- (5 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »
Българска приказка – кучешки живот Има ли шанс за нещо положително в тази история?
#1
Публикувано: 13 November 2011 - 11:03 PM
В края на септември получих обаждане от Анелия, жена, която често ме ‘снабдява’ с различни котешки случаи. Можела ли съм да ‘спася’ куче, което предстои да бъде убито. Живеело при възрастен човек, който не можел да го храни и искал да се освободи от бремето. Щял да намери човек да го застреля. Бях в чужбина, историята ми прозвуча силно преувеличена, вече имах 12 котки и 4 кучета на хотел. Казах им да го заведат на безплатна кастрация и да го задържат, защото на негово място друго ще се завърти. И пожелах да забравя. Все пак, в началото на октомври питах какво е станало. Нищо не било станало, нямало как да я заведат, нямали пари. А, и междудругото, май била бременна. И най-вече, оказа се, че 'стопаните' не били съгласни за кастрация, защото е нехуманно. След много уговорки и през няколко посредника, се съгласиха за операция. Запазихме час в Богров и понеже бързах и нямаше време да спазя срока за пускане на отпуска, едва намерих 2ма души, които отидоха там на 7 октомври. Да, ама кучката родила 9 кученца през нощта. Признавам, че ме хвана много яд. Ако бях друг човек, сигурно и за евтаназия бих се замислила, ама не мога.
В крайна сметка, за да няма 'празно', моите познати закарали на записания час за кастрация другото женско, дребничко кученце, което живее там. На връщане са оставили и 2 чувала с гранули. Мария, Димитър, благодаря ви горещо!
Благодарение на д-р Бобадова се свързах със Зира, прекрасен човек с огромно сърце, дама, на която би трябвало ние да помогнем, а не аз да моля за помощ, но... Зира има роднини наблизо и макар да живее и работи в София, събота и неделя често ходи там. Тя се съгласи да помогне да изградим нормални отношения със стареца и роднините му. Защото те имаха идеи да оставят кученцата в местното училище – децата щели да ги осиновят. И някак да се оттърват от двете пораснали кучета, те и без това не били техни, а просто се завъртели наоколо. Благодарение на Зира, която вече 3 пъти ходи там, кучовци имат храна. Днес занесохме и още 30 кг гранули и 1.5 кг консерви. Деветото кученце няма да видите на снимките. Подозираме какво се е случило, но засега няма как да докажем. Ако е това, което си мислим, за момента е живо и здраво и му се търси дом. Ако не е – значи вече е отвъд моста.
В момента нямам сили да разказвам всичко, което научих като история, а и самата аз още сглобявам кое е факт, кое догадка, коя явна измислица... Засега важното е:
Да опазим всички живи и здрави
Да кастрираме майката в следващите 2-3 седмици
Да им осигуряваме редовно храна и обезпаразитяване
Да убедим хората да задържат 2те пораснали кучета
Да ваксинираме малките
Да ги предложим за осиновяване и да измислим нещо, преди да са се попиляли (шосето е съвсем наблизо)
Не смея и да мечтая за приемен дом, това все пак са много кучовци! Но би било най-хубавото, което може да им се случи.
Ами остава да ви покажа героите. Всичките 10 кучета търсят дом. Естествено. Май няколко пъти се повтарям.
Двете женски кучета са външно и вътрешно обезпаразитени. Малкото вече е кастрирано. То е плашливо, недоверчиво, голямо колкото дакел, няма 5 кг. Дядото каза, че е станала по-дръпната след кастрацията, явно още ни няма доверие. Не е видяло хубаво от нас, хората. Върти малкото си опашле, но не смее да се приближи. И тя е млада, на не повече от 3 години.
Майката е много слаба. Козината й няма блясък, общият й вид не е особено добър. Има прекрасни, топли, ‘говорещи’ очи. Гальовна и добра, разтяпя се като я галиш и говориш. Идва като я повикаш (не се смейте, викам я с пляскане и лигаво говорене – няма си име). Нямаше нищо против да гушкаме бебетата. Без да искам на няколко пъти й бръкнах в устата, за да й взема храна (носех кремвирш за хапчето и тя открадна опаковката, където бяха найлоновите обвивки). Ако си върне теглото сигурно ще е около 18-20 кг. Не зная на колко години е, но макар и измъчена, изглежда млада, не повече от 2-3 години. Като бях малка, една баба до нас гледаше котки и все ни предлагаше на нас, децата. Рекламаната й фраза беше: “ето, бабе, виж какво хубаво коте. Че и икономично – яде половин филия хляб на ден”. Та днес заварихме тази черна перла да хапва зелеви листа. Толкова е ‘икономична’.

#2
Публикувано: 13 November 2011 - 11:10 PM

4 цвят ‘бездомен’, 1 светло бежово и 3 черни с малко бяло. Кутрета: треперят от страх и студ, скимбуцат като ги вдигнаш на високо, закачат се, играят, внасят радост и веселие.
Макар и за малко с тях, забелязахме, че демонстрират характер: едни са по-игриви, други по-лакоми, трети все се губят, за да се мушнат някъде да спят, четвърти се опитват да ‘доминират’ над другите.
В момента все още сучат. Имат къде да се скрият – нещо като барака без предна стена (има някакви завеси). Цяло чудо е че са оцеляли и че майка им има кърма при все колко е слаба. Обезпаразитихме ги само външно с Тапилан, напудрихме и мястото за спане. Не посмях да ги обезпаразитя вътрешно, защото имах Цестал, а едно хапче е за 10 кг. На око ми изглеждат около половин кило. Ще ги видите на клипчето колко са големи спрямо кокошката. Заподозреният баща е също около 20тина кг, така че едва ли ще останат дребни...
Обещахме на дядото пак да го посетим. Той много ни се зарадва. Човекът се представи, че е на 90 години без 2. Зле е здравословно и още по-зле финансово. Заварихме там едната му дъщеря и зетя. Бяха го посетили за кратко. Но друго си е да му дойдат гости от София, така каза. Нахвали ни какви сме млади, хубави и умни, разказа ни интересни случки от преди 70 години, пак ни покани и каза, че ще ни чака. Подари ни и ябълки – цял калпак! Признавам, че отидох там мислейки само за животните и даже негативно настроена към стареца и семейството му. Тръгнах си със съвсем различни чувства.
Кучлетата ще се радват на всякаква помощ. А аз – на всякакви идеи. И на компания за Своге следващия уикенд. Някой?
Целият албум ТУК. Някои снимки:

#3
Публикувано: 14 November 2011 - 09:25 PM

#4
Публикувано: 15 November 2011 - 11:58 AM
Понеже за съжление рядко мога да говоря в работно време, съм дала телефон на Мария, моя позната, която обеща да ми помогне. Мария, благодаря ти горещо!

Ето обявата тук като снимка, за да я видите:

Приемам всякакви идеи за подобрение. Писала съм, че съм 'доброволческа група' без реално да съм такава, но ето, че вече сме няколко души, ангажирани със съдбата им и милеещи за тях: Зира, Мария, Анелия (възрастната дама която подаде сигнала).... Нали не е преувеличено след като няма нищо формализирано?
Принципно и двете женски търсят дом, но реших, че и тях, ако сложа, ще стане разсейващо. За тях ще пуснем отделни обяви...
Прикачени файлове
-
puppies.doc (2.14MB)
Брой сваляния: 118

#5
Публикувано: 15 November 2011 - 12:35 PM
Elizd, в 15 November 2011 - 11:58 AM, написа:
Понеже за съжление рядко мога да говоря в работно време, съм дала телефон на Мария, моя позната, която обеща да ми помогне. Мария, благодаря ти горещо!

Ето обявата тук като снимка, за да я видите:

Приемам всякакви идеи за подобрение. Писала съм, че съм 'доброволческа група' без реално да съм такава, но ето, че вече сме няколко души, ангажирани със съдбата им и милеещи за тях: Зира, Мария, Анелия (възрастната дама която подаде сигнала).... Нали не е преувеличено след като няма нищо формализирано?
Принципно и двете женски търсят дом, но реших, че и тях, ако сложа, ще стане разсейващо. За тях ще пуснем отделни обяви...
Принтирах обявите :) Ще налепя из Младост,и където ми падне! Дано успеем!

ще има БЕЗдомни животни,докато има БЕЗотговорни хора!
#6
Публикувано: 16 November 2011 - 09:45 PM
Мария и нейната приятелка Еми днес бяха в Своге при малките, занесоха и варен ориз, който смесили с консерва - малките вкусно си хапнали - явно вече може да се захранват. По някаква причина, обаче, дядото пести храната и дава малко. Обяснили са му да не се притеснява, че ще помагаме. А милата кучица е все още много слаба. За съжаление малките я изсмукват до кръв (буквално - тече кръв). Наляли са и вода - дядото не се сещал за тези работи...
Запознах се с Еми, която беше много натъжена от гледката на толкова слабо куче и въобще от цялата история... Много съм благодарна на двете дами за помощта!

Тяхната и моя молба е, ако имате познати, които имат познати в района, да ни свържете. Би било добре някой да храни на място, защото явно дядото не се справя. И не ни слуша :(
Кучовци са обезпаразитени, няма как да разберем дали ще изкарат нещо, но със сигурност ще ги обезпаразитим още веднъж преди ваксината. Платила съм ваксините, обезпаразитяването (пудра Тапилан и Дронтал пъпи за 18 дози) и пътя с влак до Своге и малко 'режийни'. Ако някой иска да помогне с храна, ще сме задължени. От това винаги има нужда.
Мария и Еми са направили снимки и клипчета, ще ги кача като ми ги пратят. Планират да идат пак следващия петък за повторно обезпаразитяване. Тогава ще повторят и пудрата.
А Зира ме зарадва с още добри новини - говорила е с ветеринарния лекар, който може на място да ги ваксинира и да кастрира кучето. Само че, човекът е много зает и не може да се ангажира точно кога.
Ох как ни се иска да махнем майката и бебоците от там...


#7
Публикувано: 17 November 2011 - 09:35 AM
Много ми е тъжно и съм разстроена. Току-що до работата ми бяха Еми и Мария, по молба на Еми. Тя не е спала цяла нощ, докарала си е здравословни проблеми. Казва, че нещо трябва да направим, не можело така, щели от глад да измрат животините. Но какво мога да направя? Било по-добре да сме ги били евтаназирали, да не са се раждали въобще.
Тъкмо се зарадвах, че можем някак с дружни усилия да се справим и пак негативизъм. Еми е убедена, че нищо няма да направим, само ги обричаме на гадна, гладна смърт или прегазване, когато се разщъкат и слезнат 20тина метра по-долу на шосето.
Така ли е? Някой сеща ли се за нещо повече, което можем да направим за тях? За някое дворче, където да ги закараме?

#9
Публикувано: 17 November 2011 - 09:49 AM
Много ми се искаше да я успокоя и да й кажа: "Добре, ей сега ще прозвъня няколкото хотела, с които работя, да ги питам". Но не мога: нито съм убедена, че за тях е безрисково там (пък и чисто егоистично, не искам да рискувам да заразя хотел, където искам пак да пращам животни), нито пък мисля, че ще се справя финансово. Освен тези 650 лв за хотел на месец, плащам още около 150 лв за храна, лечение, лекарства и т.н. за част от подопечните ми котки и храната в един от хотелите, която не е включена в цената. Отгоре на това е пътят, когато ги пращаме някъде (примерно 215 лв за сивите котета миналата седмица) и такситата, когато не намеря друг превоз, а разнасям животни.
Съжалявам, че пиша за пари и не, не се оплаквам. Преценила съм, поела съм ангажимент. Просто обяснявам защо в този случай възможностите са ми лимитирани.
Това е огромна част от заплатата ми. Откъде да намеря още... колко? При безумно добри отстъпки да ми взимат 4лв на ден с вкл храна на куче, за месец това са 1,080 лв. Кой би дарил за подобно нещо??? Безумие... Трябва да намерим начин да останат там и някой по-често да ходи, това ми се вижда най-нормалният вариант. Дори и да значи, че ще загубим някое кученце

Моля, помогнете да намерим човек на място в Своге. Дори и ако трябва да му са даде някаква малка сума.

#10
Публикувано: 18 November 2011 - 01:46 PM
А ето и къде се крият от студа бебовци, тяхната 'къща':


Качвам малко снимки на майката, някои са малко... хм.. разчепатени, но пък ясно показват какъв характер има и колко е гушлива.
Благодарности на bellboy, която помага с разпространяване на обявата.
Задължна съм и на Ina Gencheva, която ми се накара как така не мога да различвам половете и аз се възползвах да й пратя снимките, правени от Мария и Еми, където си личи. Та сега ще актуализирам обявата с 'м' и 'ж' за пол :) Няма да качвам снимките на бебоците (само едничка, защото е весела), защото Еми ги държи с найлонови ръкавици и изглеждат като да са някое химическо оръжие :)

Всъщност причината за ръкавиците е точно обратната - Еми и Мария се грижат за няколко улични кучета, да не рискуваме с някоя зараза.

#11
Публикувано: 18 November 2011 - 10:06 PM

Оказва се, че са само двама младежи, останалите 6 са девойчета. Е, може и да не съм си научила урока от dikari и Ina Gencheva :)
Прикачени файлове
-
puppies_v2.doc (2.64MB)
Брой сваляния: 89

#13
Публикувано: 20 November 2011 - 08:17 PM

Едното бежаво ми се стори по-апатично и се зачудих дали да не взема в София на вет, но на манджата реагира и реших, че няма нужда да рискувам да ги деля или карам на стационар.
Имам едно притеснение - 3те чувала от по 10 кг, които занесохме миналата неделя, както и консервте ги няма. Гранулата е едра и без да е разкашкана, няма как да я ядат кучилото. А то нали в това е проблемът - няма кой да се занимава да 'разкашква' и да се грижи. А майката и дребосъчката да изядат 30 кг за седмица ми се струва невъзможно... Не вярвам някой да е откраднал чувалите, странно ми се вижда... Но дано не изчезне и този, че няма да имат пак храна. Закарахме само 1, защото бях убедена, че няма нужда.
Диди, благодаря за идеята. Да, доколкото мога, разпространих информацията. Както и толкова добри приятели, за което съм изключително благодарна!

#14
Публикувано: 20 November 2011 - 08:24 PM
Всички в тази тема са ми много присърце. Но първоначалния сигнал беше за майката. За нея ми се сви сърцето още първия път като я видях. А досега не сме я представили подобаващо. Според мен тя е прекрасно куче: много е добра, гушкава и има страхотно излъчване. Ще ми се някой с повече умение от мен да ви я опише, а и може би съм и доста пристрасна. Пускам и още няколко не особено хубави снимки, но поне си личи, че не е толкова едра. И си личи колко е обичлива и каква нужда от свой Човек има.

#15
Публикувано: 20 November 2011 - 08:43 PM
Благодарение на Данчо, приятелят на korneliq, Нели беше заловена бързо. Тя само се сви в ръцето му и скри муцуна под мишницата му. Сложихме я в котешката клетка, която си носехме, тя малко се помята, но бързо се успокои. Не й стана лошо в колата (за разлика от някои други, кхъм-кхъм, на която не ми понесоха завоите) и не повръща. Нямаше лай, ръмжене, нищо... И това ме накара да се чувствам още по-зле. Само гледаше много уплашено. Още по-лошо беше, че и дядо Пешо го нямаше и макар и да го викахме и да го чакахме, не се видяхме. Взехме я и тръгнахме.

Много благодаря на втеринарите от хотела, който дойдоха в неделя специално заради нас,

Ето и клипче, вече настанена:

#16
Публикувано: 20 November 2011 - 09:21 PM
И на другите бебовци и специално на мама, много готина куча изглежда!
#17
Публикувано: 21 November 2011 - 01:47 PM
Искам да благодаря и на katetol, която дари на сдружение Приятели на котката клетката, в която преместихме Нели. Както и на Сдружението, че е ок да я ползвам и за кучешки цели, и на мъжо, че направи малка поправка по конструкцията :)

#18
Публикувано: 22 November 2011 - 06:24 PM
Добре били, майката вече не е тапициран скелет, още онзи ден забелазах, че се е 'поправила' (както казваше баба ми едно време като понадебелеех :).
Нямам нови снимки, в петък е второто вътрешно обезпаразитяване и тогава се надявам да има фотосесия.
Да добавя и че Нели е добре, свиква в хотела. Вече са й сложили нашийник и я "разхождат" на малки стъпчици, за да свиква. Разликата от неделя била много голяма - отпуснала се е и има желание да общува. В неделя вечерта като са ходили да я хранят е била много уплашена и не е излязла от транспортната чанта...
Според ветовете е под годинка и моята информация от дядото, че е отдавна там е относителна. Има малък проблем с третия клепач на едното око, но можело да е от авитаминоза и недохранване. Ще изчакам поне две седмици преди да мислим за операция. А самата операция била рутинна и много бърза. Мен ме е страх, все пак, да си призная и се надявам да не се стига до оперативно лечение, Стискайте, моля, палци.

#19
Публикувано: 25 November 2011 - 01:52 PM
В момента Еми и Тони пак са в Своге, за да дадат второто обезпаразитяване на майката и малките. Най-дребничкото и слабичко кафяво куче не е добре... Отпаднало е и е отпуснато. Не мога да съм 100% сигурна, че е същото, което беше по-вяло в неделя...
Ще помоля Зира, ако има възможност да ги нагледа през уикенда. Ще се примолим на местния вет, който ни помага с ваксини и ще прави кастрацията и той да намине. И да каже ако е нужно тук в София или на място да се лекува.
Ще сме много задължени за финансова помощ - всяка трошица е от значение. В момента съм единствен 'спонсор' за храна, обезпаразитявания, ваксини, включително и на транспортните разходи. Не смогвам... Ако трябва лечение, не мога да си го позволя, това е...
Помолих Мария да се регистрира във форума и да опише проблемите, които имаме с дядото, ще се радваме на съвети. С три думи: не храни кучетата.
За Нели са хубави новините: здрава е, тестът за дирофилария е (-), все по-весела и спокойна е, много я харесват лекарите, нямало и помен от онова уплашено и свито кучле, скачала, радвала им се, била прекрасна :)))
Това мнение е редактирано от Elizd: 25 November 2011 - 02:08 PM

#20
Публикувано: 28 November 2011 - 07:56 PM
Да добавя и че малчовци растат, вече са 1.5 кг :) Обезпаразитени са 2 пъти, имат и първа ваксина.
Дали има желаещи да дадат приемен дом?


- (5 Страници)
- 1
- 2
- 3
- >
- Последна »