Dog.bg Форуми : ПЕЛИКАНИ, ПЕЛИКАНЧЕТА И ПЕЛИКАНЗЕРИ - ТРИ РАЗЛИЧНИ СЪДБИ

Към съдържанието

 
 
 

Свернуть Прикрепени тагове

Не са намерени подобни тагове
Страница 1 от 1
  • Икона
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

ПЕЛИКАНИ, ПЕЛИКАНЧЕТА И ПЕЛИКАНЗЕРИ - ТРИ РАЗЛИЧНИ СЪДБИ

#1 Потребителят е офлайн   falconess Икона

  • Advanced Member
  • PipPipPip
  • Група: Потребители
  • Мнения: 995
  • Регистрация: 01-July 08
  • Gender:Female
  • Interests:Диви животни
  • Skype:

Публикувано: 20 December 2011 - 09:22 PM

Качена снимка

Розовите пеликани белязаха изминалите месеци октомври и ноември с грамадното си и неповторимо присъствие в реанимацията на Спасителния център на Зелени Балкани.

Младият мъжки пеликан Филип, който прекара при нас повече от два месеца от живота си, гледа вече с едно око към свободата. Борбата за неговата свобода мина през неколкократно зашиване на трудно зарастващата огромна рана – спомен от близостта на младата птица с човешкия ни свят. Въпреки престоя в плен не по негово желание, естествено, Филип е най-симпатичният и дружелюбен пеликан, някога попадал в Спасителния център. Едва ли не насила трябва да се държим на дистанция от него, с цел да не се опитоми прекалено, защото ако зависи от него все ще е близо до нас. Милият гигант любопитства да види всичко, което става по коридора на Центъра и все стои пред вратата на стаята, която обитава, за да може щом се открехне малко, да протегне шия и да огледа в коридора. Раната вече заздравя, но се възпали нервът на крилото и сега се борим с това неочаквано усложнение. Веднага щом овладеем положението, Филипчо ще отпътува към свободата си, вероятно в Защитена местност Пода, край Бургас.

Качена снимка

В края на октомври друг розов пеликан постъпи при нас, този път възрастен мъжки. Докато ятото прелитало над блоковете на Бургас, две птици се ударили в жиците на електропровод. Падайки, тежките птици буквално се натрошили в блоковете. Единият умрял веднага, а вторият, с множествена фрактура на левия крак и фрактура на ставата на лявото крило постъпи при нас. Кракът бе опериран веднага. Шансовете да се спаси бяха малки, предвид многото парчета на костта, но бяхме длъжни да опитаме. Ставата на крилото, обаче, беше безвъзвратно увредена и просто нямаше смисъл да се предприема нещо за нея. Кракът, макар и с намалени функции, бе спасен. Това, всъщност, бе и решаващо за оцеляването на птицата, тъй като пеликан с един крак, както и да го мисли човек, не би могъл да живее. Макар никога да не може вече да лети, той ще е жив и ще има шанса да живее с други птици от своя вид. Веднага щом бе “изписан” от реанимацията след около месец престой при нас, той отпътува за Софийския зоопарк, където има още 8 гиганта от неговия вид.

Качена снимка

Грижите за това мило чудовище съвсем не бяха толкова безпрепятствени, колкото тези за Филип, но не може да се отрече, че бяха страшно забавни и се спуквахме от смях, докато чистехме стаята му, тъй като той нападаше всичко в радиус 2 метра от него, звучно хлопвайки огромния си клюн. Кръстихме го Пипи, в очеваден контраст с неговата войнствена натура. Ежедневното поставяне на лекарствата направо беше като едно мини-приключение, от което никога не можеше да излезеш с чисти дрехи, например, защото каквото и да правиш в опитите си да се предпазиш, все ще се омърляш в пеликански изпражнения. Хлопването на огромния клюн не може да ти причини някакви съществени наранявания, но натъртванията доста болят дни наред.

Разказвайки за пеликаните, постъпили при нас наскоро, тук е мястото оптимизмът и веселието да се изпарят на мига, защото третият нямаше дори наполовина късмета на предните два. Женска пеликанка, толкова мила и нежна, в сравнение с мъжките... лежала безпомощна повече от 10 дни с ужасяващо счупен крак на един рядко посещаван плаж край Бургас, сред боклуците от човешкия ни свят. За кратко озари с милото си присъствие реанимацията, след което се наложи да я приспим, тъй като 10 дни са прекалено много време за открито стърчаща кост. Нулев бе шансът да се възстанови кракът и той просто трябваше да се ампутира високо, а пеликан с един крак, както вече знаете, не би могъл да живее. Някакво минимално успокоение би могло да бъде това, че понякога помагаш на животното, като му прекратяваш мъките...

Качена снимка

Това е за пеликаните... Немили-недраги се скитат те по нашите земи, притиснати отвсякъде както за храната си, така и за местообитанията. Ние хората непрекъснато прекрояваме заобикалящия ни свят и постепенно им отнемаме всичко. Те просто ще изчезнат, ако продължава така. Каквото и да се прави в последствие – платформи за почивка и размножаване по водоемите, които посещават, защитени местности, резервати... то вече не е същото. Пеликаните се придвижват от водоем на водоем, а по пътя ги чакат какви ли не препятствия, какви ли не хора...

Всички снимки към статията можете да видите на сайта на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани, а видеото е на пеликана Пипи, при едно от ежедневните почиствания на стаята му:



Текст и снимки:
Любомила Кривошиева – Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
тел: 0885 22 84 86
e-mail: lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org


Страница 1 от 1
  • Не можеш да публикуваш нова тема
  • Не можеш да отговаряш в тази тема

1 потребители четат тази тема
0 потребители, 1 гости, 0 анонимни