Зиги питбул, ама невероятен!
#1
Публикувано: 31 December 2011 - 07:20 PM
Имал е такъв, кога, къде, как не се знае.
Изхвърлен е, когато е бил много болен и в нужда.
Поседял си е в Сеславци, където за учудване не е успял да пукне овреме и поради тази причина му се е паднал джакпота - прибран от АРС и лекуван дълго и упорито - имал е корона вирус и още нещо (за мой срам забравих какво), но всичко това е вече минало.
Зиги е невероятен - дребен (е, да сега все още много кльощав), и е абсолютното куче велкро.
Те питоподобните като цяло са такива, но тоз младеж направо си мисли, че си е абсолютно редно да го гушнеш в ръце, дори и да те среща за пръв път. Свива се на кравай и се притиска в теб, а на всичкото отгоре и се усмихва с тази сладка сбръчкана муцуна и фуфти...
Държи се като кутре, странно е как и къде е бил гледан, който извади късмета да му стане стопанин ще трябва да го учи на команди всякакви и да му показва света като на малко кученце, но пък направо му завиждам отсега за удоволствието, което ще има да общува с тоз разкошен младеж.
Не се е бил, не проявява агресия към животни, НО поради факта, че е под карантина все още не е бил допускан близо до кучета и котки и още известно време няма да бъде.
Въпреки всичките положителни характеристики, които за сега има Зиги, кандидат стопанина-ката трябва да имат съответно опит и време за да го превърнат в кучето мечта, а той изглежда има заложби за това.
а сегаааа.... ЗИГИ!
#3
Публикувано: 31 December 2011 - 07:34 PM
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#4
Публикувано: 31 December 2011 - 10:25 PM
Много е сладък и мил Зиги.
Life Sucks,And Then You DIE!
It's such a brutal planet,it's such a living HELL!
#5
Публикувано: 02 January 2012 - 08:51 PM
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#7
Публикувано: 11 January 2012 - 01:33 PM
История от Светльо
Преди малко повече от две години се „забърках” в цялата история с кучетата. За добро или за лошо, за това време се сблъсках с доста тъжни истории и станах свидетел на прекалено много човешки безумия. За кучето казват, че е най-добрият приятел на човека – да, бих гласувал с две ръце за това и смятам, че много хора ще се съгласят. И докато това го знаят и децата, замисляме ли се дали и обратното също е вярно… дали ние сме най-добрият приятел на кучето?
Съвсем неочаквано за мен, получих отговора от Пенчо – питбул микс, на който съм приемен стопанин от повече от година. Няма да навлизам в подробности за това как и кога се сдобих с него, това не е от значение. Просто в един момент се оказа, че съм намерил куче в лошо състояние, а приютът е пълен и няма място за него. Ами сега… вече съм се намесил в съдбата му, не мога просто да го върна на улицата! У дома има вече три кучета и не мога да прибера още едно – още повече питбул!!! Страх – не – страх, прибрах се с новият си приятел и за мое учудване, той не изяде никого. Не захапа със сила от 23564 тона на квадратен милиметър, не уби другите три кучета с мълнии, излизащи от очите… нищо! Така започна запознанството ми с питбулите. Трябва само да добавя, че единственото, което Пенчо носи от породата, е сърцето на питбул. Сърце, което сляпо вярва, че Човекът е неговият най-добър приятел и нищо не може да го убеди в обратното.
От ляво на дясно: Грима, Пенчо, Светльо и Зорба
Едва ли има друга порода кучета, която да е обект на толкова стереотипи и предразсъдъци и на която да са приписвани толкова „сатанински” качества. Няма друга порода, която да е подложена на такова системно унищожаване. И всичко това, защото някой, някога, някъде е казал, че питбулите са „кучета убийци”. Истината е проста – питбулът е като кухненския нож, в неподходящи ръце, той може да се превърне в оръжие… както и всяко друго куче, ако трябва да бъдем честни.
През 2007 година в целият свят се заговори за Майкъл Вик – звезда от американския футбол, който бе разследван и осъден за организиране на кучешки боеве. Тогава полицията иззе от дома му 48 кучета, всичките Американски питбул териер. За щастие, любители на породата и голям брой организации попречиха с тях да се случи това, което беше обичайната практика тогава – да бъдат осъдени на смърт, просто защото са питбули. Ето ги и сухите факти от случая – само едно от 48 кучета показва агресия към хора; останалите са настанени в убежища за животни, приемни домове или са осиновени. Всички кучета преминават през програма за рехабилитация. След нея, нито едно от тях не е показало агресия към хора или животни. Част от тях имат дипломи за кучета – терапевти и посещават училища, детски градини или образователни програми, срещу жестокостта над животни.
Сега ви представям Глади – куче, чиято съдба е била не по-различна от описаните горе. Глади е куче и не може да ни разкаже историята си, но ужасните рани, с които е покрито цялото му тяло могат. Бил е използван за „боксова круша” и когато се е видяло, че не става за „боец” е бил изхвърлен на улицата… точно като най-ненужната вещ. Но въпреки това, продължава да вярва на хората и да ги смята за най-добрият приятел.
Глади е роден атлет и пращи от енергия, затова си търси стопанин с активен начин на живот, с когото да споделят страстта си към спорта. На около 2 години е.
***
А това е Зиги. Въпреки, че не е усетил „тръпката” на бойния ринг, той също е жертва на човешкото предателство. След като безрезервно е раздавал любов и вярност, Зиги се разболява. И го сполетява същата съдба – захвърлен, в момент когато има най-голяма нужда от човека. Познайте… Зиги все още вярва, че ние сме най-добрите му приятели.
Зиги има една цел в живота – да се сгуши в теб и да бъде гален, докато свят светува. Идеалният кандидат за него трябва да има достатъчно свободно време за гушкане и изключително удобен диван. Зиги е на около 2 години.
Писането не ми е стихия, затова ще спра до тук. И ако трябва да избера две думи, които описват питбулите, ще избера ВЯРНОСТ и ЛЮБОВ. Ще ги видите в очите им – такива, каквито няма да срещнете на друго място…
от тук: http://arsofia.com/b...seto-na-pitbula
PUNISH THE DEED , NOT THE BREED !
#15
Публикувано: 15 June 2012 - 10:28 AM
Раните на краката се оправят,мазаха се с паста,опадалата козина по опашката вече от доста време я няма, а той си се чувства повече от добре,хили се на ляво,на дясно,весел,бодър.
Позира за снимки с удоволствие,стига фотографа да не се изложи сам разбира се
ПП. Тази е малко като предната и е от 02.06.2012г,че новите ми нещо не стават за гледане..
#17
Публикувано: 17 June 2012 - 10:49 PM
Дано Зиги повлече крак на Джилда и скоро се намери и нейния човек. О т сърце пожелавам ....
Не са ме е хапали кучета, ... само хора! - М. Монро
#18
Публикувано: 10 July 2012 - 08:34 PM
Козината му е мекичка на пипане,лъскава и наситена на цвят,няма липси никъде.
Порадвах му се,галих си го,мачках си го,той си ми се кефкаше,целуна ме няколко пъти
Слуша много-сяда,ляга,идва при повикване,обича си дългите разходки,обича да си разнася пръчки,ама от голямите,които могат да те спънат та да се превъртиш няколко пъти на земята,харесва му да дърпа я гума,я въже,това може дъъъъъълго да го забавлява
За тези почивни дни му е планувано да посети големите води на един язовир,дано да се забавлява подобаващо там.
#19
Публикувано: 11 July 2012 - 08:05 AM
#20
Публикувано: 05 August 2012 - 09:17 PM
Плува та забравя,че от водата се излиза,направо му е като мания,кръстосва горите с удоволствие.
Днес беше толкова изморен след 3-те дни извън София,че рядко ставаше от земята,направо се беше разложил от дивеене.
Смятам,че е щастливец.