод и се срещнем с куче той проявява жив интерес, иска да го подуши, а често и започва да скача радостно по него или да лае, подканяйки за игра, маха с опашка. Случвало се е да вървим с такова куче заедно до поляната и да не можем да ги удържим, играят по пътя, но в момента, в който го отвържа и го пусна да си играят, той подвива опашка и побягва. С хората е много дружелюбен, всички му се радват. Обича да носи пръчка, но ако друго куче му я вземе той се примирява без капка противопоставяне.
Трудно ми е когато побегне да го върна при мен. Обикновено го викам по име още преди да се е спуснал да бяга и ако съм близо той идва, но ако вече е тръгнал е истинска трудност. Обикновено се спира и ме гледа, но тъй като кучето, от което е бягал също е спряло, виждам двоумението в погледа му. Виждам как иска да дойде при мен, но го е страх да мине покрай другото куче. Тръгва да заобикаля колкото се може по-отдалеч.
Не разбирам как създадох толкова страхливо куче. Другите нямат проблеми с това, че някой се спуска да ги подуши или подгони, и те душат и те гонят. (Става въпрос за хъскита и лабрадори на по 6-7 месеца, които също са били страхливи в началото, такива са кучетата около нас) Но това нашето продължава от първия му ден навън.
Как следва да подходя ? Как да го направя игрив не само вкъщи, но и навън ? Как да го накарам да проумее, че другите искат просто да си играят, а не да го наранят ? Никой не го е нападал агресивно, но всеки интерес от страна на друго куче се овенчава с гонитба. Другите стопани ме гледат накриво, защото моето в опита си да се спаси подвежда в своя бяг и техните към улицата. А аз съм безсилна да го овладея.....
Съжалявам за дългия ферман, но просто съм много притеснена вече.
Надявам се някой да ми обърне внимание.
#34
Публикувано: 19 September 2013 - 10:37 PM
#35
Публикувано: 19 September 2013 - 10:43 PM
Страх го е и ние го бутаме насила при много кучето,респективно много страх.
Не е ли по-добре да си подберете компанийка от 2-3 кучета,с които то се чувства добре и постепенно да увеличавате броя им ако кучето реагира спокойно и нормално?
Просто така си мисля....
#36
Публикувано: 19 September 2013 - 10:50 PM
#37
Публикувано: 19 September 2013 - 11:01 PM
Мое куче постъпваше по същия начин като малък.Никой не го беше бил(от кучетата имам впредвдид),но се страхуваше.Ама всички казваха води го и то ще свикне.
Да, ама един човек ми каза да постъпя по-горния начин и взех,че реших да пробвам и в компания на по-малко на брой кучета моето куче се чувстваше в пъти по уверено и дори се опитваше да заиграва другите.
Постепенно канех приятели да се присъединяват с техните кучета дори и по-големи на възраст,но спокойни и уравновесени кучета и след няколко месеца вече започнахме да слизаме към голямата поляна с много кучета.
Кучето реагираше спокойно и без страх.
Просто споделям опит,може би не при всяко куче действа.
Аз по човешки си го обясних така.
Мен ме е страх от тъмното и изведнъж някой ме затваря в тъмна стая-страх и паника,лягам и не мърдам.
Обаче ако постепенно светлината се приглушава няма да ме е страх толкова.
Разбира се примера е хипотетичен,но схванахте какво имам впредвид.
#38
Публикувано: 20 September 2013 - 08:02 AM
ShiBumi_GirL, в 20 September 2013 - 07:43 AM, написа:
Страх го е и ние го бутаме насила при много кучето,респективно много страх.
Не е ли по-добре да си подберете компанийка от 2-3 кучета,с които то се чувства добре и постепенно да увеличавате броя им ако кучето реагира спокойно и нормално?
Просто така си мисля....
Изцяло подкрепям.По добре постепенно да се излага на стресиращия фактор(кучета).Моя съвет е първо да се срещате само с едно куче,което първо вие да разиграете.Малкия явно ви има доверие(съдя по това,че на повод не го е страх),затова нека гледа как играете с чуждото куче,после като пожелае го включете.Постепенно и плавно и с други кучета.
#39
Публикувано: 20 September 2013 - 09:06 AM
аз инстинктивно съм последвала съветите и от няколко дни се срещаме за игра само с едно женско хъски на 3 месеца и половина. И към него в началото прояви недоверие, но бързо се осъзна и започна едно боричкане и гонитба, точно както е нормално за малки кученца. Много се зарадвах. За 3-4 пъти, в които сме ги събирали виждам как му отнема все по-малко време преди да се впусне да играе с нея. Появи ли се обаче още някой на терена, моят забравя за играта и се оттегля на разстояние сякаш вече не го интересува, чакайки "опасността" да отмине.
#40
Публикувано: 01 December 2017 - 06:33 PM