Мила тъгуващото куче от Варна
#1
Публикувано: 28 December 2011 - 04:54 PM
Мила е на около 2 години. С благ нрав. Тя е дама с достойнство и положение в обществото, но не търси конфликти, напротив. Широко скроена е и приема различните от нея с разбиране - зачита правото на съществуване на всички. Много социална, обича всичко - кучета, котки, хора.
Мила умее да пази тайна. Непрекъснато тъгува и плаче, но когато я питам за какво е тази нейна мъка, думичка не продумва. Не можем и да разберем много за миналото й. Единствените очевидци съобщават следното:
Мила се появила преди около месец в Морската градина. Очевидно е била домашно куче, вече ненужно. Стояла непрекъснато на едно място. Постепенно се сприятелила с мъжкар, а добри хора са започнали да я хранят и тя ги чакала всяка сутрин и вечер на едно и също място.
Сега Мила е при нас, в компанията на други кучета, но не спира да плаче. Ходи идеално на повод, подава лапи за поздрав, коремче за чесане, но ... много тъгува. Според мен за изгубения си дом и стопани. Обадиха ни се само за кастрация, но вече е при нас и чака нов дом. Кастрацията разреши множество бъдещи проблеми - Мила е имала възпаление.
Мила търси дома си. Миличката много страда. Но съм сигурна, че нов дом с любящи стопани ще я утешат и тя отново ще има свой човек, когото да нарича приятел.
Ако някой се влюби в нея, моля да пише тук, ЛС или на straydogs@abv.bg
Мила умее да пази тайна. Непрекъснато тъгува и плаче, но когато я питам за какво е тази нейна мъка, думичка не продумва. Не можем и да разберем много за миналото й. Единствените очевидци съобщават следното:
Мила се появила преди около месец в Морската градина. Очевидно е била домашно куче, вече ненужно. Стояла непрекъснато на едно място. Постепенно се сприятелила с мъжкар, а добри хора са започнали да я хранят и тя ги чакала всяка сутрин и вечер на едно и също място.
Сега Мила е при нас, в компанията на други кучета, но не спира да плаче. Ходи идеално на повод, подава лапи за поздрав, коремче за чесане, но ... много тъгува. Според мен за изгубения си дом и стопани. Обадиха ни се само за кастрация, но вече е при нас и чака нов дом. Кастрацията разреши множество бъдещи проблеми - Мила е имала възпаление.
Мила търси дома си. Миличката много страда. Но съм сигурна, че нов дом с любящи стопани ще я утешат и тя отново ще има свой човек, когото да нарича приятел.
Ако някой се влюби в нея, моля да пише тук, ЛС или на straydogs@abv.bg
#2
Публикувано: 28 December 2011 - 05:00 PM
Ех, wind, 
Стискам палци на Мила, прекрасна е!

Стискам палци на Мила, прекрасна е!

*
Толкова по-зле:
"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
....
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че... "
Жак Превер, Превод: Иван Бориславов
#4
Публикувано: 27 February 2012 - 04:37 AM
Мила отдавна спря да плаче. Сприятели се много с Хепи и забрави онова, за което толкова тъгуваше.
Също така показа малко чепат нрав - не искаше да позволява на Тики, Негра и Нед, на Хепи също, да ядат в нейно присъствие. Основното й занимание след първите хапки храна беше да ходи и да ги гони от техните им купи. В момента вече се научи, че не бива така, но все още не понася Тики и се пробва да го гони от време на време. Не само за храна. Явно Тики нещо много я дразни.
Показа и още една особеност - за нищо на света не иска доброволно да минава в радиус от 20ина метра от въртящи се перки на ветрогенератор. Може би в тях вижда лоши великани, дракони и други страшилища, но за разлика от Дон Кихот не желае да се бие с тях, а тътри в галоп обратно, на сигурно.
Също така показа малко чепат нрав - не искаше да позволява на Тики, Негра и Нед, на Хепи също, да ядат в нейно присъствие. Основното й занимание след първите хапки храна беше да ходи и да ги гони от техните им купи. В момента вече се научи, че не бива така, но все още не понася Тики и се пробва да го гони от време на време. Не само за храна. Явно Тики нещо много я дразни.
Показа и още една особеност - за нищо на света не иска доброволно да минава в радиус от 20ина метра от въртящи се перки на ветрогенератор. Може би в тях вижда лоши великани, дракони и други страшилища, но за разлика от Дон Кихот не желае да се бие с тях, а тътри в галоп обратно, на сигурно.
#5
Публикувано: 11 June 2012 - 10:17 AM
Мила се чувства добре, предполагам и щастлива.
Страховете и мъката й отдавна преминаха, остана само един страх - от вятърни генератори. Те наистина са много ужасяващи, когато си развъртят перките!
Мила си има най-добър приятел, с когото предпочита да играе. Предполагам, защото е в същия калибър на размери, а освен това е чисто бял. Нали противоположностите се привличат :)
Видео
Страховете и мъката й отдавна преминаха, остана само един страх - от вятърни генератори. Те наистина са много ужасяващи, когато си развъртят перките!
Мила си има най-добър приятел, с когото предпочита да играе. Предполагам, защото е в същия калибър на размери, а освен това е чисто бял. Нали противоположностите се привличат :)
Видео
#6
Публикувано: 03 November 2012 - 02:43 AM
Докато Хепи беше при нас, Мила беше щастлива, имаше си другар в игрите. Сега обаче Мила отново започна да тъгува. Един дълъг период се чувстваше самотна. В женското им царство не успяваше да си намери приятелче в игрите, имаше счепквания с На-ти и Бини. Преди няколко дни обаче забелязах, че си е харесала На-ти и двете се заиграват.
Мила е с изключително благ нрав спрямо хората, разрешава всичко, но и тя не обича много да й се третират раните. Може би защото Котивет-а, с който ги пръскам при проблеми, има много силна миризма (билкови съставки) и доста щипе (от личен опит знам, и моите рани пръскам с Котивет :) Толкова съм се влюбила в този препарат, че вече купувам по три шишенца - едно за нашите кучета у дома, едно за подопечните кучета, едно за мен. Понякога моето шишенце свършва по-бързо от тези на кучетата ...
Мила е с изключително благ нрав спрямо хората, разрешава всичко, но и тя не обича много да й се третират раните. Може би защото Котивет-а, с който ги пръскам при проблеми, има много силна миризма (билкови съставки) и доста щипе (от личен опит знам, и моите рани пръскам с Котивет :) Толкова съм се влюбила в този препарат, че вече купувам по три шишенца - едно за нашите кучета у дома, едно за подопечните кучета, едно за мен. Понякога моето шишенце свършва по-бързо от тези на кучетата ...
#7
Публикувано: 17 March 2013 - 12:03 PM
Мила също остава незабелязана и нежелана.
А единственият й недостатък е, че плаче, когато е тъжна, или когато нейно приятелче замине към нов дом.
Мила е абсолютно спокойно куче, не руши, с хигиенни навици, разбира се с кучета и котки, обичлива, но не се натрапва, ако в момента човек няма време за нея ... просто идеална. Но ... досега никой не я е харесал.
А единственият й недостатък е, че плаче, когато е тъжна, или когато нейно приятелче замине към нов дом.
Мила е абсолютно спокойно куче, не руши, с хигиенни навици, разбира се с кучета и котки, обичлива, но не се натрапва, ако в момента човек няма време за нея ... просто идеална. Но ... досега никой не я е харесал.
#8
Публикувано: 13 May 2013 - 06:13 AM
Миличката Мила отпътува и е пристигнала по живо по здраво. Подобно на хората и кучовци трябва да емигрират от родината си, за да търсят щастие и нормален живот. Момичето ще е в приемен дом, но се надяваме бързо да грабне нечие сърце. За съжаление /или за радост на Мила/ тук никой не се заинтересова от нея. Веднъж напуснала пределите на родината си, сме сигурни, че само хубави неща предстоят от тук нататък за Мила.
#9
Публикувано: 26 June 2013 - 11:12 AM
Темата е за местене в чудния край.
Мила е осиновена в семейство с куче и коне.
Щастлив край за Мила, която чака дълго, а чакането й беше изпълнено с премеждия покрай нахапвания от съквартирантката й Нати.
Между другото, Нати от около 2 месеца също е в свой дом - при мой колега, в компанията на мъжко дребно куче, с което се разбират идеално.
Малко остарели вече снимки от приемния дом на Мила.
Мила е осиновена в семейство с куче и коне.
Щастлив край за Мила, която чака дълго, а чакането й беше изпълнено с премеждия покрай нахапвания от съквартирантката й Нати.
Между другото, Нати от около 2 месеца също е в свой дом - при мой колега, в компанията на мъжко дребно куче, с което се разбират идеално.
Малко остарели вече снимки от приемния дом на Мила.
Страница 1 от 1