[samotnata]

Подред на номерата:
Кокали аз не съм давала НИКОГА, и никога няма да давам на което и да е куче, което живее у нас. Пред очите ми си отиде кучето на най-добрия ми приятел, точно от тръбните пилешки кокали. И ще кажа защо, защото те не могат да се сдъвчат както трябва и си остават на малки "трескички" които след това може да се забият в корема или червата на кучето и ако не се хване веднага да се оперира си отива много бързо.
Консервите просто няма смисъл да се дават, те съдържат общо взето боклуци, главната съставка от които е желатин, който не е изобщо хранителен, т.е. все едно му даваме много малък процент от истинската дажба на кучето.
Домашната храна (човешката) също не е за препоръчване, заради подправките. Те не са никак полезни за техните стомахчета. Но домашно приготвена без подправки за кучето специялно не е никак зле.

Синеоката, Сара скоро трябва да се разгони, но аз лично обмислям вариянта да я кастрирам преди това. Станаха много нещата, които да ме подвеждат на тази мисъл. Изтеченията които направи в начлото, после фалшивата бременност, не вярвам да успее да стане майка, а дори да успее незнам колко това ще е полезно за нея. А като я кастрирам намалявам шанса от появата на тумори или пиометра. Иначе като се разгони, единственото по което се познава че е станало е кръвта и по-честото "препикаване" или маркирането на територията, която обхождаме. Иначе как си го представяш кокер да губи апетит? Това на мен не ми се вижда възможно l) b) Същата си остава, с малката разлика, че като види мъжко куче, след 10-тия ден на разгонването си и търчи към него. Но друга смяна на поведение и каквото и да било не съм забелязала.

За женските мога да кажа че са страшни кучета. Сара е толкова мила, грациозна, умна, нежна, разбира от дума, и е по-спокойна от мъжките кокери, които познавам, но това е и от страха, стрес и ужасите, които е преживяла докато е била на улицата. Иначе се разгонва 2 пъти годишно, разгонването трае нормално по около 2 седмици, може и малко повече. Има един трик, с който успявам да си съхраня всичко чисто у нас, от кръвта която тече, купувам й памперси за бебета и докато спи или е у нас си ходи с него. Малко е сложно навън като излезем, постоянно се намира някой мъжкар, който да ни преследва, един път даже ни напана един доберман, добре, че си го хванаха навреме. Какво друго да кажа за женските кокери, мисля, че се привързват повече от мъжките, или поне имат по-голямо уважение към собственика. Разбира се тук споменатите мъжкари правят изклчючение, защото разбрах Дино колко е бил любвеобилен.
Друго не се сещам, но ако ти се сещащ да питаш, веднага ще споеля опита ми.
Весел ден от мен и Сара.

[sineokata79]

Здравейте!Samotnata,сега се сещам какъв беше проблема на Сара.При тези проблеми,които имаше и след това което и се е случило(фалшивата бременност) мисля че наи-добре да я кастрираш.Жалко,че няма да можеш да се радваш на бебенца,но мисля че е най-добре за Сара.По този повод мога да ти разкажа една история,която се превърна в трагедия за наши познати и тяхната Бета.Но ще я спестя,защото ми става мъчно като се сетя.Ще ти кажа само че проблема беше същия като на Сарчето и въпреки препоръката на ветеринарите-специалисти,не я кастрираха.След последвалите няколко фалшиви бремености,породили се от проблемната матка и лечението,4-те операции( уж успешни)доведаха до фатален край за Бетито.Замина си в огромни мъки и болки.Не искам да те стряскам,миличка.Може и да не съм права.Може Сара де факто да няма проблеми с това,мен ме успокоява това че повечето първи бременности се оказват фалшиви.Но мисля че си се консултирала със специалисти по този въпрос,ако не си,направи го незабавно.И докато не си убедена 100%,не предприемай рискове,пази я!Това е сериозно нещо. Надявам се всичко да е наред.Надявам се Сара да стане майка.Искрено!!!Аз единственото кото не мога да си простя е че не направих Дино татко.Имам снимки на родителите,чак и на пра-баби и дядовци,адски съжалявам че Дино няма потомци.

[sineokata79]

Стискам палци всичко да е наред.Дано да стане майка!Ако стане...аз съм готова за майка на едно от бебенцата.Няма значение,че сте от София.Като гледам Сара каква душичка и чаровница е мисля че би родила страхотни кокерчета.Така или иначе реших засега да не търся повече.Поне ще знаеш че едно от малките ще е в сигурни ръце w) И много много ще го обичкам w) Но това засега са само мечти.Дано всичко е наред.Дано!!!!

[samotnata]

Благодаря ти много за думите. наистина ако евентуално Сара станемайка задължително на теб ще ти дам едно бебе, но аз вече много се съмнявам. Говорила съм и то не с един специялист, най-добрата ми приятелка също е ветеринарка, повечето мнения са за кастрация. Не знаеш колко бях ентусиазирана докато си мислех, че ще ражда. Дори като стана време имаше няколко нощи, които не спах, а седях будна да я гледам и да чакам първите признаци на раждането, но така и не се появиха. Бях подготвила всичко за малките, Сара си имаше нещо като къщичка, малките си имаха нещо като пеленки, в които да ги избърсваме като се родят, абе за всичко бях помислила, но те така и не се появиха. Малко след това в магазина от който купувам храна на животните ми се продаваше едно кокерче, беше страхотно, на около 2 месеца, направо се бях влюбила в него, но не можах да събера 400 лева. А то милото през витрината си беше харесало Сара, дори се опитваше да лае по нея, ама едно такова закачливо тип "искаш ли да ми станеш втора мама" Но след около месец го купиха. Сега не съм за малки бебета, защото зимата у нас е студено, Сара спи под юргана на мъжа ми, затова си е добре, но бебетата няма да има как да ги подслоня всичките под мойто одеало. По-нататък може би ще си взема втори кокер, но много ще мисля преди това.
А на теб все пак успех в по-нататъшното търсене на бебе, надявам се да намериш някоя госпожица, която да те грабне от първия поглед, така както Сара е грабнала мъжа ми на онази спирка, когато я е намерил. w) super best d)

[Яна #33]

Оф, тия кастрации ми звучат ужасно и мега садистично, ама колкото и да не ми се иска да си го призная и ние май ще трябва да кастрираме Рина s) Няма смисъл да се мъчи... След всяко разгонване е много тъжна и само се гуши, крие си и си лиже постоянно една играчка- мисли,че и е бебе според мен- дори ме изръмжа веднъж като я премествах...Освен това от нищото вече три пъти прави фалшива бременост- лятото на миналата година, краят и началото на тази година, а никога не е имала контакт с мъжко куче. Беше голяма мъка...давахме и някакво хапче, разтворено в спринцовка, стискахме и гърдичките, за да изкараме млякото, мазахме я с йод...ужасно преживяване...Освен това ни казаха, че при фалшива бременост, ако млякото не се изчисти добре има много голям риск от заболяване на рак на млечните жлези...Пълен кошмар, който може да се спести... Дали ще е най-правилно да я кастрираме? Преди седмица-две лекарят ни каза да я заведем и отново да и направим рентгенова снимка, за да се провери дали състоянието на тазът и не се е подобрило с годините-може пък да се е посрастнал и вече да не е чак толкова опасно, в таъв случай може Ринчето да роди и след това да я кастрираме... но нещо съм песимистично настроена...Ама ми е много мъчно да я кастрираме... s)

[sineokata79]

О-оо...стана ми много мъчно,като прочетах за Сара и Ринчето.Наистина ужасно е както и за самите тях така и за вас.Това с тези кастрации е направо отвратително,но може би в случая е най-доброто.Както и при хората така и при животните нуждата от бебе разбива психиката.Не е мястото да споменавам,че и аз вече 6 години преминавам през такъв период и това е адски мъчително.Тъй като преди много години имахме кучка(не беше породиста) и живееше на двора в къщата на родителите ми,обикаляше си цялата махла и всички много я обичаха.Тя имаше същия проблем като Сарчето,но след няколко инжекции се оправи.И не спря да ражда,всеки път когато се разгонеше и забременяваше.В началото имаше 2-3 фалшиви бременности и много трудно ги преживяваше,даже веднъж...някъде между 3-тото и 4-тото раждане бяха и паднали бебенцата и много тъгуваше,тъй като не живееше в дома ни рядко съм надблюдавала поведението и,но и малкото което виждах ми беше достатъчно да разбера.Така след 2 дни си открадна от съседската родилка кученце и го кърмеше и не даваше никои да се доближи до малкото.Беше голяма скица:)Както в началото имаше здравословни проблеми и фалшиви бремености така и не спря да ражда.Направи го около 10-11 пъти.Викахме и машина за бебета.Беше на 12 години когато почина от отравяне s) Добре!Как е възможно при Лиза(така се казваше)да се получи така?Това донякъде ми дава надежди че Ринчето и Сарчето все пак може да имат бебенца.За съжаление това могат да го кажат само специалисти,аз се водя от фактите.

[sineokata79]

Samotnata,когато мъжа ти е намерил Сара на спирката,тя подритната и изоставена ли е била или просто изгубена.Имала ли е нашийник или е била като всяко едно бездомно куче?Миличката....
Яна !,твоята красавица от бебе ли я имаш?Какъв цвят е била козината и като бебе?
Дино като бебе беше много светличък и ушите му не бяха къдрави,но като порасна,здраво се окосми..Спомням си как веднъж нямах вазможност да отида да го пострижа и тъй като мъжа ми си беше в Щатите,а свекъра ми е много възрастен човек...помолих един приятел да мине да го вземе.Така или иначе щеше да ходи да постригва неговото куче в същия салон...И така...След 2 часа ми се обади че бил готов постриган,аз се учудих естествено защо толкова бързо!?По принцип процедурата траеше към 3 часа(имахме специални изсквания към прическата)Понеже в салона ни познаваха от години:)Мислех че ще го пострижат така както винаги са го постригвали....и...прибирам се аз вечерта,влизам и изпищях...вместо чаровния красавец с къдрави ушички...насреща ми подскачаше гол като мишка!!Нула номер!!!Ужас!Беше много много смешен:)После разнищих случая.Свекъра ми казал на моя познат за предпочитанията на прическата.Било му писнало сутрин да си пие кафето с косъм:)))В началото доста се разсърдих,но после ми мина.Макар и без козина Дино си беше сладък.Сладък и много смешен:))Като го извеждах в морската градина ме питаха каква порода е.Отговарях:Кокер,но с прическа на пинчер.

[maccarta]

Цитат

Samotnata,когато мъжа ти е намерил Сара на спирката,тя подритната и изоставена ли е била или просто изгубена.Имала ли е нашийник или е била като всяко едно бездомно куче?Миличката....
Яна !,твоята красавица от бебе ли я имаш?Какъв цвят е била козината и като бебе?
Дино като бебе беше много светличък и ушите му не бяха къдрави,но като порасна,здраво се окосми..Спомням си как веднъж нямах вазможност да отида да го пострижа и тъй като мъжа ми си беше в Щатите,а свекъра ми е много възрастен човек...помолих един приятел да мине да го вземе.Така или иначе щеше да ходи да постригва неговото куче в същия салон...И така...След 2 часа ми се обади че бил готов постриган,аз се учудих естествено защо толкова бързо!?По принцип процедурата траеше към 3 часа(имахме специални изсквания към прическата)Понеже в салона ни познаваха от години:)Мислех че ще го пострижат така както винаги са го постригвали....и...прибирам се аз вечерта,влизам и изпищях...вместо чаровния красавец с къдрави ушички...насреща ми подскачаше гол като мишка!!Нула номер!!!Ужас!Беше много много смешен:)После разнищих случая.Свекъра ми казал на моя познат за предпочитанията на прическата.Било му писнало сутрин да си пие кафето с косъм:)))В началото доста се разсърдих,но после ми мина.Макар и без козина Дино си беше сладък.Сладък и много смешен:))Като го извеждах в морската градина ме питаха каква порода е.Отговарях:Кокер,но с прическа на пинчер.

Много смешна история, не мога да си представя кокер подстриган нула номер! l)
Веднъж ми се случи подобно нещо, но с персийската ми котка(вече не е при мен s) )
Цяла нощ не се вясна и на сутринта се беше оплела ужасно(незнам къде е ходила и кво е правила) и като я заведохме на фризьор каза, че не може да я разплете. Подстрига я нула номр и остави козината на лапите, главата и опашката. Беше много смешна. Козината и бързо порастна отново. b)

[sineokata79]

Наистина беше супер смешен,усещаше подигравателния ми поглед.И за твоята персийка предполагам не си спестила смеха си:)Тези красиви животинки без козина:))Страхотна гледка!И Дино квото гевезе си беше по отношение на студа,представете си какво изпитание е било за него докато му порасне козината:))Голяма борба падаше когато започвах да му чистя осилите.Свекъра ми къде го разхождаше незнам,но целия ми го вращаше в осили.Трябваше задължително да му дам да подуши,това което вадя иначе ми се караше.И до бой сме стигали даже.А най-любимото ми занимание беше..като го разхождам и ако го изтърва за малко.Ужас!Като намереше някое изпражнение(независимо дали от човешки или животински характер)започваше да си търка ушите и на няколко пъти здраво се омазваше.На няколко пъти му задавах крещейки въпроса:Ах,защо си кокер?:))Няма да забравя...когато със сестра ми имахме някаква работа и трябваше майка ми да го изведе(тя не обича много домашните любимци)...Като се прибирахме,още от далече я виждаме на терасата.Сложила ръкавици до лактите,леген с вода и веро и търка на Дино ушите,абе направо си переше жената.И крещеше ама здраво.Паднахме от смях.Точно когато се опитвахме да я свикнем с визитациите на Дино и се стремяхме да натрупаме точки пред нея,точно тогава Дино се издъни:)Ами да...Дино доста време не видя баба си!А и тя не изгаряше от желание даже да пита за него.Е верно признахме си грешката,за това че не сме я предупредили. r)

[sineokata79]

Хайде,милички.Чакам да ми пишете.Това е единственото ми развлечение в момента и много ще се радвам да прочета и за вашите пакостници.Ако имате подобни истории де.Аз вярвам, че вашите са по-кротки,но все пак са кокери l)

[sineokata79]

Мен ако питате,аз мога и цяла книга да напиша за историите и белите на Дино...даже в няколко тома l)

[samotnata]

Когато мъжа ми е намерил Сара тя беше в ужасно състояние, без нашийник, ние пускахме обяви, но никой не си я потърси. Беше 5 кила (8 месечно кокерче!) кожа и кости, цялата в сплетени масури, умряла от глад, мокра и кална. След банята, здравото подстригване и ядене все едно вече не беше същото кученце. И се навря право в леглото. Колко съм опитвала да я науча да спи някъде другаде, не, тя иска да спи под одеалото на мъжа ми, и това си е:)
Относно изпражненията Сара не се търка в тях, яде гиии (ужас) и след това по половин час си мием зъбите. А обича да се отърква в умрели котки, на половина разложени. Инстинк, нищо не мога да направя.
Айде ще пиша пак обещавам, но сега съм уморена от работа и ще лягам. Поздрави и целувки на всички без кокери и със кокери и на кокерите :) w)

[sineokata79]

Горкичката Сара s) Кой знае колко време се е скитала самичка и гладна...Сигурно е било голям празник за нея че е срещнала стопани като вас,след всичките мъки които е преживяла на улицата вие сте били като дар от Бога.Евала! bravo bravo bravo Мисля,че животинчето е оценило жеста ви и много много ви обича w) А за белите...мисля че за момента в който стане се ядосваме,но след време остава красив спомен.Нещо на което се смеем от сърце.Много,много целувки и от мен на всички.

[maccarta]

Беки досега два пъти се е омазвала в...сещате се. bl) l) Дори след 3 шампоена пак намирисва... l) r) Като минашме през пазара(та беше омазана) хората ни правиха път...хаха l) .Вчера прибрах едно коте и тя му се чуди, чуди...накрая го остави намира. Обаче котето ужасно се страхуваше от нея и стана свада, от която Беки пострада.. s) l) Сега има драскотина на носа. Но го промих с реванол...(беше даста трудно) и сега е добре.

В момента търся дом на това коте. То е черно, мъжко, пухкаво и мнооого гальовно.Кръстих го Рио (ако не ви харесва го сменете) Ако имате познати, които го искат или вие го искате, пишете ми на Elion02@abv.bg
Направих му снимки: b)
http://4coolpics.com/show.php?id=23100
http://4coolpics.com/show.php?id=23101

[Яна #33]

Здравейте:) Ринчето беше страшно светла,когато я взехме- беше на 2 месеца, а сега е оранжева с руса косичка:) От малка има много козина и винаги е била рунтава:) Веднъж и на нас ни погодиха номера с машинката в салона и приличаше точно на агне, защото не и бяха подстригали главата и тя си остана с много и къдрава козина:)
Да се въргаля във всякаква гнус и да я яде е любимо занимание много ясно.Най-гадно е като си овъргаля гушката и няма как да и закача каишката...Всеки път се чуствам измамена...Гадно е...
Веднъж бяхме излезнали на разходка, аз Ринчето, мой приятел и племеника му, който тогава беше на 2 год. Бяхме в градинката до блока ни и по едно време Рина се въртеше около едната люлка и аз отидох да видя какво прави, а тя хапваше от някяква изхвърлена суха паста...почнах да и се карам...След две-три минутки с моя приятел осъзнахме,че на мен ми липсва кучето, на него племеника...изпаднахме в истерия, но ги открихме...в другия край на градинката...деляха си пастата...бяха се омазали като прасета и спазваха стриктно реда- едно за мен, едно за теб::)) Малкият кокер си е точно едно малко детенце::))

[maccarta]

Изкъпах Беки с един по-различен шампоан и тя сякаш светна! Стана почти бяла. l)

Какво става с вашите кокери? Хайде разказвайте! r)

[samotnata]

Оххх, напомняш ми че пак трябва да къпя Сара преди да са паднали снеговете. Което пък ме завежда до мисълта, че трябва да си купя шампоан. Охх, сложна работа. Сара много мрази водата, но понеже е кротка само се подърпва лекичко и в знак на неодобрение примлясква. След като излезе от ваната се отръсква едно хубаво върху мене и запчва гоненето със сешоара. Цирк. Обаче после става като пухче, малко, сладко, хубаво миришещо пухче.
Тези дни ще е и после ще разкажа какво е станало.
Вие как сте, какво правят красивите кокери от форума, става студено, ще слагате ли дрешки или козинката е достатъчна? Разказвайте, а и как реагират кафеникавите сладури на белия сняг? Сара много обича да си похапва сняг, после пием чай от лайка двете, за да не ни боли гърлото :) super best и после се отдаваме на oo

[HERZ]

Хехе, цяла програма си имате вие със Сарка. А наша Сарка също мноооого обича снега, като вземе да се въргаля в него, даже сега в конкурса за снимка съм пуснала една нейна снимка именно в снега :-) Много е смешна, като някой АЛФ е, само дето е черна хихи
Иначе и ние мразим водата, но също сме кротички и нямаме особено големи проблеми! Но рядко я къпят! А за зимата никакви дрешки, толкова дълга и топла е козинката, че дрехи само ще й пречат!!! b) А за лятото я стрижем, понеже пък тогава страшно много пречи тая козина! И става като агънце, много е готина с къса прическа l)

[samotnata]

Програмата Сара сама си я наложи. Общо взето откакто тя се е появила у нас тя си командва и тя си определя какво кога и как да става, а ние вървим само след нея като слуги. Ама на мен ми доставя удоволствие, стига тя да е щастлива. А за снега на нея миналата зима й беше първи път да види сняг и като излезе в парка и там страшно много сняг и като започна да тича и да се радва и да хапе снега направо се изплаших че ще се разболее.
А дрешката не мислех да й правя или да й слагам нещо такова, но като се разхожда повече от 20-тина мин и се намокри започва да трепери и затова реших да й слагам дрешка, а пък и козинката й по самото тяло не е никак дълга, само по ушите и крачетата.
Имам снимка с дрешка, ако намеря как ще ви я покажа :)

[trixie]

[FONT=Geneva][SIZE=7][COLOR=purple] Zdraveite na vsi4ki koito do tozi moment sa pisali v tozi forum!!!Dnes otkakto sum stanala s interes go pro4etoh celiq i malko se umorih da vi kaja....no puk mi be6e mnogo interesno super best i zabaravno i na mesta tujno s) ...
Az se kazvam Boni na 19 god. ot Sofia. Vinegi sum iskala da si imam koker o6te ot dete!Oba4e na6te vse mi kazvaha, 4e e golqma otgovornost i 4e kogato stana po otgovorna 6te mi vzemat...uvi eto ve4e sum na 19 zavur6ih u4ili6te tazi godina kandidatstvah v Sofiiski universitet,no ne me prieha, sega rabotq ot vreme na vreme v edin cvetarski magazin i pak maika mi vse oporstva i ne mi dava da si vzema koker4e. Az ako sabera pari 6te si kupq, oba4e problema e 4e ne moga da sabera tolkova pari. V cvetarskiq hodq mnogo rqdko i mi pla6tat mnogo malko, na sedmica da otida 2-3 puti i da spe4elq nai mnogo 20 lv. koito sled tova gi har4a mnogo burzo...i voob6te neznam...mislq 4e me4tata mi nqma da se sbudne v blizkite meseci.... znam 4e e mnogo golqma otgovornost i iziskva mnogo griji i svobodno vreme. No su6tevremenno znam 4e edno takova jivotin4e moje da vnese tolkova 6tastie v jivota mi!! w) i tolkova obi4.... :) Kogato govorq s maika mi za tova, tq tvurdi, 4e problema ne e tolkova v parite kolkoto v tova 4e tq ne mi vqrva 4e 6te se grija za nego...misli si 4e 6te trqbva tq da go izvejda, 4e tq 6te trqbva da mu 4isti i da go hrani...i az kakvoto i da kaja ne moga da q obedq v protivnoto... не можете да си представите колко много искам да имам кокер и колко е ужасно да не ти вярват......Има моменти в които си мисля че не мога да издържа, а има и моменти в които се успокоявам с мисълта че все пак някои ден ще си имам едно такова ангелче! angelpik