Кокер спаньол
#4951
Публикувано: 20 February 2008 - 04:16 PM
#4952
Публикувано: 20 February 2008 - 04:27 PM
Билянка, добре ни дошла, надявам се, че при теб всичко мина по мед и масло!
Добре дошла малката Кара, да ти е жива и здрава малката блондинка! ;)
irina_dimitrova, страхотна фото сесия си му спретнала на малчо! :blink:
Поздрави и :wub: на всички останали кучовци, че нещо не ми остана много време да пиша.
#4954
Публикувано: 20 February 2008 - 08:04 PM
#4955
Публикувано: 20 February 2008 - 09:06 PM
Наистина незнам коя емотикона да сложа,която да изрази най-силно чувствата ми...незнам какви думи да изрека към теб и семейството ви,затова колко съжалявам,че едно такова красиво същество ни напусна!
Бъди силна и знай,че имаш моята подкрепа :'(
В памет на едно красиво животно на име Айра!
Почивай в мир ангелче :'( :'( :'(
#4956
Публикувано: 20 February 2008 - 09:08 PM
#4957
Публикувано: 20 February 2008 - 09:21 PM
Нямам думи, просто не знам какво да кажа............... знам как се чувствате всички от семейството - преди 2 години и аз загубих първото си кученце....... знам какво е да изгубиш приятел, по-верен от всички останали...съжалявам за мъничето, то заслужаваше да тича още много,много.....остава само да знаеш, че то сега не изпитва болка, може волно да тича и да лае, нищо вече не може да го спре!!! то те чака, там на едно много по-нежно и справедливо място и ще те чака, докато един ден пак се срещнете!!! Бъдете силни!!
Сбогом, Айричка, почивай в мир, златна душице!!! :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(
#4958
Публикувано: 20 February 2008 - 10:00 PM
Сбогом мила Айра! Ти беше част от нашето форумно семейство и аз скърбя за теб като за близък приятел!Почивай в мир малка танцъорке!Аз ще те помня така....
Snowy и Вени прегръщам ви силно!
....Избираме да сме заобиколени от животи по краткотрайни дори от нашия собствен....
Живеем в крехък кръг,който лесно и често се нарушава..
И неспособни да приемем ужасните празнини пак не бихме избрали да живеем по друг начин....
Ценим спомените като единственото сигурно безсмъртно нещо ,
никога не успявайки да разберем до край всевишния план....
Separate Lifetimes, "The Once Again Prince",by Irving Townsend
#4959
Публикувано: 20 February 2008 - 10:14 PM
#4962
Публикувано: 20 February 2008 - 10:44 PM

Всеки ден в България умират десетки кучета от човешка ръка.Ако и ти си против нечестните убийства на кучета сложи това под подписа си.Нека помогнем на най-добрите приятели на човека да живеят в този суров и нечестен свят!
#4963
Публикувано: 20 February 2008 - 10:51 PM
Само вие не се отчайваите... утешавайте се един друг и всичко ще е наред.Пишете ни тук... винаги знаете че ще намерите сродни души, които Ви разбират :'(
#4965
Публикувано: 21 February 2008 - 10:13 AM
ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ от Юджийн ОНийл Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет. Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и..... но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче. Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен). Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота. Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец - мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка. Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре. Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него Сега бих искал да и кажа нека вземе друго кутре - именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Кокерите, естествено са най-добрите това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде кокер. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм - той ще даде най - доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години. И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой. Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си "Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме ". И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.
В памет на Айричка!!! :'( :'( :'( :'( :'(
#4967
Публикувано: 21 February 2008 - 12:32 PM
#4968
Публикувано: 21 February 2008 - 03:07 PM
Разказът е прекрасен... Благодаря!
Всъщност и след смъртта си Айра ми помага - през последните дни разбрах кои са ИСТИНСКИТЕ ми приятели (нямам предвид вас, вие сте такива душички, а тези около мен).
Но Айричка беше много жизнерадостно кученце и би се радвала кокерската тема да продължи с хубави неща. Благодаря ви още веднъж за всичко!
Имаме ново бебенце в компанията, а покрай тъжните новини не можахме да му се израдваме истински. Ралица, много е сладичка Кара! Дано да те радва дълги години, да расте игрива и здрава! Нагушкай я силно от мен!


#4969
Публикувано: 21 February 2008 - 03:32 PM
Ще се радваме и на бебето,но сега все още и ние сме шокирани и ни е тъжно....
На мен моста под дъгата ми се вижда твърде далечно място и ми се иска да вярвам,че духът на нашите приятелчета остава да бди над нас завинаги.Вярвам,че нищо не би могло да разруши връзката ви с Айра дори и смъртта. Така както го пише и тук:
"Смъртта е нищо
Смъртта е нищо и никаква
Аз просто влязох в следващата стая
Аз съм аз, ти си ти
Каквито бяхме един за друг
Такива сме и сега
Наричай ме с познатото ми име
Говори ми спокойно и както винаги
Не насилвай тъгата във себе си
Смей се както се смеехме на дребните шеги
Които споделяхме и обичахме
Играй, усмихвай се, мисли ме, моли се за мен
Нека името ми да е познатата дума
Която винаги е било
Нека го казваш без усилие
Без следа от сянка в него
Животът означава, което е значел винаги
Той е същият, какъвто е бил
В своята несъмнена, несломена цялост
Защо да съм далече от ума, щом съм
Далече от очите? Аз просто те чакам
В един антракт
Някъде съвсем близо
Точно зад ъгъла
Всичко е наред."
отец Хенри Скот Холанд


Вход
Регистрация
Помощ

Темата е заключена



Горе
Цитиране +




















