[samotnata]

Здравейте на всички, радвам се, че форума се раздвижи, и ще можем да бъдем полезни на който с каквото можем. Синеоката, много съм съгласна с Яна, в никакъв случай не си взимай същото кокерче като Дино, ще е ужасно, повярвай ми. Вземи си пак кокер, щом искаш кокер, но примерно различен цвят, различна козинка, нещо такова, и в никакъв случай не го сравнявай с Дино, те са си като хората, съвсем различни по характер, навици и всичко останало, така че го приеми като нов член на семейството, а не "заместителя" на Дино. За опашките, не съм съгласна с тебе. Сара си има опашка и досега не ми е докоснала даже цветята, а аз имам около 30-тина. И когато кокера е със опашка, то вече става по-сложно бързото размахване поради дължината й и съответно кокер с опашка маха с нея много по-бавно. А и доколкото знам международните киноложки организации вече са забранили на изложби да се допускат кучета каквато и да е порода с рязани опашки или уши. Все пак на кокерите са им рязали опашките за да не се заплитат в храстите докато са ловували, нашите кокери не ловуват, нали. Тогава какъв е смисъла да осакатяваме животното? Аз лично го намирам за пълна безмислица.

Чакам с нетърпение да видя кога и какво кокерче ще си вземеш, и да виждаме всеки ден по някоя новинка за мъника и теб.
Успех ти желая и много щастие w)

[maccarta]

И аз те съветвам да не си взимаш същия кокер като Дино. Вземи си различен, съвсем различен от него. Яна е напълно права, не трябва да го сравняваш с Дино. То ще е новият ти приятел, а не неговият заместител...

Но ти желая успех super


Ринчето момиче ли е? Ако е златна, много си приличат с Беки! l) http://www.4coolpics...ow.php?id=21909

[sineokata79]

Здравейте,милички!Каквото и да се говори..за мен кокерите си остават най-красивите.Естествено не искам да пренебрегвам другите породи в никакъв случай.Но може би ми харесват най-много щото забележете..и след няколко години характера им си остава същия.Дино въпреки че беше на 9 години и половина аз си го чуствах като детенце,за мен той никога не порасна:)Държанието с годините не се промени и поведението си остана същото.Вечно игрив,жизнерадостен и инат,абе това са кучета с характер.Не най-добрите приятели на човека а по-добрите от най-добрите:)Вярно,може би и другите породи са такива...Но той разбираше някои неща повече от мен..Много мразеше да го къпя,само като заговоря с някой за баня се завираше под мебелите и не мърдаше от там:)Говорела съм му като на човек,когато го питах гладен ли си...започваше да скача около мен и си домакваше купичката за храната.Когато спях а телефона звани идваше под завивките и драскаше докато не стана да вдигна.А за котките също като Беки...в началото го беше страх от котки...Вие виждали ли сте как 2 котки гонят куче:))Когато плачех например усещаше от километри и винаги идваше да ме успокоява,първо започваше да ме ближи по лицето и после започваше да се закача,най-обичаше да ми сваля чехлите от краката и да подскача с тях.Миналата година когато стана земетресението,аз се уплаших и се чудех какво да правя,не си намерих място,а той миличкия мислеше че си играя с него и започна да ми носи топката си и каишката за разходка.Е как да не се забавляваш с такова същество.Много го глезих.Когато му се скараше някой заради поредната беля идваше при мен и се гушкаше,чустваше се на сигурно място.Така го бях разпуснала,че дори не слушаше чужди команди.Само пред мен изпълняваше :Легни,седни,стани горе,дай целувка(за последното няма да ви описвам)Знаете колко са любвеобвилни нашите кученца:))
Вчера ходих да видя едно много сладко черно кокерче.Личеше си от километри че стопаните му не искаха да се разделят с него.Разбирам ги напълно.Казаха че било още малко,че било силно анемично,че предстояли някакви изследвания и че по нататък щели да ми се обадят.Не вярвам че ще го направят.Просто като всяко кокерче им е влязло в сърцата и не искат да се разделят с него.Дано всичко е наред с това мъниче....Ех,отново ударих на камък.Реших да не бързам уж,а май здраво съм се втурнала.Утре следобяд ще отида да видя още едни,новородени.Ох трудно е да избираш,искам направо всичките да ги взема r)

[sineokata79]

Имам сестра-близначка,която беше леля на Дино:)Тя също много е съкрушена от смърта на детенцето ни.Току що ми се обади,че искала и тя да си вземе.Ура!Ще имаме две бебенца.Доста наши приятелски семейства решиха да си вземат кокерчета,след загубата на Дино.Е-е не мога да разбера защо...Трябваше ли да се случи такова нещо,че всички да оценят породата.Приятели,имам молба към вас.Понеже съм щастлива,че съм част от този форум и ще се радвам ако пишете и разкажете разни случки с вашите душички.Сигурна съм,че не са 1 или 2:)Заобичах и вашите кокерчета и много ще се радвам да прочета за тях.Невероятни са w) .maccarta е права като написа че не е обичала така друго животно,дори и някои хора.Искам да разбера какво става и със Сара,пред година имаше здравословен проблем.Тогава ми беше много мъчно за нея,ще се радвам да прочета как е и дали е беладжийка като преди r) Много ви благодаря че ме подкрепяте и разбирате.Благодаря и затова че ми пожелахте успех,той ми е най-нужен в такъв момент.

[samotnata]

Все едно описа Сара, наистина кокерите са повече от кучета. Те са истински приятели и наитина разбират какво им се говори, на Сара като й кажа само айде навън и ще срути цялата къща от скачане и веселие. На въпроса гладна ли си и искаш ли ам ам започва да маха с опашка и да се върти в кръг. Когато по-голямо куче иска да се запознае с нея, а я е страх се завира между краката ми и започва да квичка. От около месец си има за приятелче котенце, ужасно добре се разбират с него. Играят си, спят си заедно, само храната не си дава и го джафка като приближи до купичката й. За здравословния проблем аз вече не помня кой точно е бил. Тя милата мина през толкова много болести и какви ли не инжекции. В момента се лекуваме от гъбички по кожата, но не е страшно надявам се. Лятото дори я заплодихме, 2 месеца си мислех, че ще става майка, имаше всички признаци и най-накрая се оказа фалшива бременност. Сега си е жива и здрава, спи на дивана, защото допреди малко си играха с котката и се измориха и двете. Радвам се, че поне стомахчето оправихме, и разбрахме що за стока са консервите и ефтините гранули. Също така разбрах, че колкото и жално да гледа кокерчето у дома ви в никакъв случай не трябва да се дава човешка храна, ужасно вредно е особено за кокерите, те са с чувствителни стомахчета. Сега съм си харесала една марка гранули, имат много видове, не са кой знае колко скъпи, но са супер добри. Откакто Сара яде тези гранули не е повръщала, а за тези които са чели преди знаят, че повръщаше почти всеки ден. От една година не е повърнала нито веднъж, и стомахчето й си е наред. За случка сега в момента не се сещам, но след няколко часа ще се сетя и пак ще пиша, за да я споделя с вас. Приятен ден на всички и Синеоката, Успех с избирането на кокерчета, ясно ми е, че няма да е само едно w) super best victoryVVV

[sineokata79]

Ей това е страхотно че Сара се разбира с котенце.Рядко се среща куче което да понася котка r) За храната наистина си права.Тези консерви са абсолютни боклуци.Известно време хранихме Дино с такива.Мисля че беше "Президент"....1.Не искаше да я доближава изобщо(а смятай каква е била щом лакомо кокерче да не я помирисва) 2.Имаше също проблеми със стомаха,с малко диета и хапчета го оправихме 3.(най-важното)Натрупа се толкова много зъбен камък че на 2 пъти трябваше да се почиства.Дъха му миришеше ужасно.А от зъбния камък се бяха образували туморчета,които изрязаха и се наложи да му махнат 5 зъба.Много го измъчиха животното.За 10 дни му биха 3 пълни упойки.И всичко това от "качествена храна"Известно време преди това редувахме гранулирана и консерва,но след като стана така ни казаха да забравим за тези консерви.Насочиха ни към марка гранули,които наистина излязаха най-добри.Не се сещам за марката обаче.Като се сетя ще пиша.Обръщайте много голямо внимание на зъбите,надблюдавайте ги постоянно.Внимавайте също и с кокалите които им давате.Избягвайте острите пилешки кости,най-добре е от бутчетата и от крилцата по-дебелите.Дино имаше сестричка,която почина на 2 годинки точно от това.Хубаво е поне два пъти в седмицата да се дават кокали,след основната храна,по малко.Всяко кученце обича кокали,но колкото са полезни толкова и вредят.Специално на кокерите стомахчетата са много деликатни,трябва да се внимава.Щото повечето са лакомници и дори не дъвчат храната а направо я гълтат.А Дино най-много обичаше зеле,най-трудно смилаемата храна.Давала съм му и разни манджички,но ме предупредиха че не трябва да има никакви подправки.
Samotnata,Сара на колко време се разгонва?Смятате ли пак да пробвате да я направите майка?Интересува ме как точно се чуства като се разгони?Губи ли апетит?Смятам да си взема женско кокерче,затова ако може да ми напишете повече за дамите.Знам че са доста по-кротки от кавалерите.Пишете ми за вашите кокерки,ако имате "мъжки" въпроси,аз съм насреща.До скоро,милички

[Яна #33]

На Рина пък никога нищо не и е ставало от храна (е...да чукаме на дърво и да не и стане). Много обича суха храна, яде и тази от консервите, въпреки, че на мен не ми вдъхва особено доверие и не я купуваме...изглежда ми гадна. А иначе не знам дали е вредна- може би заради подправките- но доста често яде от нашата храна и от нея ми изглежда наи-доволна- въпреки че не мога да си представя кокер да не е доволен от ядене l) Кокали също яде много често (3-4) пъти в седмицата. Общо взето похапва си доволно r)

[Яна #33]

maccarta, Ринчето е женска и наистина си приличат с Беки r) Но ми се струва,че Беки е по-светличка :) Тя на колко годинки е?

[samotnata]

Подред на номерата:
Кокали аз не съм давала НИКОГА, и никога няма да давам на което и да е куче, което живее у нас. Пред очите ми си отиде кучето на най-добрия ми приятел, точно от тръбните пилешки кокали. И ще кажа защо, защото те не могат да се сдъвчат както трябва и си остават на малки "трескички" които след това може да се забият в корема или червата на кучето и ако не се хване веднага да се оперира си отива много бързо.
Консервите просто няма смисъл да се дават, те съдържат общо взето боклуци, главната съставка от които е желатин, който не е изобщо хранителен, т.е. все едно му даваме много малък процент от истинската дажба на кучето.
Домашната храна (човешката) също не е за препоръчване, заради подправките. Те не са никак полезни за техните стомахчета. Но домашно приготвена без подправки за кучето специялно не е никак зле.

Синеоката, Сара скоро трябва да се разгони, но аз лично обмислям вариянта да я кастрирам преди това. Станаха много нещата, които да ме подвеждат на тази мисъл. Изтеченията които направи в начлото, после фалшивата бременност, не вярвам да успее да стане майка, а дори да успее незнам колко това ще е полезно за нея. А като я кастрирам намалявам шанса от появата на тумори или пиометра. Иначе като се разгони, единственото по което се познава че е станало е кръвта и по-честото "препикаване" или маркирането на територията, която обхождаме. Иначе как си го представяш кокер да губи апетит? Това на мен не ми се вижда възможно l) b) Същата си остава, с малката разлика, че като види мъжко куче, след 10-тия ден на разгонването си и търчи към него. Но друга смяна на поведение и каквото и да било не съм забелязала.

За женските мога да кажа че са страшни кучета. Сара е толкова мила, грациозна, умна, нежна, разбира от дума, и е по-спокойна от мъжките кокери, които познавам, но това е и от страха, стрес и ужасите, които е преживяла докато е била на улицата. Иначе се разгонва 2 пъти годишно, разгонването трае нормално по около 2 седмици, може и малко повече. Има един трик, с който успявам да си съхраня всичко чисто у нас, от кръвта която тече, купувам й памперси за бебета и докато спи или е у нас си ходи с него. Малко е сложно навън като излезем, постоянно се намира някой мъжкар, който да ни преследва, един път даже ни напана един доберман, добре, че си го хванаха навреме. Какво друго да кажа за женските кокери, мисля, че се привързват повече от мъжките, или поне имат по-голямо уважение към собственика. Разбира се тук споменатите мъжкари правят изклчючение, защото разбрах Дино колко е бил любвеобилен.
Друго не се сещам, но ако ти се сещащ да питаш, веднага ще споеля опита ми.
Весел ден от мен и Сара.

[sineokata79]

Здравейте!Samotnata,сега се сещам какъв беше проблема на Сара.При тези проблеми,които имаше и след това което и се е случило(фалшивата бременност) мисля че наи-добре да я кастрираш.Жалко,че няма да можеш да се радваш на бебенца,но мисля че е най-добре за Сара.По този повод мога да ти разкажа една история,която се превърна в трагедия за наши познати и тяхната Бета.Но ще я спестя,защото ми става мъчно като се сетя.Ще ти кажа само че проблема беше същия като на Сарчето и въпреки препоръката на ветеринарите-специалисти,не я кастрираха.След последвалите няколко фалшиви бремености,породили се от проблемната матка и лечението,4-те операции( уж успешни)доведаха до фатален край за Бетито.Замина си в огромни мъки и болки.Не искам да те стряскам,миличка.Може и да не съм права.Може Сара де факто да няма проблеми с това,мен ме успокоява това че повечето първи бременности се оказват фалшиви.Но мисля че си се консултирала със специалисти по този въпрос,ако не си,направи го незабавно.И докато не си убедена 100%,не предприемай рискове,пази я!Това е сериозно нещо. Надявам се всичко да е наред.Надявам се Сара да стане майка.Искрено!!!Аз единственото кото не мога да си простя е че не направих Дино татко.Имам снимки на родителите,чак и на пра-баби и дядовци,адски съжалявам че Дино няма потомци.

[sineokata79]

Стискам палци всичко да е наред.Дано да стане майка!Ако стане...аз съм готова за майка на едно от бебенцата.Няма значение,че сте от София.Като гледам Сара каква душичка и чаровница е мисля че би родила страхотни кокерчета.Така или иначе реших засега да не търся повече.Поне ще знаеш че едно от малките ще е в сигурни ръце w) И много много ще го обичкам w) Но това засега са само мечти.Дано всичко е наред.Дано!!!!

[samotnata]

Благодаря ти много за думите. наистина ако евентуално Сара станемайка задължително на теб ще ти дам едно бебе, но аз вече много се съмнявам. Говорила съм и то не с един специялист, най-добрата ми приятелка също е ветеринарка, повечето мнения са за кастрация. Не знаеш колко бях ентусиазирана докато си мислех, че ще ражда. Дори като стана време имаше няколко нощи, които не спах, а седях будна да я гледам и да чакам първите признаци на раждането, но така и не се появиха. Бях подготвила всичко за малките, Сара си имаше нещо като къщичка, малките си имаха нещо като пеленки, в които да ги избърсваме като се родят, абе за всичко бях помислила, но те така и не се появиха. Малко след това в магазина от който купувам храна на животните ми се продаваше едно кокерче, беше страхотно, на около 2 месеца, направо се бях влюбила в него, но не можах да събера 400 лева. А то милото през витрината си беше харесало Сара, дори се опитваше да лае по нея, ама едно такова закачливо тип "искаш ли да ми станеш втора мама" Но след около месец го купиха. Сега не съм за малки бебета, защото зимата у нас е студено, Сара спи под юргана на мъжа ми, затова си е добре, но бебетата няма да има как да ги подслоня всичките под мойто одеало. По-нататък може би ще си взема втори кокер, но много ще мисля преди това.
А на теб все пак успех в по-нататъшното търсене на бебе, надявам се да намериш някоя госпожица, която да те грабне от първия поглед, така както Сара е грабнала мъжа ми на онази спирка, когато я е намерил. w) super best d)

[Яна #33]

Оф, тия кастрации ми звучат ужасно и мега садистично, ама колкото и да не ми се иска да си го призная и ние май ще трябва да кастрираме Рина s) Няма смисъл да се мъчи... След всяко разгонване е много тъжна и само се гуши, крие си и си лиже постоянно една играчка- мисли,че и е бебе според мен- дори ме изръмжа веднъж като я премествах...Освен това от нищото вече три пъти прави фалшива бременост- лятото на миналата година, краят и началото на тази година, а никога не е имала контакт с мъжко куче. Беше голяма мъка...давахме и някакво хапче, разтворено в спринцовка, стискахме и гърдичките, за да изкараме млякото, мазахме я с йод...ужасно преживяване...Освен това ни казаха, че при фалшива бременост, ако млякото не се изчисти добре има много голям риск от заболяване на рак на млечните жлези...Пълен кошмар, който може да се спести... Дали ще е най-правилно да я кастрираме? Преди седмица-две лекарят ни каза да я заведем и отново да и направим рентгенова снимка, за да се провери дали състоянието на тазът и не се е подобрило с годините-може пък да се е посрастнал и вече да не е чак толкова опасно, в таъв случай може Ринчето да роди и след това да я кастрираме... но нещо съм песимистично настроена...Ама ми е много мъчно да я кастрираме... s)

[sineokata79]

О-оо...стана ми много мъчно,като прочетах за Сара и Ринчето.Наистина ужасно е както и за самите тях така и за вас.Това с тези кастрации е направо отвратително,но може би в случая е най-доброто.Както и при хората така и при животните нуждата от бебе разбива психиката.Не е мястото да споменавам,че и аз вече 6 години преминавам през такъв период и това е адски мъчително.Тъй като преди много години имахме кучка(не беше породиста) и живееше на двора в къщата на родителите ми,обикаляше си цялата махла и всички много я обичаха.Тя имаше същия проблем като Сарчето,но след няколко инжекции се оправи.И не спря да ражда,всеки път когато се разгонеше и забременяваше.В началото имаше 2-3 фалшиви бременности и много трудно ги преживяваше,даже веднъж...някъде между 3-тото и 4-тото раждане бяха и паднали бебенцата и много тъгуваше,тъй като не живееше в дома ни рядко съм надблюдавала поведението и,но и малкото което виждах ми беше достатъчно да разбера.Така след 2 дни си открадна от съседската родилка кученце и го кърмеше и не даваше никои да се доближи до малкото.Беше голяма скица:)Както в началото имаше здравословни проблеми и фалшиви бремености така и не спря да ражда.Направи го около 10-11 пъти.Викахме и машина за бебета.Беше на 12 години когато почина от отравяне s) Добре!Как е възможно при Лиза(така се казваше)да се получи така?Това донякъде ми дава надежди че Ринчето и Сарчето все пак може да имат бебенца.За съжаление това могат да го кажат само специалисти,аз се водя от фактите.

[sineokata79]

Samotnata,когато мъжа ти е намерил Сара на спирката,тя подритната и изоставена ли е била или просто изгубена.Имала ли е нашийник или е била като всяко едно бездомно куче?Миличката....
Яна !,твоята красавица от бебе ли я имаш?Какъв цвят е била козината и като бебе?
Дино като бебе беше много светличък и ушите му не бяха къдрави,но като порасна,здраво се окосми..Спомням си как веднъж нямах вазможност да отида да го пострижа и тъй като мъжа ми си беше в Щатите,а свекъра ми е много възрастен човек...помолих един приятел да мине да го вземе.Така или иначе щеше да ходи да постригва неговото куче в същия салон...И така...След 2 часа ми се обади че бил готов постриган,аз се учудих естествено защо толкова бързо!?По принцип процедурата траеше към 3 часа(имахме специални изсквания към прическата)Понеже в салона ни познаваха от години:)Мислех че ще го пострижат така както винаги са го постригвали....и...прибирам се аз вечерта,влизам и изпищях...вместо чаровния красавец с къдрави ушички...насреща ми подскачаше гол като мишка!!Нула номер!!!Ужас!Беше много много смешен:)После разнищих случая.Свекъра ми казал на моя познат за предпочитанията на прическата.Било му писнало сутрин да си пие кафето с косъм:)))В началото доста се разсърдих,но после ми мина.Макар и без козина Дино си беше сладък.Сладък и много смешен:))Като го извеждах в морската градина ме питаха каква порода е.Отговарях:Кокер,но с прическа на пинчер.

[maccarta]

Цитат

Samotnata,когато мъжа ти е намерил Сара на спирката,тя подритната и изоставена ли е била или просто изгубена.Имала ли е нашийник или е била като всяко едно бездомно куче?Миличката....
Яна !,твоята красавица от бебе ли я имаш?Какъв цвят е била козината и като бебе?
Дино като бебе беше много светличък и ушите му не бяха къдрави,но като порасна,здраво се окосми..Спомням си как веднъж нямах вазможност да отида да го пострижа и тъй като мъжа ми си беше в Щатите,а свекъра ми е много възрастен човек...помолих един приятел да мине да го вземе.Така или иначе щеше да ходи да постригва неговото куче в същия салон...И така...След 2 часа ми се обади че бил готов постриган,аз се учудих естествено защо толкова бързо!?По принцип процедурата траеше към 3 часа(имахме специални изсквания към прическата)Понеже в салона ни познаваха от години:)Мислех че ще го пострижат така както винаги са го постригвали....и...прибирам се аз вечерта,влизам и изпищях...вместо чаровния красавец с къдрави ушички...насреща ми подскачаше гол като мишка!!Нула номер!!!Ужас!Беше много много смешен:)После разнищих случая.Свекъра ми казал на моя познат за предпочитанията на прическата.Било му писнало сутрин да си пие кафето с косъм:)))В началото доста се разсърдих,но после ми мина.Макар и без козина Дино си беше сладък.Сладък и много смешен:))Като го извеждах в морската градина ме питаха каква порода е.Отговарях:Кокер,но с прическа на пинчер.

Много смешна история, не мога да си представя кокер подстриган нула номер! l)
Веднъж ми се случи подобно нещо, но с персийската ми котка(вече не е при мен s) )
Цяла нощ не се вясна и на сутринта се беше оплела ужасно(незнам къде е ходила и кво е правила) и като я заведохме на фризьор каза, че не може да я разплете. Подстрига я нула номр и остави козината на лапите, главата и опашката. Беше много смешна. Козината и бързо порастна отново. b)

[sineokata79]

Наистина беше супер смешен,усещаше подигравателния ми поглед.И за твоята персийка предполагам не си спестила смеха си:)Тези красиви животинки без козина:))Страхотна гледка!И Дино квото гевезе си беше по отношение на студа,представете си какво изпитание е било за него докато му порасне козината:))Голяма борба падаше когато започвах да му чистя осилите.Свекъра ми къде го разхождаше незнам,но целия ми го вращаше в осили.Трябваше задължително да му дам да подуши,това което вадя иначе ми се караше.И до бой сме стигали даже.А най-любимото ми занимание беше..като го разхождам и ако го изтърва за малко.Ужас!Като намереше някое изпражнение(независимо дали от човешки или животински характер)започваше да си търка ушите и на няколко пъти здраво се омазваше.На няколко пъти му задавах крещейки въпроса:Ах,защо си кокер?:))Няма да забравя...когато със сестра ми имахме някаква работа и трябваше майка ми да го изведе(тя не обича много домашните любимци)...Като се прибирахме,още от далече я виждаме на терасата.Сложила ръкавици до лактите,леген с вода и веро и търка на Дино ушите,абе направо си переше жената.И крещеше ама здраво.Паднахме от смях.Точно когато се опитвахме да я свикнем с визитациите на Дино и се стремяхме да натрупаме точки пред нея,точно тогава Дино се издъни:)Ами да...Дино доста време не видя баба си!А и тя не изгаряше от желание даже да пита за него.Е верно признахме си грешката,за това че не сме я предупредили. r)

[sineokata79]

Хайде,милички.Чакам да ми пишете.Това е единственото ми развлечение в момента и много ще се радвам да прочета и за вашите пакостници.Ако имате подобни истории де.Аз вярвам, че вашите са по-кротки,но все пак са кокери l)

[sineokata79]

Мен ако питате,аз мога и цяла книга да напиша за историите и белите на Дино...даже в няколко тома l)

[samotnata]

Когато мъжа ми е намерил Сара тя беше в ужасно състояние, без нашийник, ние пускахме обяви, но никой не си я потърси. Беше 5 кила (8 месечно кокерче!) кожа и кости, цялата в сплетени масури, умряла от глад, мокра и кална. След банята, здравото подстригване и ядене все едно вече не беше същото кученце. И се навря право в леглото. Колко съм опитвала да я науча да спи някъде другаде, не, тя иска да спи под одеалото на мъжа ми, и това си е:)
Относно изпражненията Сара не се търка в тях, яде гиии (ужас) и след това по половин час си мием зъбите. А обича да се отърква в умрели котки, на половина разложени. Инстинк, нищо не мога да направя.
Айде ще пиша пак обещавам, но сега съм уморена от работа и ще лягам. Поздрави и целувки на всички без кокери и със кокери и на кокерите :) w)